МОДЕРНИ НОСТАЛГИИ

web

Видях мухата как изплюва
с хоботчето си малко
бяла мечка
и после чух да разговарят
за тазгодишните компоти,
за чушките и марината -
че луната никак, ама никак
не е надеждна за капачка,
а мракът е възврял без време,
та може да се взривне и да пръсне
като цунами цялата хармония върху ни
с невтасалите зелки на звездите.
Тогава мечката се върна
във бялото коремче на мухата,
а тя политна, се полюшна
и покацна грациозно
на косъмче дискретно
в косите оредели на Вероника...
Но как ли да те убеждавам още
със тоя кротък текст, когато
това разправят всички, ала с други думи
и текстовете им някак само викат
с пощръклели ларинкси от тавтология
се ръгат, се умилкват
в плешивата дълбинност на Вероника.
Та вместо тях се чувствам аз прегракнал
и доста зле, и от отдавна.
И няма никакво значение дали
ще споделя с народа
някаква метафора за родство
като "мухомечка".
Пък всичко туй наистина се случи
в напомпания дълбинариум на Вероника,
а аз видях го още
и в небето със доматите на Далчев
(защото и без тлен се вижда
скелетът на текста)
и в други калайдисани съдини
го видях и чух го най-разбрано
от вербалната прозявка
на една дебела премиера.

© Румен Шивачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2007).