ПАРАНОЯ

Пламен Четелязов

web | Параноя

Епилог

И там, толкова близо до цялото всичко, аз разобличих сам себе си. Сърцето ми изтръпна, а после от очите рукнаха сълзите, за които толкова бях мечтал. Гасяха буцата разтопено олово, която сам си втълпявах, че завинаги ще изпепелява гърдите ми. Емоциите бяха толкова силни, неудържими и истински. Превзеха съзнанието ми и отприщиха чувствата, вплитащи се в обърканата душа. Сълзите обливаха горещите ми страни със своето безметежно спокойствие. Бях извървял моя път, но разбрах, че няма да мога да сложа края му там. Вътрешният свят на героя, когото описвах, бе частица от моята същност, но само частица. Сега светлината огря съществото ми от другата страна, също както слънцето дарява лъчите си само на едната половина от земята. Усетих спомена за същността на човека, когото така силно презирах. Видях красотата и вечността, които заситиха моя копнеж и успокоиха духа ми, който се бе залутал в лъжовната суета на човешкото настояще и моята собствена лъжа. Болката и страданието не изчезнаха, но най-после бях готов да призная и чувството на красивата вселенска Хармония. Чувство, което винаги беше някъде тук, вървя до мен през целия път, а аз, залутан в своята ярост, бягах от него. Обвит в лудостта си, се опитах да избегна допира с него, защото не исках да видя, че то има силата, от която толкова много се нуждаех тогава.

Видях светлината, като проблясък пред замъглените очи, като успокояващата милувка, която бях търсил. Най-красивото нещо във Вселената е самата тя. И ето, аз бях там, погълнат от прашинката нейно величие, плачещ неудържимо, безкрайно. Това беше чудо. Допир, който излекува душата ми. Повей, който промени края на прозата, която пишех, защото Пътят се оказа съвсем друг и различен.

Героят на този пътепис не бях аз. Той беше частица от мен. Вдъхнови ме, накара ме да тръгна нататък, но аз не вярвам на него, също както и той не вярваше на лудостта. Винаги съм вярвал и съм се стремял към Хармонията, която никога не бях осъзнавал. Продължавам да вярвам в мечтите и да се къпя с щастието на малките хармонични частички, случващи се край мен. Животът - това са фрагменти, различни фрагменти, рисуващи бавно големия си вечен шедьовър. А ние сме твърде нищожни и малки, за да можем да зърнем дори онзи фрагмент, който сме ние самите. Безметежното изначално и вечното цяло е край нас и в нас, вплетено с нас, защото и ние сме част от него. Дори да не го виждам и да не го осъзнавам, понякога аз го усещам, защото всеки ден то ме докосва. Като лъч светлина, процеждащ се през преплетените клони, като гълъбите, пърхащи там във високия купол, като изгрева, запалващ всеки ден отново и отново висините над величествените снежни скали - спомен за пожара на сътворението. Край нас е тихата красива Хармония, част от която е и бесният хаос. Ние сме тук, пробудени от объркването на болката. Но именно тя се опитва да ни научи да чувстваме и най-после да усещаме допира. Какъв е пътят ни, какъв ще е краят, каква е целостта на картината - това никой не знае. Но аз нямам право да убивам макар и частица от себе си, макар и на книга. Затова оставям този пътепис така, на произвола на тихия повей на вятъра, разлистващ изписаните му листи. Оставям те теб да избираш в какво да се вгледаш. Оставям те ти да решиш какво ще докоснеш от него. Оставям на теб да го тълкуваш и да го пречупваш през себе си. Аз го изживях, докато го създавах. Всеки, който го е прочел, ще го изживее различно в зависимост от собственото си аз. Той ще го види различно, ще го почувства различно, по този начин ще извърви своя собствен, успореден пътепис заедно с моя. Вие всички би трябвало вече да знаете, а ако сте успели и да го почувствате, значи съм прав.

© Пламен Четелязов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.03.2007
Пламен Четелязов. Параноя. Варна: LiterNet, 2007