Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАЗВАНИЯ ЗА ЦВЕТОВЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ

Снежана Александрова

web

Цветовото присъствие се възприема като постоянен визуален и определящ знак за системата на облеклото. В българските говори езикът на цветовете функционира в съответствие с обективната реалност. Диалектните названия за цветове показват съотношението между езика и народната култура, взаимодействието им и различните видове кореспонденции между тях. Показателно е, че основната делитба на българското традиционно облекло се изгражда въз основа на преобладаващия му цвят: белодрешно (западни говори) и чернодрешно (източни говори) (Вакарелски 1977: 196).

Названията за цветове се разглеждат като означения на качества за обекти от материалната култура, т.нар. артефакти. Лексикалните единици се групират тематично и могат да се съотнасят както към единиците от цялостния комплект облекло (напр. бяла сая), така и към неговите съставни части от тъкани, прежда, накити и кожа, от които се изработват принадлежности за обличане, обуване и украса. Класифицирането на цветовата лексика показва, че при нея "номинацията има избирателен характер, степента на детайлизация зависи в значителна степен от важността на тези или онези елементи на реалната действителност за носителите на даден диалект или на група диалекти" (Клепикова 1974: 33). Въз основа на зрително-възприятийни или образни представи за едни и същи прототипи в българските говори се създават наименования за означаване за цветове с рязко индивидуални признаци и ограничен ареал на разпространение, напр. бакам ‘морава, виолетова боя, такъв цвят’ (Павелско, Хвойна, Орехово, Ропката); ряшниково ‘лимоненожълто’ (Неделино, Мд); кникат ‘червен’ (Странджа) и др.

Освен основните езикови средства за назоваване на цвят с жива обща и диалектна употреба - бял, черен, червен, зелен, син, жълт, кафяв, розов и бежов, в макродиалектната система на българския език се наблюдава сравнително многообразие от цветоозначения, свързвани с облеклото и формирани чрез различни номинативни похвати.

В българските говори чрез различната номинация на една и съща реалия са засвидетелствани повече лексеми при общите названия, съотнесени към понятието за цвят като "качество, свойство на предметите да предизвикват определени зрителни усещания в зависимост от отразяваната или излъчваната от тях светлина". Най-разпространеното общо название цвят, което е и книжовно, се свързва с развоя на праславянската форма *květъ. Широка употреба имат турските заемки боя ‘цвят; вещество за оцветяване’ (Плетена, Гайтаново, ГДелч.; Върбина, Мд; Велгр.; Ново село, Вид.; Ръждавица, Кюст.; Долно Луково, Ивайлгр.; Пещер.; Разл.; Костурско) и ренк ‘цвят, окраска, боя’ (Панаг.; Комщица, Годеч; Свищ.; Самоков; Кукуш, Слив.; Калояново, Пд; Търн.; Странджа; Смолско, Пирдоп.; Енина, Казанл.; Кукуш). Единични общи названия за цвят са багра в говора на Бостиня, Смолянско, краска в Жеравна, Сливенско, вапсалка в Солунско и вапсилка в Твърдица, Молдова.

Несъмнен интерес предизвикват названията за цветове, които не задържат само установените си значения. На диалектно равнище допълнително се разширяват означенията, свързани с червения цвят, неговите оттенъци или участие на неговата основа за получаване на друг цвят. Името червен битува като цветоозначение с различен фонетичен облик във всички славянски езици и се извежда от праслав. *čьrv×enъ < * čьrviti ‘оцветявам в червен цвят’ < *čьrvь ‘червей’ (Фасмер 4: 334). В зависимост от старинния развой на съчетанието чрь- (чръ-) лексемата почти компактно се разпределя на българската езикова територия с формите червен, чървен в източните и цървен в западните и югоизточните говори (БДА 1988: карта 15).

