Петър Маринов

web | Очерци и спомени за Родопите

Как чествахме 100-годишнината на село Проглед - 1892-1992

Честването беше на 10 юли, събота. Определи се събранието да стане в училището. Към 10 часа салонът се препълни с гости, а мнозина останаха и наблюдаваха от страничните помещения. Бяха дошли журналисти от вестник "Родопски вески" - Смолян, представители на електронните медии, кметът на гр. Чепеларе К. Пепеланов, доц. Стайко Кабасанов от София, представители от селата, любители, туристи и др.

Това честване се оказа не такова, каквото очаквах. Едновременно то се превърна в честване навършването на моята 90-годишнина. Комитетът бе решил да отзнаменува и тази моя почтена възраст. Причината беше, че още от месец март, когато бях навършил 90 години, получавах писмени и телеграфни поздрави, а и във вестниците се печатаха статии с портрета ми и правилни преценки на обществената ми дейност по възрожденския процес сред българите мохамедани (вестниците Зора, Марица, Глас, Пролом, Македония, Чая, Родопски вести, сп. Родопи и др.), излязла бе от печат и книга за това от Стоян Михайлов "Възродителният процес в България" и добила голяма известност, та аз очаквах тържеството и срещата в село да бъде само заради получената книга "Сто години Проглед".

Но не стана така. Юбилейният комитет бил възложил на Панайот Ст. Панайотов, доскорошен директор на гимназията в гр. Чепеларе, да напише, прочете и говори за мен, освен за живота ми в Проглед, но и за цялата просветителска дейност сред българите мохамедани в Смоленско и целите Родопи във връзка със създадената от самите тях "Българомохамеданска културно-просветна дружба "Родина", съществувала с клонове в много села и градове от 1937 до края на 1944 г. А в тогавашния момент (1993), този въпрос беше много невралгичен при обществена преценка, правилност и признателност за полезността на тази ми дейност.

По този случай докладчикът Панайот Панайотов каза следните думи: "Макар че всеки разумно мислещ човек е убеден, че ако не беше отречена дейността на дружба "Родина" от местните смоленски управници, то въпросът за народностното самосъзнание и културно издигане на българите мохамедани щеше да бъде решен отдавна и забравен досега. Прав е Петър Маринов, като казва в едно писмо: "Един прави, друг разваля". Към това докладчикът прочете откъси от мои статии във вестници, Радка Гаджева прочете страници от сборник "Родина", Величка Щилянова развълнувано си спомни ученическите години, прекарани при мен и народните песни, които е пяла; казаха се стихотворения, след което се произнесоха поздравления от кмета на Чепеларе, от доц. Кабасанов и др.

Накрая бях поканен и аз да кажа няколко думи. Аз станах и сърдечно благодарих за вниманието, с което са ме обградили съселяни и гости и казах, че въпреки локалността на въпроса за книгата "Сто години Проглед", понеже се разшири въпросът и за дейността ми сред българите мохамедани, казах, че е направено колосално изопачаване историческата истина за тях след 9.ІХ.1944 от смоленското комунистическо мракобесие (на това място се чу силно ръкопляскане) от група индивиди, които като истински изроди на родопски българи, донесоха само вреда за българите мохамедани, за Родопите и за България. За запазване пък като българска територия най-много бяха допринесли получените от Петър Маринов четири книги "Сборник Родина", представени като веществена защита от Васил Коларов при подписване мирните договори в Париж през 1946 г. Това бе казано, защото по време на конференцията бе искано границата да се премести до Рожен и повече.

Честването свърши тържествено. След него имаше трапеза и веселие на "игрището". При общо хоро хванаха и мене да го водя, макар и най-стар и се направиха снимки. Вечерта докъсно хорото продължи в селото.

