Лазар Цинзов

web | Село Добърско

1. БАБАЛИОВИ

Името Бабалиови ще да е получено от прозвището Бабалията, което в превод от турски е със значение "бащата" (първенецът, най-старшият).

В миналото мъжете на фамилията Бабалиови от Добърско са били известни керванджии. На самарни коне от Беломорието доставяли памук на пазарите във Виена и в други средноевропейски градове, а докарвали манифактурни стоки.

Братята Кръстьо 1/3 и Стамен 1/4 Спасови Бабалиови поддържали традицията на дедите си докъм края на 19. век. За дълги години Стамен е бил спазарен от манастира Ватопед да прекарва продукцията от стадата овце (вълна, масло, сирене, кашкавал) от мандрите в Добърската планина до Света гора.

Бабалиови участвали активно в борбата за освобождение. В Баненската буна (Разложкото въстание - 1878 г.) сред бунтарите от Добърско бил и Стамен Бабалиов. В края на 19. век и първите години на 20. век, когато Игнат, най-големият син на Петкана и Стамен, бил четник, къщата на Бабалиови станала квартира на Македонската организация.

След погрома на въстанието (1903 г.) цялата фамилия на Стамен подирила спасение далече в пределите на свободна България. Озовали се в с. Хотанца, Русенско.

През 1941 г. в Добруджа се преселили и останалите - клонът на Димана и Кръстьо 1/3.

Името на Бабалиови е обречено на забрава. В Добърско от тях няма, а потомците на Манол 1/1 в Хотанца последователно са Манолови, Спасови, Стаменови, Игнатови, Симеонови, т.е. името на дядото се явява фамилно име за внуците.

2. БАЙКОВИ

Името на фамилията е по личното име Байко.

Лично име Байко в Добърско сега няма. Не се помни да го е имало в близкото минало. Фамилията Байкови в Добърско е старинна.

Доживелите до старост Байкови мъже се помнят като хора работливи, физически силни, с бунтарски дух, с интересни преживелици от годините на робството, от комитско време.

Преди околните махали да изоставят местата си и да се приютят в централното селище, Байкови са обитавали баирите Света Богородица и на север.

Характерни лични имена на мъже във фамилията през последните два века са Илия, Георги, Христо, Лазар, Иван, Димчо, а на жени са: Мария, Киряна, Илияна, Катерина, Янка (Яна), Евдокия, Петра, Велика (Лича).

В корена на рода от началото на 1800 г. стои мъж с име Илия 2/1. Той имал двама синове: Благо 2/2 и Георги 2/3. Единият от тях - Благо, имал също двама синове: Илия 2/4 и Георги 2/5, а братът Георги имал само един син - Христоско 2/6.

Илия 2/4 от средата на 19. век имал многолюдна челяд: Георги 2/7, Мария 2/8, Киряна 2/9, Велика (Лича) 2/10, Кръстьо 2/11 и Тодор 2/12. За семействата на сестрите вж. сх. 2. Кръстьо (Крънде) отишъл зет у Бабалиови за Сусана 1/5, та потомството на тоя брат е с фамилно име Бабалиови, а не Байкови. Богато през 20. век е развитието от Георги 2/7 и жена му Зъна 7/30. Вж. сх. 2а. Развитието на потомството от Тодор 2/12 и жена му Дина 14/31 е проследено в сх. 2б.

Георги 2/5, братът на Илия 2/4 от средата на 19. век, имал син и три дъщери: Христо 2/13, Катерина 2/14, Яна 2/15 и Евдокия 2/16. Мъжете на сестрите са посочени в сх. 2, а развитието от Христо 2/13 е проследено в сх. 2б. Това развитие по мъжка линия е прекъснато в началото на века. За Ленка 2/30 приели зет Атанас 49/1, но той запазил името си Попатанасов, а синовете му Петър 49/15, Стойо 49/17 и Симеон 49/18 са с фамилно име Попови.

Развитието на третия клон Байкови, с представител от средата на 19. век Христоско 2/6, е също с прекъсване по мъжка линия. Христоско имал три дъщери:

Мария 2/17, Петра 2/18 и Велика 2/19. За Мария приели зет Георги 24/29 Глигоров Корунов. Техният единствен син Иван 2/31 е с фамилно име Байков. Към края на 20. век с това фамилно име са и двамата му внуци: Васил 2/74 и Иван 2/75.

Фамилното име Байкови от Добърско е пренесено чак в Добруджа. Там към средата на 20. век със семейството си се преселва Лазар 2/25 Георгиев. Неговият брат Димчо 2/20 в началото на века пренесъл името в Америка. Представители на рода с фамилно име Байкови от втората половина на века има в Банско и в Благоевград.

В Добърско в края на века има осем Байкови къщи. В тях има мъжко продължение. Вж. сх. 2а и 2б.

3. БАЛАКЧИЕВИ

Името на фамилията е получено от турската дума баликчи - рибар. Местният изговор на думата е балъкчия. Някой от предците на фамилията в миналото се е занимавал с търговия на риба. Купували са риба от Солун и Кавала и на самарни коне са я докарвали по долината на р. Места до Неврокоп и Разлог, където са я продавали.

Представителите на рода от 19. век са били будни и предприемчиви. Повечето от водениците по реката са били Балакчиови. Къщите им са се намирали на тераса край реката (до сегашния мост).

Андрия 3/4 Илиев Балакчиев дълги години е бил кмет на селото. Бил е грамотен. Доскоро от него се пазели тефтери с водени общински записвания на турски и български. Челядта на Андрия е била женска, та затова у сегашните Балакчиеви няма негови потомци.

Кмет на селото е бил и Никола 2/5, брат на Андрия. Никола и Катерина са имали петима синове и две щерки: Атанас 3/10, Лазар 3/11, Васил 3/12, Микя 3/13, Пена 3/14, Гере 3/15 и Георги 3/16. Развитието и на седмината е богато. Последните му две деца момчета са били близнаци, та едното (Гере) е дал на Кръстьо Зарев Корунов 24/36. И двете щерки са отишли у известни родове - Микя за Киме 7/35 Г. Бучков и Пена за Тодор 5/24 Лазаров Будин 5/24. Най-големият от братята Атанас 3/10 заедно с жена си Зъна 14/29 са отишли на печалба в Румъния (гр. Фолтичан). Децата им Христо 3/17 и Мария 3/18 по-късно се завърнали в Добърско. Христо и жена му Магда имат многолюдна челяд: Мария 3/31, Люба 3/32, Вангелия 3/33, Георги 3/34, Атанас 3/35, Рада 3/36, Никола 3/37 и Горица 3/38. Задомени са всички. Мъжкото продължение у Балакчиови в Добърско към края на 20. век е от семействата на Георги и Атанас. Семейството на Никола е в Разлог. Вж. сх. 3. Лазар 3/11 и жена му Мария 37/13 имат двама синове и дъщеря: Петър 3/20, Костадин 3/21 и Катерина 3/22. Петър и жена му Надежда 16/10 имат двама синове и четири дъщери: Христина 3/39, Мария 3/40, Лазар 3/41, Ана 3/42, Рада 3/43 и Иван 3/44. От братята Лазар, семеен, е в София, а Иван, несемеен, към края на 20. век е в Добърско. Костадин 3/21 и жена му Линка 24/115 имат четирима синове и дъщеря: Георги 3/45, Атанас 3/46, Асен 3/47, Иван 3/48 и Яна 3/49. Развитието им е в Разлог.

