Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕГАТИВНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕХАНИЗМИТЕ И СРЕДСТВАТА ЗА ТЕКСТОВА СВЪРЗАНОСТ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ ПИСМЕНИ РАЗРАБОТКИ

Снежана Добрева

web

Тенденциите на съвременното родноезиково образование за обогатяване на уменията за продуциране на комуникативно целесъобразни, стилово издържани, логически свързани и цялостни текстове предполага знания за текста, за признаците на текста, за кореференцията и нейните възможности, за механизмите и средствата за текстова свързаност, за текстовите грешки и начините на избягването им.

Безспорно е, че проблемът за анализа и класификацията на срещащите се в устната и писмената реч на учениците отклонения от книжовните норми (на всички езикови равнища) е един от най-важните в методиката на обучението по роден език. Устната реч на възпитаваните е обект на всекидневно наблюдение от страна на преподавателя, но грешките при нея трудно се фиксират и обработват. По-точна е фиксацията на текстовите отклонения в писмената свързана реч, затова насочването на вниманието ни в настоящата разработка е към тях.

Въпросите за изучаването на текстовите признаци, средствата за свързаност и текстовите грешки не са цялостно проучени в методически аспект. Има изследвания за същността на текстовите грешки и опити за класификация на определени типове или на текстови грешки в отделни видове ученически писмени изложения (Гарушева, Атанасова 1997; Митева 1996; Петров 2002; Сотиров 1990; Янкова 2000). Но въпреки това все още няма цялостна, единна класификация на този тип отклонения от книжовноезиковите норми, не е изведена целесъобразна методика за отстраняването и недопускането им в ученическите речеви изложения.

Първоначалните ни наблюдения върху училищната практика водят до констатацията, че се допускат много слабости, свързани с нарушаването не само на основните правописни, пунктуационни, лексикални, граматични, но и текстолингвистични книжовноезикови норми. Текстовите грешки са едни от често допусканите в речта на учениците отклонения, тяхната същност и проявления не се познават добре от самите учители. Често преподавателите не забелязват този тип грешки или ги определят като стилно-езикови. Проведените от нас през последните три години разговори и анкети с учители и филолози показват, че в училище често се работи за коригиране на писмени грешки, плод на интуитивната систематизация на преподавателя. Целесъобразно обаче е да се направят количествени измервания, които да проверят дали подобни интуитивни систематизирания са верни. Факт е, че в часовете по български език и литература недостатъчно се работи за анализ и отстраняване на текстови грешки. Като че ли неизяснена в процеса на работа остава спецификата на този тип езикови отклонения, свързани с нарушения в композицията и структурата на текста, основните му категории; логическите и междуфразовите връзки и т.н.

Изхождайки от хипотезата за повишената фреквентност на текстовите грешки в ученическите писмени разработки, настоящото изследване е насочено към анализ на 350 оригинални и репродуктивни писмени работи на ученици от различни класове (съответно по 50 разработки за 5., 6., 7., 8., 9., 10., 11.) на 5 училища от град Шумен (СОУ "Трайко Симеонов", СОУ "Сава Доброплодни", Професионална гимназия с хуманитарен профил "Йоан Екзарх Български", Професионална гимназия по облекло и хранене, Професионална гимназия по икономика).

Количествените измервания и техният анализ се предхождат от опит за собствена класификация на текстовите грешки. Предлаганата от нас типологизация се базира, от една страна, на проучените излезли досега в научната литература класификации (Кръстев, Стефанова 2000, с. 210; Митева 1996, с. 33-34; Сотиров 1990, с. 19), и от друга, на изведените текстови несъвършенства в ексцерпирания от нас материал. С оглед на това се предлага следната типологизация на текстовите грешки:

Текстови грешки, свързани с плана на съдържание1.

1.1. Информационна недостатъчност (неизчерпателност и непълнота на цялостното изложение или на отделни негови части).

