Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ХАЙГА ИЗКУСТВОТО ИЛИ „КАРТИНАТА-ДУХ”

Светлана Христова

web

С традиционната японска поезия хайку западният свят се среща в края на XIX век, а през ХХ век тази кратка поетична форма вече не е изцяло японски феномен, тъй като поетите от най-различни страни търсят и успешно намират все нови приложения на основната й характеристика - способността й да изгражда образи и импресии, съзвучни с настроението на автора.

Едва ли е възможно да се даде задоволително определение на поезията хайку поради нейната неуловимост и недоизказаност, но все пак можем с голямо основание да твърдим, че тя е средство за внимателно вглеждане в себе си и в света. Другояче казано, хайку е изкуството да се гледа и живее с пълно внимание към настоящия миг, защото именно този миг, както твърдят източната, а под нейно влияние вече и западната философии, е всичко, с което разполагаме.

Умението да се пребивава в настоящето до голяма степен се подхранва от забелязването и предаването на сетивните сигнали на околния свят и в частност на цветовете.

Жълтата дюля в клоните, зелените детелини и папрати, синята вечерна светлина, топлите есенни багри - при цялата си привидна делничност и обикновеност тези цветни сигнали закотвят вниманието и ни напомнят да изживяваме съзнателно всеки миг, като се стремим да изградим с околния свят една осъзната връзка, която е основа на пълноценния и хармоничен живот.

За разлика от хайку поезията изкуството на хайгата все още не е особено известно у нас. Хайга е картина, породена от конкретно хайку - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга е представлявала най-често рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписано хайку.

В наши дни художниците, изпълняващи съвременна хайга, разполагат с широк спектър от стилове и техники. Те се категоризират най-общо в следните три раздела: художествени творби, изпълнени с класически изразни средства, дигитални изображения и фотографии.

Традиционната японска и изобщо далекоизточна живопис е плод на една духовност, която възприема човека като съставен елемент на околната среда. За японците изкуството е продължение на живота, то се ражда, възниква спонтанно, неотличимо е от другите явления на този свят, живее и диша според неговите закони. В този смисъл ролята на художника е не да твори, не да създава „втора природа”, а да улавя ритъма на нещата със съвършена спонтанност и безизкуственост.

Този възглед е в явен контраст със западните разбирания, които поставят ясна граница между природното и човешкото, между материята и съзнанието. Очевидно е, че един западен художник, оформил се в различна духовна традиция, разполага с други изразни средства и не бива да изпада в абсурдно подражателство на източния стил.

Подобно на хайку, което улавя - и запечатва - един кратък миг от живота, бегло зърната, но грижливо запомнена картина, така и рисунките в хайга запечатват неспирните метаморфози на природния свят - краткия цъфтеж, плавно преливащите един в друг сезони, отлитащите утро, пладне, вечер - уж все същите, а винаги различни. Вгледан в тези вечни метаморфози и приканен да сподели авторовия свят, зрителят престава да бъде безучастен наблюдател; той вече е част от картината, част от словото, те вече изразяват и неговия дух.

А както пише Судзуки: „Ако в картината присъства дух, с това всичко е казано.”

 

 

© Светлана Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2007, № 4 (89)