Васил 3/12 и жена му Евдокия 2/16 опазили от децата си само Асен 3/23. Той и жена му Велика 7/56 отгледали трима синове и дъщеря: Димчо 3/50, Васил 3/51, Георги 3/52 и Люба 3/53. Към края на 20. век в Добърско от Димчо няма мъжко продължение. Семействата на братята Васил и Георги са в Разлог.

Потомците от коляното на Гере 3/15 в Добърско са с фамилно име Корунови, а тези от коляното на Георги 3/16 са в Дорково.

Към края на 20. век в Добърско има четири Балакчиеви къщи.

Представители на Балакчиеви (Балакчиове) от Добърско има в с. Дорково, в Разлог и в София.

4. БЕЛЬОВИ

Името си фамилията е получила от личното име Бельо. В Добърско не се помни лице с такова име.

В миналото се е говорело, че фамилията е дошла в селото от местността Почина. Там е имало махала. Реката, която тече в дола (в определен участък), се нарича Белчова река. Цветът на скалите по склоновете е сиво-бял. Допустимо е имената Бельо, Белчо да са били прякори на лица, обитавали тези места.

Бельови са дошли в селото, по всяка вероятност, през шейсетте години на 17. век (след потурчването - 1666 г.). Все по това време от Почина те са се пръснали в разни посоки. От същото коляно ще да са Бельови в Бабяк, в Елешница, пък и в други родопски села. Кираджилък и търговия са завели някои чак в Австрия.

В Добърско Бельови се помнят като добри овчари и се знаят като работливи хора.

В началото на 19. век (около 1800 г.) в селото е имало три огнища Бельови. Къщите им са били в долния край на селото. Техни тогавашни представители са: Радул 4/1, Коста 4/2 и Миле 4/3.

Радул имал само щерки, та развитието на тоя клон се прекъснало още през първата четвърт на века. Развитие бележат клоновете на Коста и особено тоя на Миле.

Коста 4/2. Внуци на Коста от сина му Митре 4/7 са Лазар 4/11 и Профе 4/12. Лазар и жена му Султа 50/18 имали шест деца: Георги 4/20, Никола 4/21, Васил 4/22, Пена 4/23, Кина 4/24 и Микя 4/25. Развитието им е в Дорково. Профе 4/12 и жена му Карафила останали само с един син, редкия като екземпляр, глухонемия Коле 4/26 Бельов. Останала млада вдовица, Карафила приела у Бельови вдовеца с две деца Димитър Корунчев 25/10. Природило им се още едно дете Лазар 25/22, но макар да са отгледани у Бельови, запазили името Корунчеви (сх. 25).

Миле 4/3. Той имал трима синове: Марко 4/8, Профе 4/9 и Панайот 4/10. От последния в Добърско няма поколение. Някъде се е изселил.

Марко 4/8 имал четирима синове: Яне 4/13, Симона 4/14, Иван 4/15 и Георги 4/16. Децата и на четиримата братя напуснали Добърско и наследството им е другаде: Илия 4/27 в Д. Драглище, Манол 4/28 Янев и брат му Христо 4/31 Ковачев в Добруджа, Христо 4/32 Симонов в Самоков, Павле 4/33 Иванов и Мирчо 4/37 Георгиев в Дорково.

Профе 4/9 имал един син Теодосия 4/17 и две щерки - Катерина 4/18 и Наса 4/19. Теодосия и жена му Мария 32/3 отгледали седем деца: Кирил 4/41, Лазар 4/42, Кина 4/43, Риста 4/44, Ветка 4/45, Спаса 4/46 и Илия 4/47. Бельови от първата четвърт на века са именно многолюдните семейства на братята Кирил 4/41, Лазар 4/42 и Илия 4/47.

Миграцията с посока към градовете от половината на века не подминава и Бельови в Добърско. Георги 4/71 занася името в гр. Гоце Делчев, а брат му Петър 4/74 - в Чехия. Синове на техни братовчеди с името Бельови също са в градове: Илия 4/80, Спас 4/90 - в Разлог, Иван 4/92 - в Монтана, Тодор 4/89 - в Благоевград, Кирил 4/81 - в Банско, Васил 4/94 - в Добринище, Иван 4/84 - в Етрополе. Към края на 20. век в Добърско има 10 Бельови къщи.

5. БУДИНИ

Фамилното име Будини в Добърско е по името на гр. Буда (сега Будапеща в Унгария). Търговските фамилии на Разлог през Средновековието имали в Средна Европа свои райони, където упражнявали търговията си. Когато в разговор ставало дума за добърските търговци, банскалиите ги наричали будимците, т.е. търговците, които имали търговски кантори в Будима града.

След преустановяване на търговските занимания, Будини в Добърско са известни с овчарлък и гурбетчийство. Години наред стада овци от Будини потегляли наесен за зимуване край морето и изпълвали тукашната планина напролет. За стопанската дейност на Будини от миналото напомнят имената на местности и обекти в землището на Добърско - Будин борикач, Будин егрек, Будините плевни.

В началото на 19. век в Добърско е имало три Будини къщи. През средата на 19. век едната се представлявала от Кире 5/4 Петрев Будин. Бил едър и притежавал голяма физическа сила. Могъл да изнесе на рамо от дълбок дол до пътя дърво, което другите едва помръдвали. На борба побеждавал пехливаните.

Кире имал двама синове и пет щерки: Милана 5/8а, Палагия 5/8, Елена 5/9, Мария 5/10, Димка 5/11, Средко 5/12 и Лазар 5/13. За мъжете на сестрите вж. сх. 5. Кире 5/4 дал детето си Средко за осиновяване у бездетните Мария и Кръстьо 67/1 Ущереви. Средко израснал у Ущереви, но запазил фамилното си име Будин. Средко 5/12 и жена му Кина 34/9 имали трима синове и една щерка: Тосе 46/1, Симеон 46/2, Григор 46/3 и Велика 46/4. Те през първата четвърт на 20. век се преселили в Дорково с фамилното име Овчарови. Развитието им там е богато, вж. сх. 46.

Лазар 5/13 и жена му Мария 34/20 имали четирима синове и дъщеря: Тодор 5/24, Спаса 5/25, Георги 5/26, Иван 5/27 и Илия 5/28. Спаса отишла у Бучкови за Христо 7/28 Младенов. Продължението на братята Иван и Илия е в Дорково.

