X-PLAIN
Назад към сферата на неопределеното

Дитмар Таучнер

web

Хайку & силогизъм

Тази статия е опит за въведение в темата "Хайку & силогизъм", като два различни подхода на човешкото съзнание. Това е опит за поглед върху една от безчислените страни на съзнанието през призмата на хайку и логиката.

Това е също така едно кратко сравнение между Изтока и Запада и техните различни начини на възприемане на реалността. X-Plain, накратко, изследва пътя на методите на силогизма, който води до областта на дефинициите, и пътя на хайку, който води до областта на неопределеността.

Анализът на реалността

Преди всичко аз ще ви поканя да ме последвате в изучаването на анализа на реалността, за да стигнем до термина "силогизъм". Древният гръцки философ Аристотел развива един логически метод, способен да доказва дали едно твърдение е вярно или не. Той дефинира силогизма така: "Разискване, в което, след като опроделени неща са били предположени, нещо различно от тези предположени неща произлиза от факта, че тези неща са такива." Така силогизъм е логически аргумент, който работи с дедуктивни разсъждения, където фактите се определят на базата на съществуващи твърдения, обратно на индуктивното разсъждение, където фактите се определят чрез експериментиране върху света.

С други думи: силогизъм е метод, който допуска едно предположение от общ характер да се приложи в един частен случай, т.нар. дедуктивно разсъждение, и обратно: от едно частно твърдение да се стигне до обобщено такова, т.нар. индуктивно разсъждение. Най-известният пример на дедуктивен силогизъм е следният:

Всички хора са смъртни.
Сократ е човек.
Сократ е смъртен.

Първото изречение, наречено предпоставка (protaseis), отразява обобщения опит, че всички човешки същества са смъртни. Дори ние да избягваме обсъждането на смъртта на другите и нашата собствена смърт, ние знаем от доказателствата, че хората трябва да умрат. Това е т.нар. първа предпоставка, тезата. Една теза е теория, очевидно основно положение, което ние считаме за факт, доколкото никой не го отрича. Една теория става аксиома, правило, което не може да се променя, и истина за всички времена, ако не се повдигнат опровергаващи твърдения.

Втората предпоставка е твърдението, че една определена личност също е човек. Това би трябвало да бъде очевидно от първата предпоставка.

Накрая след предлагането на двете предпоставки, които са очевидно верни, последната стъпка е заключението. Ако всички човешки същества ще умрат, едно определено човешко същество трябва да умре също.

Много важно е да се отбележи, че заключението трябва да потвърждава първата и втората предпоставка. Ако заключението е, че Сократ, в нашия пример, е безсмъртен, първите две предпоставки биха били грешни. Заключението никога не може да бъде противоречие. Сократ трябва да бъде смъртен или не, а не може да бъде и двете или нещо трето. Така нареченото "невъзможно трето" е също аксиома на логическата структура.

Ето още някои примери, взети от интернет енциклопедията "Wikipeda":

Всички информативни материали са полезни.
Някои уебсайтове не са полезни.
Някои уебсаейтове не са информативни.

Някои съдове са красиви.
Всички съдове са полезни.
Някои полезни неща са красиви.

Големият немски философ Кант прави разлика между "аналитични съждения" и "синтетични съждения". Един пример за "аналитично съждение" е: Кръгът е кръгъл. Това е вярно, но ние не научаваме нищо ново за света. Пример за "синтетично съждение" е: Кръгът е червен. Ние не знаем дали цветът е истинско качество на кръга или не. Така възниква проблемът, че "синтетичните съждения" не са никога сигурни.

Между другото, по-късно в историята на философията ние ще намерим още едно измерение на подхода на силогизма в Хегеловата диалектика, който се занимава с теза - антитеза - синтеза.

Реалността като чудо

Сега имаме представа какво е силогизъм. Но какво е хайку? Този въпрос или по-вероятно отговорът, може би е довел повечето от вас на тази конференция. Така всеки тук е свободен да размишлява за своята собствена или друга допълнителна дефиниция, която може да не е в съгласие със следващите твърдения.

Хайку е "една открита тайна", както веднъж казва Роберт Спайс, който дълги години е редактор на "Modern Haiku". Стихотворение без думи, както твърди Алън Уотс, или съгласно дефиницията на Haiku Society of America: "Хайку е кратко стихотворение, което използва образен език, за да предаде същността на едно преживяване на природата или сезона, интуитивно свързано с човешкото състояние."

Или моята собствена дефиниция: "Хайку е кратко съчетание от думи (използващо конкретен език вместо абстрактни термини), което регистрира нещо, интуитивно усетено в природата и/или човешката природа (включително човешките същества) и всички връзки между тях."

