СКВЕРНА МОЛИТВА

web

1.

Помня,
че бяхме доволни,
приятели мои.
Всекиму според размера -
и ореола!
(Сякаш проба на шапки...)
Охранен и фантастичен,
зад тезгяха изправен,
съветваше Познавачът
кому каква ще прилича
на израза на лицето:
"Ето
тук една по последна мода -
шутовско-политическа.
Със дълбок подтекст и смисъл.
И с периферия, достатъчна
да скрива очите."

Замириса на предумисъл...
Но доволни все пак
от оказаното доверие
се заизмъквахме
към преддверието.
Смели, горди, щастливи със себе си.
Поласкани и осенени...

Аве...

2.

Мария.
Какво стана с тебе?
Отзад в склада
зърна момчето, което
приготвяше ореолите,
макар да беше
атеист по природа.

Каква треска в очите!
И какво съмнение
по лицето бледо.
И упоение.
И невяра.
И вяра.
И фанатично кредо:
всичко е нужно
за една победа!

3.

Беше тъмно и страшно
в склада.
Ореолите като примки
по стените висяха.
И момчето идваше -
сякаш от страшен сън -
объркано и студено,
главоломно, смутено,
екзалтирано и отчаяно...

И звънеше звънецът бесен,
и таванът все беше тесен...

И любов ли пак?
И любов!
"Хвърли я! Тази ябълка зла
на раздора,
апетитна за много хора,
смъртоносно ще ви рани!"

Дълго гледахме през прозореца.
И осъмнахме без очи...

4.

Недоизмислен и недооценен
ден.
Но остана в живота ни
вместо мото и вместо рефрен:
"Светът едва ли ние ще оправим,
но, знай, ще промениме този свят!"
И светеха студентските ни стаи,
и беше месец март...

5.

Все така
Познавачът седи зад тезгяха
и чака
нови клиенти.
Има нови модели шапки.
И нови илюзии.
И момчето в склада е друго.

Каква треска в очите!
И какво съмнение
по лицето бледо.
И упоение.
И невяра.
И вяра.
И фанатично кредо:
само победителят може
да даде на света нещо.

6.

Но защо ли си спомням...

Дъжд. И вкус на цигара.
По-горчива от тая неделя не знам.
Отсреща, сред празничната феерия,
победителят се налива сам.

7.

Вярвам,
ще ми простите,
приятели мои,
че във нощите свои -
за мен и за вас -
се молих:
"Во имя Сатанаила и Злаго духа,
нека изгният костите ни
далеч от тука!"

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.