Тодор 5/24 и жена му Пена 3/14 имат четирима синове и дъщеря: Павел 5/40, Иван 5/41, Марика 5/42, Илия 5/43 и Спас 5/44. За техните семейства в Добърско и за семействата на техните синове и внуци вж. сх. 5а.

Георги 5/26 отишъл зет у Чорбаджиове за Велика 73/22, но децата им: Мария 5/44, Спаса 5/46, Сафа 5/47, Илия 5/48 и Ленка 5/49 запазили фамилното име Будини. Задомени са и петимата. Илия и жена му Марика 50/94 имат двама синове: Георги 5/78 и Стате 5/79. Георги и жена му Марика 50/94 имат двама синове: Илия 5/96 и Петър 5/97. Синовете на Стате и жена му Соня 14/56 са Никола 5/98 и Марин 5/99.

В сх. 5б е проследено развитието на Будини в Добърско с начало на единия клон Атанас 5/2, а за другия - Кръстин 5/7. През 19. век са чести случаите на бездетни родители, които си осиновявали деца. (Прифан 5/29 е осиновено дете от Разлог; Тодор 5/35 - от Добринище; Микя 5/36 - от Разлог). Христо 73/28 пък е бил зет у Будини.

Към края на 20. век в Добърско има 10 Будини къщи.

6. БУНИНИ

Името си фамилията е получила от личното име Буна. И като съдим по това, че през последните сто години не се помни да е имало жена с това име, заключаваме, че фамилията е старинна.

Бунини са били мирни хора. В корена на рода от втората четвърт на 19. век стои Христо 6/2. Той е имал син Георги 6/3 и дъщеря Ветка 6/4, женена за Коста 24/36 Корунов. Георги и жена му Цвета имали две деца: Лазар 6/5 и Лаза 6/6, вероятно близнаци. Лаза се омъжила за Мавродиа 34/19 у Лучкови. Лазар и жена му Стоила 56/13 си осиновили момиче Магделина от Г. Драглище, после им се родили още три: Методи 6/8, Люба 6/9 и Мария 6/10. Люба се омъжила за Димчо 33/7, а Мария не се женила. Методи е последната мъжка рожба у Бунини. Баща му Лазар 6/5 загинал на война (1912-1918 г.). Вдовицата Стоила 56/13 оставила децата си у Бунини и повторно се омъжила за Георги 4/16. Магделина имала съдбата на майка си, останала млада вдовица у Байкови, повторила за Илия 34/38 Лучков.

Методи 6/8 и жена му Елена 30/30 имат женска челяд: Велика 6/11, Янка 6/12, Люба 6/13, Теменужка 6/14 и Юлита 6/15. Първите две са женени в Добърско, а последните три - другаде. В Добърско са Велика 6/11 за Михаил 50/83 Г. Попов, а Янка 6/12 е у Костови за Борис 26/15. За да се запази мъжкото присъствие в къщата, към края на 20. век у Бунини със семейството си е дошъл един от внуците на Методи 6/8 - Васил 26/61.

7. БУЧКОВИ

Името на фамилията е от личното име Бучко. А е допустимо името на фамилията да е от прякора "Бучката". Говорело се е в миналото, че някой от овчарите в рода е бил дребен, та като се наметнел с капотата (връхна дреха), отдалеч наподобявал "бучка".

Бучкови са били овчари. Първородината им е някъде в околностите на Охрид. Там към края на 18. век настъпили размирици. Овчарите често бивали обект на разбойнически обири. Тръгнали да търсят нови пасища. Отправили се към Разлога. Вероятно в Охридско и Албания има запазени предания за Пиринския край от някогашните овчари траки, които били напуснали тези земи при завладяването им от славяните (VI-VII век). Слушали били за хубавите му пасища и за близостта на Беломорието. В Добърско има запазено предание за идването на Бучкови: "...Били са трима братя. Като дошли в Петричкото поле, единият от братята със своя дял от стадата останал в с. Ново село. В Добърско дошли двама братя. Единият бил ерген и скоро отишъл зет в Якоруда. Тук останал кехая Ласко 7/1. Той имал петима синове."

Двама от тях - Тоше 7/3 и Димитър 7/4, създали многолюдни семейства и са в основата на по-нататъшното развитие на Бучкови и Ласкови в Добърско. Тукашната планина ги задържала завинаги. Накупили си в Добърско къщи, ниви, ливади. За няколко десетилетия броят на представителите от рода се увеличил. Домакинствата им се разраснали. Материалното положение определяло авторитета им. За местните било гордост да се сродяват с тях. Ничии стада не наброявали три хиляди овце, както това било при Кръстьо 7/6. Към средата на 19. век се били наложили и в обществения живот на селото. Техни представители имало в съвета на стареите. Подпомогнали селото с голяма сума пари за закупуване на планината. Приемливо било от тях да са кметът, попът.

Паралелно с името Бучкови, за назоваване на едни и същи хора, се употребявало и името Ласкови. Първото било предимно регистрационно, списъчно, а характерно за разговорната реч в Добърско било името Ласкови. Вместо Бучкови се употребявало определението "Горни Ласкове". От началните десетилетия на 20. век смесването постепенно се заличавало и се стига до пълно разграничаване. В края на 20. век тези, които са от коляното на Тоше 7/3, са с фамилно име Бучкови, а тези, които са от коляното на Димитър 7/4, са Ласкови.

Димитър 7/4. Вж. Ласкови, схеми 31 и 31а.

Тоше 7/3 имал двама синове: Лазар 7/5 и Кръстьо 7/6. От Лазар в Добърско няма продължение.

Кръстьо 7/6. С неговото име са свързани предания за идиличния, но изпълнен с лишения и рискове живот на овчаря от 19. век, който бил все в движение - лете в планината, зиме край морето, "на къшла". Широкото проникване на Бучкови сред местните родове, пък и сред родовете от съседните села се дължи на многолюдната челяд на Кръстьо 7/6, пет щерки и четирима синове: Ракина 7/7, Кина 7/8, Дафа 7/9, Парашкева 7/10, ...7/11 (името на сестрата неизвестно), Христоско 7/12, Васил 7/13, Заре 7/14 и Ласко 7/15. За създадените от тях семейства и за развитието на Бучкови от Добърско вж. сх. 7, 7а, 7б, 7в, 7г и 7д. Четири от сестрите продължили развитието у старинни местни родове и една - в Годлево. Ракина била женена у Джупанови за Филотиа 14/5, Кина - у Корунови за Софрон 24/8, Дафа - у Попови за Георги 50/37, една била попадия на поп Алекси Чорбаджиев и петата Парашкева - у Сланчеви в с. Годлево за Лазар Сланчев. Братът Христоско водел жена от Цинзеви, но нямали деца и са без продължение, Ласко имал челяд и развитието е проследено в сх. 31, Ласкови. Продължението на Бучкови през 20. век в Добърско е от братята Васил 7/13 и Заре 7/14.

