Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В СВЕТИ ЛУКА МАНАСТИРА

web

В Свети Лука, във манастира, всичките
жени на Стирио събрани
Епитафията да украсят, всички
оплаквачки за Велика Събота,
които до зори не мигнаха
- ридаещи най-сладко! - чудеха се тъй
защо ли под цветята бледият емайл
на мъртвия Адонис бе плът
нестихващо боляща?
                                  Защото болката
във розите, Надгробното Ридание
и въздишките на пролетта
през портата на храма
разпалваха представите за Възкресение, за чудо
и раните Христови като анемони
им се струваха по ръцете и краката,
цветя отвред покриващи го,
благоухаещи тъй силно, тъй дълбоко!

Но вечерта на същата таз Събота,
в часа, когато от Светата Порта едничка
свещ запали всички до една,
и от Светата Стъпка сякаш се разстла вълна,
зарево до външната врата, всичките
настръхнаха, щом чуха по средата на
"Христос Возкресе" глас внезапен
да простене: "Вангелис, на Йоргена!"

И ето го Вангелис, левента на селото,
светлика на девойките, Вангелис,
когото всички за изгубен мислеха
във войната; изправен, той
до портата на църквата стоеше
с дървен крак и не пристъпяше
навътре, понеже гледаха го
всички със свещи в ръце, гледаха го,
който на хорото гумното разтърсваше с нозе,
една в лицето, друга във крака,
забит за прага сякаш,
и не пристъпяше от портата навътре!

И тогаз - свидетел ми е този стих,
простичкият истинен мой стих -
от стола, дето седнал бях,
майка му съзрях, забрадката й
литна от главата, приведена се втурна
кракът му да прегърне,
дървения крак войнишки,
- тъй както го видях, стихът ми го описа,
простичкият истинен мой стих -
и от сърцето й дълбоко се възви
внезапен вик: "Ненагледен мой... Вангелис!"

И пак - свидетел ми е този стих,
простичкият истинен мой стих -
отзаде й, събралите се на Разпети Петък
вечерта, ридаещи сподавено,
напевно за умрелия Адонис, изгубен
сред цветя, простенаха от ужас,
потискан до сега,
и чак до мястото ми се разнесе вик
и креп очите ми закри!...

 

 

© Ангелос Сикелянос
© Цветанка Еленкова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2009, № 3 (112)