 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
До мене седи
старостта -
една жена
с изгледани очи.
Очите си опира на бърчина,
годините разплита
и мълчи.
Една сълза бастуна й опари,
катурна се на двора чист.
С ръка замахна
да удари -
и светът потръпна
като мокър лист.
И като злата й пендара.
Наведена над стария бакър
до дъно пих -
без тост и думи.
А тя седи със старостта си,
подпряна на бастуна...
© Роса Соколова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Роса Соколова. Иконите, за които се моля. Кърджали: Дъга - ВК, 2000.