Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ" НА ДОБРИ ВОЙНИКОВ И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТИКЕТ

Марияна Стефанова

web

1.0. Българският етикет е задължителният компонент на социалния феномен, наречен българско национално общуване. Българският етикет като национална специфика се реализира чрез набор от лингвистични (езикови) и паралингвистични (неезикови) етикетни средства и правила за тяхната употреба в речевото общуване. В сложния семиотичен комплекс от етикетни знаци, водеща е лингвистичната етикетна система със своите речеви формули, а паралингвистичната, като система от фонация (или "озвучаване") и кинетика (или "движение") със своите паралингвистични етикетни кинеми, е вторичната система, зависима от първата (Стефанова 1997: 25).

Още през 30-те години на ХІХ век в средите на Пражкия лингвистичен кръжок се оформя становището, че езикът, като система от лингвистични знаци, не е независим от материалната си реализация и се съпътства винаги от неезикови (или невербални) знаци (Виденов 1982б: 15). "Извън изговорените думи" стои една изключително важна, макар и допълнителна информация, която се получава от жестовете, мимиките, позите, интонациите и други подобни нееезикови знаци, несъобразяването с които често е пречка за правилното "дешифриране" на комуникацията. Изучаването на езиковата комуникация (или речевото общуване) се основава на познаването както на вербалните (или лингвистичните), така и на невербалните (или паралингвистичните) знаци при една междуличностна интеракция, която има за основа речевото общуване (Стефанова 1999: 11). Отчита се фактът, че "привличането на паралингвистичните средства не се обуславя от недостатъчната изразителност на езика, а от субективни външни обстоятелства, които са налице в момента на комуникация" (Виденов 1982а : 28).

1.1. Националните етикетни средства като цяло носят във функционален план националните особености на езиковото общество, поради което "доколкото езикът и обществото се обединяват в едно понятие, те трябва да се разбират и изучават като единно цяло" (Халидей 1978: 12). Основните източници, които позволяват да се изучава историята - спецификата и развитието - на националния ни език, в това число и етикет, в наши дни е най-вече книжовно-разговорната реч, а за отминалите етапи в развоя му съдим от достигналите до нас фолклор и литература (Виденов 1982а: 120). Българската възрожденска литература има една много важна и все още неизследвана функция - тя активно участва в един важен езиков процес - във формирането и развитието на българския национален етикет (Стефанова 2008).

За нашите последни проучвания върху българския етикет през Възраждането особено полезно се оказа изследването на комедията "Криворазбраната цивилизация", чийто език се отличава с дълбоко демократичния си характер. Именно тази българска комедия от епохата на Възраждането, която е зафиксирала в речта на своите герои българския национален етикет от този период, ни позволява да направим наблюдения и изводи за неговите характеристики в този важен за неговото развитие етап. За нас "Криворазбраната цивилазация" на Добри Войников е надежден документ, по който може да се реконструира етикетното речево общуване на българите през Възраждането и да се придобие представа за неговите специфики през периода.

2.0. Обект на нашето проучване е функционирането на системата на българския речев етикет в определено литературно произведение, издадено през втората половина на ХІХ век, като се проследят литературно-комуникативни ситуации, отразени в него, и то в контекста на възрожденския литературно-исторически период. Това литературно произведение е комедията "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников, публикувана през 1871 година. Хронологичното измерение на произведението ни отправя в епохата преди Освобождението. То оформя физиономията на 60-те и 70-те години на ХІХ век както в литературно, така и в социологично и народопсихологично отношение. Авторът успява да създаде незабравими герои, много от които са станали нарицателни през годините поради абсолютната си типичност, неподправеност и правдоподобност. А чрез наблюдения над речевото общуване на тези герои могат да се направят важни изводи за особеностите в изграждането и в развоя на националния ни речев етикет през този етап от неговото развитие. Речта на героите в комедията съдържа важни сведения във връзка с установяването на българския етикет през периода от Кримската война до Освобождението, т.е. през третия период на разгърнатото изграждане на съвременния български книжовен език (Андрейчин 1977: 49).

2.1. Действително, възрожденският профил на комуникацията най-изкусно ни е завещан от Добри Войников в тази пиеса. В нея, наред с умело изграденото действие и със създаването на комедийните герои с психологически мотивирано поведение, значителни културологични постижения на писателя са изграденият жив, естествен диалог и правдивото изобразяване на конкретната етнокултурна действителност.

