ДЖАГО

Стефан Минчев

web

- Пак го сънувах, мръсника му с мръсник... онзи негодник, който заколих на панаира. Спомняш ли си го, Руфа?

- Старата вече ти каза, Джаго - по тъмно ще забиеш ножа, с който го уби, три пъти в пръстта на циганското гробище. След третия път острието трябва да остане в земята. Тъй ще заковеш духа на мъртвеца, за да не се промъква в съня ти.

- Откакто подмина стоте, дъртата гледачка ръси само глупости! - взе да увърта Джаго, надигна чашата си и я изпи на един дъх.

Руфа усети колебанието у другаря си и го жегна:

- Не ти стиска, а?

Очите на циганина се накървиха. Той блъсна с пестник по масата и изръмжа. Бутилката падна и се строши в пода. Разнесе се силна миризма на ракия. Едрият мъж скочи от мястото си и златните му гердани се раздрънкаха, докато обличаше дългото си палто от меча кожа. Той излезе от кръчмата и закрещя:

- Мен да ме е страх? Мен?! Отивам... Нека някой посмее да ми излезе насреща. Мъртви и живи - Джаго всички ще накаже! Бог прощава, Джаго не!

Пияният извади големия нож с кокалената дръжка - онзи, с който беше наръгал „негодника” - и го заразмахва напосоки из тъмнината.

Залитайки и псувайки, Джаго извървя няколкостотин метра. От чистия въздух той постепенно отрезня и решителността му взе да се топи. Колкото повече се приближаваше до древното гробище на Черния хълм, толкова по-силно му се щеше да подвие опашка и да свърне назад. Поколения наред старите разказваха на децата какви ли не ужасии за това място. Земята на мъртвите го наричаха суеверните цигани и се страхуваха да идват тук дори през деня.

Джаго навлезе сред вековните дървета, които ограждаха от всички страни голото било на хълма като крепостна стена. Черните им силуети зашептяха с листата си тайнствени заклинания и той неволно забърза крачка. Внезапно, както му се стори, циганинът се озова на открито и зърна пред себе си немилостиво огрените от луната разкривени надгробни паметници.

С последни усилия на волята Джаго направи още няколко стъпки, свлече се на земята и заби ножа един, два, три пъти. После пусна кокалената дръжка и хукна обратно, сякаш всички дяволи са по петите му. Едва направил първата крачка обаче, той усети как някой го дръпна назад.

- Аааа... хвана ме! - изрева Джаго и голямото му сърце се пръсна от страх.

Руфа и още неколцина го намериха на следващия ден. Ако преди да видят лицето му, някой им беше казал, че циганин може да изглежда бял като платно, нямаше да повярват. Безумният поглед на мъртвеца ги накара да се заозъртат страхливо, сякаш нещо злокобно ей сегичка щеше да изскочи от гората и да връхлети върху тях.

След този случай старците взеха да разправят още по-страшни истории за Черния хълм.

Руфа твърдо отказваше да обели и дума за смъртта на приятеля си, когато беше трезвен, но все се намираше кой да го почерпи с ракия в кръчмата и понякога езикът му се развързваше.

В такива случаи разказът му винаги свършваше по един и същи начин:

„Само едно не мога да разбера - защо дългото мечо палто на Джаго бе приковано с ножа му към земята?”

© Стефан Минчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2008, № 6 (103)