Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕТИКЕТНИЯТ ЕЗИК В РЕЧТА НА ГЕРОИТЕ ОТ ПОВЕСТТА "ЗЛОЧЕСТА КРЪСТИНКА" НА ИЛИЯ Р. БЛЪСКОВ

Марияна Стефанова

web

1.0. В "Съзвездието Блъскови", както Ботев (в. "Знаме", г. 1, бр. 10) духовито определя просветителството на цялото Блъсково семейство, мястото на Илия Блъсков е запазено като на най-ярката звезда. Той е може би най-последователният труженик на българското Възраждане, в личността на когото са здраво споени видният просветен деец - народен учител, пътуващ книжар, преводач, издател и редактор на списания, учебници, книги, календари и на народен писател-белетрист. Ако се опираме на Автобиографията на бащата Рашко Блъсков, то неговото влияние върху развитието на най-големия син във фамилията - Илия - е много силно (Автобиографии 1979: 49 и сл.). Отчитайки това, П. Динеков подчертава: "...имената и на двамата твърде често се преплитат в общи литературни мероприятия; синът се движи в същата идейно-обществена атмосфера, макар че далеч надхвърля по художествени постижения и по обществено значение литературното дело на бащата" (Динеков 1962: 243).

В българската литературна история като писател-белетрист Илия Рашков Блъсков остава най-вече с двете си повести, излезли през 60-те и 70-те години на ХІХ век - с "Изгубена Станка" (1866) и "Злочеста Кръстинка" (1870). Двете повести представят начален момент от създаването на езика на нашата белетристика, което налага и задачата те да бъдат проучени и от езиковедска гледна точка.

От литературна гледна точка напълно споделям оценката на проф. Тончо Жечев за тях, а именно: "елементите, от които се образува художествената проза, са налице, но всеки сам за себе си - няма го още художника и мислителя, който ще превари и съедини всичко" (Жечев 1985: 10).

1.1. В настоящото изложение се изследва един от тези елементи - речта на героите от възрожденската повест "Злочеста Кръстинка" на Илия Блъсков, а основната задача е да се очертае етикетният компонент в нея като важен етап от формирането на българския речев етикет през годините на българското Възраждане. Вече е писано за това, че българската възрожденска литература има една много важна и все още слабо изследвана функция - тя активно участва в един важен езиков процес, какъвто е формирането и развитието на българския национален етикет (Стефанова 2009: 62).

Времето, в което се появява тази повест, 70-те години на ХІХ век, представя все още начален, първи период от развитието на българския речев етикет. По това време са излезли само "Христоитията" (1837) на Райно Попович и някои Писмовници, в които намира по-сериозно отражение българският етикетен език. Това е времето, в което "Каравелов пише първите си работи, и то все още на руски език, а повестите му, които стоят на по-високо стъпало от тия на Блъсков и Друмев, започват да излизат след появяването на "Изгубена Станка"." (Иванова-Мирчева 1955: 229) и по времето на "Злочеста Кръстинка".

Тръгваме от изходната постановка, че Илия Блъсков, "подобно на множество възрожденци от времето, показва едно интересно явление, което по друг начин, но типологично същото се проявява в авторите ни от края на века - умението му да говори, използва и употребява два културни езика - православния християнски и светския на Възраждането." (Сивриев 1995: 45). Оттук възникна и хипотезата ни, че подобна здрава сплав е и етикетният език на героите от повестта "Злочеста Кръстинка".

2.0. Обект на проучване в работата е функционирането на етикетните средства на българския речев етикет през първия етап на неговото развитие (от Възраждането до Освобождението) (Стефанова 1992: 91). За целта се проследява функционирането на етикетните единици в третия период на този негов първи етап, който се разпростира от Кримската война до Освобождението, в който попада и повестта "Злочеста Кръстинка".

Етикетният език (или компонент) в речта на героите от повестта в хода на изложението ще се диференцира като комплексен код (или система) от знаци:

1) словесни (или вербални);

2) несловесни (или невербални - жестове, пози и др.).

2.1. Словесната система от етикетни езикови средства е добре осъзната и използвана от участниците от различните социуми при техните речеви общувания в повестта. Виж като ярък пример за това следното речево общуване: "...Чорбаджията вика на дърваря...// - Ще се отбиеш зер! Хем и ще почерпиш, да речем на добър час и да ти изтърсим по една дърта (в см. на стара, позната - б.м., М. Ст.) благословия, за да продадеш дървата по-скоро." (с. 119)1.

