Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА И АМАТЬОРСТВОТО В ИСТОРИЧЕСКОТО И РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ

Стефан Чурешки

web

Един от постулатите на пазарната икономика и на принципите на развитие на западния свят това е професионализмът. На Запад има квалификация, оценена според труда и знанието в универсални категории и има разделение на труда, като войникът например не се занимава с икономика. В България от Възраждането насетне поради самодейното явление, наречено "читалище", в страната има едно сериозно аматьорство, което минава често пъти като критерий за познанието и степента на творческо израстване. Това аматьорство проличава най-вече в масово разпространените и много издавани у нас текстове по история, философия на Родината и на религията, включително и от лица, които имат документ за завършено образование. Аматьорството проличава и в някои скъпо платени телевизионни предавания. Кои са българските аматьори? Това са най-вече хората на художествеността и масовата култура, които пишат книги и правят филми на историческа тематика, без да имат историческо образование, което се учи пет години, изисква познаването на чужди и класически езици, работа с изворите и познаване на целия свод от исторически податки - писмени, устни и веществени, и след това изисква задълбочена специализация. Изисква се да се познават фундаменталните произведения на европейските говорими езици в оригинал, както и текстовете на класическите езици в историята. В професионализма на историка има много труд, много знания и много размисъл, за да се стигне до разработката на даден труд в областта на историята. Изисква се специализация и много четене под надзор на авторитет-специалист, който се е доказал истински чрез работата си у нас и в чужбина. Показателно е, че големите европейски и американски писатели, които правят художествени произведения върху историята, са професионалисти, специалисти по философия, религиознание и етнология. Те, ако не са подготвени, винаги се консултират със специалист, който да им разясни материята. Докато у нас именно читалищната характеристика на модерната българска култура, в която с две-три книги и безразборно четене можеш да се "образоваш", допуска непрофесионалисти да се занимават с проблемите на философията, историята и религията. Официалните институции на знанието обаче би следвало да реагират и да дават рецензия както на българското, така и на западното аматьорство в областта на хуманитаристиката, колкото и целево продаваеми да са те на днешния български пазар.

Разбира се, ние не оспорваме правото на всеки да се занимава с българската и балканската старина. Обаче, ако непрофесионалисти влезнат в критериалността и знанието на медицината, архитектурата, строителното инженерство, ако хора без книжки станат инструктори по управление на автомобил, тогава ще настъпи сериозен хаос по народен принцип в България и в Европа. Защото по римска традиция в обществото се иска ценз, измерван в пари и в знание. Ако няма специализации и профилиране, се стига до сериозно аматьорство, което не е страшно с това, че в България има по-голяма публичност и по-голямо финансиране в сравнение с продукцията на реалния класен специалист, а с това, че е опасно за живота и здравето на човека с оглед неверните и некомпетентни продукции, възприемани от хората на юнашко доверие или с цел морални и материални дивиденти на управляваща класа или съсловие. Затова е чудно, че изключително грамотната историческа гилдия у нас официално странно мълчи, когато се правят аматьорски опити с цялостно или детайлизирано обяснение на българската старина, която е от много тежък и сериозен тълкувателен и описателен порядък в свода на видовете грамотни цивилизации и култури в световната история. Затова представителите на официалните институции у нас следва да дават рецензия на популярното знание, масови представи и представяни произведения на изкуството от български и вносен произход, защото епохата на читалищните деятели ще отмине безвъзвратно с оглед многобройните университети и частни училища с добри библиотеки в България и Европа, както и с оглед качеството на вносната продукция, произведена от професионалисти. Както казваше покойният професор по археология Иван Венедиков, от целия свод на българската интелектуална продукция през модерността в чужбина има неподправен интерес към съчиненията на българските военни - естествено, хора без загубено сражение и пленено знаме. Има интерес и към свода на българската народна мъдрост, т.е. сборниците с народни умотворения на БАН, - естествено, 1300-годишен несломен от превратностите на съдбата и от властовите институции в течение на 1300 години интелектуален и познавателен оригинален български опит. Това са двете световни достижения на българите, които все още чакат своето художествено и литературно представяне. И би следвало да сме наясно - аматьорството може да е много патриотично и с благороден порив, но на фона на опита в историята ясно се вижда, че ние имаме професионалисти на световно равнище в областта на военното дело и в областта на книжовността, която не е бабина приказка за неграмотно население, задържано насилствено и цензурирана от хора без ценз, произведени за обществени фактори по силата на мистичното посвещение в религията или в политиката в зорко охраняваните граници на самодейната българска модерност.

