Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАБА МИ ЗА МЪЖЕТЕ
web
Тръгват рано,
преди да съмне.
Бавно се сливат с мрака.
После...
изгрява слънце.
И жените почват да чакат.
Все са далече -
буйни и дръзки,
винаги малко неясни,
но пък...
толкова свидно-достъпни
с мисъл, сълза или ласка.
Тръгват рано,
преди да съмне.
Имат света за къща.
Ала...
все някога се завръщат -
раните да им превържем.
© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2008, № 1 (98)
Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.
|