Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪСМЕТ

Стефан Минчев

web

- Извинете за безпокойството, но не съм оттук и не познавам града. Бихте ли ми обяснили къде трябва да сляза и как да стигна до Склад № 2. Казаха ми, че мога да преспя при нощния пазач, а на сутринта да се включа в разтоварването на риболовните кораби. А иначе още утре ще си потърся квартира. Нося малко парици. Дано си намеря късмета тук.

„Ще го намериш още тази нощ, приятел”, мисли си Джони и благодари на съдбата, че му поднася на тепсия този наивник. Той го оглежда още веднъж и си казва наум: „Боже, какъв смотаняк!”

Кандидат-хамалинът има крехка фигура и честно младолико лице.

„Дори да не беше попаднал на мен, нямаше да изкара дълго в тоя опасен град”, преценява Джони.

В средата на ноември вече се усеща приближаването на големите студове. Последният автобус пътува в мрака и подминава пустите спирки в индустриалната зона край пристанището.

- Няма проблем, мой човек. И аз съм за там. Ще ти покажа как да стигнеш до склада - дружелюбно бъбри Джони. Той се озърта из автобуса - освен тях, в него има само двама пияни работници, а шофьорът кара с отсъстващ поглед и очевидно бленува за топлата постеля.

- Дотук сме, приятел - казва Джони и се изправя, за да покаже, че искат да слязат. Когато машината отминава нататък, той обяснява на провинциалиста как да стигне до склада, махва за сбогом и наужким се отдалечава.

Безработният крачи бодро по тъмната улица.

„Все едно е на разходка в парка”, хили се Джони, който е сменил посоката и го следва тихомълком. „Ще го спипам, когато свие в следващата пресечка”, решава той.

* * *

Една улична лампа жужи и присвятква на пресекулки. Смотанякът е опрял гръб откъм тъмната страна на ъгъла и опитва с палец острието на китайското си сатърче, докато внимателните стъпки на Джони приближават.

„Онзи криминален репортер има удивително въображение и богат език. Как ли ще озаглави статията за поредното ми убийство?”, чуди се той.

 

 

© Стефан Минчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2008, № 6 (103)