Лазар Цинзов

web | Село Добърско

Изглед към с. Добърско

Добърско е малко планинско село в Разложката котловина.

То е старинно българско селище.

Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

Селото се намира на около 17 км северно от общинския център град Разлог. Разположено е на предната част на планински хребет в Южна Рила, място с надморска височина около 1000 метра. Броят на жителите на селото през различни времена е бил под или малко над осемстотин души. Все в тия най-южни склонове на Рила, но малко в по-ниското, в посока от изток на запад, са селищата: град Белица, с. Горно Драглище, с. Долно Драглище, с. Годлево и с. Бачево. В Разлога¹ тия земи са известни с името "Припеците". Дебелият планински сняг напролет тук най-рано се стопява и се откриват планинските пасища. Това в миналото привличало погледите на заселниците скотовъдци.

На път за Добърско откъм съседното село Горно Драглище, след като се изкачи стръмна пътека, пред погледа се открива картина, която посетилият селото през 1892 г. В. Кънчов е описал така: "От билото на ръта пред нас се открива (изпъква) една дивно красива планинска долина. Високо, право над долината, стои величественият Айгидик с много стръмен връх. Под него се разстилат просторни пасища и под тях се начева борова гора, която опира до самото село. Изгледът беше пленителен пред захождането на слънцето." За още много страни от тогавашния облик на селото се говори в книгата на споменатия автор В. Кънчов². За това, че селото е разположено... "на едно недостъпно място"; за това, че е заобиколено от зелени ливади; за това, че в размирни години... "Всичките по-състоятелни разложани са намерили убежище в селото Недобърско"; за това, че селото е "най-старо в Разлог"; за това, че до "около 1750-1760 е процъфтяло селото Недобърско". Говори се по-натам в книгата за много други, характерни за Добърско страни.

Добърско се явява крайно село. Над него са гората и планината, а там навътре в планината е Рилският манастир.

Историческата съдба на Добърско е почти еднаква с тая на манастира. През отделни периоди селото е влизало във владенията на манастира. Връзките му с Рилския манастир допринасяли да е известно и на някои от Светогорските манастири - манастира Ватопед, Старият Русик-Панталеймон, Хилендар, Зограф и някои скитове.

През селото минава пряк път - планинска пътека, който свързва Рилския манастир със Светогорските манастири. Години наред в Добърско е имало метох. В него се подготвяли духовници, поддържала се книжнината и писмеността, така необходима на църквите и манастирите, а и за развитие на търговията.

Годната за земеделие земя в землището на Добърско е малко. В тези планински райони е било развито повече скотовъдството. Стадата овце лете изпълвали планинските пасища, а наесен слизали за презимуване в земите край Бяло море. Освен духoвници по църкви и манастири, мъжете от Добърско били гурбетчии, кираджии, като търговци стигнали до градове далечни - Виена и Будапеща на запад, и Цариград и Измир на изток. В началото на второто десетилетие на 20. век група мъже от Добърско тръгнали към далечна Америка. През тежки кризисни периоди в миналото гурбетчийството било познато и за децата от селото. Наесен възрастни мъже събирали групи от вече работоспособни деца и ги завеждали в Серско или в други крайморски поля. Там памукът бил прибран и струпан недообработен в големи складове. Слезлите от планинските райони така наричани "тайфи" се спазарявали и го почиствали. Работели там през цялата зима. Позната е в Добърско думата от онова време "ишчелък"³, "одил съм на ишчелък". В селото се знаели кои кога го напускат и кои кога се завръщат. Наесен се прибирали скитниците по села и градове, просяците, "певците-гъдулари". През зимата тук те обменяли опит, учели се на пеене и свирене. Имали тук известната за Добърско "певческа школа". Чести били случаите, когато в селото оставали само жените, малките деца и възрастните. Жените работели по нивите и ливадите, за тях били и грижите за дома. До голяма степен жената се явява творец, пазител и носител на културния бит и духовността в Добърско. Жените имат свои песни и хора. Те са се грижели за здравето и лечението на различни заболявания. Събирали лековити билки, баели, съветвали.

След окончателната раздяла с търговията, мнозина от селото намирали изход в изселванията. Търсели се полски райони с богата земя. В много краища на страната се откриват потомци на някогашни изселници от Добърско.

