 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Беше сладостна самотата с теб,
мисля си.
Макар с малко горчивина,
мисля си,
беше хубаво нашето самотуване.
Каквото и да си казахме,
мисля си,
не се намери дума
да я натоварим като муле
с някакъв непоносимо тежък смисъл.
Бях ли аз щастлива?
Беше ли щастлив?
Непонятно.
Като йероглиф.
© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)
Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.