1.2. Тематична нецеленасоченост на макроравнището на цялостния текст или на отделни микротекстове в него.

1.3. Нарушаване на качеството цялостност.

1.4. Незавършеност на текста.

1.5. Непоследователност в изложението. Липса на структурно-смислова подреденост на текстовите компоненти в логическа последователност.

1.6. Фактологична недостоверност.

1.6.1. Невярно интерпретиране на факти (неточности в предаване на съдържанието).

1.6.2. Нецелесъобразно смесване на факти.

1.7. Неточност и неяснота поради пренебрегване на времеви, пространствени, причинно-следствени и други отношения.

2. Грешки в композицията на текста.

2.1. Пропусната композиционна част.

2.2. Несъразмерност на композиционните части.

2.3. Нарушена връзка между конституентите на текста.

2.3.1. Отсъствие или неумело осъществяване на връзка.

2.3.2. Еднотипност и шаблонност на връзките в цялостното изложение.

2.4. Грешки в оформлението на микротекстовете.

3. Грешки, свързани с архитектоничното оформление на текста.

3.1. Липса на абзаци в цялостния текст.

3.2. Неправилно разчленение на абзаци.

4. Нарушаване на повърхнинната свързаност.

4.1. Недобро изграждане на кореферентните вериги.

4.1.1. Логически текстови грешки.

4.1.1.1. Неправилна употреба на местоимения като кореферентно средство.

4.1.1.1.1. Двусмислица поради съотнасяне на местоимението с два или повече референта с еднакви морфологични показатели.

4.1.1.1.2. Неправилно съгласуване по род и число на местоимението с предхождащия го антецедент.

4.1.1.1.3. Започване на номинативна верига с местоимение (поява на антецедент местоимение).

4.1.1.2. Олекотена кореферентна верига (неправилна употреба на нулев заместител като кореферентно средство).

4.1.1.3. Разкъсана кореферентна верига (затруднения при възприемането на текста поради прекалена отдалеченост на референта от антецедента).

4.1.2. Стилистични текстови грешки.

4.1.2.1. Еднообразна кореферентна верига (повторения на съществителни имена или местоимения, които не са стилово маркирани).

4.1.2.2. Утежнена кореферентна верига (ненужна, стилистично немотивирана хиперономинация).

4.2. Неправилно използване на конектори извън номинативните вериги.

4.2.1. Грешки при осъществяване на текстова свързаност чрез морфологични средства.

4.2.1.1. Нарушаване на видово-времевата съотнесеност на глаголите в текста.

4.2.1.2. Несполучлива употреба на местоимения (неподходяща обобщително-указателна употреба на местоименни думи или местоимение с неясен за текста антецедент).

4.2.1.3. Неправилна употреба на членна форма като свързващо средство.

4.2.1.4. Неточна (или пропусната) употреба на юнктивни изрази.

4.2.1.5. Неправилна употреба на наречия като свързващо средство.

4.2.2. Грешки при осъществяване на текстова свързаност чрез синтактични средства.

4.2.3. Грешки при осъществяване на текстова свързаност чрез лексикални средства (нецелесъобразна употреба на лексикално повторение, недостатъчно използване на частичната рекурентност или неизползване възможностите на синонимията за осъществяване свързаност извън номинативните вериги).

Поради обемността на изследването, свързано с извеждането на всички типове текстолингвистични отклонения, вниманието ни при анализа на негативите в ученическите писмени разработки ще бъде съсредоточено само върху грешките, допускани при осъществяване на повърхнинната свързаност. В изследваните от нас 350 ученическите разработки са открити общо 1024 текстови отклонения, чието разпределение по класове представя таблица 1.