Днес на световно ниво у нас са много учени в областта на хуманитарното и техническото познание, писатели и някои спортисти. Тяхната рецензия, обществен престиж и достойно заплащане са въпрос на уважение към стойностите на цивилизацията. Защото едно е да дадеш сериозно обективно и почтено тълкувание на посланието на автентичната българска история, която е съжителствала с най-културните и силни военно-икономически сили в Европа в течение на хилядолетия, друго е да помпаш "национална" гордост, използвайки промитото съзнание на населението след 1878 година и през комунизма и историческата грешка на българите да направят своята културология самоотнасяща се с идеята, че сме най-велики. Силата и качеството на живот в успешните общества по света се основават на професионализма и знанието по сериозни и достойни реални познавателни критерии, а не на мистическата народноепическа метафизика и конспирацията в партията и Църквата. Политически и научни игри с цел конспиративно укрепване на властта и парите на определени хора там не се допускат, защото отговорността на европееца е дело на самия него и никакъв Голям брат, както бяхме свикнали през съветския период няма да ти оправя посредствеността и липсата на ценз, които фактически са една от причините за нашите проблеми и страдания през модерността. И в това отношение БПЦ следва да се поучи, ако иска да докаже претенцията си за божественост. Впрочем ние имаме опити от разпознаване на божествеността в нашата изключително дълга, сложна, градска, училищна, религиозна и цензова културна характеристика. Ние впрочем на основата на грамотността, ценза и способността за разбиране на смисъла на традицията и духа на новото време сме разпознали много неща в историята и нашите водачи и културни дейци винаги са били на висока класа, докато не се въвежда критерият на читалищата и онова явление, за което Петко Славейков ехидно говори, че през Възраждането имало книги, които увещавали за няколко месеца да научиш чужд език.

Ние знаем много добре стойностите на цивилизацията преди по етнически съображения интересът на българската културология да се насочи към експлоатация на ресурса на българското село, което се мисли за етнически чисто и автентично българско, докато високата градска и училищна култура остава пренебрегната и така ние си създаваме грешна представа за способността на българите и за сложността на нашия исторически казус, който е религиозен и етничен. И това се отнася и за историята и състоянието на БПЦ, чийто овластен днешен представител по културната си характеристика извън претенциите му за божественост и връзка с Бога е човек от село, завършил е техникум и е пълен аматьор в религията, историята и народната философия на българите, известни от сумата на интегралния исторически опит на нацията, която от 1300 години знае, че византийците не са опасни с войската си, а с културата и учените си мъже. Затова ние не сме направили грешката на руснаците, които са объркали византинизма с православието и за това в България има народно-църковно начало, на което на последния църковен събор БПЦ измени и което начало постановява, че когато нещата с религията не вървят се сменя попът, а не принципите на вярата. И това е, защото много знаем от историята на човечеството по принцип, преди аматьорският дух на "народното" знание да влезне като принцип за качване и издигане в България, доразвит от принципите на мистичната конспирация и лансирането на чуждия специализант, който е с много нисък българистичен ценз и затова и на политиката, и на Църквата й пречи народът, а не характерът на знанието, което човекът от село с читалище и техникум е придобил, и особено, ако той няма сериозна родова памет, която да го научи на неща, които не ги знаят дори учителите и университетските преподаватели у нас и в чужбина. Ние знаем много и затова нашата история, пълна с мистика и метафизика и голяма грамотност, знае много.

Ние, като българи, знаем, че технологиите на Рим, които са продукт на рационалната материална мисъл на занаятчийството, бяха победени от рицарския дух на новите индоевропейски народи и от способността да се разпознават явленията от страна на църковното духовенство, което в цивилизованите държави на Европа до Революцията винаги е било първото по важност съсловие в системата на качване и издигане на обществени елити, които да ръководят ефикасно обществото, което живее не само с хляб. Историята казва, че проектът за Европа в миналото е бил спасен, защото системата на разпознаване на битието е перспективно подредена и добре балансирана с разпознавателни понятия и исторически опит, които създават мащабни познавателни представи, държейки сметка за духовния свят. Един свят, в който БПЦ е включила системата на разпознаване на Вселената и битието съобразно българските народни поверия и обичаи. Всеки, който е чел правилно Евангелието знае, че основното изискване на Христос към Неговите последователи наред с благотворителността, щедростта и милостта е да проявяват способност да разпознават духовете и да се внимава на кой дух се доверяват. Това е ключът към доброто и пълноценно образование, което направи от Европа водеща световна сила в областта на познанието, а оттам и в социално-политическо отношение. Цивилизационният импулс на Европа като феномен на историята идва точно от образованата способност да се разпознава духовния свят и да се вписват фолклорните традиции в системата на разпознаване и класификация на природния свят и човешкото поведение.