Васил 7/13 имал две щерки и двама синове: Софа 7/16, Мария 7/17, Младен 7/18 и Георги 7/19.

Младен и жена му Мария Мунгьова от Годлево имали четири щерки и трима синове: Кръстьо 7/26, Петър 7/27, Христо 7/28, Спаса 7/29, Зъна 7/30, Кина 7/31 и Кръстана 7/32. Задомени са всички. Спаса - у Попови за Васил 50/26, Зъна - у Байкови за Георги 2/7, Кина - у Будини за Тофил 5/17, Кръстана - у Корунови за Петър 34/7. Братът Кръстьо и жена му Мария 44/6 имали двама синове и три щерки: Васил 7/45, Алекса 7/46, Магделина 7/47, Велика 7/43 и Дафина 7/49.

Магделина е омъжена у Ласкови за Кръстьо 31/38, Велика - у Чорбаджиове - за Илия 73/21, Дафина - у Корунови за Христо 24/46. Братът Васил напуснал млад селото и продължението му е в с. Церетелево, Пловдивско. За поколението на Алекса и жена му Кина 7/44 вж. сх. 7а.

Петър 7/27 Младенов и жена му Кина 4/43 отгледали две щерки и двама синове: Младен 7/50, Магделина 7/51, Кръстьо 7/52 и Велика 7/53. За развитието им през 20. век вж. сх. 7а.

Христо 7/23 Младенов и жена му Спаса 5/25 отгледали шест щерки и един син: Мария 7/54, Митра 7/55, Велика 7/56, Елена 7/57, Кина 7/58, Кръстана 7/59 и Славчо 7/60. Вж. сх.7а.

Георги 7/11 Василев и жена му Мария, сестра на Коста Корунов, имали дъщеря и трима синове: Митра 7/33, Никола 7/34, Яким 7/35 и Костадин 7/36. Сестрата Митра отишла у Рускови за Янко 57/2. Тримата братя създали многолюдни семейства. Семейството на Никола 7/34 отгледало четирима синове и три дъщери: Васил 7/61, Магделина 7/62, Петър 7/63, Алекса 7/64, Кръстьо 7/65, Велика 7/66 и Мария 7/67. Те са от две майки - Микя 52/15 и Магделина 47/14. Вж. сх. 7б.

Яким 7/35 Георгиев и жена му Микя 3/13 отгледали дъщеря и двама синове: Лазар 7/68, Петър 7/69 и Елена 7/69а. Вж. сх. 7в.

Костадин 7/36 Георгиев и жена му Мария 50/67 имат седмина синове: Георги 7/70, Петър 7/71, Алекса 7/72, Стоил 7/73, Атанас 7/74, Никола 7/75 и Костадин 7/76. Вж. сх. 7в и 7г.

Заре 7/14 Кръстев и жена му Рада от Д. Драглище са в основата на друг голям клон Бучкови от втората половина на 19. век. Те имали четири щерки и двама синове: Зъна 7/20, Микя 7/21, Кръста 7/22, Яна 7/23, Михаил 7/24 и Кръстьо 7/25. Зъна е омъжена в Годлево, Микя - у Хаджиеви за Паун 68/4, Кръста - у Мазнеови за Георги 35/3. Яна - неизвестно.

Михаил 7/24 и жена му Султа 20/3 си осиновили дете Илия 7/37 от Банско и после им се родили още три: Христо 7/38, Алекса 7/39 и Гюргя 7/40. Алекса загинал на война (1918 г.), Христо с жена си Елена 39/10 и с многолюдна челяд: Митра 7/84, Кина 7/85, Алекса 7/86, Кръстьо 7/87, Симон 7/88 и Велика 7/89 се преселили първо в Дорково и после някъде в Добруджа. Гюргя 7/40 била женена у Стамболови (Хаджиеви) за Георги 61/3. Името Бучкови от тоя клон през 20. век в Добърско се представлява от Илия (Лине) и жена му Елена 69/31 с многолюдната им челяд от двама синове и пет дъщери: Васил 7/77, Георги 7/78, Спаса 7/79, Мария 7/80, Кръста 7/81, Катерина 7/82 и Палагия 7/83. Задомени са всички. Вж сх. 7г.

Кръстьо 7/25. Този втори син на Заре стои в основата на друг клон Бучкови през 20. век. Кръстьо 7/25 и жена му Магда от Г. Драглище имали син и три дъщери: Петър 7/41, Митра 7/42, Велика 7/43 и Кина 7/44.

Митра отишла у Папеви за Атанас 47/10, Велика - у Бельови за Илия 4/42, Кина - у Бучкови за Алекса 7/46. Братът Петър 7/41 и жена му Султана от Годлево отгледали две дъщери и петима синове: Риста 7/90, Лазар 7/91, Атанас 7/92, Георги 7/93, Кръстьо 7/94, Владо 7/95 и Магделина 7/96. Задомени са всички. Вж. сх. 7д.

Изселванията на отделни лица или на цели Бучкови домакинства от Добърско е от двадесетте години на 20. век.

С името Бучкови от Добърско има представители в много села и градове в страната: Г. Драглище, Разлог, Благоевград, Дорково, Велинград, с. Мокрище, София, Костинброд, Русе, Добруджа, Шумен, Варна.

8. ВРАТЕГОВИ

Името на фамилията е получено от израза "връти тега". Когато в миналото в разговор ставало дума за лице, което гледа с лекота и с безгрижие на проблемите в живота, могло да се каже: "Каков е връти тега." Или: "Връти си тегата и пет пари не дава." В по-стари списъци името на фамилията е записано "Врътитегови".

В селото са дошли от Атанасовата цръква. Там са следите от някогашните им имоти - Вратегови блата. Над тоя склон има останки от селище.

Към средата на 19. век фамилията се представлявала от семейството на Лазар 8/2 и жена му Ветка. Къщата им се намирала в западната част на селото. Имали са трима сина: Серафин 8/3, Тосе 8/4 и Петър 8/5. Серафин не се е женил. Братята Тосе (Христоско) и Петър били включени във въстаническата чета, участвала в Баненската битка през 1878 г. Тосе умрял сравнително млад. Останала млада вдовица, жена му Карафила 13/19 се оженила повторно у Въканови в Белица, като завела със себе си и детето си Кире 8/6. По-късно той създал семейство, в което се родили и отрасли три сестри и един брат: Велика, Карафила, Вера и Васил.

Известност фамилията Вратегови в Добърско добила след като снаха у тях дошла Петра, родом от с. Сенокос от Пострумето. Харесали се с Петър 8/5, когато били на "ишчелък" в серските села през една зима от края на 19. век. У Вратегови в Добърско Петра намерила нищета и сиромашия, но не се огънала, а започнала да се преборва. Прогонила първо настанения в къщата турски пограничен офицер. Попристегнала, почистила и подредила стаята, на която предстояло да е приемна за външни посетители. Петра се прочула с уменията си да врачува и да лекува. Добила известност в цялата покрайнина. Гледала на яйце, донесено от дошлия да си врачува. Лекувала с баене. Оказвала помощ на пострадал от счупване или изкълчване на крайник.