Таблица 1

КОЛИЧЕСТВЕНО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ТЕКСТОВИТЕ ГРЕШКИ ПО КЛАСОВЕ

Средноаритметичните стойности на допусканите текстови грешки са с много близки параметри. Близостта и на процентните съотношения говори почти за "равномерно" разпределение на текстовите отклонения по класове, т.е. грешки се срещат при всички възрастови групи: 5.-11. клас (не може да бъде изведен клас, в който те преобладават). Само в 22 писмени работи не са открити текстови грешки. С по една текстова грешка са 48 разработки, а в 14 са допуснати само ненужни повторения (във или извън кореферентните вериги).

1. ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОМИНАТИВНИ ВЕРИГИ

Със засилена фреквентност са грешките, свързани с изграждането на номинативни вериги - 763 броя. Съотношението между допуснатите текстови грешки при изграждане на кореферентните вериги и текстовите грешки извън тях (поради неправилно използване на конектори извън кореферентните вериги) е следното: 763 - за първата група, към 261 - за втората група. То може да бъде представено графично чрез фигура 12.

Фигура 1

ДИАГРАМА НА ПРОЦЕНТНИТЕ СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ ОСНОВНИ ГРУПИ ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ

1.1. ЛОГИЧЕСКИ ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА НОМИНАТИВНИ ВЕРИГИ

В ексцерпирания от нас материал са открити 397 логически текстови грешки и 366 стилистични текстови грешки. Съотношението между тях може да бъде представено графично чрез фигура 2.

Фигура 2

ДИАГРАМА НА ПРОЦЕНТНИТЕ СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТИЛИСТИЧНИТЕ И ЛОГИЧЕСКИТЕ ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ

Логическите грешки при изграждането на номинативни вериги са представени от три основни типа: неправилна употреба на местоимение като кореферентно средство; олекотена кореферентна верига (неправилна употреба на нулев заместител като кореферентно средство) и разкъсана кореферентна верига (затруднение при възприемане на текста поради прекалена отдалеченост на референта от антецедента).

Със засилена фреквентност са неправилните употреби на местоимения като кореферентно средство. Тази некоректна прономинална употреба е представена чрез три подтипа: двусмислица поради съотнасяне на местоимение с два или повече референта с еднакви морфологични показатели; неправилно съгласуване по род и число на местоимение с предхождащия го антецедент; започване на номинативна верига с местоимение (поява на антецедент местоимение). Текстовите грешки при тези подтипове се намират в следните количествени съотношения: 314 - за първия тип, 3 - за втория, и 16 - за третия тип.

Откритите прояви на двусмислица представляват 41,2 % от грешките при изграждане на номинативни вериги и 30,7 % от всички текстови грешки. Най-често нееднозначен прочит на текста допуска употребата на лични местоимения. Открити са 235 броя текстови грешки при личните местоимения - срещу 79 текстови грешки за всички останали типове местоимения (които се разпределят така: 21 - при относително местоимение, 52 - при притежателно местоимение, и 6 - при показателно местоимение). Със засилена фреквентност при пораждането на двусмислица са именителните и винителните третолични форми на личното местоимение за единствено и множествено число (той, тя, те, него, го). Ето няколко примера:

Само ако ми донесеш зъб от дракон. Той се намира в стаята с червена врата (5., Е. И.).

Рамадан казва, че отдавна тъпчем на този кръстопът, но той не е между омразата и любовта (8., К. Й.).

Съзнанието на човека за собственото му достойнство е форма на самосъзнание и самоконтрол на личността. На него се основава взискателността на човека към себе си (10., К. П.).

Аз мисля, че тишината я има сред природата, тогава ми доставя голяма удоволствие да съм сред нея (11., Х. М.).

Жената с любов и почит към Бога дарява тази играчка, макар че тя няма никаква стойност (11., С. С.).

Понякога дори в близък контекст се появяват по две двусмислици, допуснати от двукратна некоректна употреба на лични местоимения, отнасящи се в предходния контекст с антецеденти с еднакви морфологични показатели. Например:

Майчината прошка за него е като една своеобразна благословия. Тя е изключително важна за него, за да му даде морална подкрепа за наближаващата борба... Той няма търпение да влезе в бой за свободата на родината си, защото тя е най-скъпото в живота му (7., Д. Ф.).

