Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРСКИ МЕТАИНФОРМАЦИОННИ СТРУКТУРИ ЗА ЕВФЕМИСТИЧНО ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ*

Марияна Стефанова

web

1.0. Значението на изказването в речевото общуване (или на изречението в езика) е комплекс от различни по своята природа компоненти. Приемаме за безспорно твърдението, че в съдържанието на всяко изказване се съединяват две принципно различни по значения полета: на обективността - отразяващи действителността, и на субективността - отразяващи позицията на субекта по отношение на тази действителност (Белошапкова 1989: 679). Така изказването не просто предава някаква информация за факти от действителността, но едновременно изразява и това, как се отнася говорещият към тези факти и към съдържанието на изказването, което е свързано с определена комуникативна задача. Тази вторична информация, която изказването носи, е наречена метаинформация (Банчеровски 2000: 112-130). Както във всеки език, така и в българския могат да се отделят езикови средства (или метаинформационни структури), които служат за изразяване на метаинформация в полето на информация (Стефанова 2001: 234; Стефанова 2002: 185).

Метаинформационните структури (думи, словосъчетания, изрази), които са добавени към главната информация в изказването и имат за комуникативна цел обясняването на основната информация чрез "смекчаването й", или за евфемистичното й представяне, ще наречем метаинформационни структури за евфемистично предаване на информация. Именно тези метаинформационни езикови структури (или оператори), които са носители на евфемистична метаинформация в полето на езиковата информация, са и обект на анализ в нашето проучване. Терминът "евфемизъм" има гръцки произход и е с буквален превод "употреба на предричащи добро думи" (РЧД 1982: 276).

Настоящата статия е част от нашите изследвания през последните пет години на метаинформационните структури в полето на езиковия текст и разглежда въпроса за евфемистичното (прикритото деликатно) даване на информация чрез метаинформационни оператори (Стефанова 2003: 555; Стефанова 2004: 132).

2.0. Както знаем, в езиковите съобщения (или в строежа на изреченията) информацията или начинът на препредаването на метаинформацията зависят много от комуникативноречевата компетентност на говорещия (или подателя) и на слушащия (или получателя). Когато разглеждаме отблизо метаезиковите оператори за евфемистично - "добро говорене", виждаме, че с тяхната помощ информационният подател "прикрива" или "по-деликатно" изказва грубата действителност. На мястото на неудобните, неприличните или неподходящите - поради грубото им звучене - изрази той употребява допълнителни, метаинформационни структури (или оператори), които "украсяват" речта и допринасят за нейното евфемистично възприемане. Едни от най-често употребяваните метаинформационни оператори за евфемистично предаване на информация са: меко казано, по-деликатно да се изразя, ако проявя тактичност, по-любезно да го формулираме, да погледнем откъм смешната му страна, така безболезнено казано, по-културно да кажем и др.

Да разгледаме следните изказвания, взети от книжовно-разговорната реч (КРР), в които има метаинформационни структури, изпълняващи евфемистична функция в общуването, и да ги анализираме:

(1) В държанието на днешната младеж, слабо казано, много неща може да се отстранят (КРР).

(2) Но г-н Милев, Вие бяхте един от най-почитаните граждани в града. А сега повечето от нас, по-любезно да Ви съобщя, Ви имат за несериозен заради Вашето държание и партийни пристрастия (КРР).

(3) С една дума, искам да кажа, че тия момчета, да се изразя по-тактично, се нуждаят от здрава ръка (КРР).

(4) Тези момичета, деликатно да ви напомня, са от онези момичета за мъжки радости (КРР).

(5) Такова поведение, така да се каже, е напълно в съгласие с етикета (КРР).

(6) Речта на този политик, ако трябва да проявя тактичност, съдържа немалко неточности (КРР).

С помощта на използваните в тези изказвания метаинформационни оператори информационният подател осведомява "деликатно" получателя на информацията, че описаните от него събития в действителност са много по-груби (лоши, неприятни). Ако например от последното изказване изпуснем метаинформационната структура "трябва да проявя тактичност", то тогава получилото се изречение (Речта на този политик съдържа немалко неточности) може да се тълкува по два начина: като точна семантична цялост (буквално) или като евфемизъм със стилистично търсено омаловажаване "не малко" - вм. много. Но наличието на метаинформационния компонент препраща изключително точно именно към евфемистичното тълкуване на подадената информация.