Петра и Петър 8/5 имали пет щерки и двама синове: Риста 8/7, Кръста 8/8, Елена 8/9, Микя 8/10, Спаса 8/11, Лазар 8/12 и Тодор 8/13. Не се женил само Лазар. Останалите, коя по волята и с помощта на майката, известната Петра, коя по свой избор се задомили. Риста 8/7 оженили за Младен Просяков 52/10. Кръста 8/8 първо била за Петър Копев 23/8, оставила го и отишла у Махлиови за Кръстьо 37/12. Елена 8/9 - за Георги Челепиов 70/12, изселили се в Дорково. Микя 8/10 се оженила за Христо Бельов 4/31, преселили се в Самоков. Спаса 8/11 се оженила за Григор Найденов 44/17. Тодор приел за жена Велика 73/18. (Родени са в началото на века и дочакват края му.) Те двамата са коренът на Вратегови от 20. век. Техни синове и щерки са: Павле 8/14, Мария 8/15, Иван 8/16, Спаса 8/17 и Петър 8/18. Първите четири са задомени в Добърско, а Петър - в Разлог. Той и жена му Горица имат две щерки: Анжелина и Моника. Павле и Цветана 44/41 имат три щерки и един син: Пена, Ката, Величка и Спас. От Иван 8/16 и жена му Деница са Тодор 8/23 и Петър 8/24. На последните двама и на братовчеда им Спас 8/22 предстои да пренесат името Вратегови в 21. век.

9. ГРЪКОВИ

Името Гръкови в Добърско е дошло от Долно Драглище. Произлиза от името грък.

Към края на първата четвърт на 19. век (1825 г.) една жена у Просякови в Добърско останала вдовица с две деца - Никола и Иван. На тая млада жена не прилягало да напусне дома и да отведе децата със себе си, защото това би означавало края на фамилията. Името Просякови било известно в околността, та не било трудно да се намери мъж, който да се съгласи да дойде зет у Просякови. Стопанин на къщата станал Георги Недев Гръков от с. Д. Драглище. Той бил буден и благосклонно бил приет в средите на тукашните стареи. Участвал е в обществените дела на Добърско.

В дома на Георги Гръков в Добърско отрасли пет деца - две заварени у Просякови: Никола 52/3 и Иван 52/3, две довел Георги от Д. Драглище: Лазар 52/4 и Недялко 52/5, природено едно - Христо 52/5а. Фамилното име Гръкови известно време е пазено, но скоро всички са с фамилно име Просякови. Последователно и то е заменяно: Маринкови в Бобошево, Мутафчиеви, сх. 41, Иванови, сх. 17, Манолови, Златкови - сх. 52.

Лазар 52/4 имал един син Манол 52/9. Той в началото на века се преселил със семейството си в с. Дорково. Там потомците му са с фамилно име Манолови, вж. сх. 52.

Недялко 52/5 Г. Гръков имал двама синове: Златко 52/10 и Христо 52/11. Те със семействата си се преселили в с. Габарево, Казанлъшко. Там потомците на Златко са приели фамилно име Златкови, а Христо (Акпаза) е имал само женска челяд, та потомците му са с различни фамилни имена. Една от щерките му - Мария, се омъжила у Калинкови, вж. сх. 52/11.

Христо 52/5а, природеният у Просякови, не създал семейство.

Фамилно име Гръкови в Добърско към края на 20. век няма.

10. ГУДЕВИ

Името на фамилията е много старо. Лично име Гуде се споменава в стенописния ктиторски поменик в Старата църква. Началото на фамилията се свързва с оня търговски род от края на 16. век и първите десетилетия на 17. век, който участвал в построяване на църквата в Добърско. През последвалите векове (18. и 19.) Гудеви са били овчари, пастири. Високо в планината има местности Гудево равнище, Гудеви камене. Мостът над селото се нарича Гудемус (Гудев мост). Къщите им някога, пък и сега, са в тоя горен край на селото.

В началото на 19. век е имало три гнезда Гудеви. Представители на трите клона от първата четвърт на 19. век са: Саве 10/5, Цветко 10/4 и Никола 10/6. По-нататъшното им развитие до края на века в Добърско не е богато. В началото на 20. век Тодор Марков 10/17, внук на Никола 10/6, се преселил в с. Хотанца, Русенско. По-късно там се преселила със сина си Заре 10/22 и Благуна, вдовица от Саве 10/16 Григоров Гудев. В по-нататъшното си развитие там продължение има както от Захари (Заре) 10/22, така и от Георги Тодоров 10/17 Марков 10/9.

В Добърско са потомците на Цветко 10/4. Тоя клон щял да остане без продължение, ако Цветко и жена му не си осиновили дете Георги 13/12 от Джуневи. От тоя Георги 13/12 и жена му Мария от Г. Драглище е доживелият старост дядо Коле Гудев - Никола 10/10. Той притежавал дарба на сладкодумен разказвач на свои преживелици, на приказки, на предания, свързани с различни страни от историята на Добърско. На Никола 10/10 и жена му Митра 14/34 се родили син и дъщеря: Георги 10/20 и Рада 10/21. Рада се оженила за Атанас 24/57 Корунов. От Георги 10/20 и жена му Пена 4/63 са: Прифан 10/23, Никола 10/24, Мария 10/25 и Соня 10/26. Първите трима са задомени в Добърско, а Соня - в с. Рила. Мария е омъжена за Костадин 44/37 Найденов. Прифан и жена му Цветана 24/143 отгледали две дъщери: Гергана 10/27 и Величка 10/28. У Гудеви в Добърско мъжко име от последната четвърт на века има в семейството на Никола 10/24 и жена му Цветана 64/3: Павлина 10/29 и Георги 10/30.

11. ГУНИНИ

Фамилното име Гунини е от личното име Гуна (вероятно умалително-гальовна форма от името Благуна). Името е старинно. Старинна е и фамилията. В миналото тя е била известна. Търговските дела на мъжете от тая фамилия ги отвеждали в далечни земи. Прекосявали Сърбия и се озовавали в Дубровник, Венеция, Италия, а пї на север - в Буда и във Виена.

По старинност, по възможности и по приемственост на традициите фамилията Гунини се свързва с фамилиите Угринови, Вълчеви и Богданови, известни ни от ктиторските портрети на стенопис в Старата църква.

Името Гунини не фигурира в стенописите в Добърската църква, но в разкази от недалечното минало се е говорело, че някъде има църква, строена от тях. През 1925 г. в общината в Добърско се е получило писмо от жителите на далечно сръбско село (или град). Авторите на писмото - църковни настоятели - съобщавали, че църквата им е за ремонт, та считат за богоугодно да подирят потомци на ктиторите Гунини, за да се уточнят: "Ще поемат ли потомците на Гунини грижата за понататъшна поддръжка на църквата или...?" На това писмо кметът на Добърско е отговорил приблизително така: "Знайте, ке Гунине са измрели и нема кой да ви помогне."

