Лазар Цинзов

web | Село Добърско

ГОРНО ДРАГЛИЩЕ

От съседните на Добърско села най-близо, на най-малко разстояние е село Горно Драглище. Това благоприятства общуването между двете села. Повечето от хората се познават, свързват ги роднински връзки. От векове ергени от едното село довеждат за своя невеста мома от другото село. Тоя взаимен обмен е променлив за различни периоди през последните два века (19. и 20.), клони ту към едното, ту към другото село. В края на 19. и началото на 20. век почти през къща в Добърско една от жените в домакинството била снаха от Г. Драглище. От втората половина на 20. век, най-вече от последната му четвърт, картината на обмена е друга - почти във всяка втора фамилия в Г. Драглище поне една от снахите е от Добърско. (На брой са около 50.) Значително по-малък е броят на жените в Добърско, дошли от Г. Драглище. Няколко мъже от Добърско, зетьове в Г. Драглище, са дошли тук с фамилните си имена: Будини, Бучкови, Костови, Мандарови, Ченови. Това е от поменатия по-горе период - последната четвърт на века. (За тях виж съответната родова схема в Добърско.)

Жени от Добърско, омъжени в Г. Драглище

Мъже от Добърско, заселници в Г. Драглище, и техните съпруги

ПЛАЧКОВИ

Плачкови от с. Г. Драглище са потомци на стар български род. Обитавали са поселище, което се намирало край реката малко по-нагоре от селото.

През втората четвърт на 19. век в Г. Драглище имало едно домакинство Плачкови с едно дете Коста. Детето Коста било осиновено у Плачкови от Гушльови. Неговата родна майка била от Добърско. (Вж. Корунови, 24.) Пораснал Коста при майката осиновителка Севда Плачкова и създал семейство. В делата си Коста бил упорит и справедлив. Получил бил обществено признание. Запомнени са негови думи, изречени при някакъв спор: "Така ке е по-убаво за селото." Съпруга на Коста била Велика (от Стивасареви). За нея дълго се помнели и разказвали весели случки с остроумни шеги.

Родителите Велика и Коста Плачкови отгледали и задомили трима синове и три дъщери: Митър, Софрон, Кръстьо, Мария, Магда и Султана.

Митър, първият син, създал семейство. По занаят бил терзия. Останали без деца, та от него и съпругата му няма продължение.

Софрон, вторият син, и съпругата му Магда (от Шакини) току-що имали първа рожба и бащата бил изпратен на фронта в Първата световна война. Софрон не се върнал - войната го погълнала. Майката отгледала единствения си син Петър и го задомила. Петър и съпругата му Ката отгледали двама синове и две дъщери: Христо, Мария, Надежда и Тодор. (За развитията им вж. родовата схема.)

Кръстьо, третият син, и съпругата му Катерина (от Видини) доживели старини и се радвали на много внуци. Катерина и Кръстьо имали трима синове: Георги, Васил и Стефан. Създали семейства.

Георги Кръстев и съпругата му Велика отгледали трима синове и дъщеря: Иван, Кръстана, Христо и Васил. Иван, вече семеен, загинал на фронта в Унгария през 1945 г. Бащата Георги със семейството се преселил в с. Г. Сахране, Казанлъшко.

Васил Кръстев и съпругата му Николина (Куна) отгледали и задомили четирима синове и две дъщери: Кръстьо, Мина, Христо, Иван, Мария и Софрон. (За развитията им вж. родовата схема.)

Стефан Кръстев и съпругата му Ерина отгледали двама синове и две дъщери: Георги, Янка, Мария и Герас. (За развитията им вж. родовата схема.)

Дъщерите на Велика и Коста Плачкови - Мария, Магда и Султана, също са създали семейства и децата им дълго пазили роднинските си връзки с Плачкови от Г. Драглище.

Мария се омъжила в Добърско за личния момък Кръстьо Цинзов. (За развитията от това семейно гнездо вж. Добърско, Цинзови, родова схема 69, след Петър 69/10.)

Магда, втората дъщеря, се оженила в родното си село за Никола Котев. Магда и Никола отгледали една дъщеря, Мина. Тя се омъжила за Тодор Праматаров. Преселили се в Г. Сахране. Имали дъщеря, Цветана, която починала и не създала семейство.

Султана, най-малката дъщеря на Велика и Коста Плачкови, се омъжила също в родното си село за Христо Пукнев. Султана и Христо имали две деца: Тодор и Иван. Бащата починал и оставил децата си сираци. Султана имала и втори брак, събрала се с Иван Пукнев. Народили се на Султана и Иван още пет деца: Бойчо, Рада, Георги, Кръстьо и Мария. Семейството било многолюдно. Преселили се в Г. Сахране. В родното село Г. Драглище останал и се задомил Тодор, най-големият син на Султана. Иван, вторият й син, създал семейство в Чепино. Другите са задомени в Г. Сахране. Разклоненията от седемте деца на Султана са богати. (За развитията им виж родовата схема.)