Такава евфемистична функция имат другите използвани метаинформационни структури и в останалите пет изказвания, а това са: слабо казано, по-любезно да Ви съобщя, да се изразя по-тактично, деликатно да ви напомня, така да се каже. Те помагат на получателя точно, еднозначно да декодира подадената информация от страна на подателя, а именно - да оцени нейната метаинформационна натовареност с евфемистична функция. Именно чрез употребата на металингвистичните оператори във всички тези случаи се реализира евфемистичното съдържание на изказването, подадено за декодиране от получателя.

В посочените изказвания еднозначното декодиране показва, че главната информация на съобщението е предизвикала критичната преценка на подателя на информация, който чрез конкретния избор на изразни средства, а това са металингвистичните структури, се старае да уведоми за това получателя. Така информацията, която се подава, става значително повече - освен лингвистичната и металингвистична.

2.1. Понякога в речевото изказване може да липсва металингвистичната структура за евфемистично предаване на информацията, а да се използват други лексикални средства с евфемистична функция, като напр. в изказването: Журналистът съобщи, че този млад човек е осъден на една година затвор заради незаконно ползване на кола. Тук говорещият е употребил евфемистичния израз "незаконно ползване на кола", който е с точната семантика на "заради кражба на кола".

3.0. Не е случайно, че евфемистичните метаструктури се разглеждат в текстоизследванията (а не в синтактичните изследвания), защото явлението метатекст е в следствие на това, че участието му не нарушава единството на темата. Така подателят на информация може да прекъсва в подходящ момент генерирането на главната информация и вниманието на получателя да се насочи към полето на метатекста.

Говорителят прекъсва продължителността на главния текст с второстепенен (второразреден) коментиращ текст, защото смята това за необходимо от гледна точка на адекватното декодиране на предаваната информация. Да погледнем това твърдение отново, илюстрирано чрез примери от речевото общуване:

(1) В изказването си, меко казано, той водил полемика с нея (КРР).

(2). От онази стая, ако проявя тактичност, се разнася странна миризма (КРР).

(3) Ченгетата, по-учтиво казано - полицаите, имат много работа тези дни (КРР).

(4) Главно бюрократите, по-внимателно да се изразя, служителите от министерствата са тези, които спъват въвеждането на реформите (КРР).

3.1. Ако от първите две изречения изпуснем метаинформационните структури, ще видим, че препращаната ни чрез тях информация се променя в определена степен. В първия случай:

1) Липсата на метаинформационна структура води до значителна разлика в препращаната информация, а именно: (1а) В изказването си той водил полемика с нея - съобщава за спор между опоненти.

2) Наличието на метаинформационна структура е рефлекс за по-меко, евфемистично предаване на информация, а именно: (1б) В изказването си, меко казано, той водил полемика с нея - деликатно се съобщава за сериозна кавга.
Във втория случай, при липса на метаинформационната структура, подателят ясно препраща сигнал на получателя, че смята за подходящ много по-грозен и по-силен израз (напр. вони, смърди и т.н.), но използва много по-мек израз ("ако проявя тактичност") или поради уважение към получателя на информацията, или пък защото и той самият не обича такива думи.

3.2. В третото и четвъртото изречение случаят е малко по-друг. Всъщност и в двете изречения можем да изпуснем металингвистичната информация, без да се наруши главната информация. В този случай металингвистичните структури всъщност значат само възможност за замяна на единия израз с другия, но и двата присъстват в изречението. В този случай евфемистичната информация може да бъде квалифицирана като редунтантна (с ясен контекст), чиято роля е в обяснителната функция, която има.

От разгледаните четири изказвания става ясно: че в отделни случаи метаинформационните оператори с евфемистична функция като елементи на метаинформационното поле присъстват в информационното поле, носейки важна информация за получателя на изказването; че в полето на езиковия текст елементите на информацията и на метаинформацията в комуникативния процес не само си сътрудничат едни с други, но понякога могат да изпълняват заедно с основната си функция и друга.

3.3. При някои случаи на даване на информация подателят може да замени в изказването си метаоператорите с евфемистична функция с други метаинформационни структури без такава функция. В определени ситуации той може да не желае да изкаже по-деликатно, по-меко информацията - тогава съзнателно заменя евфемистичната структура и нарича нещата директно с точните им имена. Например:

(1) Този човек, да си кажем направо, е просто пияница (КРР).

(2) Вашата постъпка си е директно предателство (КРР).