За Гунини в Добърско напомня името на местността Гунина круша.

С рода Вълчеви от ктиторския портрет в Старата църква в Добърско се свързва родът на Паисий Хилендарски.

12. ДАСКАЛОВИ

Мнозина от мъжете на фамилията в миналото са бивали даскали. Оттук и името Даскалови. Началото си в Добърско водят от пришелец, дошъл през тридесетте години на 19. век от с. Калистрати (сега в Гърция). Казвал се Атанас. Квартирувал, живеел със семейството си в Черговата къща, та в Добърско ги наричали Чергови. Атанас 72/2 и жена му Елена имали двама синове: ...72/6 (името неизвестно) и Велю 72/7. И двамата били даскали.

Заниманието даскал в условията на робство изисквало просветна, но и революционна дейност. Поради това, като привличали върху себе си вниманието на властите, на мнозина се налагало да напускат селото и да укриват името си. В запазено предание се говори, че по-големият син на Атанас Чергов през 1863 г. бил даскал в Стара Загора.

Сред имената на известни просветители и революционери в Разложко от втората половина на 19. век е и това на даскал Велю Атанасов Чергов от Добърско. Мирно негово занимание било преписването на стари книги - "изкусен книговезец". За него се е говорело, че е посрещал Левски в Добърско. В групата конвоирани за Неврокоп през 1876 г., арестувани от турските власти мъже от Разлога, заподозрени в подготовка на въстание, бил и даскал Велю. Пуснати са след строг разпит и голям откуп. Няколко години по-късно, след погрома на Разложкото въстание от 1878 г., във върволицата бежанци от Разлога за свободна България (Самоковско, Дупнишко, Радомирско, Пернишко) било и семейството на даскал Велю. Бил е даскал в селата Баланово и Палатово, Кюстендилско. Поредно гнездо е Дупница. Даскал Велю и жена му Елисавета отгледали шест деца: Захари 72/10, Иван 72/11, Магделина 72/12, Теодоси - Досе 72/13, Атанаса 72/14 и Янко 72/15. Те порасли и се пръснали. Сестрите се оженили. Захари - Заре се завърнал в Добърско, създал семейство и внуците му по-късно приели фамилното име Зареви. За развитието на тоя клон вж. сх. 16. Иван не създал семейство и някъде се запилял. Теодоси - Досе участвал в Сръбско-българската война (1885 г.). Създал е семейство в София. Споделя участта на бежанците - бил е полицейски стражар, прислужник в училище. Досе и жена му Мария, племенница на Екатерина Каравелова, отгледали шест деца: Димитър - Митко 12/1", Тошо 12/2", Цветана 12/3", Васил 12/4", Антон - Дончо 12/5" и Елена 12/6". Записвани са с фамилно име не Чергови, а Даскалови. В началото на 20. век трима от братята, на които не била чужда склонността към авантюрата и приключенията, били въвлечени в потока за Америка. Заобаждали се по-късно: Митко 12/1" - от Монтевидео (Уругвай), Васил 12/4" - от Буенос Айрес (Аржентина), кундурджията Тошо 12/2" - от Канада. В София е продължението на сестрите и на най-малкия брат Антон - Дончо 12/5". Той и жена му Виолета имат дъщеря и син: Сашка 12/18" и Теодоси - Досе 12/19". Сашка има син Георги. Теодоси - Досе и жена му Цветана имат син Антон 12/32".

С фамилно име Даскалови са и ония от рода, които са от коляното на Янко 72/15, най-малкия син на даскал Велю Атанасов Чергов от Добърско и после в Дупница. Янко и жена му Катерина отгледали две дъщери и трима синове: Иван 12/7", Елисавета - Сета 12/8, Борис12/9, Надежда - Нада 12/10 и Кирил 12/11. Продължения имат братята Иван и Кирил. За тях вж. сх. 12, Даскалови.

В Добърско Даскалови няма.

13. ДЖУНЕВИ

Фамилията е старинна. Името й е по личното име Джун (Джуно, Джуне). Къщите на Джуневи са се намирали на двата бряга на реката при Шелкьов мост. Джуневи къщи през 19. век е имало и в непосредствена близост до църквата.

Мъжете от фамилията в миналото са се отдавали предимно на гурбетчилък. Били са ръкати, спазарявали се на всякаква работа - по ниви и ливади, но и в строителство на къщи, манастири, бентове и мостове.

С известност от първата половина на 19. век се ползвал Благо 13/4 Джунев. Той имал дъщеря и двама сина: Карафила 13/9, Христо (Тосе) 13/7 и Костадин 13/8. Карафила отишла у Вратегови за Тосе 8/4. Братята са дали начало на два различни клона.

Тосе 13/7 имал дъщеря и четирима синове: Кина 13/12, Лазе 13/13, Максе 13/14, Костадин 13/15 и Георги 13/16. Кина се омъжила в Годлево. Лазе 13/13 и жена му Линка 24/57 имали три дъщери: Кръста 13/22, Софа 13/23 и Мария 13/24. Кръста се оженила у Мущреви за Атанас 43/18, Софа - у Телеви за Янко 63/32, а Мария родителите отвели в Добруджа, където се преселили (1940 г.). Максе 13/14 и жена му Злата от Годлево имали дъщеря Елена. (Тя е женена у Чокалови за Анани 74/8.) Максе овдовял сравнително млад и отишъл зет у Бельови за овдовялата Кръста 47/13 с две деца: Мария 25/34 и Лазар 25/35. (Бащата на тия деца се казвал Иван 25/20 Дим. Лазаров - Корунчев.)

Максе 13/14 с новото си семейство се преселил в Добруджа (1941 г.), там Кръста природила момче Димчо 13/1". Вж. сх. 13.

Костадин 13/15 се оженил в Годлево. Той и жена му Цветана имат син Кирил. (Продължението на тоя клон е във Варна.) Георги 13/16 създал семейство и заминал на печалба в Америка. Там станал жертва на катастрофа - бил прегазен от камион. Овдовялата му жена Пена 24/19 отгледала сина си Христо 13/20. Христо и жена му Велика 51/5 имали дете Янко 13/30. Майката умряла млада и Христо взел овдовялата у Попови Кина 34/45 Лучкова. Кина имала две и им се родили още четири: Димитър 13/31, Мария 13/32, Рада 13/7", Елена 13/8", Петър 13/9" и Георги 13/10". Продължението на тоя клон е в с. Горно Сахране.

Костадин 13/8, братът на Тосе 13/7, имал дъщеря и син: Елена 13/17 и Георги 13/18. Къщата им се е намирала до църквата. За тоя Костадин има предание. В неговата кръчма двама души уговорили сделка за афера. След разкриване от турските власти и Костадин бил обвинен в съучастничество и бил затворен в Еди куле в Солун. На жена му се видела много дълга присъдата (8 години) и се омъжила. Дъщерята Велика се омъжила. Синът Георги бил осиновен у Цветко Гудев. Вж. сх. 10, Гудеви.

