РАЗДЕЛНО ЗАВРЪЩАНЕ

web

Последно кампари. И лятото скача от мола.
Асмите тежат като келнерски джобове.
Стогърдата дюна лежи състарена и гола
и ближе следи от курортните щорми.
Отпратихме с тебе самотните -
                                        спасихме ги късно.
Дали са преджапали прилива в нашите погледи? -
рибарите с въдици къси в дълбокото търсят
и куките псуват, и всички минаващи кораби.

А той - на брега, като мачта крушèнска наведен -
от ревност и скука разплита вълни с водораслите.
Издигат те с куфара мътно свистящите гребени
и бавно целуваш лицето му - мида брадясала.
Стъписват се гладните гларуси. Чаткат наслуки.
Със щръкнали клюнове злъчно налитат на мършата.
От дъното в смях зазвънтяват сериозните куки
и само рапанът заеква, че ти пак си същата.
Люлее се мачтата с твоята рокля прозрачна.
Червеният гръб на деня се търкулва от мрежите.
И виждам по пясъка кораб обрасъл да крачи -
Несебър отплува, а пяна отмива крайбрежието.

И като момче за курортни измени
                                                край фара
си тръгвам. Рибарите теглят морето към кръчмата.
А дюната свири в косите ми: - Келнер, кампари!
И празните чаши на моите стъпки обръща.

© Румен Шивачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2019, № 10 (239)