КРАТЪК ПРЕСТОЙ В РАЯ

Дени Дансет

web

Тъкмо отивах триумфално към Рая. Ескортираха ме два моторизирани ангела с къси криле, заради аеродинамиката. Вървяхме нагоре по „Шан-з-Елизе”, а многолюдната тълпа по тротоарите ми ръкопляскаше. Шофьорът на откритата лимузина ме накара, ако може да се каже така, да сляза отново на земята, като отбеляза, че е виждал много по-триумфални заминавания от моето и че зяпачите със сигурност са приятели, близки и неколцина сеирджии.

Стигнахме до края на булеварда. Шофьорът ме остави пред Елисейския дворец с думите: „Вижте се на спокойствие с вашите, защото ще е за кратко. Скоро ще дойдем да ви вземем и ще ви заведем при Свети Петър, където ще трябва да минете приемния изпит.”

Всъщност времето едва ми стигна, за да разцелувам всички от семейството, когато дойде да ме вземе един портиер и ми каза намръщено: „Последвайте ме!”

Тръгнах след него и влязох в нещо, което приличаше на съдилище. В дъното на просторна стая, зад голямо бюро стоеше великият Свети Петър, който лесно се разпознаваше по пищната брада и връзката с ключове. „Радвам се да те приема, скъпи приятелю. Сега ще видим дали си достоен да останеш тук или не си. Ще прегледаме досието ти”. И ангелчето, което бе застанало до него, посочи с пръст към екрана на компютъра. Свети Петър погледна натам, шляпна ангелчето по дупето отляво и каза: „Разбирам!”

Осъзнах, че разпитът започваше. „Добре - каза великият съдник, - виждам, че никого не си убил, не си бил нито крадец, нито лъжец, често си проявявал благородство, но изобщо не си светец. Виждам, че поддосието „Жени” е много пълно, дори прекалено, според мен!” Пребледнях като мъртвец, а Свети Петър шляпна ангелчето два пъти по дупето отдясно и принтерът започна да бълва страница след страница.

Обадих се: „Велики Свети Петре, искам само да отбележа, да се изповядам, ако така предпочитате...”

Предпочитам...

„...та значи, да призная, че имах няколко любовници, но този безкраен списък, извинете ме, но това на нищо не прилича!” Казах си: „Само Свети Петър да не е някой сексуален маниак.”

Гласът му прокънтя: „Нахалник такъв, трябваше да внимаваш с помислите си! Аз съм безпристрастен съдия и нямам никакви сексуални проблеми. Още повече че приятелят ми Мохамед редовно ме снабдява с партиди от по 70 девойки. При такова условие му позволих да влиза в това свято място. Ей сега ще разгледаме този списък.”

Отново се обадих: „Но това ще отнеме много дълго време!”

Забележката бе глупава. „Забрави ли, че вечността е пред нас? Трябва да свикваш. Тъй като съм в настроение, ще ти обясня защо списъкът е толкова дълъг: вписани са любовниците ти, както самият ти казваш, но са вписани също и онези, които са ти отказали, както и всички, за които си си мечтал, без да можеш да направиш нищо повече, а пък ти си бил голям мечтател. Всичко е отбелязано и не можеш да го оспориш.”

Чувствах се все по-зле и припомняйки си многобройните случаи, в които съм имал досег със съдилища и адвокати по времето, когато бях консул, попитах: „Може ли да си поискам адвокат, макар и служебен?”

Свети Петър ми се стори затруднен. Каза: „Всъщност, имаш право, но проблемът е, че почти всички ги изпращам в Ада или в Чистилището. От тази страна на границата са много малко. Ако искаш, ще прекъснем заседанието, докато намеря един адвокат.”

Точно в този миг чух шум отвън и влезе един портиер. „Велики Свети Петре - каза той, - отвън стои важна българска делегация, която моли спешно да бъде приета.” Свети Петър погледна досието ми и каза: „Всъщност виждам, че през втората половина от живота си много си се българизирал.”

Портиерът влезе отново и каза: „Делегацията се предвожда от Свети свети Кирил и Методий.” „Значи така - каза Свети Петър с доста недоволно изражение, - виждам, че си си намерил не един, а двама адвокати. Имаш късмет, защото те са изключително добри. Нямам избор - поканете ги да влязат!”

Вратата на съда шумно се отвори и жена ми ми каза: „Ставай, време е!”

Вече не бях в Рая...

юни, 2007

© Дени Дансет
© Елена Владова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)