ГОДЛЕВО

Село Годлево се намира в северните земи в Разложката котловина. По-нагоре от с. Годлево, в планината, е Добърско. В миналото добърчани слизали в низината по стар пряк път, който минавал през Годлево, и хората от двете съседни села почти се познавали. Село Годлево е възрожденско село в Разлога. През втората половина на 19. век в него е имало много даскали будители. Те даскалували не само в Годлево и околните селища, а и по-далеко. Много от младите мъже на Годлево били съзаклятници и активни участници в освободителните борби. Един от тези мъже местните наричали Годлевския Индже. (Виж книжката "Родолюбиво Годлево", съставител Крайнов, К. С., 1989.) Поповете в селото били все местни. Фамилиите са старинни. Много от тях през вековете са били в роднински връзки с фамилии от съседното село Добърско. През последните два века (19. и 20.) е имало немалко жени от Годлево, омъжени в Добърско, и жени от Добърско, омъжени в Годлево. Случаите на заселили се мъже от едното село в другото са единични.

Жени от Добърско, омъжени в Годлево - 19. век

20. век (втора половина)

По Петър Г. Попов, Разлог, 1998

Мъже заселници от Добърско в Годлево

Мъже заселници от Годлево в Добърско

КОТУЛОВИ

Името на фамилията Котулови от с. Годлево е по старинното име на мъж Котул. В именната практика сега такова име не се среща.

От средата на 19. век фамилията Котулови в Годлево се представлявала от Лазар Котулов. Негова съпруга била Султана от Добърско. Султана идвала от известно семейство. Баща й се казвал Филип (Тилофир, Филот), майка й - Ракина, една от петте щерки на богатия с много овце Кръстьо Бучков. Брат на Султана бил Данаил Филотов, известен даскал в Добърско, изселен по-късно в Чепино. Майката се измъчвала, че щерката отива в друго село, но се успокоявала с това, че самата тя, Ракина, имала в Годлево сестра - Парашкева, омъжена у Сланчеви, за Лазко.

Лазар Котулов и съпругата му Султана имали трима синове и една дъщеря: Атанас, Никола, Георги и Мина. По-късно се пръснали, потърсили препитание на разни места. Потомците на Атанас са в с. Дорково, а Никола с децата си Надежда, Кръста, Атанас се озовал чак в с. Дянково, Разградско. Сестрата Мина първо се омъжила в Годлево за Илия Средков. Родили им се три деца: Кральо, Велика и Кръстана. Бащата починал, а овдовялата Мина повторила в Добърско с Никифор Костов. (Вж. Добърско, сх. 26.)

Братът Атанас Лазаров Котулов и съпругата му Атанаса, дъщеря на поп Константин от Годлево, отгледали син и пет дъщери: Иван, Кина, Йордана, Мария, Стоянка, и Султана. Задомени са всички. Проследено е развитието само на Иван.

Иван и съпругата му Рада от Праматарови отгледали четири дъщери и двама синове: Катерина, Венера, Цветана, Мария, Атанас и Стоян. Задомени са и шестимата. (За развитията им виж родова схема Котулови от Годлево.)

ПОПКОНСТАНТИНОВИ

Името на фамилията е на поп Константин Иванов, роден през втората четвърт на 19. век в село Годлево. В семейството на поп Константин са отгледани шест деца, трима синове и три дъщери: Георги, Иван, Симеон, Атанаса, Елена и Кина. Всички в дома знаели четмо и писмо. Двама от братята - Георги и Симеон, получили образование и по-късно станали даскали. Задомени са и шестимата. Създали са семейства с богати разклонения. Атанаса отишла у Котулови за Атанас Лазаров, Елена - у Калоянови, Кина първо у ...и повторно - у... Братът Иван оженил дъщеря си Спаса у Сланчеви за Иван Лазаров (Арсениев).

Георги Попконстантинов. В това даскалско семейство са отгледани четирима синове и две дъщери: Петър, Иван, Васил, Владимир, Мина и Султана. Петър е учител и млад войвода през 1903 година. Гробът му е в местността Горни клинец, недалеко от Радонова позиция, високо в Рила. Братът Васил е известният по-късно д-р Попов в Разлог. Владимир е професор, доктор по ветеринарна медицина в София. Сестрата Мина е омъжена в Бачево. Иван е създал семейство в Годлево. Султана, по-малката дъщеря на даскал Георги Попконстантинов, е омъжена в Добърско за Петър Кръстев Бучков. Вж. Добърско, 7/41.

Симеон Попконстантинов. Известен е бил Симеон даскала от Годлево. Животът му бил отдаден на борбите за освобождение на Македония. Налагало му се да се спазарява за даскал в различни села. Като бил даскал в с. Баня, Разложко, младият даскал Симеон взел за съпруга Райна, най-малката от петте дъщери на тамошния поп Иван. Родили се на Симеон и Райна син и три дъщери: Борис, Верка, Надежда и Росица. Продълженията им са в Разлог.

В родовата схема развитието на Попконстантинови е проследено само през 19. век.

Потомците на поп Константин от Годлево са приели за свое фамилно име Попови.

СЛАНЧЕВИ

Фамилното име Сланчеви от с. Годлево е на старинен род с много разклонения. От втората четвърт на 19. век се оглавявал от Лазар (Ласко) Сланчев. Потомци на тоя клон по-късно са с фамилно име Праматареви. Друг клон от Сланчеви са с фамилно име Арсениеви.

