Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ ИСТОРИЯТА НА КОМИКСА ЗА ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ

Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева

web | web

Комиксът най-често е определян като форма на изобразителното изкуство, но неговата жанрова природа е синкретична - между изобразителното изкуство, карикатурата, киното (анимацията) и литературата. Използването на графични изображения за създаването на последователен, относително завършен, не винаги комичен разказ с помощта на думи-балони датира от ХIX век. Праисторията на тази изключително популярна днес мултимедия отвежда към пиктограмите, пещерните рисунки, гръцките каменни фризове с богове-супергерои и средновековните гоблени с библейски сюжети. Идеята за визуалното четене, за последователно нарисуван разказ в кратка описателна проза може би се корени още в пиктографското писмо, което, преодолявайки езика, се стреми да постигне повече от една идея.

Историята на комикса за деца в България не е цялостно и системно проучвана. Една от причините e невъзможността да му се намери подходящо чекмедже и етикет в тотално идеологизираната жанрова система на социалистическия реализъм. И тогава, и сега преобладаващо беше мнението, че комиксът е продукт с посредствено, периферно културно значение. Макар първите истински комикси да се появяват в САЩ още през 1895 г., класическото време на комикса настъпва през 30-те години на ХХ век с масовото разпространение на вестникарските комикси.

Ценни податки върху българската комикс-история за деца могат да бъдат открити напр. в краткия, но много съдържателен интернет-преглед на българските комикси в периодичния печат не само за деца от Владимир Недялков. Тук обаче липсва класическото списание за деца "Детска радост" (1910-1947 - редактирано от 1923 г. нататък от Ран Босилек), което навърши един век от основававето си! Културноисторическата мисия на "Детска радост" за утвърждаването на европейските ценности в литературата ни за деца може да бъде сравнена единствено с мисията на "Златорог" - друго средищно българско списание за художествена литература и култура от 20-те - 40-те години на ХХ в., но вече за възрастни. Опитът на писателя Георги Мишев и художника Борис Димовски - един изключителен творчески тандем - да възстановят "Детска радост" в началото на 90-те години на ХХ век беше неуспешен поради почти пълното оттегляне на държавата тогава от финансирането на културни проекти.

"Сестрите на Макс и Мориц" от Ран Босилек (худ. Ф. Мадалена) и "Крачун и Малчо в София" от Димитър Подвързачов (худ. Минчо Никифоров), публикувани в първите няколко броя от ХIX-та годишнина на сп. "Детска радост" (1933-1934), спокойно могат да бъдат определени като протокомикси, работещи изцяло в хумористичен режим. Рисунките в римуваната проза на двете творби не са статично илюстративни, а следват развитието на действието, доразвиват го. Лена и Лиза - двете лудетини с вирнати носове и разпилени коси, сами претендират да са достойни наследнички в лудориите на знаменитите си братя. Текстът още не е интегриран в изображението чрез характерните за комикса думи-балони, но изображението вече движи действието, активно дописва, коментира, доосмисля текста, оставяйки простор и за читателското въображение. В Подвързачовите Крачун и Малчо пък рисунките на Минчо Никифоров рамкират текста сякаш едновременно за да укротят, но и да направят още по-явна преследваческата енергия на двамата ентусиазирани "гонители апашки".

Притурка към "Детска радост" е редактираният пак от Ран Босилек вестник "Врабче" (1922-1943). Поместените там весели стихотворения, кратки разкази, приказки почти във всеки брой са рамкирани от комикс-лентите на Вадим Лазаркевич, които са на границата между реалистичното изображение и добродушното леко карикатурно заостряне. "Малкият писател" (1931-32, № 3), "Крум и Страти акробати" (1933-34, № 1) или "Две новогодишни желания" (1937-38, № 3), където героят на Ран Босилек сам се сурвака, пожелавайки си чудни приключения из приказни страни, са само малка част от рисункописния калейдоскоп на детството, опазен във "Врабче". Ето го напр. Ран-Босилековото "Боядисано петле" (1937-1938, № 1), което много искало да се прослави с шарена великденска премяна. "На Великия Четвъртък/ бялото петле Несвъртък" гледа храбро през вратата баба как черви яйцата:

- Ах, дочаках сгода вече -
бялото петле си рече -
и аз шарено да стана
с шарките на баба Гана.

Петльовата палава, шарена гордост и грош не чини пред мъдреца Магарини, който подозира, че още първите капки дъжд с лекота ще я отмият. Нетрайна е тази гордост, защото е незаслужена.

