МОЯТ ПРИЯТЕЛ ИЛМАР ТАСКА ИЛИ ЕДНА ЛЯТНА НОЩ В ЕСТОНИЯ

Пламен Панайотов

web

Tова, което ми направи най-силно впечатление в личността на Илмар Таска, e решимостта му всеки път, когато животьт му тръгва в определено русло, рязко да го променя. Илмар е роден в Сибир, където неговите родители са изселени след окупацията на Естония от СССР. По произход е естонец, но има паспорт на гражданин на Швеция, защото в началото на осемдесетте години емигрира в тази страна. Илмар учи режисура във ВГИК. Работил е в Талинската филмова студия като сценарист, редактор и режисьор на документални филми, след това в Стокхолм (в Шведската телевизия, в Nordstjarna и Remote Control Productions). В годините на перестройката и отделянето на Естония от СССР той заминава за Холивуд и прави успешна кариера на продуцент. Между 1992 и 1999 Илмар Таска продуцира три филма: "Отново в СССР" ("Back in the U.S.S.R.", 1992) на Деран Сарафян, "Свещи в мрака" ("Candles in the Dark", 1993) на Максимилиян Шел и "Вън от студа" ("Out of the Cold", 1999) на Александър Буравски. Първият филм визира епохата на перестройката в СССР, а сюжетът на другите два филма се основава върху събития от времето, когато Естония е окупирана от нацистите и от Червената армия. В тези филми се снимат знаменитости като Роман Полански, Кийт Карадайн, Мерседес Руел, Ким Хънтър, Максимилиан Шел. През 1987 г. Илмар Таска заедно с Елем Климов, Сидни Полак и други известни режисьори и продуценти става един от учредителите на Американо-съветската филмова инициатива (ASFI), която си поставя за задача да подпомогне културния обмен между САЩ и СССР в областта на киното.

След натрупания опит в САЩ Илмар Таска решава да се заеме с два нови проекта. Режисира филмите "Тази вечер няма да се спи" ("Täna öösel me ei maga", 2004) и "Крилете на страха" ("Hirmu tiivad", 2008). През периода 2010-2012 поставя няколко пиеси в Талин, Лондон и Лос Анжелис. През 2011 в Естония излиза неговата книга "По-добро от живота" ("Parem kui elu") - сборник със спомени, размисли за киното и разкази . В първата част на сборника Илмар Таска пише за създаването на филма "Отново в СССР", за очарованието на Холивуд и за това, какво се крие зад неговите кулиси. По своето изящество тази част от текста намомня за "Ballaciner" на Жан-Мари льо Клезио и за отделни есета от "Портрети и наблюдения" на Труман Капоти. Във втората част на книгата Илмар включва осем кратки разказа. Те са написани в стегнат, лаконичен стил и приличат повече на режисьорски скици, отколкото на разкази в традиционния смисъл на думата. Посветени са главно на магията на кинематографа и музиката.

С Илмар Таска се запознах след премиерата на "Една лятна нощ в Швеция" в Руския театър в Талиин през април 2012 г. Постановката беше включена в програмата "Дните на Тарковски в Талин". Големият руски режисьор е много уважаван в естонската столица. Точно тук през 1976 се е състояла единствената в СССР голяма премиера на филма "Огледалото". През 1977 г. Тарковски започва работа по следващия си голям проект - филма "Сталкер". За място на снимките режисьорът избира Талин (квартала Ротерман и разрушената електростанция на реката Ягяла Йоа, която се намира на 25 км от града). През 1978 г. Тарковски работи един сезон с актьорите от Руския театър в Талин - достатъчно причини, за да бъде обичан от естонците.

Автор на "Една лятна нощ в Швеция" ("En natt i den svenska sommaren", 2011) е Ерланд Юзефсон, голямата звезда от филмите на Ингмар Бергман, Ищван Сабо и Андрей Тарковски. Това е радиопиеса, която е паписана по спомените на Юзефсон за съвместната му работа с Тарковски в "Жертвоприношение", филм, заснет през лятото на 1985 на остров Готланд.

Именно тогава Тарковски решава, че повече няма да се върне в СССР. В главата "След "Носталгия" от книгата си "Запечатаното време", посветена на предпоследния му филм, сниман в Италия, режисьорът казва, че винаги са го поразявали средновековните японски художници, които, достигнали върха на славата си, са отивали на ново място и под друго име са създавали нови творби. "Този образ - пише авторът - вълнуваше моето въображение по силата на това, че самият аз съм напълно неспособен да променя каквото и да било в логиката на своя живот, в своите човешки и художествени пристрастия, които като че ли са предопределени от някого веднъж завинаги." (Тарковски 2002: 322-323).