Лазар Сланчев бил известен представител на рода. Негова жена била Парашкева, една от петте дъщери на Кръстьо Тошев Бучков от Добърско. Лазко и Парашкева имали четири дъщери и един син: Елена, Рада, Султана, Мария и Стою. Стою бил смел борец в борбите за освобождение. През 1903 година турските власти го заловили и го обесили на върба край селото. Наричали го Годлевския Индже. Сестрите са омъжени и имат богати развития. (Виж родовата схема.) За да продължи да пуши коминът на тая Сланчева къща, родителите Лазар и Парашкева приели за дъщеря си Мария зет. Това бил Тодор Праматаров от с. Г. Драглище.

ПРАМАТАРОВИ

Зетят Тодор и съпругата му Мария отгледали многолюдна челяд - три дъщери и петима синове: Палагия, Георги, Иван, Лазар, Рада, Петър, Асен и Щеряна. Задомени са всички. Виж родовата схема, където са проследени развитията им само през 19. век.

БАНСКО

Банско е известно селище под Пирин в Разлога.

В миналото Пирин и Банско неведнъж са приютявали населението от котловината и го закриляли, когато го грозяла някаква заплаха и външен натиск¹. Много от фамилиите тук са старинни². Техни потомци живеят не само в Банско, а ги има пръснати в различни села и градове у нас и в чужбина. Където и да са попаднали, банскалии дълго пазят спомени за родовите си корени. Но не са малко и тези от последните поколения, които времето е отдалечило и следите им са почти заличени.

През 1815 г. на сръбския книжовник Вук Караджич попаднала българската народна песен "Не рани рано на вода", която той много харесал и решил да събере и запише още български песни. Това му се удало няколко години по-късно, когато от Лазар Герман из Разлога научил още много български народни песни.

Ето ПЕСНА БУГАРСКА - "Не рани рано на вода":

Не рани рано на вода,
доз Белолико! (припява се)
Не клопай ведри ковани
на тиа бистри кладенци.
Кални са друми широки,
дълги са нощи длъбоки.
Легна шем либе, заспа щем
у тиа трите дворове.
У трите двора три бора,
на трите бора три гнезда
у трите гнезда три словея.
Едно ми пее вечер,
второ ми пее полнощи,
трето ми пее у зора.
Щото ми пее у вечер,
оно ми тихо говори:
Прегръщайте се двама млади!
Щото ми пее у зора,
оно ми тихо говори:
Стайте, стай два млада!

В книгата на Г. Игнатович Прилог проучванию Букових веза са Бугарима, Београд, 1964, четем:

...На 24.09.1860 г. Вук е добио от Радуевца от Максима Шкирилича, Латова, тринаесет народних песама мегю ними и шест бугарских:

1. Сношти ми телал викаше

2. Янке ле, бело момиче

3. Пошла Румена, море, на вода

4. Сабуди ме, мила майно ле

5. Гледай ме, гледай, Стойне ле

6. Бог да убие твоята майка, о Янке

От заселването в Банско на няколко известни фамилии от Добърско през далечната 1666 г. е изминало много време. Забравени са родовите връзки. Думата братовчед, употребявана до неотдавна като обръщение между банскалии и добърчани, някога в далечното минало по всяка вероятност е била с конкретното си значение, но с времето тя е добила в себе си и нотки на нещо далечно, нещо невероятно, легендарно и се употребява шеговито. Родови общувания между двете селища през 18. и 19. век не се помнят. Имало е единични случаи. (Такива са осиновено дете от Банско у Бучкови от края на 19. век и една женитба у Бельови в Добърско.)

Новите примери на сродявания са от втората половина на 20. век. Фамилните имена Байкови, Бельови, Будини, Бучкови, Вратегови, Ласкови, Узунови са от Добърско. Донесли са ги заселници, повечето тукашни зетьове. Съпругите на тези зетьове, мъже от Добърско, дошли в Банско, са от тукашните фамилии Чакърови, Лечеви, Зайкови, Кочукови, Кадеви.

В Банско от Добърско има не само мъже, а и жени. През същия период - към края на 20. век, няколко девойки от Добърско са се омъжили в Банско. Те са от клонове на добърските фамилии Чорбаджиеви, Иванови, Попови, Бучкови, Бельови. Снахи са съответно в банските фамилии Ушеви, Рупчини, Клечорови, пак Рупчини, Попови. С родови корени от Добърско има и сред заселниците от околните селища в Банско.

ФАМИЛНИ ИМЕНА в Банско, които са от лични имена, каквито има в ктиторските стенописи в Старата църква в Добърско

КАДЕВИ

Името на фамилията е по личното име Кадо. В сегашната практика то не се среща. Мъж с това име е записан в поменика на ктиторите в старата църква в Добърско.

Представител на фамилията в Банско от втората четвърт на 19. век е известният Никола Кадев. Никола и съпругата му Сандра отгледали пет деца - една дъщеря и четирима синове - Елена, Петър, Георги, Лазар и Костадин. Костадин, най-малкия брат, създал семейство и отгледал син Димитър, роден 1907 г. Димитър има двама синове - Михаил и Костадин. Те са носители на фамилното име Кадеви в Банско през 20. век. (По-долу е проследено развитието на клона с начало Лазар, бащата на баба Сара).

