Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ В ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗДАНИЯ НА МОН

Здравка Бобева

web

В самия край на 20. и в зората на 21. век върху географското, обществено-политическото и образователното пространство на Европа като че ли изведнъж се появи проблемът за мултиетничността и мултикултурността на немалък брой държави и общества. Истината е, че тези два феномена са съществували винаги. Съвършено друг е въпросът, какво е било тяхното място и съответно тежестта им при дефинирането на образователните, културните, социалните и икономическите политики на отделните държави. Историческият преход в Източна Европа от тоталитаризъм към демокрация не просто наложи темите за различността между отделните човешки индивиди, за необходимостта от цивилизовано съвместно съществуване (търпимост, уважение и зачитане на етно-културните права на малцинствените групи от мнозинството) между цели групи, различни по етнически произход, но и намиращи се на различно цивилизационно равнище. Поставен бе с особена острота въпросът за интегрирането и социализирането им в обществено-политическия живот както на отделните държави, така и в по-голямото икономическо и културно пространство на Европейския съюз. Разбира се, тук не бива да се забравя, че "тежестта" на малцинствените групи не е еднаква. Тя зависи в най-голяма степен от демографските им показатели и от усилията, които обществото трябва да положи за решаването на казуса. На територията на България почти 16% от населението е с различен от българския етнически произход. Най-голяма е групата на българските турци, втора по численост е ромската общност.

След дългогодишни научни изследвания и анализи на проблема за мултикултурността, със съвместните усилия на държавни структури, неправителствени организации, академична общност и педагози практици у нас бе постигнат консенсус по въпроса, че икономическата, социалната и културната интеграция на малцинствата може и трябва да бъде постигната на първо място чрез образованието. Този консенсус има огромно значение, защото ясно дефинира необходимостта от изграждането на такава образователна среда, чрез която, от една страна, да бъдат съхранени всички културни модели на конкретното малцинство (обучението по майчин език е пример в това отношение), но, от друга, изисква да бъдат намерени механизмите и практиките, чрез които различията от етнически и културен характер да не бъдат повече пречка за индивидуалната реализация на всеки български гражданин. Системата на образованието заедно със семейната среда са тези, които формират ценности и нагласи, създават конкретни умения за толерантно отношение и в двете посоки - от мнозинството към малцинството, и обратното, без които не е възможно реализирането на големи национални цели и приоритети.

Задачата на този текст е да представи само един от аспектите в големия образователен проект за интегриране на учениците от ромското малцинство, а именно - публикационната дейност на Главна редакция на педагогическите издания към Министерството на образованието и науката като част от квалификационния процес в системата на образованието.

Чрез творческите колективи на своите 16 издания, които обслужват учителите от детските градини и средните училища, както и университетските преподаватели, преди около 10 години редакцията започна да публикува изследвания, анализи и обобщения по проблема с приобщаването на етнокултурните малцинства, както и да популяризира конкретни педагогически практики, които да подготвят учителите от съответната област във всекидневната им работа. По разбираеми причини основната тежест пада върху изданията от хуманитарния и педагогическия профил. Тук не бих искала да посочвам точния хронологичен порядък при публикуването на отделните материали, не бих могла и да упомена всички, а бих искала да акцентирам най-вече върху голямата ни ангажираност с темата.

Подходът при реализацията на публикационната дейност безспорно е различен и варира от създаването на тематични броеве до поддържането на постоянни рубрики. Първият вариант е използван от списанията "Български език и литература" и "Стратагии на образователната и научната политика". През 2002 г. сп. "Стратагии на образователната и научната политика" издава извънреден брой, озаглавен "Образователна политика и културни различия". В него са представени както теоретичните разработки на И. Иванов, И. Димитров, А. Кръстева, С. Юлзари и др., така и емпиричните проучвания на П. Макариев и М. Грекова. Специално внимание е отделено на анализа на актуалното състояние на училищата, в които учат ромски деца, чийто автор е Й. Нунев. Безспорен акцент е поставен и върху статията на Й. Факирска за превенцията на ранното отпадане от училище на децата роми, която представя програма за предучилищната подготовка на ромските деца в детските градини, разработена от Националния институт по образование, въз основа на която е реализиран експериментален проект за съвместно обучение на ромски и български деца.