Протокомикси се появяват от време на време и в "Светулка" (1904-1944) - едно от най-дълготрайните детски списания "с картинки", редактирано от Александър Спасов и Елин Пелин. Елин-Пелиновите куплети от "Мишка и котка" (1926-27, № 3, подп. Е.П.) нямаше да предугаждат знаменитите още от раждането си през 40-те години Том и Джери на Уйлям Хана и Джоузеф Барбара, ако куплетите не служат всъщност и за разкадроване на поредица от пет рисунки, в които последователно се вижда как хитроумното мишле си отмъщава на голямата Мацана, сторвайки така, че дългата й опашка изненадващо да попадне между острите зъбци на кафемелачката. Елин Пелин е драговолен, активен съучастник в кинематографичното действие, нищо, че то недвусмислено показва насилие и страх:

Какво стана, деца малки,
в таз картина погледнете,
ако много страх ви хване,
малко вода си пийнете.

На другият ден Шарко среща на двора "Маца наша/ замислена и печална,/ с мека топка на опаша." И решава по свой начин да се възползва от резултата на безкрайното съперничество: тази топка ще е за него "чукчето на барабана". Щом задумкал барабана, "чуха мишките, извиха кръшно хоро на тавана". Тук текст и картина взаимно се допълват и коментират; невъзможни са един без друг. Насилието е показано през весел смях. Има още много, много време до появяването на американския Комикс-кодекс през 1954 година, който изрично забранява сцени на злодеяние, насилие, жестокост. Но и да беше известен у нас, той и до ден-днешен си остава само пожелателен и системно нарушаван в комиксите по цял свят.

Пак в "Светулка" (1927-28, № 2) Елин Пелин разказва напр. историята на "Гордият петел", който презирал кокошките и непременно искал да се сдобие с пъстрата паунова опашка. Намерил на двора метличка от паунови пера и се накичил с нея за смях на кокошките и патките. Присмял му се и паунът. Само стопанката не се смяла, ами сготвила горделивеца на яхния; гостите похвалили хубавото му месо, ала се присмели на глупостта му. Тук художникът Вадим Лазаркевич е нарисувал глупостта с паунска опашка само в четири последователни, категорично рамкирани кадъра. Панелът вече е нещо като киноекран.

В Елин-Пелиновата случка "Вълк и рибар" ("Светулка", 1926-27, № 6) текстът доминира над поредицата от четири картини, която и без това не разчита особено много на визуалния ефект. Докато бае Падежко е увлечен да лови мренки на единия бряг на реката, на другия гладният Вълчо отмъква богатия обед на рибаря с втората въдица, оставена от него.

Тук трябва да отбележим, че протокомикси се появяват епизодично в българския периодичен печат за деца още в началото на миналия век. В сп. "Пенкини картинки" (1904, където художник е и Ярослав Вешин) и "Картинна галерия за деца и юноши" (1905-1925) от време на време срещаме кратки, опитващи се да бъдат смешни, графични истории "без думи" с призив към малките читатели да станат активно мислещи съавтори и да измислят "приказчица за горните картинки". Тази тенденция е продължена по-късно и в други издания като напр. модернистичното още с оформлението си списание за деца "Блок Мила" (1941-1943 - редактори Никола Балабанов и Яна Язова). В него освен три-четири панелните истории без думи, подканващи фантазията на младите си читатели към игра и продължение, или комикс-лентата "Тото на Острова на диваците", срещаме и оригинални кратки класически комикси като напр. "Бик и Бук, и Бари в бой и пакости другари" (1942, № 1) - вече с характерните думи-балони и ъгловатия наивистичен карикатурен рисунък.

Златните десетилетия на комикса за деца и юноши в България настъпват през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, когато за телевизията у нас се говори като за космически далечно чудо, а киното все още не е масова култура. По това време се появяват периодични издания като "Весела дружина" (1933-1947), "Чуден свят" (1940-1943), "Илюстровано четиво" (1941-1943), "Илюстровани Ромстрийп романи" (1941-1942 - от № 13, 25 юни 1941 - загл. "Картинeн свят"), "Седмична забава" (1942). Тук само за пълнота ще споменем и по-периферни издания като напр. вестник "Барабанче" - "весел седмичник за деца и юноши" (1938-1940 - редактор Любомир Дойчев, худ. Васил Видев) и седмичния илюстрован вестник "Детска забава" (1941-1943 - редактор Атанас Душков). Художници тук са Методи К. Бояджиев и Теню Пиндарев.