Лазар Николов Кадев. Банско е взело активно участие в Разложкото въстание през 1878 година. След погрома му голяма част от подгоненото население било принудено да напусне родния си край. Погледите на бежанците били обърнати към свободна България. Посоката била - Предела - Горна Джумая - през границата близо до Кочериново, та най-после в така жадуваните свободни краища на България. Сред върволицата в групата бежанци от Банско бил и Лазар Кадев. Наскоро жена му била умряла и той водел, по право носел на ръце двете си невръстни сирачета-момичета. По-малкото Сара било на три години, а другото - на пет. Крачел Лазар и премислял съдбата си. Преминали границата и от върволицата се заоткъсвали малки групи бежанци. Отбивали се от пътя и отсядали в близките села. Лазар Кадев се отбил за малко при налбанта (подковача) край пътя до с. Долна Диканя, Пернишко, оставил му децата си и продължил за София. Бащата казал само: Ако искате, приберете ги или ги дайте на друг, но не ги изхвърляйте. Подковачът извикал жена си. Тя разбрала каква е работата и насълзена ги приела като дар от Бога. В София Лазар Кадев се хванал на работа в Захарната фабрика. Ходил няколко пъти в Долна Диканя да види децата си. Не закъсняла и лошата вест за Лазар, затова, че бил загинал при някаква злополука във фабриката.

Пораснали момичетата в с. Долна Диканя и ги оженили. (Проследен е клонът за Сара).

Сара задомили в с. Друган, Радомирско, за Игнат от рода Похареви. (Там са махалите Ладомир, Опалово, Старо село.) Бащата на Игнат се казвал Благой, а майката Пена. Те били осиновили Игнат и после им се родили син Илия и дъщеря Катерина. Съпругът на Катерина се казвал Георги Карадачки. Имали син Тимчо. Илия имал син Станимир (убит 1944 г.), негов син е Пешо Похарев. Техен сродник се казвал Косте без гащи.

Игнат, съпругът на Сара, дълги години бил миньор в Бобовдол. През 1922 г. Игнат натоварил челядта си на каруца и потеглили за София. Озовали се в квартал Баталова воденица, където по-късно си стегнали къщурка. Сара и Игнат имали шест деца - Стефан, Славка, Божурка, Цветана, Велик и Виктория. Бащата изкарвал хляба им по строежите. Водел сина си Стефан, който станал известен мозайкаджия. Момичетата работели в тютюневата фабрика. Било им поръчано да се укриват зад балите, когато узнаят, че минава проверка от синдикатите. Синовете и дъщерите на Сара и Игнат създали семейства. Стефан и съпругата му Танка имат двама синове - Димитър и Игнат, и дъщеря Йорданка. Славка и съпругът й Пешо отгледали пет дъщери - Лида, Таня, Мара, Кунка и Траянка. Божурка и съпругът й Станимир имат двама синове - Йордан и Никола, и дъщеря Снежана. (За тях виж родовата схема на Николови от с. Прибой, Радомирско.) Цветана, четвъртото дете на Сара и Игнат, със съпруга си Сава имат син Витан и дъщеря Емилия. Велик и съпругата му Иванка имат двама синове - Лазар и Георги. Виктория, най-малката дъщеря на Сара и Игнат, със съпруга си Любомир имат две дъщери - Елисавета и Василка. Всичките седемнадесет внуци на баба Сара и дядо Игнат са създали семейства и имат продължения. (За развитията им през 20. век виж родова схема Кадеви от Банско, клон баба Сара.)

РАЗЛОГ

Град Разлог се намира в Разложката котловина. Тя се заключава между планините Рила, Пирин и Западните Родопи. Градът е разположен в централната част на тази едноименна котловина. В миналото Разлог се е наричал Мехомия. Землището му е в подножието на Пирин. Жителите му са българи. До 1912 г. тук е имало много турци и българомохамедани. Те са преобладавали. (В документ от 1660 г. се отбелязва, че в Мехомия е имало 68 български домакинства, а в същото време в малкото село Долно Драглище е имало 81 домакинства.) След 1912 г. в Разлог отсядат много българи, бежанци от Беломорието, идват заселници отвън. Градът нараства.

Заселническите и родствени взаимоотношения между Разлог и околните села са били ограничени в по-далечното минало, но все пак ги е имало. В Добърско има фамилно име Мандарови. То е по думата мандар-биволар. (Почти всяка къща в Разлог е имала биволица.) Пастирите в Мехомия (Разлог) са били из средите на раята от планинското Добърско. Старинното фамилно име Джупанови в Разлог е донесено от Добърско. От 19. век са няколкото случая на жени от Добърско, дошли в разложки фамилии и обратно - жени от Разлог, омъжени в Добърско. Имало е в разложка къща жена от Махлиови от Добърско. У Йонкини в Разлог е имало жена с доведено дете от Костови от Добърско. У Парапунови в Разлог също е имало жена с доведено дете от Телеви от Добърско. Парашкева от Попови в Добърско е била омъжена у Грънчарови в Разлог. (Тоя клон Грънчарови са известни с фамилно име Парашкевини.) По-късно тая Парашкева е омъжила дъщеря си Мария за Димитър Ласков в Добърско. От омъжена в Банско дъщеря на Парашкева е била Парашкева Досева, заселници в с. Ковачевци, Пернишко. От крайните години на 19. век майка на многолюдна челяд у Корунови в Добърско е била жена на име Елена от Разлог.