Духът на един народ се гради от езика, защото той е гарантирана връзка между хора в една общност, за да сътвори тя културните ценности, за да изгради ценностна система, етически норми... (7., Н. Л.).

В нашата класификация като логически грешки при неправилна употреба на местоимение като кореферентно средство са изведени и случаите на допуснато неправилно съгласуване на проформата с предхождащия я антецедент, защото също нарушава логиката на кореферентната верига. В ексцерпирания материал са открити 3 такива случая и трите са в разработки на ученици билингви, например:

Имало едно време едно стадо, които се разхождали, но те не знаели, че предния ден ловците са били сложили капан на пътя... Сърненцето видяло, че стадото се приближава наблизо към капана, в който вчера той паднало и по чудо се спасило (5., А. М.).

Струниното либе обича силно съпругата си, но спазва дадената мъжка дума. Той й поставя много задачи, за да закъснее (6., Д. А.).

Логиката на представянето на един обект в текста предлага експликация първо на неопределената му форма и после на определената (доказваща едносъщността му); първо на названието, представено чрез пълнозначна дума, и след това представянето му с дума заместител. Затова като логическа грешка при употреба на местоимения за изграждане на номинативни вериги се определят и случаите, при които като първоначален елемент в кореферентната верига се появява местоимение. В ексцерпирания материал са открити 16 подобни случая на неправилно възприета реноминализация. В тези разработки номинативните вериги започват с проформа, а като първоначален антецедент в 11 от тях е възприето обозначението на съответния обект (автор или произведение) в заглавието на творбата. Най-често в разглежданата позиция се появяват показателни и лични местоимения. Ето няколко примера:

(Заглавие "Образът на Струна невяста в народната песен "Троица братя града градяха"): Тя е посветена на българската девойка - добра майка и съпруга (6., Д. О.).

(Заглавие "Каквото ти отнеме минутата, няма да ти върне вечността"): С тази своя мисъл Шилер иска да изтъкне необратимостта и в природата, и в човешкия живот (9., М. Н.).

(Заглавие "Виталното начало у Багряна като опозиция на символизма"): С виталността на своето светоусещане и сетивната предметност на своето виждане тя е свързана с новата следвоенна вълна в българската поезия, с повика за оварваряване, приземяване на стиха, но по дух творчеството й е далеч от революционната стихия на Г. Милев и Н. Фурнаджиев, от интелектуалните прозрения на А. Далчев (11., Б. Б.).

Сред логическите текстови грешки, свързани с недобро изграждане на номинативни вериги, освен неправилната употреба на местоимения (333 случая) могат да бъдат откроени още два подтипа: олекотена кореферентна верига (17 случая) и разкъсана кореферентна верига (47 случая). Съотношението между тези три основни типа логически грешки може да бъде представено чрез фигура 3 (вж. с. 51).

Субектът (пишещият или обектът на анализ), който се реализира на синтактично равнище чрез подлога, може да присъства в текста имплицитно или експлицитно. Ненужно пропуснатата експликация (т.е. неправилната употреба на нулев заместител като кореферентно средство, водеща до олекотена номинативна верига) може да доведе до неяснота, да понижи четивността на речевия продукт. Например:

Един ден Душко Добродушков, който работел в канцеларията, отишъл при гостодин управителя, за да подпише едни документи (5., М. П.).

Бунтовникът отива при либето, за да спре и нейния плач и да чуе неговото сърце как тупти от вълнение (7., Н. Д).

Затруднения при еднозначната рецепция на текстови продукти създава и разкъсаната кореферентна верига.