Трябва да се държи сметка за това, че духът движи материята на Земята и че в областта на осъзнатата и образована човешка дейност е важна ръката, а не предмета, който върши работа на човека. Фактите от историята показват, че технологично Византия е на по-ниска степен на развитие от занаятчийските произведения на предшестващата я езическа Елада. Византийските богослови и философи обаче разпознават повече явления от битието в сравнение с езическите учени. Благодарение на вътрешната философска способност на гръцкия език и на философията на световни свещени текстове византийците успяват да запазят Цивилизацията дори и след смъртта на държавата им. Идеята за спасението и човеколюбието, които са основен мотив в съзнателната дейност на културния европеец, всъщност раждат и идеята за хуманността и свободата в наши дни, защото свобода без човеколюбие и истина в метафизичния смисъл на понятието води до тирания, по-ужасна от тоталитаризма. Това го видяхме като философия на поведение през годините на т.нар "преход" у нас след 1989 година. Поуката от световната история е, че един проект става успешен на Земята, когато се разработват системи за разпознаване на явленията съобразно познанията на духовния свят и света на интелекта, които подреждат рангово обществото, на което служи материята, а не обратното, което си е чисто идолослужене, както е казано в Евангелието. Този опит ние сме го усвоили прекрасно, когато сме били свободни и независими, т.е. когато ние сме подреждали културното пространство на нашето битие, без да се влияем от никоя Велика сила, и когато ние въз основа на славянобългарския език сме давали имена на явленията от живота и природата. Ние знаем прекрасно в нашия автентичен опит, че трябва да се изпълнява духът, а не буквата на Закона, поради което сме успели да разпознаем много добре всички явления и исторически фигури, които историята ни е предоставила за разпознаване и които преди модернизацията сме описвали и систематизирали на своя собствен език, съобразно нашите суверенни и независими идейно-интелектуални житейски представи. Пример за систематизация на природния свят е българското билкарство, което днес е забравяно целенасочено за сметка на латиноговорящата медицина.

Всъщност, когато модерните антибългаристи говорят за изоставане и малокултурие на българите през модерността заради вековното турско робство обикновено се има предвид, че ние като национална житейска философия и битийна представа не сме се материализирали и рационализирали въз основа на задължителна и всеобща подготовка в нашите училища за разпознаване на материалния свят, което стана с нас едва през ХХ век през комунизма. Това свойствено на българите вглъбяване в духовното, мистичното и ирационалното, това разпознаване на Вселената посредством нашите обичаи и поверия, които са търсене на закономерности и взаимовръзки в природата, всъщност ни спаси от претопяване през годините на турското робство и комунизма, и е единственият спасителен белег на бъдещето ни оцеляване като уникална нация и специфичен културно-философски субект. В докладите на католическите мисионери от турско време ясно се казва, че българите не искат да четат нито латински надписи, нито вярват на гръцкото духовенство. Тази забележка на проникновените латински мисионери, които са систематизирали явленията от природния и духовния свят през времето на Великите географски открития, означава, че българите много правилно са схващали, че от изразните способности на славянобългарския език и от подготовката на духовенството и учените им зависи тяхната логическа и интуитивна система за разпознаване на явленията на битието, от което разпознаване зависи бъдещето на същностната национална сигурност, схващана като отстояване на правото българите да бъдат самостоятелен цивилизационен субект под слънцето. Това значи, че, за да има ресурс Европа да върви напред, то следва да приеме перспективния модел на българското разпознаване на света и да запази и развие българщината, която е дефинирана от културното изповядване на вярата и от хуманитарната наука на собствен език в пълноценния им общочовешки смисъл, а не като технически инструмент за власт на една клерикална и академична институция, които в България често пъти са изпълнявали враждебни нам исторически поръчки. Запазването на същността и тъканта на българщината в комплекса на православието, славянобългарския език и природните обичаи на българите означава създаване у европееца и въобще гражданина на света основи на мислене и поведение като общотеоретична и логическа постройка, която да породи правилна рангова подредба на явленията и заедно с Божието вдъхновение да се създаде първо хуманитарен, а после технически модел на разпознаване на явленията от Вселената. Затова някои по-проникновени философи, които не страдат от антибългаризъм и антихристиянски предразсъдъци казват, че основата на българския национализъм е способността да разбираш истината, да проявяваш Божествената любов и да умееш да правиш добро. В тези именно цивилизационни явления са били съсредоточени усилията на традиционното българско възпитание и образование и от защитата на тези цивилизационни явления произлиза прочутата българска храброст, която е воювала не за материални изгоди, а за нашето право сами да си поставяме цивилизационните задачи за разрешаване през вековете. Нашата храброст не е следствие на реално осъзната материална сметка, т.е. това, което се крие днес зад думата "интерес" в културологичен смисъл на думата, а в едно метафизично духовно осмисляне на представите за свещеност, което детерминира понятието за религиозност и което свещено днес се обозначава като съхранител на истината и любовта. В този смисъл сградата на храма е евтина стопанска постройка, ако в нея не се пази духът на истината и на любовта, както е казано и в Евангелието, а свещеникът става чиновник и требничар, ако не защитава и разпространява тази любов и истина въз основа на кодовете на разпознаване на световните феномени, които кодове се съдържат в българския писмен и устен историко-философски опит, който все още чака своя подобаващ историко-философски труд, който да систематизира и синтезира на вселенски понятиен език чрез философията на славянобългарския език притчата от световното битие на нациите през вековете. Защото религията се разпознава материално чрез предметите на култа, но духовникът се разпознава не чрез расото и медальона, който носи, а чрез делата на любов към Бога, ближния, истината, милостта и справедливостта, които дела ние умеем да разпознаваме и които дела са общочовешки и разбираеми за нас в бъдещия свят, който ни предстои да живеем.