През 20. век заселванията в Разлог от Добърско и взаимните родови общувания са много повече в сравнение с предишните векове. Списъкът на фамилните имена в Разлог е обогатен с донесените такива от заселниците от Добърско. Те са предимно от втората половина на века: Балакчиеви, Будини, Бучкови, Вратегови, Джуневи, някогашните Джупанови, Корунови, Корунчеви, Костови, Ласкови, Линкови, Лучкови, Найденови, Папеви, Попатанасови, Попови, Рускови, Узунови, Цинзови, Гаргови.

Жени от Добърско, съпруги на мъже от Разлог през 20. век

Жени от Разлог, съпруги на мъже от Добърско през 20. век

Добърско - Разлог, 20. век

Брой на жените от Добърско, съпруги на мъже от Разлог Брой на жените от Разлог, съпруги на мъже от Добърско Брой на заселниците в Разлог от Добърско В това число не са включени родените в Разлог след заселването.

БАЧЕВО

Село Бачево се намира в северозападните крайни земи в Разложката котловина. Разположено е в горния край на равно поле, през което протичат две реки, а над селото са гората и планината.

Като дошли турците, харесали селото и се настанили в него. Нарекли го Башево - "най-хубаво", "най-главно". Богатите бачевци векове наред могли да разчитат на евтина работна ръка от двете съседни припечки села Годлево и Добърско³.

След 1912 г. няколко бедни семейства от Добърско са се преселили в Бачево. По-късно моми от Добърско са омъжени в Бачево.

Списък на лицата, които са от Добърско и през различни години на 20. век са се преселили, а други са женени в Бачево⁴

АНГЕЛОВИ

От тоя род е Елена, съпруга на Коста Ил. Цинзев, който бил с родови корени от Добърско. (Родителите на Коста били заселници в Бачево от края на 19. век.)

От втората половина на 19. век фамилията Ангелови от тоя клон се представлявала от Димитър Ангелов. Той имал син Никола. Никола и съпругата му Севда отгледали и задомили две дъщери и син: Мария, Катерина и Илия. За техните развития вж. схемата. Мария е омъжена у Механджиеви за Серафим Иванов. Катерина е омъжена у Рашеви за Иван Стефанов.

ДОЛНО ДРАГЛИЩЕ

Село Долно Драглище, Разложко, се намира в североизточните земи на котловината, малко по-надолу от с. Горно Драглище. Разположено е на двата бряга на река Драглищица, там, където от запад в нея се влива друга река с име Клиница, идваща откъм съседното високопланинско село Добърско. Землището на с. Долно Драглище обхваща крайречните равнини и части от околните хълмове. Горите на селото са далеко в Рила - Динков дол, над Белица. Населението е българско. Славело се в миналото с просветната си дейност в цялата околност, с даскали, с попове, а по-късно и с офицери от Българската армия. (Сведения за разни страни от историята на селото и за известни негови жители и потомци се съдържат в книгата на Добри Й. Чолаков "Неизбледняващи образи", С. 1989.) Долно Драглище е едно от най-малките села в Разложко. След 1878 г., като не се сбъднали очакванията за освобождение, голяма част от жителите на селото, сред които и цели родове, се преселили в пределите на свободна България. Най-много са в с. Златица.

Сродявания между фамилии от Добърско и от Долно Драглище е имало още в далечното минало. През 1812 г. Иванка Попова, дъщерята на тогавашния свещеник в Добърско, станала съпруга на Филип Стойчов Чолаков от Долно Драглище. От по-късно време - от втората половина на 19. век докъм средата на 20. век в няколко добърски фамилии е имало жена от Долно Драглище - 5 случая: Мария - за Досе Бельов, Мария - за Иван Джупанов, Мария - за Кост. Корунчев, Санка - за Георги Никиф. Костов, Надежда - за Васил Ил. Бучков. Няколко години по-късно - през последните десетилетия на 20. век, млади жени и мъже от едното село намират късмета си в другото село. От Долно Драглище в Добърско са омъжени шест моми: Величка - за Петър Хр. Найденов, Елена - за Георги П. Костов, Мария - за Румен Бельов, Гергана - за Христо Г. Балакчиев, Мария - за Атанас Т. Лучков, Мариана - за Прифан Кост. Ролев. С няколко повече за същия период са момите от Добърско, омъжени в Долно Драглище:

Заселвания на мъже има само в едната посока - от Добърско в Долно Драглище (общо четирима мъже). Техните развития докъм края на 20. век са проследени по фамилните им имена, в съответната родова схема в Добърско. Четиримата мъже са: Илия Янев Бельов, вж. Добърско, род. схема Бельови Илия Кр. Корунов и брат му

Иван (Харизанов), вж. Добърско, род. схема Корунови Петър Хр. Найденов, вж. Добърско, род. схема Найденови Сродяванията между Добърско и Долно Драглище продължават.

