* * *

web

Чан ли е? Сълза ли? Каралиман пристъпва тежко
по чукарите. Бакъреното слънце грее.
Глас отдалече:
"Рано ми беше, дощерю майчина!"
Сто свредела в душата, до рана без зарастване.
Планината се люлее. Пригласят й листе.
Листе и пилце.
"Всичко от земе излиза..."
Гори огънят, гаче го вятър наклава.
Гори огънят, а не може го вода изгаси.
Ако можеше, сълзи го щяха да сторят.
Планинско сърце се лесно не дава, ама се даде...
Бакъри ли са? Чан ли е? Карилиман планината люлее.
Гори огънят, сурови дърве писукат.
Като мънички пилета, мале.
Огънят шари тавана с призрачни сенки.
Той среща, той провожда в къщата.
Сложила съм на масата харкума, нещо вие гнездо,
нещо кълни, песен се вие и кърши
като момина снага, като речна топола...
Като мешово листе.
Стръмно ми е, самотно. Стари снимки целувам.
От твоя меден бакър пия без тост и без думи.
Мамо.

© Роса Соколова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Роса Соколова. Стръмна изповед. София: Светулка 44, 2002.