Ако българското духовенство не може да обича, ако не защитава истината и милостта, ако не прави материални и морални дарения на своите ближни, ако не настоява за справедливост в обществено-икономическите отношения и философията на политиката на ЕС, ако не раздава даром по думите на Христос, ако не прави добри и полезни деяния за хората, то тогава нашият разпознавателен модел ще трябва да избира между западното християнство, което умее да върши тези евангелски дела, и между православието, което според анализа на издаваните в България книги се възприема повече като идеология и средство за власт над хората, отколкото като боговдъхновено вероизповедание. Защото трябва да е ясно на БПЦ, че комунизмът създаде алтернативност във всички сфери на живота, които действат без участието на Църквата или въпреки Нея, имайки предвид равнището на кадрите като интелектуална и морално-волева подготовка. Комунизмът ограмоти българския народ на няколко чужди езика, създаде здравеопазване, което е на световно ниво и организира социална дейност, която въпреки недостатъчния характер на своята дейност все пак подпомага българина в тези тежки дни. Свободата да пътуваш и да притежаваш собственост пък те прави независим от политическата и икономическата конюнктура. Ако комунизмът не беше репресивен и признаваше Бога, то неговият край щеше да бъде далеч във времето. Натрупаната грамотност и здравната и социална дейност без Църквата поставя въпроса доколко присъствието на БПЦ в модерния свят е продиктувано от рационални и материални съображения, които ръководят мисленето на модерния човек. Защото, ако БПЦ иска да си оправдае материалния и моралния ресурс, който е вложен в Нея от страна на многострадалния български народ, Тя трябва да разбере, че неин опонент не е кукерът и носенето на мартеници, а световният философ-атеист, който е моделирал българското образование, режисьорът и сценаристът на Холивуд, когото не можеш да накараш да си спре гледаната продукция, агресивният и атомизиращ обществото рокендрол, който няма послание към човечеството освен пряката развлекателна полза от слушането на неговите основни три акорда, материалните идоли на младежта и на старците, за които никой не мисли в България, а те имат нужда от проповед и духовна служба, защото им предстои среща с Бога по-скоро, отколкото това предстои на младите, алтернативата пред образования човек, който може да чете Библията на класически езици и който няма нужда от свещеник, за да си прочете молитвите в тайната си стаичка според думите на Христос, култа към тялото, който се налага в световен мащаб и масовото разпространение на езическите митове, епоси и саги, които се изучават масово в университетите и които в България се изявяват чрез държавния култ към тракийската античност.