"Весела дружина" е най-продължително излизалият седмичен вестник за деца и юноши след Първата световна война. Като редактори през различни години са посочени Емил Коралов, Веселин Станчев, Асен Разцветников, Ценко Цветанов, Вера Лукова, Д. Добрев. Вестникът е списван най-вече от Лъчезар Станчев, който пръв у нас въвежда жанра роман в картини - вероятно под влияние на френско-белгийската комиксова школа. От брой в брой, от година в година Лъчезар Станчев разгръща приключенията на "Веселанската дружина" (1937-38, № 1-13), "Бог забавя, но не забравя" (1937-38, № 14-20), "Смешни случки във чифлика на госпожица Иглика" (1937-38, № 27-32), "Бързоход и Кук в джунглите" (1938-39, № 1-16), "Спас и Теди - Бежковите братовчеди" (1938-39, № 17-22), "За голямата награда трябва тичане да пада" (1938-39, № 23-29), "Славен звероукротител" (1938-39, № 30-35), "Непризнат изобретател" (1938-39, № 36-40). Рисунките към комиксите са заимствани в повечето случаи от френско-белгийски издания. (Да напомним, че Лъчезар Станчев е тънък познавач на френския език и култура). Макар и рядко, и Борис Ангелушев изпробва рисунъка си във "Весела дружина".

Веселанските истории се нижат в игри, забави и задължителните за детството споделени приключения, жизнерадостни лудории, хитрости. Във "Веселанската дружина", "Бог забавя, но не забравя", "За голямата награда трябва тичане да пада" над всичко е радостта от живота в пъстрите случки на всекидневието. От тях поетът съвсем естествено извлича екзистенциалното в човешкото и природното съществуване, както напр. в "Славен звероукротител":

Искаш да ни укротиш
зероукротител славен,
но кажи защо забравяш,
че зверът на теб е равен.

В тези приключенски, подчертано комиксови фабули, които тепърва ще търсят и намират необходимия баланс между рисунката и текста, има и една особена споделена интимност. "Бързоход и Кук в джунглите" обсъжда дори и пародийно съдбовен за детския свят проблем - приятелството. Ето как го разбира Бързоход:

Уговорихме отдавна
всичко да делим по равно:
За теб - лошото в света,
за мен сладките неща.
Значи всеки за награда
взема туй, що му се пада.

Комикс-стиховете за деца на Лъчезар Станчев (най-често изведени под панела), са широко отворени към света, подчертано космополитни, както впрочем и лириката му за възрастни. Берлинската Олимпиада, Париж, Чикаго, екзотичните джунгли и пясъците на Сахара са естествена среда за неговите герои. Те са доста по-различни от уседналата, одомашнено-фолклоризирана класическа българска литература за деца по онова време. През май 1938 г. в бр. 35 в. "Весела дружина" съобщава на читателите си, че за пръв път на български излиза "хубавата книга "Приключенията на Мики Маус" - "с великолепна цветна корица и 80 чудесни картини в текста. Доставя се от Книгоиздателство М. Смрикаров на цена само 15 лв".

Детско-юношеският илюстрован вестник "Чуден свят", редактиран от Йордан Стубел, художника Дочко Атанасов и Мамин Кольо (псевд. на Никола Иванов Котов), се самоопределя като "забавен". Между сътрудниците му са Георги Караславов, Атанас Душков, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Орлин Василев, Звезделин Цонев, Николай Фол, художниците Стоян Венев, Александър Денков, Райко Алексиев, Вадим Лазаркевич. Покрай популярни четива за наши възрожденци, редакторите залагат преди всичко на откъси от не винаги успешно адаптирани за деца илюстровани преводни и по-малко оригинални графични романи. Тук редом с Дон Кихот - "рицаря на печалния образ", и "Пинокио" на Уолт Дисни е легендарният Зигфрид и знаменитият ловец на бизони Бъфало Бил - една от най-колоритните фигури на американския Див Запад. Преведени са и части от епичния комикс на канадския карикатурист Харолд Фостър "Принц Валиант", създаден през 1937 г. Историците на комикса го смятат за едно от най-впечатляващите визуални творения на деветото изкуство за всички времена. Илюстрациите са черно-бели; у нас по това време качественият цветен печат е изключително скъп, рядко срещан лукс, за който единствено Придворната печатница в София е притежавала необходимата техника.