Накрая трябва да кажа няколко думи и за книгата "Сто години Проглед" с впечатления за нея след излизането й. /.../ Книгата излезе в добър външен вид, напечатана на луксозна гланцирана хартия с хубави корици и цветни приложения, които основно я отличават от първата "Петдесет години Проглед", въпреки че са свързани една с друга. Но... според мен тя има и своите слабости, не толкова по съдържанието, колкото по техниката. Снимките са сбутани нейде не на място и не една срещу друга. А това стана, както се обясни, от невъзможността да присъствам при самото подреждане и недопущане до техниците /.../ В заключение ще кажа, че едва ли ще се намери книга от 20 печатни коли (320 стр.), в която всичко да е точно, т.е. да няма нещо, което да е пропуснато. Та това нека да й е грешката на книгата "Сто години Проглед". Да се оправдаем впрочем с народната поговорка: "И попадийката има толкова кусур".

Някои ми подхвърляха: "Книгата е хубава, но няма битови снимки както в първата книга "Петдесет години Проглед" ¹, на което им отговарях: "Какви битови снимки искате, когато всички по селото сте торнали с панталоне, кой с по-дълги или по-къси коси, та се не познава кой е моско и кой е женско!"

Тъй е сега в Проглед!

12 януари 1994

Как се създаде книгата "Сто години Проглед"

През лятото на 1978 г. по случай стогодишнината от Освобождението на България от турско робство населението на село Проглед по инициатива на Йосиф (Сивко) Гайдаров, Петър Маринов, Жорж Марков и др. бе решило да ознаменува това като устрои събор-среща на всички прогледци и караманци, живущи в селото, с разгласа да присъстват и всички изселници из разни села и градове на страната. Издадена бе и разпратена покана с предложение това да стане на първия неделен ден 6 август 1978 на местността "игрището" край ливадите на "Тузлата" срещу селото.

За обща изненада тази среща-събор бе забранена от тогавашната власт - комунистическата партия и кметовете от селото и от Чепеларе - с мотив: "да не се спъват селскостопанските задачи"! Поискано бе да се пусне нова писмо-възбрана в този смисъл. Благодарение обаче на комуниста Йосиф Гайдаров, дошъл нарочно от Пловдив, такова писмо не бе пуснато и въпреки забрната съборът-среща се състоя на уречения ден, проведе се най-сърдечно и тържествено, особено с придошлите изселници! Накрая се реши: тези срещи-събори да стават традиционно всяка година на първия неделен ден от месец август (в послединте години съборът се провежда на всеки първи съботен ден от месец юли, а не през август).

Тази традиция продължи и е най-тържественото и желано свиждане на прогледци - млади и стари, местни и преселници. Срещите-събори продължиха през следващите години безпрепятствено. Тъй се дойде до 1982 г. Това съвпадна с 90-годишнината от основаването на селото. Чества се тази годишнина, като при разклона на шосето към селото се издигна арка с надпис:

"1892 - 90 години село Проглед - 1982".

Тържеството по този случай бе голямо, прочете се доклад, казаха се стихотворения, пяха се песни с игри и увеселения с прочутите гайдари Лазар Канев и Стефан Захманов, направиха се много родови снимки и играха много семейни хора.

Така минаваха годините. През 1986 г. се замисли и реши под председателството на Йосиф Гайдаров и кмета Атанас Чакъров да се подготви и чества 100-годишнината от заселването на селото през наближаващата 1992 година. Избра се юбилеен комитет както за честването, така и за съставянето и напечатването на нова книга под заглавие "Сто години Проглед" .

Така затекоха годините. Трябваше да се събират материали - писани статии, спомени и др. от прогледци, да се издирят снимки и др. През това време обаче двама от членовете на комитета се поминаха, други се изселиха, тъй че, когато трябваше да се обмисля устройството и честването, наложи се комитетът да се преустрои и поднови. Така в новия комитет влязоха: председател - кметът Атанас Чакъров, Ружка Кръстева, Петър Куцинов, Величка Щилянова, Гавраил Гьопсалиев, Мария Чолакова, Станка Петрова, Панайот Чолаков, Иван Анастасов, Димитър Таков и Петър Ан. Маринов. При тоя комитет наложи се събирането, подредбата и устройството на материалите на предвидената за напечатване нова книга "Сто години Проглед" да легне всецяло на най-стария ² член на комитета - моята скромна личност.