Проблем за БПЦ е новата световна празнична система, която е алтернатива на църковната обредна празничност и която носи в себе си хуманен смисъл, който не виждаме в делата на духовниците, ако те, разбира се, имат някакви дела, а не чакат пасивно, т.е. "молитвено" Божията милост да им даде благоденствие и престиж в обществото. Силата на БПЦ идва от историческата рецензия, че Тя е спасила нацията в годините на изпитания. Тази историческа рецензия обаче не може да спаси БПЦ в бъдеще. Защото католици и протестанти също имат участие в българското Възраждане, образът на революционера, който е алтернатива на духовника, също е на почит в България, светската история е композирана социално-политически и материалистично като дух и философия на преподаваните предмети и единствено задължителното образование по религия с православна насоченост може да закрепи православието в България като част от ЕС. Дали обаче до такова образование ще се стигне, и полезно ли е то, с оглед на факта, че интелектуалната и нравствена подготовка на българското духовенство не е на висота, е въпрос, който българското общество тепърва ще решава. Защото религията и нейните организации не са средство за политикономическа власт, нито са катедра по идеологическа чистота, нито са средство за материален лукс на владиците, докато народът и верните на Бога изнемогват и не могат да се нахранят пълноценно.

Ако не разпознаем света като истински християнски, според най-добрите образци на човечеството, които българинът познава, то ние ще разпознаем света като комунисти, но тогава изниква въпросът За какво е Църквата?, защото, ако комунизмът признава Бога, то неговият разпознавателен модел ще бъде сериозна алтернатива на всички известни досега достижения на човечеството, за което посткомунистическите държави имат сериозна база данни, която лесно може да бъде активирана, ако БПЦ продължава да се бори идиотски със селския курбан и с нестинарството, докато по същото време духовникът мисли и действа ограничено-провинициално в рамките на историческия материализъм. Защото чудеса стават и в католическия и в протестантския свят, а лично аз не знам да има чудо през последните 20 години, освен, разбира се, чудесата през времето на комунизма, които БПЦ нито систематизира, нито разпространява, защото страхът от силния господар у БПЦ е по-силен, отколкото страха от Бога, и така БПЦ ще си чете молитви, които всеки петокласник у нас може да прочете, и ще си извършва служби, които интернационалното православие ни позволява да слушаме и гледаме на сръбски, гръцки и руски език, и затова ще се питаме "Какво е българското на православието?", а така сериозно ще се контестира съвременният лозунг на БПЦ, заради който Тя получава политикономически облаги, че Тя и само Тя е пазител на националната идентичност и затова трябва бедният български народ да налива всякакви средства в Нея. Затова БПЦ трябва да е наясно - ние имаме алтернатива на живота и невъзможността на БПЦ да каже кой човек се спасява, ни прави свободни в конфесионално отношение. Затова и задачата на БПЦ е много тежка в съвременността и Тя няма защо да се оправдава за собствения си натюрел с последните дни на отстъплението. Атаката срещу християнството в световен мащаб не е основание да се крием по храмове и манастири и да тръбим за историческия принос на Църквата в спасяването на народността, защото самата народност с оглед интернационализма и глобализацията вече не е същата, каквато беше преди 50 години, откогато произхождат и основните богословски и идеологически текстове на БПЦ. БПЦ има световна задача и в нея трябва да участва според разпознаванията за християнство, което Европа има в историко-културния архив на общността. А там БПЦ я няма и с това нещо владиците следва да се съобразяват, защото системата за комуникация и научните специализации са много по-силен проповедник на друговерието от една елементарна театрална постановка от "еретически" автор. Да не говорим, че за езическите и атеистични произведения БПЦ си мълчи, а за другохристиянските надига вой до небесата, което показва доколко чистото евангелско християнство и ревността към Бога е в основата на реакциите на Църквата.

Без разпознаване на духовете и нова рангова подредба на материалния свят в нова класификационна верига идеята за истината, любовта и доброто се превръщат в игра на езиковите интерпретации на рациото, което размива устоите на идентичността и на жалоните в житейския път на човека. Всяка една рационална система може да рухне и да бъде разбита, ако човек пожелае това. Затова от историко-философска гледна точка смело може да се каже, че ние се запазихме като народ, защото съсредоточихме вниманието си за създаване на класификационна система за разпознаване на явленията от духовно-идеалистични позиции. Днес материализмът, латинизацията на писмения език, рокендролът и зрелищата убиват тази наша с векове градена способност. Затова ние се чувстваме застрашени от новото време, което не е разпознато от страна на властимащите чрез български философски категории и наши автентични цивилизационни критерии, което личи от философията на преподаваните в училищата хуманитарни дисциплини, които са латиноезични по своята терминология, детайлни по своята философия и прагматично-технически ориентирани като жалон на житейско поведение у младия човек. А историята казва, че през миналото ние сме успели да създадем рангова подредба на понятията и представите, която беше философски тео- и антропоцентрично ориентирана, поради което нашият автентичен обществен елит в миналото е изключително хуманен в помислите и действията си. Дори и когато става дума за български военен елит, който винаги е бил рицарски, а не бандитски, каквито са военните елити на някои образци от историята.

