Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛАПИДАРИУМ

Валентина Плачкинова

web

На Керана

Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха... но как... ръцете им - пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка - най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой ще се качи в него, нали всички са статуи и не могат да мръднат, понеже от десет, не, от вече двадесет минути я гледат как рови в каменното кошче за боклук, не я гледат - вторачили са се в нея и така са се вкаменили - с увиснали ръце, с увиснали уста, даже погледите им увиснали, каменностудени, презрителни погледи на хора сити и доволни от живота (но чакат още нещо), а тя - обута в различни обувки (мъжка и дамска), дребничка и крехка, с някакви парцали по тялото, рови в кошчето, сякаш е сама в света, бавно изважда човешките непотребности - парче от пица (за довечера), развалена консерва (за зимата), окъсан детски пуловер (децата ги няма, но както е тръгнала да се смалява...), мъжка обувка без връзки (време е да се обуе като хората), вади бавно, оглежда прецизно, че всякакви боклуци се изхвърлят, и подрежда - храната отляво, дрехите отдясно, обувката на крака (старата в чантата, защото знае ли човек), усмихва се на съкровищата си - не всеки ден попада на такива щедри кошчета, после бърка в хастара на палтото си и вади парче тебешир (още се намират край училищата) и набързо драсва нещо - „12”, каменните статуи на спирката въртят очи - какво е „12”, как какво - дванайсетото кошче, така де, трябва да се номерират, няма да ги повтаря я, затова ги надписва, после тръгва към хората, оглежда ги - какво ще ù дадат - нищо, усмихва се опрощаващо и не ги номерира, ами ги задрасква, ей така, с тебешира, празен човек - „храс” чертата, друг празен - пак „храс”, докато ги задраска всичките, а те пак въртят очи, не очи, ами ситни камъни, иска им се да я прогонят от спирката, от живота си да я прогонят - с камъни, защото как така ще рови в боклука, това да не е някакво гето, скъп квартал е, не може просяци и скитници... а тя минава покрай тях смело - знае, че пръв ще хвърли камък само който...

Но няма кой да пише по земята.

 

 

© Валентина Плачкинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (104)