ВЕЧЕРЯ

web

На Д. К.

Ти разчупваш дълбоката питка студена мъгла
и докосваш солта на снега със премръзнали пръсти.
И се питаш през целия ден със кого си била
и къде се пързаля в нощѝте безкрайни и пусти.

Вечерта сицилиански запалва асфалтова свещ
и се взираш в лицата като в чернобял телевизор.
А дъха ти затуля очите с пердета от скреж,
чул оркестъра хорски да тупа смеха си наблизо.

С бавни крачки преглъщаш пътеката - скърцат във хор
и къщя, и врати, и почупена нощна украса.
Самотата с маниер на изпечен и благ сервитьор
две големи със лед пред душата ти ловко поднася.

Тази вечер градът е отново гърмящ ресторант,
но заети са всичките кътчета, щом си самичка.
И отвята от завилнелия панаирен екран,
на снежинка залутана в улици глухи приличаш.

© Румен Шивачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2019, № 10 (239)