БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОГРАМИ

Люба Фотева

web

На 12 декември 2006 г. в София се проведе национална конференция, на която бе представена Програмата за учене през целия живот. Г-жа Пенка Ганова, началник на отдел в МОН, говори пред участниците в конференцията на тема "Българската образователна система и европейските образователни програми".

С приемането на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка образованието стана национален приоритет, каза г-жа Ганова. Част от нашето българско общество изпитва определена носталгия по образователната система от последната половина на миналия век. Други, по-млади членове на обществото, смятат, че за просветната система е необходима твърде радикална промяна. Програмата всъщност отправя едно послание за запазване на добрите традиции на българското образование, но вече гъвкаво и адаптивно. Не е тайна, че българското образование има доста нисък коефициент на полезност за учениците. Завършвайки средното си образование, на прага на своя живот те много често са безпомощни, неспособни да се справят с проблемите на всекидневието и да вземат решения. Това е така, защото в българската образователна система все още битува традицията теоретичното обучение да преобладава над практическото, т.е. тя не дава достатъчно умения на младите хора. Точно тук правя връзка с европейските програми и възможността да запълним липсите у нас.

Националната програма дефинира своите основни цели - гарантиране на равен достъп до образование и качествено образование през целия живот. Това са и цели на европейските образователни програми. Като говорим обаче за равен достъп, е важно да се разбере, че става дума не за достъп, еднакъв за всички, а за достъп, съобразен с потребностите на децата. Освен това акцентът пада върху качественото образование през целия живот. Трябва да научим младите хора, децата и учениците, че средното и висшето образование не са достатъчни за справяне в живота. Те трябва да бъдат мотивирани за учене през целия живот. И тук отново ще направя препратка към европейските програми, които могат да ни помогнат в тази посока.

Програмата предвижда промяна в структурата на образователната система. Основното образование ще завършва в VІІ клас, а гимназиалното е разделено на два етапа - първият завършва в Х, а вторият - в ХІІ клас. След всеки от етапите е предвидено да се прави външно оценяване. То не само ще посочва резултатите, но ще даде възможност за адаптация и корекция в образователните програми, за да бъдат те по-полезни за нашите ученици.

Какво се прави в момента?

МОН освен за училищното образование и за висшите училища отговаря и за продължаващото обучение. Известно е, че беше приета Национална стратегия за продължаващо професионално обучение за периода 2005-2010 г., така че в момента е разработен план за действие за 2007 г. И предстоят процедури по съгласуването му. Съвсем наскоро стартира националният образователен портал, който се надяваме да бъде особено полезен както за учениците, така и за учителите. Информационната среда, в която растат нашите деца, е много богата. За съжаление тя невинаги е достъпна за учителите, тъй като те в някои случаи нямат уменията да я ползват. Тук виждам възможност европейските програми да помогнат, за да не се случва така, че учителите да изостават от учениците. Факт е, че много от нашите учители повишиха квалификацията си, участвайки именно в такива образователни програми. От друга страна, предстои апробиране на една система, която ще позволи да се получи връзка между търсенето и предлагането на продължаващото професионално обучение. Този модел на система се разработва с активното участие на НАПОО и в нея ще бъдат включени регистри, които министерството е създало, за да може тази система да се обвърже още повече. Освен това в момента работна група в МОН, съставена от членове и на други министерства и партньорски организации, разработва национална стратегия за учене през целия живот. Работи се и по създаване на нов ЗНП, който се надяваме от средата на 2007 г. да бъде факт.

България участва в 21 програми на ЕС. А 62 646 бенифициенти са участвали в програмите в областта на образованието.

Какво следва?

Целите на единната образователна Програма за учене през целия живот напълно съвпадат с целите на нашата образователна програма - подобряване на качеството и ефективността и улесняване на достъпа. У нас проблемът за достъпа стои наистина много сериозно - чувствително нараства процентът на неграмотните и е трудно човек, който е над училищна възраст, да намери училище, където да придобие, да кажем, основно образование. Този проблем стои пред нас за решаване и ние бихме могли, ползвайки тези програми на Общността, да ползваме техните добри практики.

Между специфичните цели на Програмата за учене през целия живот е повишаването на участието на хората от всички възрасти. България се отличава с особено нисък процент на участие на населението в учене през целия живот. Стремежът на Европа е 12 процента от населението на всяка държава да участва в тези действия и в тази посока имаме много работа. Програмите на ЕС могат да ни бъдат много полезни.

Популяризиране на ЧЕО

Тук младите хора са ориентирани. Прави впечатление, че училища, които веднъж са кандидатствали, проявяват желание за участие в нови и нови проекти, което е особено позитивно и създава много възможности за учениците - на малките, които преминават през света на приказките, на големите, които отиват да учат в други страни, на студентите - огромна е ползата от участието на нашите млади хора в тези проекти.

Обучението в дух на предприемачество също е приоритет. Българската образователна система в частта професионално образование е включила комплект от учебни предмети, които обучават в дух на предприемачество. Необходимо е това да стане за всички ученици, защото те, завършвайки своето образование, попадат в среда, в която им е нужен такъв дух.

Подкрепата за развитие на уменията за работа с информационно-комуникационни технологии също е много важна.

Предстоящото за 2007-2013 г.

Предстои да се изгради национална квалификационна рамка за учене през целия живот. Съвсем наскоро беше прието решение на Европейския парламент страните, които желаят да съпоставят своите национални рамки с европейската квалификационна рамка, да сторят това до 2009 г. В Европа има само 6 страни, които имат национална квалификационна рамка, но България не е между тях, макар да има сериозни предпоставки за това. В случай че имаме политическо решение за създаване на национална квалификационна рамка, това ще ни предстои.

Изключително важен проблем, който стои за разрешаване, е изработването на система и механизми за валидизация на компетенции, придобити чрез неформално или самостоятелно учене. Разработването на кредитна система за средното образование също е приоритет. Кредитната система е позната във висшето образование, но е необходимо при новата образователна структура да съществува възможност за трансфер на кредити и в зоната на средното образование. Това ще бъде особено полезно за учениците, които ще се обучават в професионалното образование. Необходимо е да се усъвършенства нормативната система. Сега има несъответствия, които би трябвало във всички случаи да се оправят. Например понятието деца в различните закони се фиксира с различни възрасти. В ЗЗД тази възраст е 18 години, в ЗПОО се казва, че възрастни хора са тези над 16 години. Така че несъответствията трябва да бъдат поправени.

Накрая г-жа Ганова изрази увереност, че страната ни ще се справи с предизвикателствата на Програмата за учене през целия живот.

© Люба Фотева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.