Докато Западът класифицираше света след Великите географски открития по прагматико-материалистичната система на разпознаване, т.е. основите на технологичния фетиш на нашето ново време, то ние, българите, класифицирахме света по принципите на идеализма и духовността, като знаехме, че природата и нейните сили са резултат на Божието творение, венец на което обаче е човекът. Националната катастрофа, както може да се определи модерността на България, не дойде от факта, че се наредихме на страната на губещите по време на войните от началото на ХХ век. Националната катастрофа дойде от факта, че ние възприехме като базисна философска теза на образованието си видово-естествената система за разпознаване на света, като пренебрегнахме предложението на Найден Геров за създаване на православни гимназии, където да се преведат всички понятия на изучаваните предмети на славянобългарски език. От друга страна, ние се плъзнахме по линията на практическата и пищно платената в пари евтина политика при вземането на цивилизационни решения, което постави детайла в познанието на ръководно място наместо общият възглед на духовността, така че оценъчната система на надпространствени и вечни явления да бъде скала на оценка на развитието на обществения живот. Затова рухна и комунизмът. Ние създавахме технократи и политикономисти през модерността и занемарихме висшето богословие, философията и хуманитаристиката, като нашите учени бяха главно тесни специализанти на общата философия на науката на чужди школи и като такива - естествени проводници на небългарско влияние, в което на тях им беше отсъдено мястото на изпълнители, а не на автори на решения. Така ние катастрофирахме с оглед притчата от успешното българско Средновековие. Освен това духовенството ни се материализира и детайлизира в своите възгледи за живота, поради което днес Църквата не може самостоятелно да разпознава явленията от битието и прибягва до чужда помощ или става зависима от конюнктурни фактори с по-добра хуманитарна подготовка от клира. И освен това БПЦ не държи на истината, милостта, справедливостта и достойното възнаграждение на нейните верни, които с жертви и страдания защитават истините на вярата в усилни времена. Това е тъжен факт, който ни предупреждава за бъдещи цивилизационни изпитания в отстояването на тъканта на българската самоличност. Нашето страдание през модерността се обуславя от това, че ние излязохме от разпознавателната система на българската традиция през модерността и така излязохме от дефиницията на българщината, която измерва битието на човека с духовно-идеалистични категории и стойностни същностни езиково-философски понятия. Това е коренът на българската трагедия, когато от нация воин и книжовник ставаме нация от обслужващ персонал в културния смисъл на думата, на нация без символи, вяра и Бог. Което в нашия вариант означава, че ходът на историята не е път от по-лошо към по-добро за нас, българите, което пък означава, че е крайно време да създадем българската идея във философията на историята чрез богопознанието и антропопознанието въз основа на нашия автентичен опит. Факт е, че ЕС, към който се присъединихме по материални съображения, няма идеалистичен духовен проект, освен ако, разбира се, не реактуализира християнството или ако не се появи нова религия, която да даде нов цивилизационен импулс на общността. Точно това нещо ние трябва да разпознаем като нация, ако искаме да съществуваме под слънцето за години напред.

И накрая - основният въпрос пред съвременността, ако, разбира се, няма нова война между Изтока и Запада, е "Църква или Революция". От една страна - Христос Истинний Бог Наш, а от друга страна, Красная армия всех силней. Това се две абсолютно верни исторически твърдения. В България има смесване на тези две явления в понятието "национална революция", то обаче лесно може да премине в социална и атеистична революция, която да се впише в антиглобализационен проект. Това значи загърбване на вселенския и интернационален проект на Църквата - факт, за който православните в България и по света следва да си дадат сметка. Освен ако не се състави разпознавателен и понятиен рангов апарат за разбирателство между Църквата и Революцията. Ако въобще някой у нас и в чужбина го е грижа за нещо повече от световно влияние, пари, материален ресурс, от които дух не може да се роди според българския разпознавателен модел на Вселената.