Диалогът на комедията, която е с актуална, съвременна за времето си тематика, е надежден източник за сведения за речта на българите от оная епоха. Той е тясно свързан с диалога на разговорната реч, което и сам Войников е отбелязал, т.е. както казва той - до "простонародната говорка, но без да употреби съвсем прости и низки изражения" (Войников 1871: 209-210), или до народно-разговорната реч през Възраждането.

2.1.1. В комедията е показано как основната социална функция на българския етикет през Възраждането е да задоволява определени етически и естетически потребности на българите от онова време. Противопоставянето на героите и в пиесата не е въз основа на борбата на поколенията, а на двата различни етически и естетически модела на морално и речево поведение, всеки от които има стои представители и от по-младото, и от по-възрастното поколение. Двуполюсните модели оказват влияе на етикета на българина, който се характеризира, от една страна, с навлизане на европейската култура под формата на френски речеви формули при част от полуграмотните и по-суетни българи като Злата, Анка, Димитраки, от друга - сравнително трайно установилите се турски етикетни средства при по-възрастните и житейски помъдрели носители на етикета като хаджи Коста. Присъства и трета страна, а именно - битуването на здравата и непоклатима народна основа на етикета, която се реализира чрез народни етикетни изрази, голяма част от които са рефлекс на християнската традиция в бита на българина. Типичен представител на тази трета страна е баба Злата, Митю, Герги, Райчю. При младежите, особено в речта на Митю, наред с народните етикетни средства, бавно навлизат и нови компоненти на етикета - най-вече на етикетния механизъм на Вие формите за учтивост (вж. 2.1.3.)

В предговора на комедията Войников обяснява подражателството на една част от българите, което за него е изкривен поглед към европейската цивилизация, с факта, че "такава една зараза върлува у някои млади народи, които искат да се мерят с ония от образованата Европа" (Войников 1871: 21). В комедията на първо място Злата, майката на Марийка и Димитраки, е тази, която дава обяснението за ширещото се явление "криворазбрано":

Злата (на Марийка): ...Да е жив брат й, той като си доде от Францата, изучи и сестра си на   а в р у п е й с к и  т е р т и п (разредката негова) (с. 32).

"Не знай едно бонджор да каже." - възкликва още в началото на комедията Злата, една от най-ревностните почитателки на "цир-вир-зацията" (с. 32), както самата тя я нарича, и съветва дъщеря си: "Хем, като влезе, да го уловиш за ръката, знаш? Като европейките..." (с. 52). Улавянето за ръка при общуване се смята като важно етикетно паралингвистично средство не само при поздрав, но и при сбогуване:

Анка (като се завтеква и го улавя за ръка): Адийо мон шер. ... Димитраки (като го улавя тоже за ръка.) Адий. (с. 70).

Откритото и последователно чуждопоклоничество кара Димитраки ще даде своите мъдри съвети на Марийка: "Една мома като тебе тряба... да знае как да правиш   е т и к е т и (р.н.)..." (с. 34), а на Анка да се жалва, че Митю (жениха й) "не познава нито францушки, нито европейските дансове, нито комплименти, нито   е т и к е т и (р.н.), нито нищо." (с. 79).

Всички диалози с употреба на етикетни речеви средства са придружени с посочването на невербалния етикетен компонент. Тъй като комедията е писана за театрално представление, това само по себе си е задължило драматурга Войников да конкретизира много подробно жестово-мимическото поведение на своите герои. Например:

РС: Маргариди (като влиза кокетски): Бонжур! (Прави комплименти, здрависва са с Анка, с Димитракя, когато иска да земе ръката на Злата)

РР: Злата (като му сочи ръцете си). Пардьон, мушу (с. 35).

Френската речева формула за поздрав бонжур е един от първите вербални етикетни изрази, наред с "мерси", "пардьон", "адию" и "о ревоар", с които се сблъскваме в комедията "Криворазбраната цивилизация". Те ни срещат с полъха на оная мнима цивилизация в етикета на част от нашите герои, която характеризира и един период от нашето възрожденско време, отличаващ се с навлизането на много чужди на народния етикет речеви средства, в това число и на обръщенията мадам, мосьо, мадмуазел, наред с обръщенията господа, нейна милост и ваша милост. Можем да се убедим в това като проследим репликите стимули (РС) и репликите реакции (РР) в следващите етикетни диалогови единства (ЕДИ) в някои от дванадесетте тематични етикетни системи:

  • за молба:

Димитраки: Да, господа, правя апел на вашия патриотизъм и ви прося братска помощ за отмъщение (с. 93)

 

  • за благодарност:

(1) РР: Анка: Мерси... (с. 31).

(2) РР: Анка (наперено): Мерсимосьо...(с. 35).

