ЦЪФТЯЩО

web

Пламенна, засмяна, топла, отгоре от лозята
              се оглеждаше луната;
а слънцето още жареше храстите, залязвайки
              сред диплите на тишината.

Тревите тежки, потни от високото безветрие
              с кипналото вътре мляко,
а от свежите асми, по склона изкачени,
              стълбище нагоре и напряко,

пееха лозари окрилени, пърхаше червеношийка
              из рътлината,
със свилена забрадка жегата опаса
              месечината...

Впрегнати сред нивата, самички, трите вола
              един по друг вървяха,
люлеейки увисналите поводи, на хълма
              билото браздяха.

Душейки наведена земята, тънката и бързонога
              хрътка
привечер сред тишината подир дирите ми
              върхове утъпка.

А долу под зелената лозница чакаше ме къщата
              в далечината,
с осветена, спретната трапеза, с газениче най-отгоре,
              на Вечерницата светлината...

С пчелна пита, пита от пшеница и вода студена
              дъщерята на архонта ме гости,
а шията й мраморна на гълъбица беше,
              дето готви се да полети;

светлик на вечерта, лика й пламтеше
              с непорочна светлина,
от непипнатата гръд, от дрехите й стегнати,
              прикрили облите зърна;

покрай челото й две плитки увъртяни
              от натегнала коса,
сякаш корабни въжета, невъзможно
              в шепи да ги събера.

Запъхтяно, кучето се спря изнурено след
              стръмнините,
приковано гледаше към мен, в очакване,
              със клин в очите.

Заслушан в славеите наоколо, отхапвайки
              от плодове в паница,
сетих вкус, високо под небцето, на мед, на песен
              и пшеница...

И както лее се стъкло, душата ми олюля се,
              полудяла пчела,
дето тайно множи се, все по рояка на гроздове
              по дърветата, сякаш стрела.

Усетих под нозете си кристала на земята
              и прозрачната й пръст,
тригодишни се източиха платаните
              едри, синкави на ръст.

Сипаха ми вино отлежало, гъсто и уханно,
              в стомни запотени,
от планински миризми, главозамайващо и ледно,
              нощни храсти оросени...

Пламенна, засмяна, топла, там сърцето ме отведе
              да отдъхна насред път,
връз чаршафи с билки упоени и сред синьото
              на люляка отвъд...

© Ангелос Сикелянос
© Цветанка Еленкова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2009, № 3 (112)