Разчиташе се, че ще постъпят много материали от дописници, като за себе си определих да напиша само предговора и заключителната част на края. От другите обаче не постъпваха материали, та трябваше устно и писмено да ги подканям и увещавам да напишат това, което намират за добре да се упомене през втората петдесетгодишнина на селото.

Малцина обаче се съгласиха - някои направиха това след предварително мое указание, а М. Четрокова написа съвсем самостоятелно и оригинално възпоменание с подчертаване упадъка на учебното дело и закриване на училището, в което тя е минала първите си учебни години. Спомените й са твърде интересни за всеки, който помни онова време. Сийка и Митко Димитрови (дъщеря и син на покойния Васил Димитров) написаха хубави дописки - Сийка за битовите стари носии, забравени сега, и Митко - за миналото на селото като летовище. Дъщеря ми, д-р Маргарита Маринова предаде спомените на баба си за миналото здравословно състояние и лекувания в селото; Панайот Панайотов описа развоя на учебното дело и даде списък на завършилите висше, средно и специално образование прогледчани; кметът Атанас Чакъров даде описание какви са били миналите и съвременни поминъци, за читалищното дело, физкултурното движение и модерното благоустрояване с телефонизация и пр. на селото, Шинка Куцинова даде "автобиография" като заслужил майстор на спорта; Иван Маринов и Тома Чакъров - за бригадирското движение; Йосиф (Сивко) Гайдаров, преди да се помине, написа изчерпателни материали за политическия живот в селото и особено за борбата му по устройството на традиционните ежегодни срещи-събори на "Тузлата" и др. Сведения за изселените прогледци даде покойната Славка Василева, Величка Щилянова писа къси спомени и цитира тогавашните народни песни (днес почти забравени), синът ми Александър Маринов описа разгара и края на Втората световна война, а също и театралното дело в селото; Дафин Дафов описа миналото на махала Караманица, своето детство, военно и учебно дело като учител до закриване на училището в с. Проглед. Най-много материали даде обаче Димитър К. Таков - за скотовъдството в селото, образуването на ТКЗС, благоустройствени мероприятия през тоталитарния режим и др., но главно сведения във връзка с живота, дейността и гибелта на двамата братовчеди Дичо Петров и Димитър М. Таков, загинали - единият като партизанин антифашист, а другият злополучно през Втората световна война.

Така събраните материали ми се видяха малко по обем за една юбилейна книга. Затова подредих статиите-спомени, печатани във в. "Родопски устрем", Смолян и другаде, ходих и във Военно-историческия музей в София, та намерих печатани писма между Дичо и Митьо с коментари по тях за онова време. Стана ясно и без тенденция, че в тоталитарната преса има пресилване на някои факти. С това изтъквам как се събираха, преценяваха и съпоставяха материалите за печатане на книгата "Сто години Проглед". Едновременно с тази работа написах и предговора на книгата за обща ориентация по историческите събития с обективно критични обяснения. Прибавих и автентичните документи по заселването. Оказа се обаче, че тези материали са все още малко за обема на предвидената юбилейна книга за селото. Обмислих и реших да търся още материали от едни и други хора, писмени и устни. Но като не намерих такива, захванах да опиша по-подробно дейността на учителите в Проглед през всичкото време от заселването на селото до закриването на училището, като по-подробно се спрях на Васил Димитров, най-дейният и най-заслужил деятел на културата и напредъка на селото; споменах и за честване на столетницата от с. Проглед - майка ми, Мария Ан. Маринова; написах и спомени за починали прогледчани в миналото - кратки бележки, от които се вижда кой какво е представлявал, какво е правил и с какво е оставил спомен у по-старите днешни съвременници.

След тези материали Атанас Чакъров представи сведения за "Движение на населението в село Проглед", за родени, оженени, умрели, заселени, изселени и др., а така също и "Строежи и къщи" през времето от 1942 до 1992 г.; стойност на потребителските стоки - храна, облекло, и накрай написа преценка на събитията през последните години (след 10 ноември 1989). Така материалите за книгата бяха готови.

