Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КНИГА ЗА КОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ НА ТУРСКИ ЕЗИК

Снежана Александрова

web

Наскоро Издателска къща "Kapadokya" в Анкара издаде книгата на д-р Хюсеин Мевсим "15. Yüzyıl Bulgar Yazarı Konstantin Kosteneçki’nin Stefan Lazareviç’in Yaşamöyküsü Başlıklı Yapıtı" ("Житието на Стефан Лазаревич" от Константин Костенечки - български писател от XV век"). Това бе конкретният повод да зададем няколко въпроса на автора на книгата.

 

Hüseyin Mevsim. 15. Yüzyıl Bulgar Yazarı Konstantin Kosteneçki’nin 
    Stefan Lazareviç’in Yaşamöyküsü Başlıklı 
    Yapıtı. Ankara, 2007- Г-н Хюсеин Мевсим, кое ви подтикна да се насочите към автор от старата българска литература?

- Старата българска литература крие една пленяваща и несравнима с нищо дълбочина и красота, на които, за съжаление, не обръщаме особено внимание през студентските си години. Излишно е да изтъкна, че тя е най-непознатата в Турция съставка на българската национална литература. Освен това приблизително 350 години от нейната деветвековна история протичат в условията на османското владичество, поради което в нея се натъкваме на неподозирани свидетелства за политическата, социалната и военната история на Османската империя. Една от творбите, която представлява неоценим източник за преминаването на османските турци на Балканския полуостров, за битките в Косово (1389) и при Анкара (1402) между Тимур и Баязид Светкавицата, за периода на междуцарствието (1402-1413), за властването на султаните Мурад I, Баязид I, Мехмед I Челеби, Мурад II, с една дума, за историята на Европейския югоизток в края на XIV и началото на XV век, е "Житието на Стефан Лазаревич" на Константин Костенечки, завършено през 1431 г., т.е. 4 г. след смъртта на сръбския деспот, в чийто двор книжовникът намира приют и условия за творческа дейност. Тъй като самият Костенечки е бил пряк свидетел на голяма част от събитията, които описва, това обстоятелство повишава обективността на творбата, превръщайки я в достоверен източник.

- Разкажете ни за структурата на книгата?

- Имайки предвид крайно оскъдните представи за старата българска литература в Турция, в предислова на книгата се постарах да изложа накратко възникването, основните етапи и представители, както и специфичните й черти. В следващите глави се спрях върху живота на Костенечки, който, както знаете, се конструира от оскъдните сведения и данни, разпръснати в двете му оригинални произведения - граматическият трактат "Сказание за буквите" - основен източник за равнището на езиковите познания през Средновековието в славянския свят, и "Житието на Стефан Лазаревич". Впрочем освен оригиналните, в книгата ми са представени и двете му преводни творби. Отделна глава е посветена на жанровото своеобразие на старата българска литература и по-конкретно на житието в качеството му на най-значим и представителен жанр в нея, като са приведени и фрагменти от образците на най-известните житиеписци. По-нататък са проанализирани особеностите на "Житието" от гледна точка на следване на традицията и особено новаторските елементи в него, поради които то се разглежда повече като биография от модерен тип, като летопис, исторически и географски трактат, запазвайки само формалните белези на агиографския жанр. В книгата си прилагам и цялостния превод на "Житието" по Богишичевия препис, така че след новосръбски, немски, датски, новобългарски, тази вододелна за южнославянските литератури творба от XV век е превъплътена и на турски език.

- Към кого е адресирана книгата ви? Разбрахме, че тя е предизвикала голям интерес в академичните среди в Турция.

- В качеството си на безценен извор, преводът на "Житието" се посрещна с обясним интерес от турските историци, по-конкретно от тези, които се занимават със средновековна, балканска и османска история, защото авторът е непосредствен свидетел на описваните събития и личности. Но смятам, че би било несправедливо да се набляга само върху историческата страна на "Житието", то представлява безспорен интерес и като литературен паметник, поради което книгата ми е адресирана и към всички, които се интересуват от проблемите, най-общо казано, на славистиката.

- С какви трудности се сблъскахте при превода и бихте ли споделили нещо повече за по-нататъшните си намерения в областта на старата българска литература?

- Почти всички изследователи на творчеството на Костенечки изтъкват сложния и на места неразчетим стил на автора. Изключително труден беше преводът на уводната част на "Житието", в която старозаветните реминисценции са пределно уплътнени, не ми беше лесно и при предаването на християнската терминология. Въпросната творба на Костенечки представлява първата стъпка от един мой по-мащабен проект, който включва превода и издаването в отделна книга на други образци на старата литература, като "Българска хроника", фрагменти от жития на Исай Серски, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин..., в които има ценни свидетелства за първоначалния период на османската експанзия на Балканите.

- Г-н Мевсим, вие полагате похвални усилия в областта на превода от български на турски и обратно. Над какво работите в момента, нещо да споделите за близките си планове?

- За съжаление, в областта на превода от български на турски и обратно се забелязва една кампанийност, за чието преодоляване, смятам, че ще допринесат моите даровити млади приятели и колеги, сред които бих желал да изтъкна Кадрие Джесур, д-р Хасине Шен и д-р Азис Таш, защото досегашните им успехи и постижения са повече от обнадеждаващи. Освен пиесите, които превеждам и се поставят по сцените на държавните и частните театри, съвсем скоро ще излезе "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, една от редките книги, която винаги препрочитам с повишено внимание. Предстои да излезе и том с четири пиеси на Христо Бойчев, широко познат и почитан сред турските театрали български драматург. Оформих като книга за едно местно издателство магистратурата си за еничарските песни в българския фолклор, включвайки към тях и познатите в десетки свои варианти песен за Мурад и Мара, както и тази за Плевен и Осман паша, и тя ще представлява първото по-цялостно представяне на българското народно-песенно творчество в Турция. В момента подготвям за една представителна поредица на издателство "Dünya" ("Свят") антология на българския разказ, в която след прецизен подбор реших да представя 44 разказа от 33 писатели от Каравелов до Елена Алексиева. В близките ми планове влизат книги за Елисавета Багряна и Атанас Далчев, както и поетична антология от Антон Баев. От друга страна, под печат в издателство "Балкани" е сборник със съвременна турска драматургия, а в "Жанет 45" ще излезе антология с около 120 стихотворения от шестима значими турски поети, както и книгата на големия турски историк Илбер Ортайлъ "Преоткриването на Османската империя".

 

 

© Снежана Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2007, № 5 (90)