(3) РР: Димитраки (като поема журнала): ...Мерси (с. 35).

 

  • за комплимент:

(1) РР: Марийка: Да, нейна милост й привира, има дарба за сичко... (с. 31).

(2) РС: Маргариди: А, браво! Много добре ви хваща.

РР: Анка: Мерси, мосьо. (с. 36).

 

  • за извинение:

РС: Злата: ...Ваша милост си приказвайте, а аз си имам малко работа, ще прошавайте, пардьон. (Престъпва назад.) (с. 53).

 

От невербалния етикетен комплекс прави впечатление редовната употреба на поклона и ръкуването, което авторът представя като здрависване, вземане (или улавяна) на ръка. Тези двете паралингвистични кинеми се срещат най-често в три от тематичните ситуации на българския речев етикет: на поздрав, на сбогуване и на запознаване. Например:

  • за поздрав:

(1) РС: Маргариди (който прави комплименти):Бонджур, мадмуазел.

РР: Анка (която го посреща весело и го улавя за ръка):Бонжур, мосьо.

РС: Злата (която тоже го улавя за ръка): Бонджор, мушу.

РР: Маргариди:Мерси, мадам Злата (с. 52).

(2) РС: Маргариди (ухилено): Бонжур, мадам Аннет...

РР: Анка (като се тегли): За бога! Остави ма! (с. 98).

РР: Маргариди (с насмешка): Браво!... (с. 98).

 

  • за сбогуване:

(1) РС: Злата: ...(Като се покланя на Маргаридя.) Адию, мушу...

РР: Маргариди: Адийо, мадам Злата (с. 36).

(2) РС: Маргариди: Аз ви оставям. (Здрависва ги.) Адийо, ма шер Аннет...

РР: Злата: Адийо, мушу.

РР: Анка: О ревоар! (с. 54).

 

  • за запознаване:

РС: Маргариди (като улавя Марийка за ръка):Драго ми е да се запозная.

РР: Марийка (срамежливо): Подобно... (с. 36).

 

2.1.2. Народният етикет, с неговите устойчиво закрепени през годините народни етикетни изрази намираме отразен в речевото общуване на хората от народа, за които всичко българско е мило и родно, а чуждопоклоничеството е непознато. Срещат се и формули от народния етикет, говорещи за здравата демократична основа на израждащия се национален етикет, основа, свързана с християнските традиции на народа (Стефанова 2000: 102). Такива са формулите сполай ми ти, боже; дал бог добро; Боже, прости ма; с поздравичко, здраве си носете, които имат семантика на поздрав-пожелание или молба и са с характерна употреба най-вече на реплики реакции в различните тематични етикетни групи.

Интересна е речта на хаджи Коста, родолюбив българин, "чорбаджи", който отрича всичко европейско, а в речта му битуват турски етикетни средства като обръщението "ефендимис", сбогуването "саадетлен" (или със здраве), както и много други турски речеви формули, които не са останали в етикета ни. Те са възприемани още по това време за непристижни и са ограничени дори в речта на по-младите представители от народа (Митю и приятелите му).

Основен носител на народните етикетни средства, от една страна, е баба Стойна, която макар и второстепенен герой, според думите на Войников в предговора на комедията, "играе главна комична роля" (с. 23), а от друга - Марийка и будните български младежи Митю и неговите другари Герги и Пенчю. Много от тях битуват и днес у нас сред по-възрастните носители на етикета в малките населени места. Ще проследим онези типични народни етикетни формули, с тяхното дублиране в речта на баба Стойна, функциониращи в различните тематични етикетни групи като:

  • за благодарност:

(1) РР: Марийка: Благодаря ти, но тази цивилизация не е като за мене (с. 38).

(2) Баба Стойна: Господ ми го проводи (гледа парите, що зе от Митя), сполай ми ти, боже!... (с. 50).

(3) Баба Стойна: ...Господи и св. Богородичка ми помогна... сполай ми ти, боже! (с. 71).

 

  • за молба:

(1) РР: Анка: Ах, боже, дали ще имам нея чест? (с. 38).

(2) РР: Марийка: Моля ти са, остави ма: ще ми са сърди майка (с. 39).

(3) РР: Баба Стойна:...Боже, прости ма! (Прекръстя са.) (с. 45).

(4) РС: Пенчю: Пардон.

РР: Злата (на Митя): Моля ви са, заведете и мене... (с. 94).

 

  • за поздрав:

(1) РС: Герги: Добър ден, бабо.

РР: Баба Стойна:Дал ти бог добро, синко... (с. 47).

