ПАН

web

Връз скалите пусти на брега и връз камъните остри
                         зной,
извор, пладнето трептеше до вълна смарагдова
                         в прибой.

Триера синя в далнината сред пролетната пяна
                         Саламина,
а при Кинета дъх дълбок ме осени на борове
                         къпина.

Блъска се морето разпенено бяло насред вятъра
                         се люшка,
в часа, когато стадото на пепеливите кози безчет
                         се спуска.

С две дрезгави свирукания в миг, положен пръста
                         под езика,
овчарчето застана на брега и, петстотин да бяха,
                         ги повика.

Пладнуваха полегнали във кръг, сред мащерка и храсти
                         нискостебли,
и както си пладнуваха козите и човека, бързо
                         дрямка ги обсеби.

Зной връз камъните по брега, връз пепеливите кози,
                         и тишина,
и сякаш из триножник из рогата извор пъргав
                         слънцето изтля.

Тогаз го мернахме водача, господаря им, козела,
                         сам да става,
и с тежки, бавни стъпки към скалата да върви,
                         да се възправя,

подобно клин, забит във вълна, стърчи върху носа,
                         облян от светлина,
и свежда се невъзмутим, където пяна се разстила
                         като пелена,

с оголени и блеснали зъби, надигнал горната си
                         устна,
голям и прав, миришеше брега, пенливостта,
                         докато здрач се спусна.

© Ангелос Сикелянос
© Цветанка Еленкова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2009, № 3 (112)