|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЛЕЗ Стефан Минчев Приседнал на припек, подпрял бастуна на пейката, старецът дреме кротко. Главата му се люшка надолу, нагоре, после пак надолу и брадичката опира в гърдите. Той започва да диша с равномерния ритъм на съня. Следобедът се раздвижва, слънцето и то се помръдва, скривайки се в короните на дърветата. Върху спящия нежно пропълзяват сенки и го карат да се усмихне насън. Доволен е, вероятно, от добрата репетиция за смърт.
© Стефан Минчев Текстът печели трета награда от конкурса за кратка проза на LiterNet и Erunsmagazine (2007). |