(2) РС: Митю (поклонено): Добър ви ден!

РС: Хаджи Коста: Добре дошел, заповядай! (Сочи му стол.)

РР: Митю: Благодаря! (Сяда.)

 

  • за покана:

(1) РС: Митю (весело): О, добър ден, бабо.

РР: Баба Стойна:Дал ти бог добро, синко, добре ми си дошъл... Заповядай, заповядай. (с. 44).

(2) РС: Пенчю:...(Налива в чаша.) Заповядай, бабо, дръпни му едничка (с. 47).

(3) Злата (като подава стол):Заповядай, бабо (с. 55).

 

  • за сбогуване:

(1) РС: Марийка:...(Към другите) Прощавайте.

РР: Анка:Адийо, Марийке, адийо (с. 39).

(2) РС: Пенчю и Герги:...Сбогом, бабо...

РР: Баба Стойна:С поздравичко, много здравие си носете (с. 50).

(3) РС: Пенчю и Герги:...Сбогом, бабо. (Тръгват.)

РР: Баба Стойна: С поздравичко, много здравие си носете. (с. 50).

(4) РС: Баба Стойна:Твърде добре, хаджи. Оставайте си със здравие.

РР: Хаджи Коста: Със здравие, бабо (с. 59).

(5) РР: Герги: Да е на добър час!

РС: Пенчю: Урлу кадемли олсун! (= Да е на добре!) (с. 89).

 

  • за съчувствие и съболезнование:

(1) Баба Стойна:Ей! Синко... Дядо ти, бог да го прости... (с. 44).

(2) Баба Стойна: ...Дядо ти, лека му пръст... (с. 45).

 

  • за пожелание:

(1) РС: Пенчо (към Митя): На добър час, байо!

РР: Герги (също): Да е честито! (с. 89).

(2) РС: Митю:Да са живи достове, бабо.

РР: Баба Стойна:Да са живи, синко...(с. 44).

(3) РР: Баба Стойна: Да ми си живичък, синко (с. 45).

(4) РР: Баба Стойна: ...Ей, синко, господ здраве да ти дава. (с. 46).

(5) РС: Митю (става, ухилено): Да е на добър час, речи, бабо.

РР: Баба Стойна: На добър час, синко, на добър час. Дано господ и св. Богородичка... (с. 46).

(6) РС: Баба Стойна (с чашата в ръка): ...Е, наздравица ви, кой каквото мисли, господ и св. Богородица да му й на помощ. (Пие.)

РР: Сички: Амин, бабо... да ти е сладко, бабо.

РС: Баба Стойна (като си покланя глава):Сладко ви здраве и имане, синко! (с. 48).

(7) РС: Герги (като пие): Да живей цивилизацията!

РР: Сички:Да живей! (с. 48).

 

  • за поздравление:

(1) РС: Марийка:О! Честита, честита. (с. 31)

(2) РС: Баба Стойна (като влиза весело):Е! Честито, честито, на добър час! Честит ти армаган, хаджи! (с. 85).

(3) РС: Димитраки:...Браво, Марийке, ти от сичките най-добре игра(с. 67).

(4) РС: Маргариди: Браво, Деметриюс.

РР: Марийка: Не е добре, господине, да са отказва човек от рода си, както и от вярата си (с. 68).

 

  • за покана:

(1) РС: Митю:Заповядайте да поседнем. (Подава столове.) (с. 89).

 

  • за молба

(1) РС: Марийка:Моля ти са, остави ма: ще ми се сърди майка. (Към другите). Прощавайте (с. 39).

(2) РС: Пенчю: Пардон.

РР: Злата (на Митя):Моля ви са... (с. 94).

 

  • за извинение:

(1) РС: Митю:Да ма простиш, господине, напротив, сме смешни, кога подражаваме като маймуни европейците...(с. 72).

(2) РС: Димитраки (на Митя): Може да съм сгрешил, да ви съм казал нещо противно, но аз ви искам пардон.

РР: Митю: Със сяко благодарение, господин Димитраке... (с. 93).

 

По честота на употреба етикетните средства за обръщение и привличане на внимание заемат водещо място, което е напълно обяснимо, като се има предвид, че при тази група най-ярко се откроява контактоустановяващата функция на етикета. Етикетните формули за обръщение се отличават с неповторимо своеобразие, тъй като те най-ярко конкретизират диференциалните признаци на общуващите, както и спецификата в ситуацията на общуване. Всички наблюдавани етикетни средства от тази група се включват в обема на групата за общуване с познат събеседник и могат да се обобщят в двете подгрупи. Към първата група се включват тези формули обръщения, които са собствени имена или са със значение на близост, например: бабо, синко, сестро, Марийке, Димитраке и др.