Фигура 3

ДИАГРАМА НА ПРОЦЕНТНОТО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ТРИТЕ ПОДТИПА ЛОГИЧЕСКИ ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ

Проученият материал създава впечатление, че учениците не познават добре позиционните ограничения за избор на конектор в зависимост от предходния елемент на кореферентната верига и неговата отдалеченост. Изведени са 47 случая за невъзможността на местоимение заместител да действа като анафоричен конектор и да създава локална свързаност между конституентите поради прекалената дистантност между проформата и нейния антецедент. Ето няколко примера:

Един ден хората решили да направят гуляй. Там бил поканен и Душко Добродушков. Тиквата постоянно бягала пред него. Той решил да вдигне тост... Започнали да пеят песни... След това Душко решил да им предложи да си купят печена тиква (5., В. Г.).

Вазов успява да обедини двата свята. Думите и изразите, с които Вазов характеризира езика, разкриват възхищение и преклонение. Освен с благоговение лирическият говорител е изпълнен с болка от опитите за отказване от българския език. Така в своето съдържание творбата представлява драматично сблъскване. Последната част на творбата категорично подкрепя разбирането за езика... Той изпълнява обещанието си... (7., Л. Н.).

1.2. СТИЛИСТИЧНИ ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА НОМИНАТИВНИ ВЕРИГИ

Немалък се оказа и броят на допусканите стилистични текстови грешки при изграждането на номинативни вериги. Съотношението между двата основни подтипа е: 234 примера - с еднообразна номинативна верига, и 132 примера - с утежнена номинативна верига. Стилистично немотивираната рекурентност е представена от 106 местоименни повторения и 128 необосновани повторения на съществителни имена при изграждане на номинативни вериги. Ето няколко примера за ненужна експликация на еднотипни именни форми, употребени единично или в комбинация:

Но когато се опознаят и обикнат, между тях се появяват отношения, различни от родовия закон. При тях се поражда законът на любовта, а не законът на рода, защото между тях не се осъществява брачна връзка (8., С. О.).

Прометей иска да усмири Зевс, за да управлява по-мъдро и по-разумно. Прометей желае Зевс да се смили над човешкия род. В трагедията "Прикованият Прометей" Прометей е представен чрез най-високите духовни качества... (9., К. Ж.).

Представителна творба на Гогол е творбата му "Шинел". Главният герой на творбата е дребният чиновник Акакий Акакиевич, мечтаещ за обществена значимост (10., Д. В.).

Има много хора, дето са безработни... Може всичко да се промени, да си намеря работа по професията си. Исках да си работя в града и всяка вечер исках да се връщам в селото си, където съм живял като малък. Все пак там съм прекарал най-хубавите си дни... Може в село да си отворя една сладкарница. И тъй да си прехранвам семейството си. Е, тъй искам да мине и целият живот - да имам работа, да си прехранвам семейството (11., Т. К.).

Друг тип стилистична текстова грешка е утежнеността при изграждането на номинативните вериги. Като некоректни (от гледна точка на текстовото изграждане) се приемат всичките 132 случая на утежнена кореферентна верига, в които е ненужно увеличен броят на експлицираните маркери на едно и също понятие в минимален контекст. В стремежа си да обозначат еднаквия текстов денотат учениците допускат стилистично немотивирана хиперономинация. В ролята на утежняващи кореферентната верига елементи влизат разнообразни проформи. Със засилена фреквентност са формите за трето лице единствено и множествено число на личното местоимение в именителен падеж (107 случая). Например:

Но той знае също така, че е много по-достойно да умреш в битка за свобода, отколкото да търпиш да бъдеш роб. Той предпочита да умре, вместо "пред турци глава да скланя/ сиромашко тегло да гледа"(7., Д. Ф.).

Той преминава през много неприятности, той рискува живота си, но той постига заветното богатство. От своето имение той прави една малка Англия (10., Д. И.).

