Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАЗВАТ

web

Че ти, който рисуваше
светове за очите ни слепи,
си бил сляп по рождение...
Казват още, че си мошеник.
Защото някой си чул, отнякъде,
(т.е. не точно той, а някой друг,
комуто можем да имаме пълно доверие),
че нямало птици, които летят надолу;
че мислите не покълвали от главите
и не разбивали черепната саксия,
а ги носел вятърът -
оня, дето слиза от върховете;
че любовта била сливане между полове,
а не преливане на цветове
и че ти най-добре знаеш това -
"какво се прави на божа кравичка!"
И още казват, че нямало нищо страшно,
че ти просто си превъртял на тема катаклизми;
че Апокалипсисът бил приказка за лоши деца
от някаква стара книга;
че сънищата не са нашият друг живот;
че музиката не е прозорец,
от който можеш да слушаш звездите;
че денят се познавал от сутринта
и нямало никакви чудеса,
чудесата били атракция за туристи -
"Какво ти чудо?! Слънце си грее, вали си дъжд..."
Казват, че жена ти веднъж...
и че ти... Че ти прекаляваш с пиенето!

Гледаш през кривите предни зъби
на стоустата Клюка -
кокалче здраво не ти е останало вече, -
гледаш навън
и за първи път искаш
(целият жлъчка, отрова и кисело)
да потънеш в търбуха u,
да се смесиш с кръвта,
да избиеш в лимфата!

Ти, който рисуваше светове...
Прости ни!

 

 

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.