Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Утринта няма небе. Мъглата
е обвила с дантела билата и зъгърбя небето.
Валя цяла нощ.
Камъните сякаш очакваха непознати стъпки.
Покривът най-банално прокапа.
След дъжда, не, преди него
беше градушката…
Градушката иде преди дъжда.
Не помня дали имаше гръмотевици и светкавици.
Всичко това беше много отдавна.
Схлупват се думите като стар дувар
под отколешен покрив.
Ти си била вече тук.
Мамо.
© Роса Соколова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Роса Соколова. Стръмна изповед. София: Светулка 44, 2002.
|