От дванадесетте етикетни подсистеми (или тематично обособени групи) на българския речев етикет в повестта се срещат етикетни езикови формули за девет от тях и това са: за обръщение, за поздрав, за прощаване (или сбогуване), за извинение, за благодарност, за молба, за пожелание, за запознаване и за съчувствие и съболезнование.

2.1.1. Най-добре представени са етикетните езикови средства на петте типизирани, обединено тематично групи: за обръщение, за поздрав, за прощаване (или сбогуване), за извинение и за благодарност. Особено място сред тези групи заема подсистемата на етикетни формули за обръщение. Етикетните единици от тази подсистема бележат естественото начало за включване на събеседника в процеса на общуване и се смятат за първоелементи на речевия етикет (Стефанова 1997: 44). Тази система е не само най-пълно представена в речевото общуване на героите от повестта "Злочеста Кръстинка", но е и с най-широка употреба. В групата могат да се отделят множество номинации с функции на вокативи като например:

  • наименования за родство: тейко (с. 102), бате (с. 118), мамо (с. 127), булка, дъще (с. 122), сестро (с. 196), дядо (с. 85), синко (с. 120), майки (с. 92), сестричке (с. 143), рожбо (с. 160), стрико (с. 163) и др.;
  • собствени имена: Лулчо (с. 79), Тодоре (с. 91), Стайко (с. 99), Вельо (с. 115), Груйо (с. 112), Стефанаки (с. 117), Милчо (с. 196), Стоене (с. 115), Стайко (с. 118), Иванаки (с. 121) и др.;
  • наименования за близост: мило (с. 122), баби (с. 193), драги мои съседи (с. 195), драги мой (с. 200), миличък (с. 88), дядовото (с. 93), майки (в см. на майкините) (с. 127, с. 144), мил братец (с. 144), приятелю (с. 109), друже (с. 179) и т.н.;
  • наименования с квалифицираща характеристика: кръвнико (с. 147), убийцо (с. 147), страхопъзльо (с. 159), лудо (с. 182), злочести (с. 189) и др.;
  • наименования за социална йерархия: господине (с. 111), чорбаджи, кир (с. 117), бей (с. 137), аго (с. 188), ханджи (с. 147), бае (от бай) (с. 178), селяни (с. 188), даскале (с. 100) и др.;
  • наименования в зависимост от социалните признаци: деца (с. 79), бат поп (с. 120), дядо Владика (с. 115), отче духовниче (с. 135), комшии (с. 85), старче (с. 95), момче (с. 148), батьо (с. 196) и др.

От християнските традиции идва обръщението към бог за помощ в тежки житейски ситуации, защото както казва Милчо в "Злочеста Кръстинка": "Каквато е волята божия, това ще да се сбъдне" (с. 158). Такива са формулите-обръщения: Боже (с. 152) или вариантите й Мили боже (с. 159), Боже миличък (с. 163), които са трайно навлезли в речта на всички герои в повестта.

2.1.2. В тематичната подсистема от етикетни формули за поздрав се откроява най-ярко кантактоустановяващата функция на речевия етикет, поради което липсата на поздрав се отчита винаги от комуникантите, например: "Тази вечер отидох на чешмата, срещнах я на пътя, рекох й: "Добър вечер", тя ми нищо не каза..." (с. 182).

Универсалните етикетни единици от тази подсистема за поздрав са вече установилите се в етикета: Добър ден; Добър вечер и Добро утро. Паралелно с тях са и здраво вплетени етикетните формули с християнски произход като следните етикетни формули за поздрави с функция на пожелания: Дал ти господ добро; Добре дошли; Добре заварил; Сполай ти; На добър час и др. Виж например следните диалогови единства, реализирани в речта на героите от повестта:

(1) - Добър ви ден, комшии!

- Дал ти господ добро, дядо Добри! - издумаха всички, като скочиха на крака и му сториха място при старите (с. 85).

(2)- Добър вечер, старче - здрависаха пътниците.

- Дал ви господ добро,синко, добре дошли (с. 95).

(3) - Добро утро,кир Иванаки!... Харно ли си?

- Слава богу,чорбаджи, ... геченим се, сполай ти... (с. 117).

(4) - Е, даде господ още добре сте, ха! (с. 86).

(5) - О, бате поп, благослови и добре дошъл - извика развеселеният се селянин.

- Тъй, тъй,синко... (с. 120).

(6) - На добър час, батювци, към къде тъй?

- Към Добруджа, момче, за панаира - отговори един (с. 148).

(7) Излезе Кръстинка сред двора, посрещна ги с "Добре дошел" (с. 177).

