* * *

web

Нанесох се в самотата
като във нова къща.
Стаите - празни, стените - бели.
Млада стопанка съм, а не зная
дали да плача,
дали да пея.
Свалям усмивката.
И дрехата за пред вас -
гордостта заучена.
И по женски сама
ми се счува едва,
че навън проскимтява куче.
Влез, приятелю скъп!
Влез, бездомна душа!
Чаят вече дими -
ще възкръснат над чашите думите.
Само ти говори! Аз ще слушам така
и след твоите думи ще сричам.
Неусетно кога полилеят над нас
ще засвети от искреност...

...Но вратата пред мен е разтворила паст.
Никой, никой. Кънти тишината.
Знаеш ли, утре ще дойда у вас.
Толкова много имам да ти разказвам!

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.