Валентина Плачкинова - Играчка-плачка

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИГРАЧКА-ПЛАЧКА

Валентина Плачкинова

web

Както всеки ден, излезе от дома си, пръстите на лявата му ръка, изсъхнала и изкривена, бяха разперени като закачалки, на тях висяха ключовете за колата, транзисторче, торбичка с хляб. Беше глух, отдавна вече не ядеше нищо, освен малко мляко сутрин, нямаше зъби. Дясната ръка беше здрава, с нея държеше бастуна, без който не можеше да ходи. Живееше на първия етаж, а докато слезеше до долу, животът му свършваше няколко пъти. Старият му форд и той като него - прогнил, беззъб и глух. Кучетата, които спяха под него, едва се размърдваха, като влезе. Бяха свикнали вече да идва ежедневно, сами дръпваха от закачалката торбичката с хляба, разкъсваха я и ядяха, поглеждайки го крадешком. После чуваха някакво бръмчене от кутията, която слагаше на таблото, някакво скимтене и виене, приличаше на звуците от колата на автомобилния състезател от втория етаж, само че това беше тъжно и плачливо, всеки ден едно и също, много ги изнервяше. Той пъхаше ключа, завърташе го молитвено няколко пъти да запали. Но все не ставаше, моторът хъркаше, давеше се, молеше да го оставят на мира и накрая млъкваше. Нали беше глух, старецът не чуваше и не се предаваше, още малко и ще съживи този ламаринен ковчег. От отчаяние започваше да се клати напред-назад, като дете, което иска да подкара кола играчка. Кучетата оголваха зъби разтревожени, той се обръщаше и ги гледаше умолително, изфъфляше нещо, те наостряха уши, но свикнали само да ги навикват, тези звуци не ги разбираха. После, безразлични, се отпускаха и заспиваха. Той също. От време на време някой прохъркваше и се давеше, но той ли, те ли, или моторът - не беше ясно. Така до вечерта. Понякога мъжът се сепваше, събуждаше се, угасяше плачещата кутия и се прибираше вкъщи. Но тази вечер не, беше заспал дълбоко и сънуваше мечтата си.

На сутринта младежът от втория етаж тръгна към колата си, чакаше го важна тренировка за най-голямото рали в живота му. Погледна напред и замръзна - някакъв джип не беше взел завоя и се беше врязал във форда, до него клечаха кучетата и виеха, а старецът от първия етаж седеше на седалката с ръце на волана и окървавена глава. Беше изсънувал мечтата си - отново да бъде в играта.