В тези случаи метаинформационните оператори дават определено точно, макар и с по-грубо звучене, указание на получателя на информацията, което улеснява адекватното еднозначно разбиране на подадената информация в изказването.

Да вземем още едно изказване: (3) Искам тази постъпка да бъде наречена по име. Тук просто става въпрос за лъжа (КРР). От него става ясно, че присъствието в текста на метаинформационни структури за евфемистично предаване на информация подчертава онези фрагменти от изказването, които са много важни за подателя и едновременно подпомагат разбирането от страна на получателя на тази информация.

3.4. В речевата практика може да се срещнат и случаи, в които подателят на информацията се извинява за използването от него на груби, неприятни думи и изрази, защото в момента на говоренето или не се е сетил за това, или пък не е искал да използва по-мек израз, но му е ясно, че получателят на информацията може да се обиди. Затова в речевото изказване влизат метаинформационни структури с цел да се омекотят грубите, неприятните изрази, както и да се покаже и уважение към получателя. Такива са например следните метаезикови оператори: "простете ме"; "извинявам се"; "да ми бъде простено, но ...", "поднасям извинения за ..." и др. (Стефанова 1987: 77). Например: (1) Простете ме, но този човек е мръсник (КРР).

(2) Този безнадежден тъпанар, извинявам се за израза, се скарал с всички (КРР).

3.5. Може да се случи, че определена дума или израз да предизвиква отрицателна реакция и в резултат на това комуникационната ситуация да изисква съответна реакция. Желателно е в тези случаи да се използват евфемизми, като например: Тази дума е много грозна! // Не е красиво така да се говори!

4.0. В заключение ще подчертаем, че метаинформационните структури за евфемистично предаване на информация се реализират в българското речево общуване чред дума, израз или изречение, които се добавят към главната информация. Затова тяхната основна комуникативна цел е коментар на тази информация, без участието им в речевото изказване да нарушава единството на темата. Поради този факт подателят на информация може да прекъсва в подходящ момент генерирането на главната информация и вниманието на получателя да се насочи към равнината на метаинформацията. Говорещият прекъсва продължителността на главния текст и въвежда второстепенен (по разред) коментиращ текст, защото смята това за необходимо от гледна точка на декодиране на предаваната информация.

Въз основа на всичко казано дотук можем да обобщим, че сигналите, показващи присъствието на евфемистични структури в текста, са без съмнение метаинформационни структури. За изпълняваната от тях функция в изказването може да се каже:

• Подпомагат комуникативното сътрудничество, чиято главна цел е адекватното декодиране на съобщаваната информация от страна на получателя.

• Изразяват уважение към комуниканта в информационния процес, като съобщават за това, че подателят не иска да обижда получателя на дадената информация.

• Подават информация на получателя и за това, че използването на евфемистичните оператори е съзнателно или случайно, както и за нарочното изпускане на евфемизма.

• Като структури на метаизказванията в определени комуникативни ситуации те могат да изпълняват ролята (функцията) на препращане (подаване на) към главната информация.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Бел. ред. Текстът е четен на научната конференция в Смолян (18-19 май 2006 г.) в чест на 100-годишнината от рождението на доц. Ст. Кабасанов. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Банчеровски 2000: Banczerouski, J. Metainformacios strukturak a nyel viszoveg sikjan. In: A nyelv es a nyelvi kommunikacio alapkerdesei. ELTE, Budapest.

Белошапкова 1989: Белошапкова, В. А. Современный русский язык. Москва.

Стефанова 1997: Стефанова, М. И. Познаваме ли българския речев етикет. София.

Стефанова 2001: Стефанова, М. И. Метаинформационни структури в диалогичното общуване. - В: Отговорността пред езика. Шумен.

Стефанова 2002: Стефанова, М. И. Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. - В: Езикът: история и съвременност. Шумен.

Стефанова 2003: Стефанова, М. И. Един метаинформационен проблем при изучаването на българския език като чужд (с оглед на речевото общуване на български език). - В: Език и идентитет. Страници за българското себепознание // Nyelv es identitas Gondoldaok a bolgar onismeretrol, Budapest.

Стефанова 2004: Стефанова, М. И. О некоторых болгарских метаинформационных операторах. - Alapinformacio es metainformacio, Debrecen.

РЧД 1982: Речник на чуждите думи в българския език. Съст. М. Филипова-Байрова, С. Бояджиев, Ел. Машалова, К. Костов. София.

 

 

© Марияна Стефанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 2
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 2.