Шеста книжка за 2003 г. на сп. "Български език и литература" също е тематична - "Обучението по български език и литература в двуезична среда". Целта на този брой е: да се изведат някои характеристики на обучението по български език и литература и на българското образование като цяло; да се очертаят проблемите на обучението по български език и литература, пречупени през новите образователни парадигми, и да се систематизират вижданията относно оптималното организиране не само на обучението, но и на усвояването на българския език от деца билингви. В теоретичната разработка на Т. Ангелова акцентът пада върху факта, че овладяването на официалния език е условие, без което не могат да се осъществят интегрирането на учениците с различен етнически произход в обществото, тяхното пълноценно интелектуално и емоционално развитие като личности. Всъщност въз основата на този постулат стъпва и редколегията на списанието, създавайки настоящия тематичен брой. Една от най-впечатляващите характеристики на книжката е присъствието на учители, които чрез своите методически разработки не просто споделят конкретния си професионален опит, но и подпомагат изграждането на модели за работа.

През десетилетието 1997-2007 г. и списанията "Предучилищно възпитание" и "Начално образование" дават своя принос за интеграционния процес на ромите. Сред най-важните статии са "Комуникативната и езиковата компетентност на ромските деца" на Фидана Даскалова ("Предучилищно възпитание", 2003/1) и "Ограмотяването на децата в условията на билингвизъм" на Стойка Здравкова ("Начално образование", 2004/3). Неговите изследвания са насочени както към влиянието на семейната среда върху езиковото развитие на ромските деца ("Предучилищно възпитание", 2003/2), така и към развитието на наративността на ромски и турски език ("Начално образование", 2004/2). С конкретно практическо приложение са методическите разработки на Кр. Александрова, Р. Панайотова, Ив. Стоянова, П. Гарушева, Г. Георгиев, Т. Михова, М. Пейчева и др.

Публикационната дейност и на сп. "Педагогика" е насочена към анализирането на образователните политики в процеса на интеграция на малцинствата и към формирането на модели на толерантно и активно общуване в училищната среда. Над 20 статии, рецензии и други разработки на Г. Хаджийски, С. Чавдарова-Костова, Хр. Кючуков, В. Колева изпълват дългия списък на публикациите. Особено интересени са материалите на Ил. Ризов "Образователната програма за развитие на междукултурен опит - български модел за междукултурно образование в началното училище" ("Педагогика", 2002/3) и на Г. Димитров - "Хуманното общуване с ромските деца като фактор за приобщаването и активизирането им в учебно-възпитателния процес" ("Педагогика", 2005/12).

Специално място в поредицата публикации на Главна редакция на педагогическите издания заема информационният бюлетин "Управление на средното образование" като издание за нормативните актове и документи на Министерството на образованието и науката, предназначено основно за директори и управленски кадри в системата на образованието. В кн. 6/2004 г. е публикувана Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, одобрена от министъра на 11 юни 2004 г., а година по-рано Деян Колев от ЦМЕДТ "Амалипе" представя проекта "Привличане и задържане на ромските деца в училище чрез изучаване на ромски фолклор".

В заключение бих искала да кажа, че дългогодишната компетентна работа на автори и редакционни колективи довежда до реален резултат - проблемите на ромите като етнос и тяхното обучение в българската образователна система се изследват, академичната общност анализира причините, довели до дезинтеграцията на немалък брой български граждани от образователния процес и като последица до възникването на асоциални форми на поведение и изграждане на стереотипи, противоречащи на демократичните норми на общуване, учителите и експертите от регионалните инспекторати споделят своя педагогически опит. Цялата тази огромна по обем работа е насочена в подкрепа на приобщаването на ромския етнос, на формирането на модели на толерантност и просперитет.

 

 

© Здравка Бобева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.