Грижите за подредбата и печатането на книгата, както се виждаше, легна напълно върху мене, защото никой от селото не беше се занимавал с отпечатване и издателство, пък и склонност да поеме някой това нямаше. Затова останахме ние с председателя на читалището (който бе и кмет) Атанас Чакъров, някогашен мой ученик от І до ІV отделение, и най-вече сина ми Сашо (Александър П. Маринов) да бъдем уредници и грижовници по отпечатване на книгата.

Оттук нататък започнаха моите мъки и страдания. Времената бяха политически объркани, пък и стопански спад настъпваше. Закрити бяха старите и се изявиха нови кнегопечатници и издателства, с които трябваше да се справям. И да си кажа право, без преувеличения, че сега преживях сто пъти по-големи мъчнотии за печатане на книгата, отколкото при печатането на "Петдесет години Проглед".

Читалището имаше малко пари от предплатилите. Затова първо замислихме да се снабдим с хартия, па тогава да търсим печатница. Явиха се спонсори и затърсихме хартия. Оказа се обаче, че има само вестникарска хартия, а не гланцирана, на която да се печатат клиширани снимки. Решихме да има приложени и цветни снимки, за да бъде тази книга в техническо отношение по-съвременна и по-високостояща от първата. По това време книгоиздателството и печатницата "Хр. Г. Данов" беше закрита и не можеше да се разчита на нея. Отнесох се първо към една частна, която се оказа, че работи на компютър и изяви готовност да издаде книгата на своя гланцирана хартия ведно със снимките и подвързията. Постарах се да я заангажирам, почнаха се срещи и им дадох машинописа заедно с приложенията. За образец - формат и техника, им занесох книгата "Петдесет години Проглед" с предложение точно да се спазва външността, шрифтът и пр. Обещаха, че печатането ще ни коства около 40 хиляди лева. Съгласих се и приех, че работата е изгодна. Не след дълго време започна печатането. Дадоха ми първите коректури - 16 страници, представляващи предговора и документите. Останах крайно недоволен. Буквите бяха толкова ситни и сбутани една в друга, че мъчно се четеше и разбираше. От образеца "Петдесет години Проглед" нямаше нито помен. Този шрифт и подредба никак не съответстваха за една юбилейна книга. Спрях ги, за да се консултирам с председателя на читалището, което щеше да плаща разноските. Оттам също не одобриха този вид печат. Наново отидохме в печатницата и съобщих това, те ми казаха, че всичко ще оправят, както ние искаме, но понеже получили нова компютърна машина, печатането на книгата ще струва 80 хиляди лева. Прибрах машинописа и снимките. Разбрах, че е безнадеждно да се разчита на тази печатница.

Трябваше да търся друга фирма. От Смолян ми съобщиха, че може да я наредят там, но трябва да дойде някой оттам да се видим и уговорим. Мина месец в чакане. Разбрах, че там може да стане само наборът на текста без моя коректура, а печатането ще стане в Пловдив. Видях, че и това е невъзможно.

Оказа се, че в Пловдив има самостоятелна печатница с издателство на поета Веселиен Сариев. Отидох в офиса и представих машинописа заедно с книгата "Петдесет години Проглед" с обяснение, че точно в такъв формат трябва да стане печатането при съответно вмъкване на снимките в текста. Приеха я с възторг и голяма готовност да я напечатат. Остана да прегледат всичко и я заплануват. Забавиха се обаче доста и при проверки казваха, че проучват всичко и планират да излезе до един месец. Зачаках..., но когато отидох след месец, казаха: "Проверено е всичко, но изхвърлихме, където се споменава за фашизъм и комунизъм ведно със снимката на Дичо Петров и ще се напечатат само тези части, където се говори за общоселски работи. В селото ви не е имало нито фашизъм, нито комунизъм, и така, съкратена наполовина, ще ви струва не по-малко от 60 хиляди лева." Дадоха ми в ръкопис самите заглавия, които избрали, без никакви снимки на Дичо Петров, за когото не бивало да се споменава. Затова си взех обратно машинописа, а книгата "Петдесет години Проглед" бяха задържали, та допълнително ходих два пъти и поисках да я издирят и ми я върнат. С това се свърши и тази печатница.