За известността на селото⁴ допринасят многото единични или групови посещения от туристи почитатели на исторически обекти, журналисти дописници в най-различни вестници и списания. Кинодейци са работили, изследвали са и са създали филм за някои страни от бита и живота на Добърско. С проучвания, с изследвания на историческото минало на селото, с публикации, с литературни творби за известността му са допринесли немалко автори: Йордан Иванов, кап. К. Николов, Г. Баласчев, А. Попстоилов, споменатият В. Кънчов, Серафим Боянов, Евгения Несторова, Мирчо Юруков, Н. Алексиев, Ст. Михайлов, И. Батаклиев, Стр. Димитров, С. Тасев, Лазар Томов, Асен Василев, Атанас Божков, Андрей Протич, Б. Цветкова, Антон Попстоилов, Тодор Златев, Галчо Серафимов, Костадин Динчев, Елена Флорева и много други. За известността на Добърско допринасят публикациите на Тодор Герасимов за находка на стари монети в селото.

За Добърско са писали много местни автори, като Г. И. Попов, Н. К. Найденов, Як. Бучков, Любен Г. Попов, П. Г. Попов, за тях то е родно село, роден край, на него са посветени стихотворения, отзиви и други. Към Разлог и Добърско изследователски интереси са проявявали не само български автори. Неоценимо големи са заслугите на сръбския филолог, етнограф и фолклорист Вук Караджич (1787-1864). Той е записал 27 народни песни от Разложкия край и ги е публикувал. С това си дело е допринесъл за известността не само на Добърско и Разложкия край, но и за съществуването на българския език и народ. В том 2. на КБЕ (Кратка българска енциклопедия) е записано: "През 1822 в "Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници..." пръв осведомява научната общественост в Европа и цял свят за съществуването на българския език, като публикува и 27 народни песни от Разложко⁵". Изследователски интереси към Добърско е проявявал и босненският археолог, дългогодишен учител в Македония Стефан Веркович (1827-1893). Той е събирал и издавал български народни песни от Македония. В околностите на Добърско има осем параклиса. На повечето от тях личат основите на някогашни малки църкви. Имената на тези осем параклиса са: Св. Спас (Спасомус - Спасов мост); Св. Митър (на гробищата); Св. Троица ("Копана цръква"); Св. Петър ("Петрово въже"); Атанасова църква; Гергева цръква; Св. Богородица; Св. Илия. С името на параклиса се именува околната местност. Повечето са на височини с няколко стари бора. Преди приемане на християнството тези места вероятно са били капища, места за жертвоприношения. До неотдавна се е поддържала традицията на съответния църковен празник там да се правят общоселски курбани. Сега е запазена само на Св. Богородица и за св. Илия. На всеки параклис се поддържа едно дървено сандъче - изправена пирамида с вратичка. В последно време местна ценителка на старините⁶ е подновила тези пирамиди. През лятото на 2002 г. на Св. Богородица от местни дарители⁷ е изградена църковна постройка.

Един от добре запазените паметници на културата в Добърско е старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - 1614 г. По думите на Йордан Иванов това е годината на възобновяването на "Старинската църква". Много са загадъчните страни около възникването, опазването и оцеляването на църквата в условията на турското робство. Не са малко въпросите, занимаващи специалистите, свързани с архитектурата, с живописта в църквата и с разни страни от заниманията на хората, с живота в това планинско село.

С разрушенията на малките църкви около Добърско, извършени от турците при поредния опит за помохамеданчване през 17. век, се свързват и преселванията на няколко знатни търговски фамилии⁸ от Добърско в Банско⁹.

Векове наред църквата "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско е приютявала в дните за поклонение не само местното население, а и това от съседните села. Тя е била гордост за целия Разлог. В местни предания се разказва, че тук са идвали на църква и знатни царедворци: "...А на мене лично дедо Ласко ми е кажувал, ке в Старата цръква е доождал цар Иван Шишман."¹⁰

В края на 50-те години на 19. век (1860) добърчани си построили църква с по-големи размери¹¹, каквито църкви околните села вече имали. В Добърско също вече имало две черкви. Нарекли ги "Старата" и "Новата". Известно време успоредно функционирали и двете, но постепенно "Старата" била изоставена. Оставането на тоя край под турско господство и след 1878 г. спомагало за създаване на благоприятни условия за разграбване, та богатата уредба на старата църква се разпиляла. Изчезнали почти всички ценни предмети, много от които били донесени от Ерусалим - стар сребърен кръст, сребърни потири, полилеи, покривки, малки икони. Изчезнали пергаментови старини, между които "Старото" евангелие, чиито листа били не от хартия, а от обработени заешки кожи. Кориците му били обковани със сребро. За някои от старините в църквата в Добърско се знаело в целия Разлог. Никифор Попфилипов в книгата си "Якоруда, Разложко" (1935) е записал: "...В старата черква на Гнидобрадско (днес Добърско) до 1876 г. са се пазели множество ръкописи, които един от Разложките първенци (Тасе Хаджийски или Яне Бодков) задигнал и продал в Солун на английския консул за 300 лири. Много е за верване, че някои исторически сведения за разложките селища, в това число и Якоруда, да се намират в кралската библиотека в Лондон."