Важен момент в разпознавателната система на българите е разпознаването на божествеността. Това се прави, защото вярата не е наивитет, нито мистично преклонение пред свръхестествените несистематизирани от науката тайнствени сили на битието, нито е идиотия, която хората проявяват. Божествеността у нас се разпознава чрез доказателство за свещеност на текстовете и доказателство за тяхната полезност и добрини за хората, чрез Божия намеса, чрез видение, чрез откровение по време на сън и в транс, и чрез изследване на екстатичния момент в съпреживяването на вярата, роден от аскезата на религията. Доказателство за божествеността е изпълнението на молитвите на свещеника и неговите треби, а не да се плаща авансово без касова бележка молитва, която Бог може и да не иска да изпълни по съображения за недостойнство или лицемерие на попа. Божият избраник се доказва чрез дарба, дарена му от Бога - дарба за учене на езици, дарба за наука, дарба за словесност, дарба за лечение и дарба за предсказание. Така божествеността е реално проверима и тя се доказва и от фактите на историята, които като последващи събитието на вярата оправдават или доказват неговата правдивост. Допълнителни доказателства са актовете на човеколюбие, образователната и просветната дейност, която е качествена и е координирана със системите на познание на света, известни досега на човечеството. Българите ценят прекия контакт с Бога, актовете на човеколюбие, високото знание, милостта и справедливостта на този, който е номиниран за Божи служител. Иска се познаване на свещените текстове и способност за словесност и художественост от страна на човека, който твърди, че е в контакт със свръхестественото и се иска тълкувания на битието в един мистичен, трансцендентен и метафизичен смисъл, изразен често в тайни кодови послания на българската хуманитаристика. Това са и изискванията към т.нар. феномени, като за контакта със свръхестественото се иска опитна проверимост и референции от хора на познанието и житейската опитност на веровите представи от миналото и настоящето. Ако тази система се представи като кръстосана диаграма на изявените в историята български изисквания към божественото и неговите представители на Земята, ще се види ясно, че много от кадрите от БПЦ не отговарят на тези критерии, както и много от т.нар. феномени. Защото светостта и съвършенството са познати на българите и в народната критериалност на религиозността и нейната практическа стойност за човека ние имаме приноси и постижения, които се знаят от тесен кръг специалисти, но за да се пази имиджът на БПЦ и да не се бърка работата на феномените, те не се изнасят пред широка публика. Но това трябва да се каже ясно, защото освен мистиката на расоносното посвещение има принципи на вярата, залегнали в опита на цивилизацията и един ден те ще се откроят и за българите, които, за жалост, никога не са учили и няма да научат в скоро време в официалното държавно образование, че централната интрига в нашето минало са състоянието на религиозния въпрос и характерът на етничността, които детерминират реалната автентична история на българския народ, известен в средновековието като народ от мистични воини -идеалисти, пророци, книжовници, писатели и полицаи, но не ченгета, а високи професионалисти на държавната и национална сигурност, гарантиращи успеха на българската нация в една грамотна и културна враждебна нам среда, силна не толкова с оръжието си, колкото с грамотността си и със специалистите по религия и познавателни системи на човечеството. В този смисъл историята у нас не си е свършила работата, БПЦ не знае нищо за българите и в този аспект виновен става народът, а не неграмотните му управляващи след 1878 година и духовни йерарси, които търсят легитимност и подкрепа от чужбина, а се издържат от един народ, който се мотивира в своите лишения и страдания през новото време от национални каузи и идеи. Затова въпросът със системите на разпознаване, особено на невидимия свят и в духовността и интелекта, са от ключово значение за възвръщаемостта на даренията, направени от благородния български народ в полза на Държавата и на Църквата - двата основни института на експонацията на легитимисткия път на българите, обусловен от християнската сентенция, че властта навсякъде по света идва от знанието. Другото е мистична конспирация и групировки и тайни организации, които винаги се провалят, особено в европейската нагласа за откритост и прозрачност на деянието и биографията на политическия, научния и религиозния деец на Стария континент.