Оригиналните комикси в "Чуден свят" са исторически ("Велко Болярин", 1942, № 91) или по мотиви от български и чужди народни приказки за Хитър Петър, Цар Траян, илюстрирани от Стоян Венев и Александър Денков. Стоян Венев илюстрира текста на Йордан Стубел "Лудориите на Писана" (1942, № 90). "Хиляда и една нощ" (1942, № 49-100), "Улчеда - дъщерята на Големия Сокол", "Храбрият ескимос", "Момчетата от Павловата улица" (сценарий Ст. Ц. Даскалов), по романа на емигриралия в САЩ по времето на Втората световна война унгарски драматург и романист Франц Молнар, допълват пъстрия калейдоскоп от най-разнообразни комикси в "Чуден свят". През 80-те години на ХХ век за кратко се появява един друг, съвременен "Чуден свят", но вече като списание с отговорен редактор Борис Крумов и художници Иван Серафимов, Георги Чепилев, Петър Станимиров, Евгени Йорданов и др.

Почти паралелно с "Чуден свят" излиза и "Илюстровано четиво" - отдавна забравен "забавен вестник за малки и големи", редактиран от Змей Горянин (псевд. на Светлозар Акендиев Димитров), Атанас Душков и отново Мамин Кольо (псевд. на Никола Иванов Котов). Сътрудничат главно с исторически разкази и повести Змей Горянин, Георги Райчев, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Йордан Стубел, Славчо Красински, Димитър Симидов, Любомир Дойчев, Асен Босев (с прев. на "Приключенията на трите прасенца"), Григор Угаров, Орлин Василев, Звезделин Цонев, Илия Мусаков, Никола Никитов, Сава Попов. Стари справочни издания твърдят, че вестникът публикувал "сензационни и авантюристични романи в картини". Ако продължаващите от брой в брой "Тарзан в златното царство", "Огненият пилот" или "Господарят на Пагуанските острови" от Ал. Раймонд откровено носят белезите на средна към ниска проба авантюристичен роман в картини, то "Черният корсар" - по романа на Емилио Салгари, "Тарас Булба", "Лъжите на Барон Мюнхаузен", "Емил - малкият детектив" - по романа на Ерих Кестнер (1943, № 95-101 - рис. Стоян Венев) са все пак опит за запознаване на младите читатели поне с приблизителните заглавия на класически творби. Адаптацията - по правило - е твърде, твърде отдалечена от оригинала.

Опит за фентъзи комикс е "Железният човек. Брик Брадфорд и радиороботи". Публикуван е и откъс от популярния в края на 30-те години до ден-днешен фентъзи-комикс "Флаш Гордън" (1941, № 33), изпълнен с космически битки. От оригиналните български комикси внимание заслужават "Приключенията на Крачун и Малчо" от Димитър Подвързачов - худ. Минчо Никифоров (1943, № 111-113) и "Заговор в двореца", (1942, № 81), "Краят на един заговор. Исторически епизод от Змей Горянин" (1943, № 100-101 с рисунки от Александър Денков). Любен Зидаров активно рисува комикси по мотиви от български народни приказки - "Мързеливият" (1943, № 106), "Хитрият пътник" (1943, № 107), "Хитрец" (1943, № 108), "Страхливият юнак" (1943, № 109), "Занаят" (1943, № 110), "Другари" (№ 111, 1943), "Неканен гост" (1943, № 112), "Завистливо сърце" (1943, № 113).

В "Илюстровани ромстрийп романи" ("Картинен свят") преобладават графични романи за възрастни с опит за технически подобрения и цветни решения - "Цар Симеон. Златният век на българите", "Под робство. Исторически епизод от нашето минало", "Графиня Марго", популярният в края на 30-те години сръбски приключенски комикс "Зигомар" (нещо като прототип на Робин от сериите с Батман), в който супергероят се бори срещу престъпници от целия свят.

Българският супергерой в "Илюстровани ромстрийп романи" ("Картинен свят") е Хитър Петър. На четвърта страница на корицата е публикувана цяла серия комикси-анекдоти за него. "Три живота" е фантастичен роман в картини по народна приказка. На 5 ноември 1941 г. в бр. 32 на "Картинен свят" за пръв път излиза на сцената и легендарният герой на Уолт Дисни Мики Маус.

Мики Маус е много по-чест гост във вестник "Седмична забава" (1942 - редактор и издател Д. Мутафчиев, бивш гимназиален учител). Сътрудничат (най-вече с четива на историческа тема) Любомир Дойчев, Георги Райчев, Змей Горянин, Владимир Мусаков, Барис Маковски и художниците Владислав Милев, Вадим Лазаркевич. "Синът на Балкана" (1942, № 18-32) със сюжет от Първата световна война се самообявява за най-хубавият картинен роман от български художник. За съжаление, художникът не е оставил името си.