Старата църква, с. Добърско

Поизоставена и ограбена, "Старата църква" продължавала да е упование, надежда и гордост за населението в Добърско. Продължавала да се носи славата на лековитата вода от кладенчето под долната стена на църквата. На определени празници тук се провеждали църковните служби. Но въпреки това, под предлог, че селото има и друга църква, една турска военна част настанила кухнята си в преддверието, а вътре била банята им. Всичко това било за късо време в самото начало на 20. век, но последиците останали. Тая външна стена, която била с хубава мазилка и зография, останала опушена и окъртена.

За църквата като забележителна старина се заговорило отново след 1912 г., когато от турско робство е освободен и Разложкият край. Зачестили посещенията в Добърско. Стените в църквата били опушени, потъмнели, та живописта останала покрита, невидима. Но мнозина от посетителите подозирали, че под тези опушени стени се крие ценна живопис. Започнали да се появяват в печата писания, в които се зовяло за опазване на тая "старина", за възкресяване не на какво да е, а на една "светиня". Годините от средата на века не били много подходящи за църквите, но към края на 60-те вече ставало дума не за "стара църква", а за "паметник на културата". По-нататъшните грижи са на Националния институт за паметниците на културата. През 1973 г. е взето решение да бъде "преоткрит" този "уникален паметник". С консервационно-реставрационните въпроси на живописта се заема художник-реставраторът Златка Кирова.

Продължилите докъм края на 70-те години (1978), замислени от авторите реставрационни работи привършват успешно. Старата църква в Добърско е възстановена. Архитектурните изпълнения се отнасят за някои външни работи - покрив, преддверие, отводнителни канали, ограждане на двора с високи каменни зидове. Мероприятията по зографията са по-други - почистена от чернилката на дългогодишното опушване, вътрешността е разкрила хубостта си.

Правят се чудни снимки на стенната живопис.

Пълна картина на паметника на културата се съдържа в книгата на Елена Флорева, която работи успоредно с реставраторите и непосредствено след тяхното приключване. Озаглавила е книгата "Старата църква в Добърско". Някои приемат книгата като "втори паметник на Добърско". Оня, който иска да посети селото и църквата, но по една или друга причина не му се отдава такава възможност, ще може да задоволи интересите си с прочитане на книгата. Авторката дава оценка по разни страни на църквата и селото. Значимостта на паметника е определена така: "Църквата Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат в с. Добърско, Благоевградски окръг, е един от най-значителните и оригинални паметници на архитектурата и монументалната живопис от епохата на османското владичество." Самата сграда се определя като "псевдобазилика с три засводени кораба", живописта е "високохудожествена, значима и трайна - монументална", а селото и жителите му са: "В това селище с развит стопански организъм, с широки търговски връзки и с поглед и кръгозор към далечни земи се изгражда през 1614 г. ...Ктиторите¹² са будни и заможни хора...". И още за селото: "Местоположението на Добърско е едно от най-хубавите ... и като поглед към Разложката котловина... Оттук се разкриват безкрайни хоризонти над хълмистите разложки извиви към Пирин и Родопите... А силният, закрилящ силует на Рилския масив зад него (селото) предпазва неговия гръб и внушава защитеност и сигурност... То (селото) е било скрито и недостъпно за нашествениците." Книгата "Старата църква в Добърско" е богато илюстрована. Почти на всяка страница има репродукция¹³ на снимка, схема или чертеж. Извършено е пълно проследяване на стенописите в църквата (илюстрации и надписи). Авторката Елена Флорева е направила подробна характеристика на стила, типологията и значението на ансамбъла. Пояснения около реставрационните работи на стенописите в църквата е направил художникът реставратор П. Попов. Още по-големи достойнства на книгата, а оттам и на паметника са постигнати с поместените в нея резюмета и списъци на илюстрациите на английски, на френски и немски език.