Въпросът с врачките и масово разпространените в България хороскопи и гадателства има две човешки страни. Едната страна е чисто ирационалната, психологическата, а другата е парично-стоковата и обществената. Ирационалната страна на посещаващите врачки и гадаещите по хороскопи е тази, че българите като народопсихология отколе имат съзнанието за една свръхестествена сила, която доминира в живота на човека и която направлява неговата съдба, намесвайки се в човешките планове. Тази предпоставка в съзнанието на народа по принципни богословски положения е много добра основа за създаването на класическо религиозно чувство и умонастроение, защото истинската вяра в Бога започва твърде често с вярата в ирационалното и свръхестественото. Идеята за свръхестественото и чувството за свещеност, които са силно застъпени в автентичната българска народна култура, са предпоставки за ортодоксална религиозност. През годините на комунизма обаче това чувство и разбиране за живота беше потискано и преследвано от крайно рационалния исторически материализъм, поради което представата за свръхестественото се отне от богословската наука и се пренасочи към т.нар. "феномени", знаме на които беше личността на покойната Ванга. Личността на Ванга обаче, интересът към която в чужбина надминава интереса към всичко българско от годините на социализма, наред с проявата на някои необясними за рационалната логика и информационен свод на науката ирационални явления, беше дълбоко религиозна. За съжаление обаче, идеята на месианско-пророческото начало, устойчиво като културна нагласа у българина, изобщо не е разработено от ръководството на БПЦ, което, като всички нас, години наред е изучавало една псевдоистория и неверна народопсихология на българите, чието знаме е незавършилият висше образование марксист Иван Хаджийски. Затова тази вяра днес е атрофирала и неправилно насочена, тя е нездрава и е свързана с онова явление, което в православието се нарича нездрава мистика. Днес почитателите на екстрасенси, баячки и автори на хороскопи не знаят каква вяра изповядват. А сред посетителите на врачки и автори на хороскопи има много известни и влиятелни лица в политиката и икономиката. Което е много притеснително за примера на подражание, който известните и влиятелни лица дават на по-обикновения човек. Някои от посетителите на гадатели и магьосници - има и мюсюлмански ходжи, които се радват на посещения от страна на християни - наричат себе си православни, но това е традиционен рудимент на рационално убеждение за историческа верова принадлежност, което не изхожда от евангелските Писания, а от един зле разбран национализъм, който вижда религията като традиционен крепител на националното самосъзнание. Почитателите на гадания и хороскопи обаче или не знаят нищо за Бога, или имат такава представа за Него, която не е истински православна и не изхожда от интерпретацията на Евангелието и от посланията на Светото Предание. Често пъти хороскопаджиите и самите врачки са объркани хора, които не знаят в какво да вярват и които внушават на своите поклонници една обърканост, която е по-опасна от научния атеизъм. Хороскопаджиите и врачките, както и техните фенове, са хора, които не са стъпили на здравата основа на църковността и на чиито души не е посочен убедително пътят към храма, в който те да намерят упование, изцеление и оправдание. Допълнително БПЦ не разтълкува Божията воля и знаците на съдбата на българите, а науката изучава псевдотекстове, откъслечни извори и изкривени анализи, които не дават възможност за надеждна научна прогноза. Затова врачките и гадателите разцъфтяват у нас. От друга страна, го има и чисто користният елемент на печалбата, защото псевдогаданията на врачките и хороскопаджиите носят много добра печалба и наместо да отвориш сергия за плодове и зеленчуци можеш да отвориш ирационална сергия за надежди, които липсват на обезверените от прехода българи. Затиснати от някаква беда, посетителите на врачки са изгубили своята лична и обществена вяра, не вярват на нищо, дори и на науката, която е новата религия на модерния образован човек.

Именно в психическата нестабилност и в неосъзнатата вяра в свръхестественото се крие и силата на врачките и магьосниците. Някои от тях са самоуки, но много добри родени психолози и те преценяват състоянието на душата и интелекта на отишлия при тях и съобразно това провеждат своята дейност. Врачките и хороскопаджиите опипват почвата на нашето разположение да съпреживяваме света и въз основа на това развиват своята дейност. Като казвам това, имам предвид главно екстрасенсите, които под новото чуждо име развиват отдавна познати на Църквата нехристиянски практики, влияещи върху психиката на днешните хора. Затова когато християнинът говори за днешните врачки и хороскопаджиите той трябва да има предвид, че проблемът е много сложен, той е старинен, но се реновира с нови латински понятия и "научни" методи и не може да се обясни само със суеверие и липса на църковна грамотност. Става въпрос за отдавна търсенето от човека и българина алтернативно познание за света, което да не е елемент от византийско-католическата и атеистичната интерпретация, щампа на световните университети, в които не се учи българистика. То и в България не се изучава и не се финансира българистика, но това е обяснимо с оглед културния стандарт на нацията от епохата на читалищата и рабфаковете у нас. Тук става въпрос вече не само за психология, но и за обективната и субективна невъзможност на модерния човек да намери своя път към Бога. И върху това трябва да се замислят както философите, така и богословите, които следва да развиват такова модерно знание, което да използва автентичния верови опит на българския народ, а не да бъде тясна специализация на научна теория, чиито постулати не са родени от нашия автентичен път на познание на света, запазил нацията през изпитанията на вековете. И тук грамотната гилдия от професионални български историци може да окаже неоценими услуги на българите, както винаги го е правела в дни на изпитания на нацията още от епохата на славното ни Средновековие.

2010

 

 

© Стефан Чурешки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2017, № 10 (215)