Към втора група ще отнесем онези формули обръщения, които като наименования са рефлекси от социалните диференциални признаци на общуващите. Наред с обръщенията байо, чорбаджи, хаджи (или кир хаджи) и хаджийке, обръщенията господа и господине си проправят път в българското общуване, тогава, когато ситуацията на общуването е асимитрична, и се осъзнават социалните различия между общуващите. Например:

РС: Митю (на Маргаридя):Господине, туй тука не е Европа (с. 65).

Речевата формулата госпожо, обаче отсъства и е замествана от мадам:

РС: Маргариди: Да, мадам Злата, много добре дансувате, ... (с. 68).

2.1.3. Наблюденията над диалоговите етикетни единства в комедията показват, че граматичните форми за изразяване на учтивост, така наречената учтива форма (или употребата на личното местоимение Вие за 2 лице, множествено число вместо 2 лице, единствено число), не се използват много често, тъй като такива форми не съществуват и в народната реч (Вачкова 1997: 88). Етикетният речев механизъм, който се изгражда с помощта на етикетните форми на "ти" и "Вие" общуването, не функционира напълно и безотказно, а рядко и непоследователно, т.е. той още не е заел трайно своето място в етикетното общуване на героите.

Формите на "Вие" се появяват, макар и съвсем нарядко в сравнение с формите на "ти" в отделни реплики на тези герои, които са с претенции за образованост като Маргариди, Димитраки, Злата, дори Марийка и Митю. Например:

(1) Маргариди:Да, да! Вижте си работата, да не ви задържам (с. 53).

(2) Димитраки (На Митя.):Може да ви съм сгрешил, да ви съм казал нещо противно, но аз ви искам пародон(с. 93).

(3) Злата:Сегичка излезе да са срещне с ваша милост. ... обича ви като брат (с. 52).

(4) Марийка:Ваша милост, съвсем криво разбирате цивилизацията (с. 69).

(5) Митю:...господин Димитраке, готов съм да ви помогна, за да отмъстите...(с. 93).

3.0. Наблюденията върху речевото общуване на героите от комедията "Криворазбраната цивилизация" водят до обобщението, че нормативната система на българския национален етикет е в период на разгърнато изграждане като по-характерни особености на този процес са:

1. Трайно установила се здрава народна основа, която до голяма степен е рефлекс от здравите християнски традиции у народа ни.

2. Разколебано използване на турски етикетни средства, които отстъпват място на новите европейски модели на етикетно общуване.

3. Бързо навлизаве на френски етикетни средства, някои от които са трайно установили се в етикетното речево общуване на българите и до днес.

В заключение можем да обобщим, че през третия период на разгърнатото изграждане на съвременния български книжовен език (или периода от Кримската война до Освобождението) в етикетната система на българския национален етикет става интензивно изграждане, което се изразява в активното движение в системата на българския етикет - едни от етикетните средства се намират в настъпление, а други отстъпват от активна позиция.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин 1977: Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1977.

Войников 1871: Войников, Д. Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия от Д. П. Войников. Букурещ, 1871.

Войников 1978: Войников, Д. Криворазбраната цивилизация. (1871). // Българска възрожденска драма. София, 1978.

Войников 1874: Войников, Д. Ръководство за словесност. Виена, 1874.

Вачкова 1997: Вачкова, К. За установяването на учтивата форма в книжовния български език. // Изследвания по история на българския книжовен език. Шумен, 1997.

Виденов 1982а: Виденов, М. Увод в социолингтвистиката. София, 1982.

Виденов 1982б: Виденов, М. Към българската паралингвистика. // ГСУ, ФСФ, 72, 1982, № 1.

Каравелов 1968: Каравелов, Л. Българи от старо време. София, 1968.

Стефанова 1997: Стефанова, М. Познаваме ли българския речев етикет. София, 1997.

Стефанова 1999: Стефанова, М. Паралингвистичният етикетен език. Шумен, 1999.

Стефанова 2000: Стефанова, М. Християнската традиция в българския национален етикет. // Годишник на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Т. ХV D. Шумен, 2000.

Стефанова 2008: Стефанова, М. Към българския етикет през Възраждането. // Отговорността пред езика. Т. 2. Шумен, 2008.

Халидей 1978: Halliday, M. A. Language ds a social semiotic: the social interpretation of language and meaning. London: Arnold, Baltimore: UNIV. Park press, 1978.

 

 

© Марияна Стефанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2009, № 8 (117)