Част от названията за червен цвят имат за основа десигнати (предмети или природни субстанции), които притежават такъв цвят, напр. кървен ‘червен’ (Граово; Костел, Елен.), кървав ‘червеникав’ (Странджа), кръвена ‘червена’ (Яврово, Асеновгр.; Бойково, Пд.) от кръв; бажуроф ‘яркочервен’ (Разл.) от божур ‘вид цвете с едри червени цветове, Paeonia officinalis’; брожгиен ‘червен с кафяв оттенък’ (СрР) от брожд < брощ ‘растение с червен корен и елипсовидни листа, с което багрят оранжевочервено; Rubia tinctoria’; бакърян ‘меденочервен’ (балкански говор) и ‘кафяв’ (Шиликовци, Елен.) от тур. bakır ‘мед’. Имената винен или виненочервен ‘с цвят на червено вино’ от лат. vinum повсеместно се разпространяват по цялата българска езикова територия, a неговият съдържателен еквивалент бордо като по-ново название, получено по името на едноименния град във Франция, известен с производството на червено вино, се локализира в района на Широка лъка с формата бордово. Продължение на праславянското цветоозначение румен > *ruměnъ < *rudměnъ, произв. от *rud- ‘червен’ се открива във формите руменлие ‘светлочервен’ (Черничево, Крумовгр.) и руменина ‘румен цвят, румена багра’ (Асеновци, Асеновгр.) за разлика от общобългарското значение за румен ‘естествена червенина (за лице на човек)’.

Някои от навлезлите ориенталски заемки за означение на червен цвят притежават висока степен на усвоеност в българската езикова система като ален; алян ‘ясночервен’ (Кортен, Твърдица, Слив.), алав ‘червен, яркочервен’ (Трън.) от тур. al; пембе ‘силнорозов, светлочервен’ с широки ареали и многообразие от фоно- и фономорфологични форми (БЕР 5: 145). Названието пембе разширява границите си на разпространение, прониква в сръбски < пембе, пембелиjа и румънски < pembe, pembеŭ и може да се определи като балканизъм. Друга част от заетите названия се отличават с по-редуцирана си употреба в лексикалния състав на диалектите. Имената кармъзен, кърмъзов (Пд.) ‘червен’ от тур. kırmızı ‘червен’ и гевезен ‘тъмновишнев’ (Българи, Бург.), гевзиен ‘тъмночервен’ (ШлР), гювезно ‘червено’ (Дебър.) от тур. güvez ‘виолетов, лилав’ или вероятно с индоевропейски произход (БЕР 1: 307, 221; Фасмер 2: 380; Младенов 1941: 95) се срещат и като единични означения за кафяв цвят < кармъзен (Бояново, Елхово, Винница, СтЗ) и гавезен (Кривня, Разгр.).

Интересен семантичен развой се наблюдава при названията шалиен ‘светлочервен’ (ШлР), шелен ‘червен’ (Неделино, Мд.), шелиен ‘тъмночервен’ (СрР); юнево ‘светломорав, червеникаво-син’ (Бабяк, Разл.); богасиена ‘лилава’ (Странджа). Посочените имена са деривати от ориенталски заемки с означения за шал < чрез фр. или нем. oт англ., а то от перс. šâl (Фасмер 4: 401), вълна < тур. yün и подплата < тур. bogası. Развитието им към цветоозначения е от понятието за предмета към придобития и възприет цвят за този предмет до определен и самостоятелно заявен цвят. Подобен процес се осъществява и при някои думи, които основно се свързват с цветовете на естествената вълна или кожа, от които се изработват принадлежности или допълнения за облекло и обувки, напр. тифтичен, тъфтичен ‘светлокафяв, цвят на естествена вълна’ (СрР), тифтичев ‘кафяв’ (Троян), тифтичав ‘кафяв’ (Смолско, Пирд.) чрез тур. tiftik ‘ангорска вълна, пух; вълнена шапка’ от араб. teftik; карабашеста ‘естествено сива (за вълна) (Горна и Долна Василица, Ихт.) от тур. karabaş ‘с черна глава; монах, калугер; бозав ‘сиво-кафяв’, бозуч, -ва, -ву ’светлокафяв, цвят на естествена вълна’ (Кортен, Твърдица, Слив.), бозинев също (СрР), боза ‘сива (за коза, овца), такъв цвят вълна’ (Корово, Велгр.) от тур. boz ‘сив’; сур ‘светлосив, бозав’ > първобългарска заемка с широко разпространение (Младенов 1981: 62-64; Рачева 1995: 325).