2. ТЕКСТОВИ ГРЕШКИ, СВЪРЗАНИ С НЕПРАВИЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОНЕКТОРИ ИЗВЪН НОМИНАТИВНИТЕ ВЕРИГИ

Текстовите отклонения извън номинативните вериги са общо 261 на брой. Самите неточно употребени конектори, според равнището на езиковата йерархия, с което са свързани, се подразделят на морфологични, синтактични, лексикални. Тяхното количествено съотнасяне представя фигура 4, показваща, че със засилена фреквентност са грешките при използване на конектори от лексикалното (14,5 %) и морфологичното (8,6 %) езиково равнище. Грешките при употреба на синтактични текстуиращи средства представляват само 2,4 % от общия брой допуснати текстови грешки в изследваните 350 писмени работи на ученици.

Морфологичните текстови грешки се свеждат до 5 основни разновидности: нарушаване на видово-времевата съотнесеност на глаголите в текста (40), несполучлива употреба на местоимения (39), неправилна употреба на членна форма като свързващо средство (5), неточна (или пропусната) употреба на юнктивни изрази (2), неправилна употреба на наречия като свързващо средство (2).

Нарушаването на видово-времевата съотнесеност се среща преди всичко в текстове преразкази на ученици от 5. клас (17 грешки) и 6. клас (8 грешки). В ексцерпирания от нас материал прави впечатление, че при репродуциране на изходни текстове петокласници и шестокласници преминават свободно от едно към друго глаголно време, без да се съобразяват, че тези времена са с невъзможна съчетаемост. От изследваните общо 30 преразказа на ученици от 5. и 6. клас при 25 се среща неподходящо съчетаване на темпорални планове. Учениците безразборно смесват глаголни форми от различни темпорални планове и наклонения в основната разказвателна линия при предаването на водещите събития от сюжета, т.е. предпочетените от тях комбинации са извън допустимите книжовноезикови норми на българския език. Ето няколко примера:

Започнал да сънува кошмарен сън. Сънят му е, че е бил на огромно поле, което било пълно с тикви. Една от тези тикви го гонела... Един ден служителите от канцеларията си организират гуляй. Там естествено бил поканен и Душко Добродушков. Те вдигнали тост за управителя... (5., М. Т.).

Един ден Душко Добродушков, който беше архивар, отиде при управителя за един подпис на документ. Когато пристигна там, управителят го поканил да влезе вътре. Щом подписа документа, господин управителят го поканил да седне да яде с тях печена тиква...(5., Н. Н.).

Със засилена фреквентност сред отклоненията поради неправилно използване на конектори са и грешките при осъществяване на текстова свързаност извън номинативните вериги чрез местоимения (14,9 % от всички текстови грешки).

Фигура 4

КОЛИЧЕСТВЕНО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ТЕКСТОВИТЕ ГРЕШКИ ПРИ УПОТРЕБА НА МОРФОЛОГИЧНИ, СИНТАКТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ТЕКСТУИРАЩИ СРЕДСТВА

Те се реализират под формата на два типа отклонения: местоимение с неясен за текста антецедент (24 примера) и неподходяща обобщително-указателна употреба на местоимения (15 примера). Най-често личните местоимения заместват елемент, чийто референт не присъства в текста. Със засилена фреквентност са грешките при употреба на формите на тази проформа за трето лице единствено число мъжки род и формите за множествено число в именителен и дателен падеж. Ето няколко примера, при които обектът, който "назовава" местоимението, не е експлициран в речевото изложение:

Но турският войвода му е задал няколко пъти един и същ въпрос:

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра...

По този начин на задаваните въпроси те упражняват натиск върху здравата физика и психика на човека (5., Б. Х.).

А песента се ширеше волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки и ги изпращаше някому някъде. В разказа песента заема особено място. Предава на разказа лирическа особеност. Разведрява тягостната атмосфера и предчувствието за беда. В същия момент е представена като самостоятелен герой. Песента им дава сили... (6., А. М.)