2.1.3. При представените етикетни формули от групата за сбогуване, т.е. разделяне като финални реплики при речево общуване на героите, се забелязва така характерната особеност на етикетните единици от тази подсистема на българския речев етикет: разширяването по диалогичната ос. Нека онагледим това със следната многословна, с хоризонтално развитие, реплика-стимул при сбогуване: - На добър час - викат отподире, - с много здраве, дай боже да се върнете живо-здраво и да ни донесете много здраве от св. Богородица... (с. 122).

При нея има реализация на формула за прощаване-пожелания На добър час, която се развива хоризонтално и по този начин се дублира с още три нови: С много здраве; Дай боже да се върнете живо-здраво; Да ни донесете много здраве от св. Богородица.

Не беше констатирана в реализация неутралната етикетна формула от съвременния български речев етикет Довиждане, често тя е заместена от етикетната формула На добър час:- Бей, ханджи! Аз вече си отивам, ...

- Добре, добре, на добър час, ... (с. 147).

В речта на героите от повестта се среща етикетната формула Сбогом, която е народен, прощален израз и се употребява със значение на дълга или окончателна раздяла. Например: "Сбогом" - рече на Кръстинка, целуна ръка на майка си, те го изпроводоха почти до отвън селото (с.145).

2.1.4. Най-широко представена в речевото общуване на героите от повестта "Злочеста Кръстинка" е етикетната група на формули за благодарност. Тук паралелно с универсалния етикетен израз Благодаря, който е много стара българска лексема, резултат от съединяването на прилагателното благъ и глагола дарити, най-добре е представен оня пласт от етикетни средства за благодарност, рефлекс от християнския мироглед на героите в повестта, като например: Сполай му; Господ здраве да му дава; Слава богу и т.н. Можем ясно да видим това в следните диалогови единства с реализация на етикетни средства за благодарност:

(1) - Ех, синко - издума един старец - защо да гневим бога - без зло и къща не бива, но сполай му, на царево здраве сега, като си наумим за миналите тежки времена - благодарим се (с. 97).

(2) - И от таз страна бог ни е благословил. Имаме си любота, имаме си почетта (с. 98).

(3) - ... А сега, слава бога, от всичко си имаме и за каквото да посегнеш, ще намериш (с. 103).

(4) - ... Сполай му на дяда Владика, че ни поразбуди да си отворим кръчма (с. 115).

(5) - Господ здраве да дава на бабичката ми! (с. 120).

(6) - ... Бог да ви благослови... (с. 197).

2.1.5. Петата група - етикетни средства за извинение, е сравнително най-слабо представена от изброените вече най-честотни етикетни групи на българския речев етикет, чрез народната етикетна формула Да прости господ:

(1) ... хем да ме прости господ, тази заран и в черква не дойдох (с. 87).

(2) - Господ да ни прости! (с. 87).

1.2.6. Етикетните средства от групата за молба са глаголи със значение на "обръщам се с кротки думи към някого, скланяйки го да извърши желаното от мене" (БТР 1963: 417) според Български тълковен речник. От множеството синонимични етикетни единици, обслужващи тази тематична етикетна подгрупа, в речта на героите от повестта са ексцерпирани само три: Прости; Помогни; Моли се. Виж диалоговите единства с тяхната реализация:

(1) - Боже миличък, помогни ми още един път да дойда тук и да ги чуя! (с. 88).

(2) - ... Молете се на бога да ви запази живи и здрави... О, боже! Чуй моята сетна молба... (с. 123).

(3) - Ох, милички, боже, прости ми! (с. 128).

(4) - ... Ти си простена, но и прости брата си... Прости ми, сестро, и послушай сетнята ми молба: за бога, ако ме обичаш, ако съм ти мил, не се предавай толкова на скръб... (с. 196).

1.2.7. В етикетните средства от групата на формули за пожелание се регистрират както народните етикетни изрази, резултат от християнския мироглед на героите: Дай боже; Господ здраве да дава; Бог да прости, така и светските етикетни изрази с реализация на повелително наклонение на глаголи: Да си жив и здрав; Да живее...; Бъдете... ; Да сте...; Споменете (или помени)...; Яжте; Пийте; Поразвеселете се и т.н. Например:

(1) - Чуваш ли ти,господине, да ти направя аз на тебе още едно добро.

... - Е, хайде нека е тъй, да си жив и здрав (с. 120).

(2) Дядо Йовчо като подмладен се провикна: - Е! Ех! Да живее християнията! Да сме живи всинца! Весели бъдете,гости! Добре дошли! Поразвеселете се заедно с нас, дядовото - ние сме тъй: дай, боже,и вие да сте тъй (с. 98).

