* * *

web

Чуката и Жинското Борце са пълен кошмар.
Няма брод. Бродят бродници.
Тъжно, красиво, пусто. Нещо липсва.
Тук сама съм непозната.
Стъмне ли, ми се привижда Каралиман.
Името му наостря отровните храсти край пътя.
Ако река да го изрека, проскръцва в гърлото ми.
Буренясал е пътя. От усойката
се подава бял-черен облак: стадо овце.
Усойката е готова за бурята, но мълнията
още спи в зеницата на сокола.
Иде жената...
Пристъпя тя леко
в дреха тревисто-небесно-жълта.
С две зрели тайни под антерията.
Свечерява се. В квадратните прозорчета
свети по една парафинова сълзица.
Сенките се надигат като черни смърчове
между Чуката и Жинското борце.
Селото спи на коравия хълбок на самара.
Утре оттук ще се юрнат още живите.
За по някой грош
от борча си на тая триж грешна земя.
Цял един живот на куц крак и жумежка.
И накрая отново огнището. С черните водорасли
от сажди. Студено и празно.
В сребристия ужас на пълнолуние ще възкръсне
Каралиман.

© Роса Соколова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Роса Соколова. Стръмна изповед. София: Светулка 44, 2002.