Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОБРО МОМЧЕ

Валентина Плачкинова

web

Майка ми обича лилаво, баща ми мрази и цвета, и майка ми. Един ден решително тръгна към вратата, застреля с поглед мама, която си пресаждаше теменужките (мене изобщо не ме погледна), ще полилавея и ще умра, каза, сякаш изпускаш лилава слуз, и потътри куфар. Оттогава майка ми заряза цветята, а аз станах много послушен, дори спрях да говоря, душех наоколо и се оглеждах за лилава слуз. Сам се заех с теменужките, защото мама се затвори в стаята си и не излезе повече, всеки ден ме викаше да й приготвя коктейл, много бях добър в дозирането и смесването. Тя не питаше какво слагам, само искаше алкохолът да е достатъчно, за какво, мамо? Пиеше чаша след чаша, свита в семейното легло, премрежваше поглед, отпускаше глава и застиваше с изцъклени очи. Стоях хипнотизиран и не смеех да мръдна, за да не я върна обратно и пак да почне да скимти.

Веднъж, докато гледах бялата й безжизнена ръка върху лилавия сатен, трепна, погледна ме отчаяно, облиза устни, отметна завивката и с едно движение промени живота ми - ръката й потупа настоятелно празното място, нали не искаш мама да полудее, я чух да казва, ти си добро момче. Аз наистина бях добро момче и не исках мама да полудее заради мене, пристъпих и няма връщане назад. Оттогава всеки ден правех коктейли и усещах как полилавявам.

От една случайна грешка разбрах, че ако променя дозата, мога да отложа замалко потупването по сатена, а след месец даже го приспивах. Откритието стана моя тайна, експериментирах първо с майка си, после и с теменужките. Превръщах ги в гиганти, в джуджета с оцъклени лилави очи и хилави бели ръце, неспособни да потупват. Влизах при мама и без да ме моли, й приготвях коктейлите, така се увличах, че понякога обърквах съставките за нея и за теменужките. После отведоха мама, и ти си като баща си, викаше, но не беше вярно. Все още си имах цветята, поливах ги, те мутираха и се превръщаха в чудовища. Изпълнен със смесени чувства, ги носех в лудницата, там им беше мястото - и на тях, и на мама. Вече бях напълно убеден, че уменията ми да смесвам и дозирам ме спасиха да не полудея и аз. Толкова се гордеех със себе си, че превърнах този си талант в професия - екзекутор съм в затвора, внимавам упойката в инжекцията да е достатъчно, достатъчно за какво, мамо, добро момче, казваше тя.

 

 

© Валентина Плачкинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2008, № 7 (104)