|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
NIL NOVI SUB SOLE Валентина Плачкинова Толкова невзрачен, пък величествено някак си седеше върху земното кълбо, а на полюса - просната риба, пресегна се да я погали. Виж, Ади, шепнеше му някой, идат като рибени люспи, като рибени люспи... Защо му викаха Ади, не се ли казваше Касий, Касий Някой-си? Днес беше денят - над него се полюшваше Копието (Му), с което щеше да завладее света. Като тръгне оттук, та до другия полюс, ей къде е там... Изправи се решително, но земята изпъшка отегчена, извъртя се и го метна в нищото. В същото време друг дребен човек с големи обувки и бомбе си играеше със земното кълбо и го подмяташе като балон - хоп! с крак, - хоп! със задник, и се смееше, смееше... Шантава сутрин! Една звезда примигна уморена, слънцето се подпря на Копието, прозя се три пъти,
© Валентина Плачкинова |