НЕКОЛКО ДУМИ

Панчо Михайлов

web | Български народни песни от Македония

Роден съм в гр. Щип, разсадник на образование и на крепко национално чувство в Македония. Волните юношески години минах в игри луди край кулите (хисара) на Крали Марко и бреговете скалисти на река Брегалница, които в самота ми напеваха легенди по безсмъртници. А вечер, приютен до милия си татко, до късно слушах разкази за борби величави на родът ни с узурпаторите на правата ни човешки. Тия нощни екскурзии из полето на героите затвърдиха в мен, още като дете, желанието да стана и аз некога техен другар.

Завърших средното си образование в гр. Скопье. В ден на скръб, кръв и сълзи за Македония, когато честта на майка и сестра беха поставени на изпитание, взех пушката и улових гората. Защото човешки зли крака газят земята ни, макар да има тя право божествено на живот. "Освободителите" ни, въоръжени с злоба сатанинска към един народ, единствената вина на който е, че търси слънце, въздух и свобода, вършат дела, чието оправдание може да се намери само в душата на човека-звер.

Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език?

Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му?

Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах?

Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в "културния" XX век, остава изведнаж без помен от всичко това?

Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове?

Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи?

О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.

Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи.

Тук всеки е задължен да носи "шайкач", за да се манифестира пред културния европеец сръбския колорит на Македония.

Аз се съмнявам, не, аз отричам магическата сила на тоя насилствено наложен "шайкач", символ на див шовинизъм и на ниска култура. Защото сърдцето, кръвта, езика, играта и песента на тия, които по задължение го носят, не са шайкачки, а български.

Овиснал на раменете на майка рождена, с дълбоко чувство на огорчение и с поглед пламнал, чаках душата й да запее. Тя ме прати при овчаря горски, на когото душата е по-чиста от планинския ручей; при жетваря в полето, чиито грижи са по-близки, по-тежки от летния зноен ден; при пътника клет, поел друм към далечен гурбет. Тя ме прати в цела Македония, да чуя отблизо песента й. И в продължение на две години можах да събера предложените в настоящата книга песни. Тех съм записвал при близкото съдействие на бойните си другари: Мите Опилски, Евтим Ташев, Томе поп Захариев, Димитър П. Паликрушев и х. Григор х. Кимов, на които сърдечно изказвам благодарността си.

В нов труд, посветен на тия краища, аз ще изложа обичаи, народен календар, приказки, суеверия, игри и други приноси за характеристика на македонския народен живот.

В сборника ми има един нов отдел - революционни песни, незасегнат от никого до сега. Въпреки книжното влияние, което се чувствува тук и там, аз ги поместих, за да се долови революционното настроение и непрестореното народно съзнание в краищата, където се пеят.

Поради петвековното робство, тези песни са пълни с тъга, напоена с копнеж за свобода. Те отражават стремежите на ред поколения, запазили в себе си достатъчна самонадеяност да мечтаят за по-светли дни.

Обстойна и внимателна анализа на песните ще направят хората на науката.

На край, изказвам топлата си признателност на Богдан, за положените грижи около издаването на сборника, и на Щипското Благотворително Братство - в лицето на председателя му Петър Завоев, касиера Христо х. Янев и съветниците Владимир Икономов и Диаманди Николов, за гдето направиха възможно отпечатването на сборника.

Песните са записани главно в следните околии: Щипска, Скопска, Кратовска, Кочанска, Паланечка и Царевоселска-Малешевска.

Македония, 23 октомврий 1923

© Панчо Михайлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.