Адаптацията към едно чуждо културно пространство очевидно е мьчителен и сложен процес. А понякога тя просто е невъзможна. Точно такъв е случаят с естонската режисьорка Лейда Лайус, за чиято съдба Илмар разказва в книгата си "По-добро от живота". В центъра на този разказ Илмар Таска поставя спомените си за премиерата на "Открадната среща" ("Varastatud kohtumine", 1988). Филмът на Лейда Лайус е представен през 1989 на петия пореден фестивал "Жените в киното" в Лос Анжелис, посветен на Лилиан Гиш, и печели наградата за пълнометражен филм.

В колата, на път за фестивалната зала, Илмар предупреждава Лейда Лайус, че трябва да бъде готова за слово при връчване на наградата, а тя едва не си гълта цигарата от изненада: "На мене? Тук, в Холивуд?... Невъзможно!" На въпросите на журналистите Лейда, въпреки смущението си, все пак успява да отговори, че "Открадната среща" е филм за човешки драми, които имат универсално измерение.

Лейда Лайус се утвърждава като майстор в жанра на психологическата драма с "Върколак" ("Libahunt", 1968), "Извор в гората" ("Ukuaru", 1973) и "Игри за деца на ученическа възраст" ("Naerata ometi", 1985), но върхът в нейната кариера е безспорно филмът "Открадната среща", за който получава далече от родината си една престижна награда. Фимът прави силно впечатление с острите социални проблеми, които поставя, с операторската работа на Юри Силард, с изпълнението на Мария Кльонска в главната женска роля и разбира се, с музиката на големия естонски композитор Лепо Сумера.

По-нататъшната съдба на Лейда Лайус и на нейния филм обаче е печална. Илмар Таска пише: "Нито аз, нито някой друг успя да продаде филма за разпространение в Америка. Твърде бавен, на чужд език, със субтитри." И по-нататък: "Лейда достигна една от най-високите точки в живота си и ако можеше да говори английски, тя щеше в честно състезание да си намери работа тук. Тя се върна в Талин. Никой от нас не можеше да знае, че след триумфа на "Открадната среща" това ще си остане последният й филм и че в Талин ще започне да продава лотарийни билети." (Таска 2011: 26-27). След промените през 1989 Лейда Лайус изгубва работата си, а изкуството й се оказва никому ненужно. Наистина много тъжен край.

Не зная какво щеше да се случи с Андрей Тарковски, ако той не си беше отишъл от този свят толкова млад. Във всеки случай едно от нещата, които той най-много ненавижда в киното, е необходимостта да се съобразяваш с пазара. Изкуството е аристократично по своята природа. Желанието да се получи от един филм максимална финансова изгода, според Тарковски, е точно толкова пагубно за киното, колкото идеологическия натиск върху режисьора. Презрителното отношение на Тарковски към стандартите и делника прави невероятно силно впечатление на Ерланд Юзефсон.

В "Една лятна нощ в Швеция" Ерланд разговаря с Руснака, както е наречен Тарковски, но не знае дали разговарят наистина, или всичко се случва само насън. Ерланд казва на Руснака, че заради него е готов да се съгласи на всичко, и го пита: "Разбираш ли? Или да извикаме Соня?" А Руснака отговаря: "Защо? В съня не са нужни преводачи. Самият сън се нуждае от преводач." Това смесване на сън и реалност, толкова характерно за филмите на руския режисьор, тук е метафора на непреодолимата преграда между два свята - между северния прагматизъм, който е приел, подобно на американизма, "че времето е пари", и художника, дошъл от Русия, за когото творческата свобода е по-безценна от парите.

В постановката на "Една лятна нощ в Швеция" в Талин акцентът е поставен точно върху тази метафора. Чрез прецизния мизансцен, взискателността към актьорката игра и интересните сценични ефекти Илмар Таска изгражда спектакъл, за който съвсем спокойно може да се каже, че е майсторски.

В началото мнозина от актьорите смятат, че радиопиесата на Ерланд Юзефсон не е за сцената и че колкото и да се стараят, публиката ще скучае и няма да разбере нищо, защото в пиесата собствено и нищо не се случва. Аз бях на две представления - на премиерата и още веднъж, но не забелязах публиката да скучае. В талинските театри е прието текстът на пиесата, която се играе, да бъде превеждан на английски и може да бъде чут със слушалки. За спектакъла "Една лятна нощ в Швеция" вторият език беше естонски. Направи ми впечатление, че поне половината от зрителите бяха естонски говорещи. Някои знаеха руски, а други - не.