Казахме, че емблематичният Мики Маус често гостува в "Седмична забава". Тук поредицата "Мики и седемте духове" е рекламирана на първа страница на корицата, където Доналд Дък е побългарен на Патаран, а Гуфи е наречен без заобикалки Глупчо. Оформителят на корицата скромно се е подписал в долния десен ъгъл "григ.", но пък волно си е досъчинил Мики, поставяйки пистолет в ръката му. А на Гуфи и дал огромна димяща лула и нещо като калпак. Сигурно тогавашните млади българи с интерес са проследявли "Чудният сън на Мики" (1942, №16-31) в 16 последователни броя на вестника. Неслучайно "Седмична забава" обявява и излизането в най-скоро време на "картинният весел вестник "Патаран" с "Чудният сън на Мики" и "Трите прасенца" на Уолт Дисни, но в Националната библиотека в София това издание липсва.

"Седмична забава" има амбицията да запознае читателите си "с най-хубавите световни картинни романи". Серията "Тримата мускетари" (1942, № 9-12) обаче няма почти нищо общо с романа на Александър Дюма. "Господарите на света" е фентъзи-комикс, в който извънземни пришълци в "ракетен кораб" се канят да унищожат Париж, превръщайки го в джунгла. На ракетния кораб, който се движи с 2000 километра в час, има дори телевизия, която по онова време у нас наистина е от областта на фантастиката.

Този бегъл поглед към историята на комикса за деца в България е съсредоточен главно върху визуалното разказваческо изкуство в част от периодичните издания през 20-те - 40-те години на ХХ век. Извън нашата тема остава важният период на 70-те - 80-те години, когато флагман на българската социалистическа комикс-класика беше списание "Дъга". Според създателите му то трябваше да разказва в текст и картини за "юначни битки на народни бранители; за подвизите на партизани и ятаци; за мъжественото единоборство на смели разузнавачи; за дръзновените покорители на космически пространства; за героизма в трудовото ежедневие на нашия народ".

Любопитно е да се проследи как художници и текстописци успяваха въпреки всичко да преодолеят строго охраняваните и в 42-та броя на комикс-поредицата "Дъга" клишета на социалистическия реализъм, които безпрекословно изискваха червеното знаме да се рисува само с една-единствена, строго определена червена боя. Художникът Петър Станимиров си спомня, че по онова време изкуството на комикса било смятано за декадентско. "Бубачко" на Петър Станимиров, "Дарко" на Николай Додов, "Билбо Бегингс" на Сотир Гелев, "Елемаг, войнът на хан Тервел" от Христо Кърджилов, "Чоко и Боко" на Румен Петков, "Хитър Петър" на Венелин Върбанов, "Добромир" на Евгени Йорданов и днес се обсъждат с лека носталгия из интернет форумите като образци на комикса в България.

Тема на отделно проучване могат да бъдат уебкомиксите у нас. Младото българско комикс-общество има своето ComicsBistro. Историята на комикса за деца в България освен всичко друго е и предчувствие, че през ХХI век четенето вече няма да е същото и книгите за деца ще са все по-малко литературни и все по-динамични.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Енчев 2005: Енчев, Милен. Петър Станимиров - рисувачът на комикси. // Сега, 22 окт. 2005.

Иванов 1992: Иванов, Стефан. Българската детско-юношеска литературна периодика 1878-1944 [Библиогр. указател]. София: Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши, 1992, 571 с.

Иванчев 1962-1966: Иванчев, Димитър и др. Български периодичен печат 1844-1944: Т.1-2. София: Наука и изкуство, 1962-1966.

Недялков б.г.: Nedialkov, Vladimir. History of Bulgarian comics. // Lambiek Comic Shop, without year <http://lambiek.net/comics/bulgarian.htm> (14.02.2013).

Тасев 2009: Тасев, Петър. Между картинките. [Интервю с Борис Клисурски]. // Comics Bistro, 26.03.2009 <http://comicsbistro.net/?p=316> (14.02.2013).

Чернокожева б.г.: Чернокожева, Росица. Лъчезар Станчев във вестник "Весела дружина". // Арт бивалици <http://booksbg.orgfree.com/SbornikLS-2008/LS_sbornik_2008.htm#vesdruz> (14.02.2013).

 

 

© Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2013, № 2 (159)