БАНЯ

Разложкото село Баня е разположено в източните равни земи на котловината. Тук се събират разложките реки от Пирин и Рила. Селото се славело с подредените по тези реки воденици и тепавици, валевици. Селото е известно с топлите си минерални извори. Населението е българско. До 1912 г. е имало и турско население, българо-мохамедани. (Сведения за разни страни от живота в Баня през 19. век се съдържат в книгата на свещеник Иван Поппанайотов Асянчин "Принос за изучаване на Разлога и по-частно с. Баня, Разложко", Пловдив, 1915.) През вековете взаимоотношенията между селата Баня и Добърско са били различни. Богатите бейове от Баня в миналото по време на жътва са могли да разчитат на работната ръка от Добърско и населението му отработвало ангарията си по бейските ниви. Пастири и паша за яловата си стока през лятото банялии избирали от Нидобрацко. В замяна неведнъж през гладни години бедните от Добърско опирали до милосърдието на воденичарите в Баня.

Сродяванията между фамилии от Баня и Добърско в миналото са били рядкост. В Добърско се споменава за единични случаи от края на 19. век и началото на 20. век. Имало е от Баня жена Елена у Попови, по-късно майката на многолюдна челяд у един от Корунови, пак Елена, била също от Баня. Заселникът Младен Джупанов в Баня бил пък от Добърско.

Броят на заселванията и на женитбите се увеличава през втората половина на 20. век. Фамилните имена Джупанови, Махлиеви, Рускови, Кънчеви, Ласкови, Лучкови, Корунови в Баня са донесени от заселници от Добърско. Към края на 20. век на седем мъже от Добърско съпругата е от Баня. На толкова мъже от Баня съпругата е от Добърско.

Жени от Добърско, омъжени в Баня през втората половина на 20. век

Мъже и цели семейства от Добърско, заселници в Баня през втората половина на 20. век

Мъже от Добърско, чиято съпруга е от Баня или жени от Баня омъжени в Добърско през втората половина на 20. век

ГЕРАСИМОВИ

Фамилното име Герасимови в с. Баня, Разложко, е продължение на фамилното име Стефанови.

В началото на 19. век фамилията се представлява от мъж на име Стефан. Той имал трима синове: Иван, Тодор и Глигор. Тук е проследено развитието на клона само на един от тримата братя - Глигор.

Глигор Стефанов от с. Баня имал четири дъщери и син: Магда, Ангелина, Янка, Мария и Герасим. Бащата Глигор починал и оставил децата си сираци. Отгледала и задомила ги майката. Били са бедни. Магда се омъжила за Иван Нишков в с. Долно Драглище, Ангелина - за мъж от Аврамови в Якоруда. Янка е омъжена в селото за Йордан Драговчев, Мария - за Юван, сетнешния поп в с. Баня. От така създадените семейства по-късни следи, освен в Баня, има в Якоруда, в с. Долна баня, Софийски окръг, в Бургас, в Разлог и другаде. С най-многолюдна челяд от четирите сестри били попадията Мария и поп Юван - шест дъщери и син: Райна, Ленка, Зоица, Кръстана, Палагия, Игрипина и Георги. Най-голямата Райна се омъжила за Симеон Попконстантинов, известния в цяло Разложко даскал Симеон от Годлево. Задомени са и другите. По-нататъшните им развития тук не са проследени.

Задомила четирите си дъщери, сестрите на Герасим, сиротата майка беряла грижи за самия него, за сина си Герасим. Искала майката да го ожени за богата мома.

Герасим Глигоров Стефанов (1854-1934 г.). Името на Герасим било известно не само в Баня, но и сред бедните в околните села. Те познавали неговото милосърдие и готовност, ако може с нещо да помогне. Такова добродетелно било и неговото семейство. Имали съпрузите Янка и Герасим три деца - двама синове и една дъщеря: Георги, Григор и Елена. Майката била от богат род, от Лулеови, но първоначалните очаквания, че тя ще донесе богатство и в тоя дом, останали напразни. Трудил се Герасим, преборвал се със сиромашията. (Братята Пенко и Динко Лулеови нищо не били дали на сестра си Яна у Герасимови.) С много труд Герасим се сдобил с имот. Яна, съпругата м у, била дребна, слабичка и все болнава, та когато децата били още малки, Герасим ходел все сам на нивата и ливадата. Бил е як, сръчен и изобретателен. По-слабите жита косел с коса вместо да жъне със сърп. Косата му била с присобление, рог, за да поваля стъблата право, та после да може да се събира и връзва на снопи. За трудолюбието и силата на Герасим хората казвали: "Перин да му дадеш, да се сравни и почисти за ливада, нема да се уплаши."

