Мирослава Карабелева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА, ТАКА Е

web

И това лято самоуверено
не можа да разбие вратата ми.
(Спазвам си още лошия навик
да не го пускам в душата си.)
В стаята - тъп шум от капки
от студения кран на чешмата.
Гърбовете на старите плъхове
светят в дупките зад стената.
Светват шарени стъклописи от църквата
в моя отворен прозорец,
когато вечер си тръгне слънцето
и нощта се съблича над покрива.
Понякога той ми идва на гости.
Няма време почти за нищо.
Любим се нервно и нескопосано
като куци големи птици.
Пратих лятото в края на пътя.
Някой ден от умора и обич
щом съвсем се разнищя, лятото
като цвете да светне на гроба ми.

Други публикации:
Мирослава Карабелева. Соленият дъжд на тъгата. София: Издателско ателие А^б, 1999.