|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В СВЕТИ ЛУКА МАНАСТИРА
web
В Свети Лука, във манастира, всичките
жени на Стирио събрани
Епитафията да украсят, всички
оплаквачки за Велика Събота,
които до зори не мигнаха
- ридаещи най-сладко! - чудеха се тъй
защо ли под цветята бледият емайл
на мъртвия Адонис бе плът
нестихващо боляща?
Защото болката
във розите, Надгробното Ридание
и въздишките на пролетта
през портата на храма
разпалваха представите за Възкресение, за чудо
и раните Христови като анемони
им се струваха по ръцете и краката,
цветя отвред покриващи го,
благоухаещи тъй силно, тъй дълбоко!
Но вечерта на същата таз Събота,
в часа, когато от Светата Порта едничка
свещ запали всички до една,
и от Светата Стъпка сякаш се разстла вълна,
зарево до външната врата, всичките
настръхнаха, щом чуха по средата на
"Христос Возкресе" глас внезапен
да простене: "Вангелис, на Йоргена!"
И ето го Вангелис, левента на селото,
светлика на девойките, Вангелис,
когото всички за изгубен мислеха
във войната; изправен, той
до портата на църквата стоеше
с дървен крак и не пристъпяше
навътре, понеже гледаха го
всички със свещи в ръце, гледаха го,
който на хорото гумното разтърсваше с нозе,
една в лицето, друга във крака,
забит за прага сякаш,
и не пристъпяше от портата навътре!
И тогаз - свидетел ми е този стих,
простичкият истинен мой стих -
от стола, дето седнал бях,
майка му съзрях, забрадката й
литна от главата, приведена се втурна
кракът му да прегърне,
дървения крак войнишки,
- тъй както го видях, стихът ми го описа,
простичкият истинен мой стих -
и от сърцето й дълбоко се възви
внезапен вик: "Ненагледен мой... Вангелис!"
И пак - свидетел ми е този стих,
простичкият истинен мой стих -
отзаде й, събралите се на Разпети Петък
вечерта, ридаещи сподавено,
напевно за умрелия Адонис, изгубен
сред цветя, простенаха от ужас,
потискан до сега,
и чак до мястото ми се разнесе вик
и креп очите ми закри!...
© Ангелос Сикелянос
© Цветанка Еленкова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2009, № 3 (112)
|