(3) Млади булки, техни снахи и дъщери, ги приканват: "Яжте и пийте, и бог да прости речете".

- "Бог да прости - чуваше се навред, - предни и задни до деветого рода." - ...Споменете!"...

- Помени, Вельо! Помени! - вика баба Минка... (с. 115).

(4) - Господ здраве да дава на нашия кръчмар... На, бат поп, пий и помени умрелите ни (с. 120).

Любопитно съчетание на етикетни реплики с реализация на етикетни формули от последните две етикетни групи: на молба и на пожелание се срещат в следните етикетни единства от речевото общуване на героите в повестта:

(1) - ... прости ме, булка, аз много ти вече дотежах, нека бог ти върне за всички добрини, що ми направи, с хиляда пъти по-много (с. 123).

(2) - Тейко! Тейко! Ако си погинал, дано ти бог прости, а ако си жив, дано ти бог продължи дните, та да имаш време да се покаеш... (с. 197).

С този факт може да отчетем осъзнато начало за съвместна употреба на етикетни средства от тези две тематични групи на българския речев етикет. Това е етикетен акт, който днес е изключително често срещан при засилена етикетна реализация на вежливо речево общуване.

1.2.8. Регистрираните етикетни единици от тематичната етикетна група за запознанство са за запознаване без посредник, т.е. по инициатива на един от общуващите. Виж например:

- Да прощавате, старче - продума по-старият гостенин, - аз ще ви попитам за името ви, за прякора ви.

- Мене ме викат, синко, дядо Йовчо, а прякорът ни е Чакъролар (с. 96).

В репликата-стимул за запознаване, след формула за извинение, съчетана с формула-обръщение, общуващият директно поставя въпроса за името на партньора в акта на общуването. В това диалогово етикетно единство интерес за съвременния изследовател представлява непоследователната употреба на етикетния механизъм ТИ/ ВИ. Репликата-стимул регламентира учтивото, етикетното Вие общуване. Макар ви да е изписано с малка буква в репликата-стимул, то безспорно регистрира вежливата употреба на личното местоимение (Вас) ви като форма за обръщение към един човек. Неетикетна е формата ни в репликата-реакция, която безспорно е за повече от един общуващ и допринася за несиметричността в двете реплики от етикетното диалогово единство за запознаване. Фактът ни подсказва, че етикетният механизъм е в процес на установяване, поради което не се е утвърдил последователно в речта на героите от повестта.

1.2.9. От етикетните средства на групата за изказване на съчувствие и съболезнование се срещат само вербални етикетни формули за изказване на съчувствие-съболезнование и на съчувствие-съвет. И двете регистрирани етикетни формули за съчувствие-съболезнование: Бог да прости и Лека ... пръст са запазени и до днес в светския български етикет. Техният генезис се открива в съхраняването на добрата традиция на християнския морал с неговите принципи за опрощаване и примирение, с вярата, че злото се преодолява, но че тържеството на доброто е в тясна зависимост от волята на Бог. Можем да проследим това в етикетни реплики:

(1) - ... Единият ми брат, двете ми сестри, кои бог да ги прости, ако са умрели, защото отколе не се чуват... (с. 96).

(2) - Бог да ги прости и да им е лека пръст! (с. 103).

Открити са и няколко етикетни речеви формули за съчувствие-съвет, които са изградени от отрицателната повелителна форма на глаголите гледам, мъча се, кахъря се и кося се. Те могат да се открият в концентрирана употреба при следната етикетна реплика-реакция: - Недей, булка, недей, дъще, се толкоз мъчи и кахъри... Гледай,мило, и себе си и не си коси сърцето... (с. 122).

2.2. Невербалните или несловесни етикетни средства като жестове, мимики, пози и др. се срещат в реализация само при петте най-честотни тематични етикетни групи. Това са преди всичко такива невербани кинеми като: ставане на крака; здрависване; целуване на ръка; гледане в очи; прегръдка; хващане за ръка и др.под. като варианти. Нека проследим съвместната употреба на вербални и невербани етикетни средства в диалоговите единства в речевото общуване на героите от повестта във всяка една от следните пет тематични етикетни групи:

  • в групата етикетни средства за поздрав:

(1) Всички му станаха на крака и всички наред му казваха: "добре дошъл", като го здрависваха с живо-здраво ли; по-младите му целунаха ръка" (с. 89).