Имало е и обяснение за силата на Герасим. Никола Георгиев, внук на Герасим, е слушал да се разказва у тях: "Дедо Герасим е босал до седем годин. Като е бил на четири-пет годинки, вече се е досещал за срам, скритом е подавал лъжица на майка си и тя си е знаела, ке требува да нацрека в нея млеко и да му даде да пие." Яки, силни са били Герасимовите биволи. За неговия бивол Сабе се е говорело: "Каща да му завръжеш, ке я потегли." Герасим Глигоров Стефанов е знаел библията, тълкувал я е. Христовото учение за него е било справедливо и не се е задоволявал само да го изповядва, ами е воювал срещу ония, които го извращавали. Поп Юван, макaр че са били роднини, се отбивал от пътя си, за да избегне срещата, хапливия му език. Герасим е полемизирал с попoвете, с неверниците и не е пропускал да ги изобличи, когато е трябвало. Сам той е помагал на бедни. Приютявал е сираци, хранел ги е, обличал ги е, отглеждал ги е. Мнозина сиромаси от Добърско са опирали до неговото милосърдие. Знаели са в Баня за сръчните ръце на Герасим. За строителството търсели пак него. Извикал го веднъж Сулиман ага, главатарят на селото, и му рекъл: "Герасиме, поарчил съм сто златни лева за водениците, ама файда нема, реката като предойде отнесе сичко." Наел се Герасим, при условие че ще построи две воденици и едната да е за самия него. Построил Герасим водениците малко по-встрани от речното корито, а сaмото водохващане било по-отдалеко. Като придойдела реката, отвличала само бента, самите постройки оставали невредими. Завидял Сулиман ага и решил да прогони Герасим. Завело се съдебно дело. Цялото село знаело за условието. Съдът отсъдил на Герасим правото на собственост на едната воденица. Сулиман ага недоумявал: "Каков е тоа суд? Турчино да падне, прав да излезе каурино."

Наистина през ония години подобни случаи в турските съдилища са били рядкост.

Борбите за освобождение и свързаните с тях дела са били близки и познати на Герасим Глигоров. През 1876 г. в Баня се е водела усилена подготовка за въстание и той е вземал дейно участие в нея. Две години по-късно (1878 г.) избухнало Кресненско-Разложкото въстание. Герасим е стоял в центъра на водените битки в Баня. В годините на македонските борби от началото на века Герасимовата воденица се била превърнала на склад, приемна на пушки, които били пренасяни от Рилския манастир през планината - Добърско - Г. Драглище - Д. Драглище - Баня и... Въоръжавала се цяла Македония. При един провал в преноса на пушки от воденицата до къщата в селото Герасим бил обвинен и осъден от турските власти на 101 г. затвор. Лежал е в затвора Еди куле в Солун, където имало две хиляди души затворници. Пуснат бил след някоя година по силата на амнистия. Завърнал се в Баня, Герасим, проповедникът на Христовото учение, поборникът за свобода и независимост, сега вече и социалист. Тези нови идеи са възприети от синовете му Георги и Григор. Много и не леки за семейство Герасимови са сетнешните изпитания по поетия път на борбата. Запомнена с много благодеяния и с големите рискове, които поемала в готовността си да помогне, е баба Ленка Герасимова от Баня, разложката баба Тонка, съпругата на Георги Герасимов.

Дъщерята и синовете на Герасим Глигоров са създали семействата си в с. Баня в началото на 20. век.

Елена, дъщерята на Герасим, е омъжена за Георги Софрониев.

Синът на Герасим, Георги и съпругата му Елена, поменатата по-горе баба Ленка, отгледали и задомили три дъщери и трима синове: Янка, Мария, Герасим, Никола, Александър и Люба. (За създадените от тях семейства и за развитията им през 20. век виж схемата.)

Другият син на Герасим, Григор и съпругата му Магда (от Стипцови) отгледали и задомили четири дъщери и един син: Янка, Катерина, Георги, Мария и Елена. (За създадените от тях семейства и развитията им през 20. век вж. схемата.)

Към края на 20. век у Герасимови има млади представители в рода, които да пренесат името му в 21. век.

БЕЛИЦА

Белица е старинно селище в Разлога. По местоположение отстои встрани от другите населени места. Намира се в североизточните периферни земи на котловината.

Откъсната, отдалечена се явява Белица и за селата, които се намират най-близо на запад от нея. Разделя ги висок и трудно проходим хребет. Едно от тези села е Добърско.

За периода от края на 19. докъм края на 20. век случаите на сродявания между родове от Белица и Добърско са незначителни по броя им. Изразяват се предимно в женитби и няколко заселвания.

Женени и заселени от Добърско в Белица от края на 19. век

Женени и заселени от Белица в Добърско

ЯКОРУДА

Град Якоруда е в най-източните горни земи на Разлога. Селището е разположено от двете страни на река Места. Жителите му са българи. Една част от тях са с мохамеданска вяра.