Двама родопчани - Марко Марков и Димитър Чиликов ми казаха, че е най-добре да не отиваме при такива малки печатници, а да се отнесем към Акционерно дружество "Полиграфия". Не знаех къде е тази печатница, но оказа се, че синът ми Сашо се познавал с директора й Спас Гърневски, та една сутрин отидохме двама с него там и така се случи, че едновременно с нас влезе и самият директор. Прие ни, погледна машинописа и образеца "Петдесет години Проглед", която книга бил знаел и виждал и без да се бави, ни заведе в издателството към печатницата "Полиграф", като нареди да се приеме и напечата книгата в определен срок. Голяма беше изненадат за мен, че Гърневски се оказа родопчанин от Добралък, преселен в Марково и Пловдив, коректорката Юлия Ташева - от с. Хвойна, родена в гр. Рудозем, а техническият ръководител Руска Тончева била от гр. Мадан, където има и роднини. Значи съдбата ни свърза все с родопчани, които усърдно щяха да свършат работата. Към тях имаше и художник, който щеше да оформи корицата и на гърба с цветна картина "Съборът на Рожен - 1906 г".

Веднага викнах по телефона председателя на читалището Атанас Чакъров, който дойде с Гавраил Гьопсалиев. Намериха спонсора Петко Станчев и отидохме в печатницата, сключихме договор, дадоха капарото и си заминаха. Определи се срок за отпечатване 19 юли 1993 г. Работата в печатницата започна веднага. После се внесоха още пари и остана аз да следя печатането и коректурите.

Но оттук се почнаха моите и на Сашо непредвидими мъчнотии! Наборът, само текст, ставаше на компютър, а снимките би следвало да се вместят при разкъсване на набора. Това усложнявало работата. Самите техници били различни, та се прехвърляли набраните шпалти от един на друг. Следяхме, колкото можехме, коректурите, но не навсякъде снимките можеха да се вместват. Някъде самите техници разбърквали снимките и по мое вмешателство трябваше да ги поставят, което ставаше напосоки, защото нямах достъп до самите техници, за да ги напътствам точно кое и как да се постави. Накрая ги оставих да правят както намерят за добре. Някои снимки бяха пропуснали, някои дали в уголемен формат и несъразмерно една срещу друга, като прецизността и естетиката беше нарушена, но нямаше как да се оправя, защото срокът на договора наближаваше.

Интересът към книгата беше много голям и затова очакването й бе оправдано, тъй като перипетиите й по подготовката и печатането бяха следени и известни на селяните. От юбилейния комитет бе станало известно на обществените среди в околните села, а така също и на изселниците из разните краища на България. По тази причина по време на доставката на книгата селото се беше напълнило с вече придошли преселници, а и още продължаваха да пристигат...

Срокът на договора гласеше, че книгата трябва да се предаде готова на 9 юли 1993 г.

Така и стана. На този ден дойде пратеник от кмета, внесе се остатъкът по определената вноска, а книгите в това време още се обрязваха и пакетираха. С асансьор се сваляха долу при гаража за товарене на колата. Тази процедура ставаше доста бавно. Най-после колата се натовари и тръгна за село. Беше ден петък. На колата се качих и аз и така заминахме. Пристигнахме в селото по мръкнало. Пакетите се свалиха и складираха в кметството. С това ми олекна, като че ли се смъкна цяла планина от мене, както по съставянето, така и по отпечатването и доставянето й в определения срок.

1994 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Книгата е библиографска рядкост, екземпляр се съхранява в архивния фонд на Петър Маринов в ТД "Държавен Архив" - Пловдив. [ обратно ]

2. При отпечатване на книгата Петър Ан. Маринов е на 90 години. [ обратно ]

© Петър Маринов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2010
Петър Маринов. Очерци и спомени за Родопите. Варна: LiterNet, 2009