Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИ, Р.
web
Моето тяло беше бавна вода,
която течеше далече от друго.
Докато това разстояние
не превърна във път.
Докато не преплува
онези опасни подводни течения.
За да навлязат бавно
гладните ти сетива
в стотиците скрити
пристанища на тялото ми.
© Мирослава Карабелева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2007, № 10 (95)
Други публикации:
Мирослава Карабелева. Соленият дъжд на тъгата. София: Издателско
ателие Аб, 1999.
|