(2) ...доде и даскал Лулчо. Всички млади станаха му на крака, старите се поповдигнаха, сториха му място при гостите. Лулчо изгледа гостите, поздрави ги и седна (с. 98).

  • в групата етикетни средства за раздяла:

(1) - Да е на добър час! - И стана да целува ръце на старците, кои от радост не знаеха где да го гудят (с. 91).

  • в групата на етикетни средства за извинение, където има отбелязване и съчетаване на вербални етикетни средства от трите групи - за благодарност, за пожелание и за извинение:

- Благодаря ви, драги мои съседи; ... - бог да ви награди за всичко, - а аз ще ви моля да ме простиете, ако би да ви съм съгрешил в нещо ...

Това като издума Милчо, поиска да целуне на всички стари, млади ръка. Всички наред подадоха и се простиха (с. 195).

  • в групата етикетни средства за благодарност:

После бога не мога да не благодаря на тебе, драги мой Георге - издума Кръстинка умилно, като погледна мъжа си в очите... (с. 200).

  • в групата на етикетни средства за молба:

Кръстинка уплашено се спусна върху брата си, прегърна го, улови го за сухата ръка, целуваше я и с глас захвана да вика:

- Прости, прости,Милчо, прости ме, батьо и дай да ти целуна ръка; ... (с. 196).

3.0. В резултат на проучванията по набелязания проблем се стигна до обобщението, че речта на героите в повестта "Злочеста Кръстинка" на Илия Р. Блъсков съдържа важни лингвистични и социолингвистични сведения във връзка с установяването на българския етикет през периода от Кримската война до Освобождението, т.е. през третия период на разгърнатото изграждане на съвременния български книжовен език.

Наблюденията върху речевото общуване на героите от повестта водят до извода, че нормативната система на българския национален етикет е в период на разгърнато изграждане като по-характерни особености на този процес са:

1. Етикетният език на героите от повестта "Злочеста Кръстинка" е здрава сплав от православния християнски етикет и светския етикет на Възраждането.

2. В етикетния език на героите от повестта се отчита засилено изразяване на етикетност, за което говорят етикетните диалогови единства, при които се съчетават етикетни единици от различни (две или три) етикетни подгрупи.

3. Етикетният механизъм на ТИ и ВИ формите е в процес на установяване, поради което има и непоследователна употреба в етикетния език в речта на героите от повестта.

4. Етикетният език в речта на героите от "Злочеста Кръстинка" на Илия Р. Блъсков често е осъзната здрава сплав от вербални и невербални етикетни средства, преди всичко в сферата на употребата на етикетни средства от петте най-честотни тематични етикетни групи на българския речев етикет.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тук и по-долу страниците ще бъдат давани в скоби по изданието на Блъсков (1985). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Автобиографии 1979: Автобиографии. Ат. Иванов, Р. Блъсков, Ю. Ненов. Съставител Н. Жечев. София, 1979.

Блъсков 1985: Блъсков, И. Р. Злочеста Кръстинка. // Повествования за възрожденското време. София: Изд. на БЗНС, 1985.

Вачкова 1995: Вачкова, К. Езикът на първата Блъскова повест и формирането на нормативен книжовен език. // Илия Рашков Блъсков. Шумен, 1995.

Динеков 1962: Динеков, П. Възрожденски писатели. София, 1962.

Жечев 1985: Жечев, Т. Илия Р. Блъсков - отново сред нас. // Повествования за възрожденското време. София: Изд. на БЗНС, 1985.

Иванова-Мирчева 1955: Иванова-Мирчева, Д. Езикът на повестта "Изгубена Станка" от Ил. Блъсков. // Български език, 1955, кн. 3.

Конев 1969: Конев, Ил. Илия Блъсков. София, 1969.

Леков 1970: Леков, Д. Проблеми на българската белетристика през Възраждането. София, 1970.

Сивриев 1995: Сивриев, С. Бележки върху културното поведение на Илия Блъсков. // Илия Рашков Блъсков. Шумен, 1995.

Стефанова 1992: Стефанова, М. Етапи на развитие на българския речев етикет. // Български език, 1992, кн. 1.

Стефанова 1997: Стефанова, М. Познаваме ли българския речев етикет. София 1997.

Стефанова 2009: Стефанова, М. Към българския етикет през Възраждането. // Отговорността пред езика. Том 2. Шумен: УИ "Еп. К. Преславски", 2009.

Тахов 1980: Тахов, Г. Трима от съзведието Блъскови. // Възрожденски книжари. София, 1980.

 

 

© Марияна Стефанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2010, № 8 (129)