Речниковото значение на израза "немили-недраги" е човек без дом, без семейство, който се скита по чужди земи. Както в Ботевото стихотворение "На прощаване", Вазов използва същото значение - те са герои и мъченици само за една цел - освобождаването на родината (7., В. Я.).

Изведени са 7 случая на започване на ученическия текст с проформа с неясен за текста антецедент. Пишещите необосновано предпочитат комбинация от показателно местоимение и съществително име като първоелемент на номинативната верига, която не е разгърната по-нататък в речевото изложение и чийто референт остава неясен. Например:

Тия дни Рада била твърде улисана в училище заради годишните изпити (6., А. К.).

"Дервишово семе" е един великолепен разказ, написан от Николай Хайтов, в който се описват животът и законите в онова време (8., Г. А.).

В българския език определеността на съществителното име може да означава връзка с левия контекст, т.е. определителният член може да играе в текста ретроспективна, анафорична роля. И обратно, неопределеността на съществителното име може да означава възможност за връзка с десния контекст, т.е. да играе проспективна, катафорична роля. Като текстова грешка от морфологичното равнище може да се отчете неправилно предпочетената в първоначална позиция определена (членувана) форма. Ето примери за първоначална експликация на членувана форма на субститут, неприсъстващ в заглавието на темата. Например:

(Заглавие "Страдалци или мъченици са Вазовите хъшове"): Пейзажното описание на нощта, на браилските улици, в началото на повестта показва мрачното и тъжно настроение и в самата кръчма...(7., П. К.).

(Заглавие "Силата да останеш верен на себе си"): Чувството, което не в един случай е пагубно за нас или за най-близките на сърцето ни хора (9., А. С.).

Ексцерпираният материал бе изследван и с оглед на правилната/неправилната употреба на наречия и юнктивни изрази, сигнализиращи релации между събития и ситуации в текста и изпълняващи текстосвързваща функция. Грешките от този тип са минимални и несъществени.

В ексцерпирания материал са открити 25 отклонения при осъществяване на текстова свързаност чрез синтактични средства. Тези грешки могат да бъдат сведени до ненужна еднотипност в постройката на изречения и до еднообразие на съюзни връзки в близък контекст. Най-често с подобна паразитна функция се появява относителното местоимение (който, които), участващо двукратно в състава на едно сложно изречение или служещо като конструктивен синтактичен принцип в две съседни изречения. Например:

По своята същност произведението е енергична защита на славянската писменост срещу онези, които отричат нейното право на съществуване. Емоционалната линия предизвиква и промяна в тона, с който е написано произведението. Промените са в зависимост от въпросите, които се разглеждат (10., С. К.).

Грешките при осъществяване на текстова свързаност чрез лексикални средства се свеждат преди всичко до нецелесъобразна употреба на лексикалното повторение (причинено от неуместното използване на частичната рекурентност или несъобразяването с възможностите на синонимизацията за осъществяване на свързаност извън номинативните вериги). Със засилена фреквентност са повторенията на глаголни форми. Например:

Баща й я гледал и си казвал, че той не е господар на сърцето й, още си казвал, че няма да й се бърка. Много момци идвали да я искат... Баща й на Магдалина все казвал, че е още малка. Накрая бащата казал да избере който иска момък, и той ще го избере. Магдалина отговорила, че ще избере онзи, който я заведе на Самодивските скали (5., Е. И.).

Чрез израза "как е близо и как е далеко" се разкрива носталгията по бащин дом и голямата обич към родината. Иван Вазов разкрива, че героизъм се проявява не само в битките... (7., К. В.).