Аз свързвам успеха на "Една лятна нощ в Швеция" с обстоятелството, че Илмар Таска акцентира еднакво силно както върху сблъсъка на двете култури, така и върху техния синтез (в образа на Ерланд). Не бива да се пренебрегва също и фактьт, че Илмар е общувал с Тарковски и го познава отблизко като личност. Заедно с Лейла Александър-Гарет (преводачката Соня от "Една лятна нощ в Швеция") той помага на Тарковски по време на снимките на "Жертвоприношение", главно в контактите на режисьора с екипа от Шведския филмов институт.

Илмар Таска, макар да цени високо творчеството на Тарковски, не е съгласен с категоричното мнение на руския режисьор, че крайният резултат на комерсиалното кино е само "поточната продукция", заливаща всеки ден телевизионните канали и кинотеатрите. Той смята, че щом работиш в Холивуд, трябва да се съобразяваш с пазара. Ако не го правиш, просто няма да можеш да снимаш. Тънкостта, според Илмар Таска, е в това, да режисираш и продуцираш филми, които имат комерсиален успех и същевременно са с високи художествени достойнства. Трябва да призная, че по-рано гледах доста скептично на тази възможност, но след като проучих внимателно филмите, режисирани и продуцирани от Илмар, се убедих, че греша.

Да вземем за пример "Крилете на страха" (2008). В САЩ, в Канада и в Западна Европа филмът се разпространява под името "Thy Kingdom Come". Продава го Fantastic Films International (Los Angeles). "Крилете на страха" е италиано-испанска продукция. Сниман е в Аржентина. Сценарист е английският писател Мариано Байно (по произход италианец), оператор - Хайме Рейносо (испанец), а автор на музиката - Паоло Вивалди (италианец). Във филма се снимат Джулиан Бърлин (САЩ), Брендън Къриър (САЩ), Мариан Запико (Италия), Олга Шувалова (руска актриса, родена в Белорусия, гражданка на Италия), Тиа Сиркар (актриса от САЩ, по произход индийка) и др. Способността на Илмар да събира около себе си режисьори, продуценти, композитори, монтажисти и актьори от най-различни националности ме порази не по-малко силно от умението му лесно да се адаптира към нови места и ситуации. За Илмар идеята за кино без граници не е просто убеждение, а конкретна даденост, реализираща се непосредствено в практиката му на режисьор и продуцент.

"Крилете на страха" прави много силно впечатление със смелите си визуални решения. Филмът е сниман с ръчна камера, която, за да подчертае атмосферата на страх и обърканост у героите, наднича като воайор от прозорците, крие се зад завесите и между книгите в библиотеката. На места камерата буквално подскача и сякаш пада с трясък върху пода. Смутът в душите на героите се подчертава също чрез умелата игра със светлината и сянката. В началото на филма преобладават ярките цветове от картините на страдащия от панически атаки Питър, а от средата нататък постепенно всичко започва да потъва в мрак. Илмар насища първата част на "Крилете на страха" с ярко червено и ярко синьо, а във втората част използва монохромни цветове. Струва ми се, че когато режисьорът е снимал първата част на филма си, той е мислил за "Хотелът "При загиналия алпинист" на Григорий Кроманов, един филм, който е изцяло издържан в синьо, черно и бяло (цветовете на естонския флаг). Впрочем филмът на Кроманов е сниман в Талинската филмова студия, а Илмар е работил над него като редактор.

В по-ранния си филм "Тази вечер няма да се спи" (с участието на Кармен Кас, Мария Авдюшко и финландския актьор Петер Францен) Илмар е не по-малко взискателен към визуалните решения. В тази кинотворба всеки кадър е построен като че ли с математическа прецизност. "Крилете на страха" и "Тази вечер няма да се спи" са направени според жанровите конвенции на популярното кино (horror movie, thriller), но тези филми далеч надхвърлят това, което сме свикнали да очакваме от един филм на ужасите или от един трилър. Жанрът е просто една рамка. Истинският творец винаги може да излезе извън нея.

ЛИТЕРАТУРА

Тарковски 2002: Тарковский, Андрей. Архивы, документы, воспоминания. Москва: Подкова, Эксмо, 2002.

Таска 2011: Taska, Ilмар. Parem kui elu. Tallinn: Hea Lugu, 2011.

© Пламен Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2015, № 3 (184)

Съвместна публикация на  сп. "Море" и LiterNet.