Родовите връзки между Добърско и Якоруда са отдавнашни, но по броя си са ограничени. В Добърско има предание за отсядане на двама братя: Дошли със стадата си откъм охридските земи двамина братя. Единият избрал пасищата над село Добърско, а другият отседнал в Якоруда. Това е било през втората половина на 18. век. Прочули се по-късно с егреците си в Куртово. Години наред се поддържали роднински връзки. Момък на име Лазар Бучков от клон на тоя род в Добърско отишъл зет в Якоруда. После почти цели два века няма родови общувания. От втората половина на 20. век са случаите на взаимни родови общувания:

ЕЛЕШНИЦА

Село Елешница се намира в източната периферия на Разложката котловина. Макар и отдалечено от другите села, то винаги се е ползвало с известност. В миналото, като потрябвали някому дюлгери, там ги търсел. Но за сродявания то си остава далечно.

Отдалечено се явява Елешница и за Добърско. Случаите на сродяване чрез женитби и заселвания са незначителни по брой. От близкото минало се знае само за мома от Мандарови, женена в Елешница, казвала се е Неделя. От втората половина на 20. век там има зет и снаха от Добърско. Това са Захари К. Ченов и Палагия у Калеви. По-голям е броят на момите от Елешница, омъжени в Добърско (5).

ДОБРИНИЩЕ

Село Добринище е разположено в югоизточните крайни земи на Разлога. На юг от селото е дефилето, след което се отваря Неврокопското поле. По този пролом протича река Места, която току-що е събрала водите от разложките реки. Селото е известно с топлите си минерални извори. Населението е българско.

Село Добринище и село Добърско са отдалечени едно от друго, намират се в две противоположни посоки на котловината Разлог. Общуванията между тях са ограничени. В разкази от Добърско за недалечното му минало (до 1912 г.) се говори за добринишките анове, където отсядали потеглилите на път за Долната земя (Беломорието) на ишчелък или поклонници в Светогорските манастири. От тези ханове се потегляло сутрин още призори надолу по дефилето, по Дервене, както го наричали. По турската дума дербент - проход, ще да е името на село Добринище. Освен за добринишките анове, в разкази в Добърско се споменават, макар и малко на брой, и други примери на общуване. В тайна са забулени споменаванията за общи действия в борбите за освобождение (най-вече в годините около 1903). Имало е към края на 19. век и взаимни осиновявания на деца (Тодор Хр. Бунин от Добърско бил осиновен в детските му години в Добринище - към края на 19. век).

Общуванията между отделни родове от двете селища са от втората половина на 20. век. От тоя период са няколкото женитби, при които мъжът е от Добърско, а съпругата е от Добринище:

ОБИДИМ

Село Обидим е в дефилето Дервене на юг от с. Добринище. Общуванията между отделни родове от с. Обидим и от с. Добърско са също от втората половина на 20. век. По броя си случаите са малко. От същия период е заселникът в Добърско Вельо Бл. Гаргов от с. Обидим. Той бил зет в Добърско за Димитрина К. Мицина. (Имат продължение в Разлог.) Съпружески събирания от тоя период, втората половина на 20. век, са и:

БЕЛЕЖКИ

1. През 17. век (1666 г.) една голяма част от населението на Добърско се преселило в Банско. [обратно]

2. Повечето от преселилите се в Банско от Добърско били представители на знатните ктиторски родове (Богданови, Вълчеви, Угринови) чиито имена са изписани в стенописите на Старата църква в Добърско. (От рода Вълчеви са родовите корени на Паисий, вж. родова схема на ктиторите на Старата църква в Добърско.) Еднакви за двете селища били заниманията през следващия век на смелите и предприемчиви мъже - търговия с далечни земи - Виена, Будима. В Добърско има запазено предание, в което се казва за това, че банските търговци наричали търговците от Добърско Будимците, което означавало, че държали търговията с Будимаграда (Будапеща), там били търговските им кантори. [обратно]

3. Общуванията на Бачево и двете припечки села Годлево и Добърско били ограничени. Между бачевци и годлевци се случвали междусъседски спорове за мерата, та общуванията с тях били по-осезаеми, но с Добърско не било така. Богатите бачевци се досещали за Добърско два пъти на годината - първо около Гергьовден, когато са цанели (спазарявали) измекяри и овчари, и втори път по жътва, когато на бачевци трябвали жетвари. [обратно]

4. Случаите на жени от Бачево, омъжени в Добърско, са по-малко. Вж. сх. 2, 26, 49. [обратно]

5. В Бачево имало и българи, те са потомци на стари родове, някогашни поселници по тия земи. При тях отсядали и с тях се сродявали дошлите от околните села преселници. Те имали участта на раята. За Коста Цинзев, дошъл в Бачево с родителите си от Добърско, има запазено предание. Порасъл Коста и се оженил за Елена (от Ангелови). Той бил овчар и живеел повече на кошарата. Двама турци често го навестявали. Той им колел агнета, гощавал ги. Веднъж като яли и пили, свършило се виното и те накарали Коста да отиде в селото, да купи от кръчмаря и да им донесе. Коста се досещал какво са намислили те да правят тук с младата му жена и се възпротивил. Завързала се борба. Коста бил як и бърже ги победил. Завързал ги и ги набил. За него в Бачево повече място нямало. Взел той жената и децата и прекосили планината. Озовали се в Самоков. [обратно]

6. Отделни клонове на много бачевски фамилии имат родови връзки с клонове на фамилии от Добърско. За тези родови връзки виж съответната родова схема на фамилията в Добърско. [обратно]

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.