ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА

Павлина Стефанова

web

Темата на представеното монографично изследване е европейската езикова политика. Необходимостта от изследването на политиката на европейските институции се налага, от една страна, от динамичността на процеса на интеграция в Европа и от присъединяването ни към Европейския съюз, и от друга - от активната роля, която може и трябва да играе България в областта на езиковата политика на Съвета на Европа.

Понятието, което в последните години се извежда на преден план в европейското пространство, е за "европейското гражданство". В монографията то се разглежда като фундаментално за начините, по които хората ще разширяват взаимодействието и общуването помежду си в европейското пространство. Флуидността на националните граници, интернационализацията на съвременния живот, предизвикателствата и устойчивостта на социалните идентичности, и по-специално на националната идентичност, се отразяват на начина, по който се концептуализират общуването и комуникацията. Именно поради извеждането на преден план на тези въпроси политическият сектор все повече гледа на образованието в неговата цялост и многообразие като на съществен двигател на икономическо развитие и социално сближаване. Когато става дума за пространство, наситено с толкова много езикови резонанси, каквото е Европа, езиковата образователна политика може да се определя като решаваща част от образователната политика.

Езиковото образование и обучение попадат в онези области, в които европейските институции не си присвояват компетентности да формулират самостоятелна, наднационална политика, която да има единно и унифицирано приложение. В тази област Европейският съюз декларира, че осъществява само мерки на подпомагане и допълване. Основен принцип е, че в тази област не се прилагат и не могат да се прилагат императивни политики и единни мерки. Това създава впечатлението за фрагментарност, накъсаност, липса на пълнота, което често ги дефинира по-скоро като съпътстващи, отколкото като целенасочено реализирани. Авторката обаче пояснява, че за политика може да се говори, когато има да се решават въпроси от политическо естество. Извеждането на въпросите за езиковото многообразие, за неговото запазване и утвърждаване, както и за целта на многоезичността на отделния гражданин на Европа придобива много съществени политически оттенъци. Те се свързват не само с културното многообразие и толерантността към другостта и различието, но и с такива въпроси като мобилността на работната сила в Европа, достъпа до най-високите постижения на науката и новите технологии, превръщането на икономиката на Европа в най-конкурентната в света.

В образованието държавите сами формират своята политика, като определят приоритетите си и самостоятелно осъществяват мерките за реализирането на поставените цели.

Анализът на настоящото изследване показва, че използването на термина европейска езикова политика е наложително, тъй като има разработено в политически документи реално единство на цели, приоритети, принципи, механизми и инструменти, на "планове за действие" за справяне с реални политически общи проблеми, пред които са изправени европейските страни. Изследването разкрива реалните начини на управление с цел осъществяването на тези политически цели, тяхното конкретизиране в официални действия, възприети от политически органи на европейско и на национално равнище.

Изследването е успешен опит да се анализира философията на езиковата политика на европейските институции, да се експлицира концептуалната рамка, в която става възможна реализацията на тази политика в практиката, както и да се изследват фундаменталните въпроси за нейните приоритети, принципи и механизми.

Авторката се ръководи и от важната предпоставка, че реконструкцията на единството и целостта на езиковата политика прави понятни и нейните конкретни измерения и действия, за да бъде решен въпросът за езиците, които са ни нужни, за да се разбираме и живеем заедно. Поради това обект на изследване са както целите и приоритетите, така и механизмите и инструментите за осъществяването им.

В глава първа се представя широкият социален и политически контекст, в рамките на който въпросите на езиковата политика и новите аспекти на езиковото обучение придобиват значимост от общоевропейски мащаб. Въпросите относно езиковото многообразие, моделите на различие и сходства между езиците се представят от гледна точка на състоянието на езиковата среда в Европа. Целта на авторката е да се схване обхватът на понятието езиково многообразие, за да се намери балансът на възприемането му както като ценност, така и като бариера за процесите в европейското пространство. Анализират се понятия като официален, национален, регионален, малцинствен и чужд език, тяхната роля и разпространение в съвременното европейско общество, както и тенденциите и мотивациите за изучаването им. Очевиден е изводът, че особена важност в разработването на езиковата политика и практическата й реализация се отрежда на решаването на проблемите и създаването на атмосфера, благоприятна за разширяване на езиковото обучение в образователните институции.

Глава втора е посветена на анализа на проблемите на езиковата среда и обучението в общоевропейски аспект и на етапите на търсене на съвместни решения, в процеса на които се оформя езиковата образователна политика на европейските институции или т.нар. европейско измерение на езиковата образователна политика. Разглеждат се въпросите на динамиката на езиковото присъствие и езиковото общуване в Обединена Европа, което не може да се изчерпи с доминирането на английския език като в голяма степен утвърден език на международната комуникация или като лингва франка. Прави се опит за цялостен философски анализ на езиковата политика и общите принципи на езиковите политики в Европа. Обект на изследване е съотношението на национално и европейско, социалните и икономическите фактори за определяне и оформяне на езиковата образователна политика, ролята на традициите и моделите в общественото съзнание, а също и типовете езикова политика. Представят се спецификата на европейското измерение на езиковата образователна политика, както и основополагащият принцип на нейната философия - принципът на многоезичието по начина на приложението му от двете европейски институции, които се допълват в оформянето на европейското измерение на езиковите политики в Европа и на европейската езикова политика. Важна част от тази глава е анализът на етапите на формиране като процес на формулиране на целите и на политическите средства за постигането им и заедно с това на облика и механизмите за приложението им. Разглеждат се политическите мерки в областта на езиковата политика на Европейския съюз и на Съвета на Европа, като се обяснява общото и специфичното в подходите, възприети от тези европейски институции. Представят се рамката на дефинирания обхват и приоритетите в плановете и насоката на въздействие на двете организации.

В трета глава авторката разглежда рамката на мерките за осъществяване на поставените цели, като набляга на тяхното интерпретиране на фона на концептуалната рамка и на принципите, заложени в политическите документи. Представени са най-важните инструменти за проектна интервенция, обосновава се необходимостта от въздействие на съответните равнища. Разглеждат се и най-съществените инструменти, чието разработване, както и действията за прилагането и разпространяването им променят радикално насоката на развитие на политическото въздействие в тази област. Обект на специално внимание са:

• програмите на ЕС в областта на езиковото обучение,

• изследванията, осъществени по задание на Европейската комисия,

• Общата европейска езикова рамка и тясно свързания с нея личен документ - Европейското езиково портфолио, както и

• стартирането на процеса на свързване на системите за оценяване и езикови изпити с Общата европейска езикова рамка.

Авторката ги разглежда и интерпретира съгласно с основните принципи и концептуални ориентации на оформящата се и развиващата се езикова политика, основана на многоезичието в социален и в индивидуален аспект – като многоезичен репертоар на гражданина на Европа.

В заключение може да се подчертае, че изследването допринася за осмисляне на пътя, който нашата страна трябва да извърви заедно с другите европейски страни за осъществяване на прокламираната ценност за единство в многообразието, за осмисляне на отговорностите на националната езикова образователна политика.

Монографичното изследване на М. Стойчева е първото по рода си у нас цялостно представяне на принципите, стратегическите направления, инструментите и техниките на реализиране на езиковата политика на Съвета на Европа и на Европейския съюз. То е изключително интересно за изследователи, преподаватели, учители и за всички професионално ангажирани с утвърждаването на европейското измерение на образователната езикова политика в България.

© Павлина Стефанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.

Материалът е съвместна публикация със сп. "Чуждоезиково обучение".