На десния бряг на реката до Шелкьов мост има друг клон Джуневи. От началото на 19. век старата къща се обитавала от братя. Единият, Христо 13/3, не създал семейство. Другият, ...13/2 (името неизвестно) имал двама синове: Петър 13/5 и Никола 13/6. Петър имал син Митър 13/10, чиято по-нататъшна съдба е неизвестна. Вероятно станал монах. Никола 13/6, братът на Петър 13/5, имал син Костадин 13/11 и от него има продължение. Костадин 13/11 и жена му Яна от Елешница имали трима синове: Петър 13/19, Георги 13/20 и Алекса 13/21. Петър и Георги не създали семейства. Алекса и жена му Яна от Г. Драглище отгледали син и дъщеря: Кръстьо 13/27 и Велика 13/28. Велика отишла у Челепиеви за Лазар 70/14. Кръстьо 13/27 и жена му Гена 47/23 имат син и пет дъщери: Петър 13/33, Мария 13/34, Христина 13/35, Яна 13/36, Ката 13/37 и Николина 13/37а. Сестрите са женени все вън от Добърско.

В Добърско има Джуневи, които са клон от Челепиеви. През втората половина на 19. век при една делба у Челепиеви на брата Тодор 70/4 се паднало да излезе от бащината си къща и да се настани със семейството си в опразнена Джунева къща на левия бряг на реката до Шелкьов мост. Тодор 70/4 имал син Михаил 70/7, който се именувал ту Челепиев, ту Джунев. Михаил 70/7 и жена му Велика 3/7 имали син Илия 13/29, който окончателно е с фамилно име Джунев. Илия Мих. Джунев и жена му Смилена, от Г. Драглище, отгледали девет деца - петима синове и четири дъщери: Георги 13/38, Мария 13/39, Никола 13/40, Митра 13/41, Тодор 13/42, Христена 13/43, Пена 13/44, Павел 13/45 и Михаил 13/46. От всички само Тодор не създал семейство - починал сравнително млад. Другите осем са задомени, но не всички са в Добърско. Георги 13/38, Никола 13/40 и Пена 13/44 са в Разлог. Разселването им е ограничено. Георги 13/50, от следващото поколение, е създал семейство в София. Вж. сх. 13, Джуневи.

Към края на 20. век в Добърско има три Джуневи къщи.

14. ДЖУПАНОВИ

Старинна фамилия в Добърско.

Името на фамилията е от думата джупан. (Така се наричал у южните и западните славяни през ранното средновековие владетелят на териториална област на съседни родове, а по-късно и на съседни общини - жупа, жупи.) Като подвластно на Рилския манастир, Добърско към средата на 14. век вероятно е било седалище на управител, владетел със запазеното старинно име жупан (по местен изговор джупан). Останки от къщи на владетеля има в Гергева цръква.

Имотите - ниви, ливади, пасища и гори, на Джупанови в Добърско са обхващали цялата югозападна част на землището. В близкото минало нивите около църквата в местността Гергева цръква са били Джупанови.

От Добърско в по-сетнешните векове фамилното име Джупанови се е пренесло и в съседни селища, а и по-далеч.

В началото на 19. век в Добърско е имало четири къщи Джупанови. Продължение има и от четирите. От едната водят началото си Джупанови в Разлог. Друга, с представител Филот, дала начало на фамилията Джупанови във Велинград. В третата къща от втората четвърт на века живеели двама братя: Атанас 14/7 и Сарафин 14/6. Четвъртата къща се представлявала от Георги 14/4.

Филот 14/5 и жена му Ракина 7/7, една от щерките на Кръстьо Бучков, имали две щерки и син: Султа 14/9, Кина 14/10 и Данаил 14/11. Султа отишла в Годлево за Лазар Котулов. (Те са родители на баба Мина Костова.) Кина 14/10 не е омъжена. Данаил 14/11 станал известен даскал. Той през 1870 г. извършил промяна в училището - въвел новобългарската азбука и обучение по четене, смятане и отечество. "Писали са с калеми на плочи..., а по-големите ученици са правили мастило от сажди и са писали на проста хартия с перо от птица, цепнато в корена."

Събитията от 1876 г. принудили даскал Данаил да напусне Добърско. Установил се в Чепино със семейството си - жена и две деца: Васил 14/20 и Кръстьо 14/21. Жената на Данаил 14/11 умряла млада, та приел за жена Севда от Елешница с момиче Елена. Природил се на Данаил и Севда син Филип 14/1". Тримата братя - Васил, Кръстьо и Филип, имат богато развитие. Техните потомци са с фамилно име Данаилови. Пръснати са в различни селища в България. Потомците на Кръстьо 14/21 са в Румъния. За Данаилови вж. сх. 14а.

Единият брат Сарафин 14/6 от третата къща имал двама синове и дъщеря: Георги 14/12, Мария 14/12а и Вельо 14/12б. Георги 14/12 някъде забегнал. Мария 14/12а е омъжена за Михаил 63/18 Телев. Вельо 14/12б и жена му Мария Пандева от Г. Драглище имали три деца: Георги 14/22, Спаса 14/23 и Младен 14/24. Продължение има само Младен. То е в близкото село Баня. Вж. сх. 14б.

Другият брат Атанас 14/7 имал една дъщеря Капина 14/13. Омъжили я у Ласкови за Георги 31/22. Двамата, Георги и Капина, осиновили Георги 14/38, един от синовете на Иван 14/19 Статев. (Така баща и син са с еднакви имена, вж. сх. 31, Георги 31/22 и Георги 14/38).

Най-богато е развитието от четвъртата Джупанова къща. Георги 14/4, роден в началото на 19. век, приел за единствената си щерка Риста 14/8 зет Стате 31/4 Митрев Ласков. Самият Стате скоро станал Джупанов. Риста и Стате имали две щерки и четирима синове: Кръстьо 14/14, Петър 14/15, Георги 14/16, Зъна 14/17, Мария 14/18 и Иван 14/19.

Кръстьо 14/14 и жена му Велика 70/5а имали двама синове и щерка: Павле 14/25, Магда 14/26 и Герасим 14/27. Потомството на Павле 14/25 е в Бачево. Магда някъде се е омъжила. Герасим 14/27 завел многолюдната си челяд чак в Силистренско.

Петър 14/15 Статев и жена му Гюргя 24/35 имали все женска челяд: Рада 14/28, Зъна 14/29, Елена 14/30, Костадина 14/31, Дана 14/32 и Кина 14/33. От тях неомъжена останала само Дана. За да има мъжко продължение в къщата, за Кина 14/33 приели за зет Христо 52/17. Той скоро станал Джупанов. Те имали двама синове и две щерки: Гюро 14/50, Дине 14/51, Петкана 14/52 и Мария 14/53. Сестрите се омъжили, но братята не създали семейства, та развитието по мъжка линия на тоя клон е прекъснато. Вж. сх. 14в.