Но какво е подобието мужду силогизъм и хайку и каква е разликата между двете?

Едно нещо може да бъде очевидно на пръв поглед: подобието на формата. И двете, силогизмът и хайку, обикновено се явяват във формат от три реда, поне доколкото повечето хайку, писани на западните езици, се състоят от три реда. Но по-важно от формата, изразена с три реда, е, че силогизмът, също като хайку, оперира с три различни елемента.

Аз вече се опитах да покажа традиционната структура на един силогизъм, но не съм направил това още в случая с хайку. Едно хайку, написано на три реда или по-малко, използва също най-малко три елемента: субект, твърдение, обект (съответно подлог, сказуемо, допълнение) съответно на граматическата структура или изисквания. Например едно от моите собствени хайку:

"пролетна светлина изпълва кухите пънове"

Но дори в едно хайку без глагол, в едно хайку, което се състои само от две думи, ние все пак намираме традиционната структура. Например в това на Джордж Суид:

"звезди щурци"

или в моето:

"нейният SMS дъх на люляк".

И в двата примера са споменати само два обекта, като едно чисто съпоставяне. Свързващият фактор, третият елемент, е възприятието, или по-точно: интуицията.

Изглежда, че човешкото съзнание работи по традиционен начин: теза - антитеза - синтеза; субект - възприятие - обект и т.н. Изглежда, че ние се нуждаем от тази традиционна структура, за да стигнем до пълно разбиране на реалността. Тези, които са религиозни, могат да мислят за християнската троица или традиционната система от духовни лица в хиндуизма.

Това бяха подобията, сега ще говорим за различията.

Едно хайку не е анализ на реалността, то е осъществяване на нещо уникално в цикъла на сезони и времена - на нещо специално, което се появява и изчезва може би скоро след това.

Едно хайку е - ако използваме термините на диалектическата логика - синтетично съждение, което не изразява мнение, а само показва една ситуация, такава, каквато е, често използвайки съпоставяне и нашият опит създава многозначната връзка. Така хайку стихотворението казва нещо ново за света, без допускане на аксиома.

Едно хайку дава просто наблюдение на моментно събитие. Образът и значението стават едно, или ако използваме думите на Езра Паунд: "Обектът е винаги подходящият символ". Хайку стихотворението не прави заключение, хайку стихотворението вгражда различни слоеве съдържание и обикновено завършва с неочаквано прозрение.

Едно хайку не дава дефиниция, едно хайку дава описание на това, което съществува. То не завършва със заключение, а предлага един вид стих с ударение, който осмисля целия текст. Едно хайку изразява неназовимото във или отвъд стиховете. Като примери се осмелявам да използвам две от моите собствени хайку:

нова година
стъпките
между гробовете

нищо не пише
на указателната табела
пролетна екскурзия

Заключение

Човешкият ум или съзнание действа по традиционен начин. Логиката на един силогизъм обяснява връзката между едно частно състояние с едно обобщено. Но методът на силогизма създава един модел с малка гъвкавост, в резултат на разсъждения за реалния свят. Това означава, че един факт, веднъж доказан чрез системата на логиката, е аксиома, твърдение, което не подлежи на промяна. В това отношение Логиката на Определеността се обръща към света от вчера, към миналото и по-скоро към собствения си логически модел, а не към реалния свят, какъвто той би могъл да бъде.

В този контекст едно хайку не обяснява¹ реалността, доколкото то дава една равнина и широко пространство за различни асоциации, също както и един голям Х-коефициент за индивидуална интерпретация и свободно изследване на ежедневното чудо от всеки отделен читател.

Едно хайку излиза извън времето, защото е пуснало корени в момента, а вечността не е огромно количество време, тя е липса на време, или ако използваме думите на Августин: "основното време е вечността".

Разбира се, Логиката на Определеността е била и още е полезна за многобройни научни цели, но да не забравяме, че животът винаги е това, което е сега: всекидневно чудо, един момент с корени в безкрайността. Бих искал да завърша с един вид Силогизъм за Хайку.

някои хайку са чудесни.
хайку са за хората и природата.
хората и природата са чудесни.

БЕЛЕЖКИ

1. Използвана е игра на думи. На английски "explain" означава обяснявам и звучи по същия начин както "X-plain" , което пък означава Х-равнина, т.е. координатна равнина. [обратно]

© Дитмар Таучнер
© Людмила Балабанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2008, № 8 (105)

Материалът е четен като доклад на Втората Европейска хайку конференция, Вадстена, Швеция, 8-10 юни, 2007.