Интегрирането на една и съща лексема в различни езикови системи може да стане пример за семантична нееквивалентност. Възприетата опосредствана заемка мор ‘черен’ (Чепино, Велгр.) и производната форма морав‘виолетов’ чрез тур. от гр. съществува и в някои други балкански езици: сръб. мор ‘тъмносин’, словен. mor ‘черен’, алб. мor ‘тъмносин, виолетов’ (БЕР 4: 237). В българските народни говори думата морав развива специализирани цветоозначения, съотнасящи се към различни предмети от материалната култура (БЕР 4: 239, 242). Названието морено освен с разпространеното си значение за виолетов, теменужен или червеникаво-син цвят включва в семантичния си обем и ‘тъмен, черен’ в диалектите на Вардун, Лиляк, Певец, Търг.; Черноглавци, Шум.; Нови пазар; Разгр.; Горазд, Белен.; Дервент, Дедеаг.; Марно поле, Петрич.; Златоград; Лъкавица, Асеновгр.; Банат. Променено значение на морав регистрират формите моран ‘черен’ (Чепеларе, Проглед, Орехово, Асеновгр.; Мугла, Девинско; Соколовци, См.); морав ‘кафяв’ (Щръклево, Рус.; Враца; Вражино, Добрич.); морин ‘кафяв’ (Корница, Благоевгр.); моръф ‘кафяв’ (Гърмен, ГДелч.); морьен ‘кестенявочервеникав’ (Чепинци, См). Интересно название за лилав цвят е мортопрачена, локализирано в Странджа и образувано от тур. mor ‘морав’ и toprak ‘земя, почва, пръст’. Словоформата mortoprak не съществува в турски. Вероятно активно употребяваната в турския език morumtırak ‘оттенък на морав цвят’ се е видоизменила и така е преминала в странджанския говор като цветоозначение.

В българските диалекти общославянската дума плав ‘светъл’ се отличава с висока степен на вариативност за цветоозначения (БЕР 5: 286-287). За вид специализация на основното значение ‘светъл’ > ‘ярък’ > ‘червен’ свидетелстват названията плаву ‘цвят между бяло и червено’ (Копривец, Беленско), плаво ‘червено’ (Ярославци, Перн.; Конска, Брезн.), плаво ‘силночервено’ (Дивотино, Перн.), плаво ‘тъмночервено’ (Радуй, Перн.). Значението ’червен’ става основа за възникването на думата плав като означение за кафяв цвят в говорите на Главановци, Лешниковци, Трънско и Чепино, Велинградско (Рачева 2003: 52).

Въз основа на аналогови съдържателни връзки за цветовата представа ‘светъл оттенък на червен цвят, розов’ са завидетелствани названията белясто (Коприна, Лов.), блед (Бабяк, Разл.), блядоу (ГДелч.), русо (Малка Арда, См.), блак (Костандово, Велгр).

Семантични отклонения отбелязва и праславянското и общославянското значение за син цвят думата модър (БЕР 4: 203). Значението ‘червен’ (Шишковци, Уши, Кюст.) на названието модър вероятно се е развило в резултат на семантичен развой ‘син’< ‘синьо-червен’ < ‘червен’ (БЕР 4: 202-204). Засвидетелстваното диалектно значение ‘зелен’ за модър в говора на Врана стена, Пернишко и ‘зеленикав’ в говора на Алдомировци, Софийско, може да се обясни със смесване на цветовите представи за син и зелен цвят, които са продължени и в засвидетелстваните значения, назовани чрез цветоозначение син, срв. синя миродия ‘раст. копър’ (Ново село, Вид.), синек ‘зелен гущер’ (Славейно, Смилян, См.; Мд; Ард.) (Рачева 2003: 56). Диалектното значение ‘зелен’ покрай основното значение ‘син’ за названията модър и син е без известен аналог в другите славянски езици.

В тематичната група за названия на цветове влизат и лексикални единици, означаващи наличието на повече от един цвят. Наред с единичните наименования разликата ‘разноцветна, с различни багри’, качури ‘шарени, пъстри, хубави’ (Странджа), писан ‘разноцветен (за тъкан)’ (См.; Дев.; Мд.; Ард.; Асеновгр.; Кортен, Твърдица, Слив.) и сипан ‘шарен, шит с шарени конци’ (Геров), сипън ‘пъстър, шарен’ (Войнягово, Карл.) в народните говори най-активно се употребяват общобългарските названия шарен (по цялата българска езикова територия) и пъстър (североизточни говори; См.; Мд.).