След реставрационните работи и след появяването на книгата "Старата църква в Добърско" посещенията в селото зачестяват. Те са или единични, или групови, с наши, а и с чужди туристи. Отново в печата се появяват отзиви. Посетителите са очаровани от видяното отвън и най-вече от стенописите вътре в църквата, от живописта. Много са ония, които не са се задоволили с едно идване, а са посетили тоя паметник повторно. Има и такива, които "магията на изкуството", на живописта, ги е привличала в Старата църква в Добърско много пъти. Писалите за нея са си послужили с чудни определения, наричат я "шедьовър", "магия", "свидетелство за дух непоколебим", "ценен паметник със световна значимост", "отпреди четири века" и др. Сред писаното има и призиви за необходимост от нова намеса на реставратори. Записани са чудни впечатления в книгата за посетителите. Ето имена на някои от авторите, писали за Добърско и "Старата църква" в годините непосредствено след реставрационните работи (1978 г.): Мих. Арнаудов, Асен Божанов, Йордан Ванчев, Сл. Тасев, Б. Владиков, И. Керкелов, П. Корунов, Л. Цинзов, Ат. Бучков, Ганчо Тенекеджиев, Асен Стругов, Борислав Владиков, В. Костадинов, А. Попов, П. Хаджиев, П. Тахов, Лазарина Добрева, Любен Данов, Б. Сандански, Б. Калайджиев и много други.

Още по-доволни от усетеното и видяното при посещението в Добърско и Старата му църква остават ония, които са се оказали в група, имала щастието да бъде посрещната от местните певчески състави на самодейци. Към читалището има групи от жени, мъже и девойки. Всички те пеят старинни песни, играят хора и изпълняват тукашни обичаи¹⁴.

В Добърско и околностите му има и други обекти за посещения от туристи - почитатели на старини и природни хубости. В селото има и друга църква, която тукашните наричат "новата", макар че тя вече не е нова - построена е през 1860 г. За нейното съграждане има запазени предания. В близката околност са параклисите. Останки от църква има в местността Гергева цръква. В западна посока на края на селото е водопадът Скок. Подновеният параклис "Св. Богородица" отстои на около километър над селото. В гористата зона над селото, по пътя за хижа "Македония" и Рилския манастир се намира хижа "Добърско".

Идвалите в Добърско остават с незабравими спомени, дори само от подишания планински въздух, от напитата изворова вода, от погледа отвисоко към Разложката котловина - на югоизток са склоновете на Родопа планина, а малко на запад е величественият Пирин.

БЕЛЕЖКИ

1. Наименование на котловината, заключена между планините Рила, Пирин и Родопите, но това име носи и общинският център гр. Разлог. [обратно]

2. Книгата на В. Кънчов "Пътуване по долините на реките Струма, Места и Брегалница". [обратно]

3. Думата ишчелък е по турската дума ишчи - работник, наемен работник. В Добърско е с конкретно значение ходене на гурбет в Серското или друго Беломорско поле за чистене на памук. [обратно]

4. Около 1870 г. в селото е идвал пратеник на П. Р. Славейков от цариградския му вестник "Македония". [обратно]

5. Сред тези 27 народни песни "от Разложко" няколко са от Добърско. [обратно]

6. Пирамидките на параклисите през 2001 г. са подновени от местната ценителка на старини К. Будина. [обратно]

7. Дарители на постройката на църквата "Пресвета Богородица" през 2002 г. са съпрузите Нина и Огнян Байкови. [обратно]

8. В такава фамилия, с родови корени от Добърско, през 1722 г. в Банско е роден Отец Паисий. [обратно]

9. За родовите връзки от онова време (17. век) между Добърско и Банско доскоро се разказвали предания. [обратно]

10. Из предание на Лазар Попатанасов. [обратно]

11. Добърчани наричат тая църква "Новата". [обратно]

12. Лазар Хр. Цинзов, Ктиторите на Старата църква в Добърско, сп. "Родознание", 1994, кн. 4, с. 41. [обратно]

13. Автор на снимките е Конст. Танчев, на схемите - П. Попов, и на чертежите - арх. Златка Кирова. [обратно]

14. Дългогодишна ръководителка на самодейните певчески групи към читалището е Смилена Попова, учителка пенсионерка, известна с песните си, а в групата на жените са все с богат песенен репертоар, сред които е и изпълнителката на стари жетварски песни Катерина Будина. [обратно]

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.