Извеждането на основните типове текстови отклонения в настоящото изследване не цели да предложи ново учебно съдържание по български език, а да изведе алтернативи на сегашния подход при усвояването на различни елементи от езиковите равнища, участващи като текстоизграждащи средства. Целесъобразно би било в прогимназиалния етап на основната училищна степен насочването към текстоизграждащите възможности на различните лексикални, морфологични и синтактични елементи да се превърне в перманентна тенденция в процеса на работа с учениците. Предлаганото учебно съдържание в прогимназиалния етап все още като че ли не води до съзнанието, че експликацията на местоимение в един текст е съвършено средство за текстова свързаност, но и че често точно то е причина за текстови грешки. Методически целесъобразна на този етап на обучение би била не работа, свързана с теоретично обременяване на учениците, а с постепенното извеждане на практическа основа на функционалната значимост на съответните индикатори на текстово свързване от различни равнища на езиковата йерархия. Например при усвояването на съществителни имена и местоимения могат да се включат въпроси от типа: Как по друг начин може да се обозначи предметът, за който се говори в текста? Може ли само с местоимения да се представи обектът, за който се говори? Защо? и други подобни.

В гимназиалния етап, където предимствено е концентрирана информацията за текстови механизми и средства, също могат да се обогатят и разнообразят предложените задачи (като се използва в практиката и нововъведената в учебниците терминология). Могат да се включват упражнения от типа: Кое поражда неяснота в номинативната верига за съответния обект? Защо предпочетеният нулев заместител на обекта е неуместен? Докажете, че употребата на местоимение е неточна. Възможно ли е да се започне номинативна верига с местоимение? Аргументирайте се! и други подобни.

Трайна тенденция на образователния процес може да стане функционализирането на редакторските задачи (и в двата етапа - прогимназиалния етап на основната образователна степен и гимназиалния етап на средната училищна степен), при които винаги да се включват и елементи на откриване и преодоляване на текстови грешки. Методически целесъобразно би било в прогимназиалния етап на основната образователна степен (съобразно с възрастовите възможности на учениците и с учебните програми) учителите да включват дозирана информация за предимствата и недостатъците на едно или друго текстоизграждащо средство в различни по стилова принадлежност текстове.

Поради важното място, което текстът заема в човешката комуникация (а оттам и отреденото му значимо място в учебното съдържание по български език), проблемът за текстовите грешки в писмените разработки на учениците придобива и ще придобива все по-голямо значение за родноезиковото образование. Този факт обосновава необходимостта от анализиране, систематизиране и класифициране на разглежданите книжовноезикови нарушения и методическа работа за преодоляването им в речевата практика на учениците и в бъдеще.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. При класификацията ни са използвани някои от терминологичните обозначения на Т. Митева, П. Сотиров, Г. Янкова (Митева 1996; Сотиров 1990; Янкова 2000). [обратно]

2. Във всички таблици и графики, където е посочен процент, процентът е изчислен спрямо общия брой текстови грешки (ако няма специално указание за представено друг тип процентно съотношение). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Гарушева, Атанасова 1997: Гарушева, П., Е. Атанасова. Работа върху текстови грешки в урок за поправка на преразказ с елементи на разсъждение. - Български език и литература, 1997/3-4.

Кръстев, Стефанова 2000: Кръстев, Б., С. Стефанова. Методика на обучението по български език в прогимназиалните и гимназиалните класове на СОУ. Велико Търново, 2000.

Митева 1996: Митева, Т. Текстови грешки в преразказ с елементи на разсъждение на ученици от VІІ клас. - Български език и литература, 1996/2.

Петров 2002: Петров, А. Дискурсните грешки в ученически текстове. - Български език и литература, 2002/6.

Сотиров 1990: Сотиров, П. Текстовите грешки в ученическите писмени работи. - Български език и литература, 1990/2.

Янкова, Бояджиева 2000: Янкова, Г., И. Бояджиева. За проблемите на личноместоименния подлог и грешките в ученическите писмени текстове. - В: Сборник в чест на 65-годишнина на проф. К. Димчев. Тенденции в обучението по български език. София, 2000.

 

 

© Снежана Добрева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2007, № 3 (88)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.