ВТОРИ ЛОШ СЪН

web

...Защото чудото не навести сърцето,
човекът се преви на две,
подпря се на ръцете си
и слезе в най-дълбокото, където
не мислеше, че може да се слезе
преди смъртта.
Едва гореше пламъчето на очите,
припламваше с мъждива светлина,
заплашвана от притока на сълзи.
И не от някаква сантименталност
или от много тежка мъка,
а просто...
защото чудото не навести сърцето.

А горе всички възмутено викаха.
И камъни хвърляха.
И се отрекоха.

Събудих се с изранено тяло.
Съсипана, на две превита.
Спасена от случайна светлинка
във процепа между звездите.

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.