Един от номинативните похвати за образуване на названия за цветове, които в значението си изразяват степента на наситеност на цвета, е словообразуването. Заедно с общославянските морфологически средства въз-, -ест, -ав, -ив, -ен < въскафяв ‘с оттенък на кафяв’ (Абланица, Лов.), маслинест ‘с преобладаващ цвят на маслина’ (западни говори), синкаст ‘синкав’ (Л. Каравелов), орешиняв ‘по-светло кафяв’ (Ярославци, Перн.), зеленив ‘оттенък на зелен цвят’ (източни говори), синилчено ‘тъмносин цвят’ (Добр.) и корените светло-, тъмно-, в диалектите се използват и словосъчетания с турцизмите ачик и дюс, напр. ачик червено ‘съвсем червено’, дюс зелено ‘съвсем зелено’ и др. За констатиране на значението ‘съвършено, съвсем същият цвят’ се използват и домашните съчетания бело бел ‘съвсем бял, чистобял’ (ШлР), син синеничак ‘съвършено син’ (Тетевен) и др. В Родопската област думите светло- и тъмно- са заменени с названията русо и черночко, които могат да съществуват самостоятелно, да се степенуват и образуват сложни съчетания за означения на различни видове цветове, напр. русо синьо ‘светлосиньо’, по черночку ‘по-тъмно’.

Някои заети названия за означаване на различни тонове на определен цвят онаследяват в различна степен особеностите на езиците източници и посредници. В говора на Габрово, Ксантийско се среща названието сутмеву ‘тъмносиньо’, което произлиза от тур. словосъчетание süt mavisi, използвано с редовна употреба за светлосин цвят. Засвидетелстваната дума синомавие ‘тъмносиньо’ в Дебърско показва, че е калкирана само едната част от посоченото сложно название в турски. Името галазен ‘небесносин’ в говора на Тетевен се оказва дублираща форма на гръцката дума за небесносин, светлосин цвят > γαλάζιος. Лексикалната миграция онагледява подвижния характер на названията за цветове в диалектната система.

Представената цветова лексика е тематично съотнесена към лексикосемантичната група за облекло. Многообразието от названия за цветове показва различните тенденции в принципите на номинация на едно и също качество, спецификата на езиковото обяснение и географското разпространение в българските говори. Голяма част от диалектните цветоозначения са по-податливи на промени и попадат в пасивния речник на българския език. Независимо от динамиката на лексикалната система цветовите показатели със съхранени или по-нови значения остават идентифициращ код на облеклото, възприемано като културно сътворен двойник на човека.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

БЕР 1971-2002: Български етимологичен речник. Т. I-VI. София, 1971-2002.

БДА 1988: Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителна част. София, 1988.

Вакарелски 1977: Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1977.

Диалектен б.г.: Диалектен архив при Института за български език към БАН, София, б.г.

Клепикова 1974: Клепикова, Г. П. Славянская пастушеская терминология. Москва, 1974.

Младенов 1981: Младенов, М. Географско разпространение на прабългарски лексикални елементи. // Съпоставително езикознание, VI, 1981, кн. 3–5.

Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941.

Рачева 1995: Рачева, М. За произхода на диалектното цветоозначение суруен ‘сив, бозав’. // Български език, 1995, кн. 4.

Рачева 2003: Рачева, М. Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. // Славянска филология, 2003, кн. 23.

Русек 2000: Русек, Зб. Названия за кафяв цвят в българските говори. // Български език, 1999/2000, кн. 4–5.

Фасмер 1986-1987: Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. Москва, 1986-1987.

Фрумкина 1978: Фрумкина, Р. М. О методе изучения семантики цветообозначения. // Семиотика и информатика, 1978, № 10.

Яков 1972: Яков, Я. За някои названия на цветове в българския език. // Български език, 1972, кн. 4.

Büyük Lügat ve Ansiklopedi. Meydan Yayınevi. İstanbul, 1973.

Türkçe Sözlük. Türk Dil Kurumu. Ankara, 1988.

 

 

© Снежана Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.10.2007, № 10 (95)