 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРАВРЕМЕ
Наистина си мисля,
че фибра по фибра
започвам да се сбъдвам.
Преди това изпълваха ме като съд
тълпа от стръмни настроения и думи.
Враждебно се спотайваха.
Прибирам се завинаги сега
в отвъд привидното си състояние.
Успях да го предпазя от забравяне
през времето,
когато растеше
студената трева
над празното ми тяло.
© Мирослава Карабелева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2007, № 10 (95)
Други публикации:
Мирослава Карабелева. Соленият дъжд на тъгата. София: Издателско
ателие Аб, 1999.