Георги 14/16 и жена му Яна 2/15 отгледали само две деца: Митра 14/34 и Никола 14/35. Митра отишла у Гудеви за Никола 10/10. Никола 14/35 и жена му Софа 39/8 осиновили момче Методи от Петър Мацин от Разлог (майка Кина 44/8 Найденова от Добърско). Методи 14/54 (учител) и жена му Юлита 49/8 имат три деца: Соня 14/56, Катя 14/57 и Никола 14/58. Носители на фамилното име Джупанови в Добърско към края на 20. век са Юлита и семейството на Никола.

Иван 14/19, най-малкият син на Стате 31/4 Джупанов (по рождение Ласков) се преселил със семейството си в началото на 20. век в с. Дорково. Иван Статев имал петима синове и дъщеря: Стате 14/36, Никола 14/37, Георги 14/38, Атанас 14/39, Мария 50/22 (доведена) и Петър 14/40 (природен). Майката на първите четирима се казвала Мария от Д. Драглище, а майката на последните двама се казвала Велика 42/11 от Мутеви. Георги 14/38 е осиновен у Георги 31/22.

Богато е разклонението на Иван 14/19 в Дорково от синовете му Стате 14/36, Никола 14/37, Петър 14/40, с фамилно име Статеви, и от Георги 14/38, с фамилно име Ласкови.

Стате 14/36 и жена му Султана 69/32 отгледали и задомили двама синове и четири дъщери: Михал 14/55, Боян 14/18", Марийка 14/19", Хрисана 14/20", Янка 14/21" и Величка 14/22". За семействата на сестрите вж. сх. 14в.

Михал 14/55 и жена му Калина имат четирима синове: Иван 14/51", Манол 14/52", Стайко 14/53" и Коце 14/54". И четиримата имат семейства с по две деца. Иван 14/51 и жена му Елена имат двама синове: Михал 14/86" и Боян 14/87", Манол 14/52 и Величка - две дъщери: Калинка 14/88" и Дафина 14/89", Стайко 14/53 и Стоилка - син и дъщеря: Величко 14/90" и Калина 14/91", Коце14/54 и Гергана от Ракитово - син и дъщеря: Милко 14/92" и Златка 14/93". От внуците на Михал 14/55 с мъжка рожба към края на 20. век е Боян 14/87". Той, Боян и жена му Дора имат син - Иван 14/108".

Боян 14/18" и жена му Рисана имат две дъщери и син: Гергана 14/55", Султана 14/56" и Георги 14/57". За семействата на сестрите Гергана и Султана вж. сх. 14г. Георги 14/57" отнася името Статеви в Банско. Тук Георги Боянов Статев и жена му Любка от Елешница имат син и дъщеря: Боян 14/94" и Райка 14/ 95". Боян и жена му Атанаска имат син Георги 14/110. Тоя Георги, дете от края на 20. век, в Банско се явява продължител на рода Статеви, клон Джупанови (и Ласкови) от Добърско.

Никола 14/37 и жена му Стоименка имат син и две дъщери: Спас 14/23", Яна 14/24" и Савета 14/25". За семействата на сестрите вж. сх. 14д. Спас 14/23" и жена му Ката имат син и три дъщери: Мария 14/58", Иван 14/59", Яна 14/60 и Стоименка 14/61. Иван и жена му Витка имат две деца: Спас 14/96" и Ката 14/97".

За Георги 14/38 вж. сх. 31.

Атанас 14/39 не създава семейство.

Мария 50/122, доведената от Попови с майка си Велика, отишла за Иван 5/27 Будин.

Петър 14/40 Ив. Статев и жена му Пена 4/23 отгледали и задомили две дъщери и трима синове: Рашка 14/26", Велика 14/27", Христо 14/28", Иван 14/29" и Атанас 14/30". За развитието им вж. сх. 14д.

Потомци на Джупанови от Добърско, с различни фамилни имена, има в много села и градове в страната. Има ги и в чужбина. Търговските занимания на мъже от фамилията през миналите столетия ги отвеждали в далечни земи. (Скъп гост на една сватба у Джупанови в началото на 19. век бил мъж, техен сродник, дошъл от Виена.)

В Добърско към края на 20. век има едно домакинство Джупанови. Никола 14/58 и жена му Диана от Г. Драглище нямат мъжка рожба, та името Джупанови в Добърско ще се обрече на забрава.

15. ДОКЛЬОВИ

Името на фамилията е по личното име Докльо. В Добърско не се помни лице с това име - живяло е преди 1800 г.

През втората половина на 19. век фамилията клоняла на залез, защото единственото домакинство, с представител Тоше Докльов, отгледало само едно дете, и то момиче. За да продължи да пуши коминът на къщата, Тоше приел зет. Това бил Костадин Николов Корунчев 25/14. Риста, дъщерята на Тоше и съпруга на Костадин, умряла сравнително млада, като оставила три сирачета - момичета. Да бъде мащеха на тия деца дошла Гюргя 56/12, която вече била овдовявала (първо била женена за Саве Гудев, повторила в Мехомия и тука приела трето венчило).

В потока бежанци към България през 1903 г. било и семейството на Гюргя и Костадин Докльови от Добърско. Трите момичета били големки, та ходели пеш, природения Георги майката пренесла на гръб през планината. Отседнали в с. Сапарева баня. Престояли тук няколко години, като през това време двете момичета Елена и Магделина се оженили, а Гюргя се сдобила с още едно дете - Василка. Бежанското семейство не пуснало други корени в Сапарева баня и закопняло да се върне. За майката обратният път през планината не бил по-лек от първия, защото, ако Георги 15/9 можел да подтичва, то малката Василка 15/10 трябвало да се носи на гръб.

Наскоро след завръщането в Добърско децата осиротели. Вангелия 15/8 се оженила, а по-късно и Василка 15/10. Да се преборва с недоимъка от първите десетилетия на века у Докльови продължил Георги 15/9, заедно с жена му Елена 57/8. Народили им се много деца - осем. Всички те отрасли и се задомили, но не в Добърско.

Името Докльови се носи от четирима братя: Атанас 15/11 в София (Казичене), Костадин 15/13 в Ст. Загора, Иван 15/17 в Благоевград и Лазар 15/18 в Белица.

16. ЗАРЕВИ

Фамилното име Зареви в Добърско е по личното име Заре (Захари).

През 19. век в Добърско е живял даскал Велю 72/7 Ат. Чергов. За него вж. сх. 72, Чергови и сх. 12, Даскалови. Той имал четирима синове и две щерки: Заре 72/10, Иван 72/11, Магделина 72/12, Теодосия - Досе 72/13, Атанаса 72/14 и Янко 72/15. С шестте си деца родителите Велю 72/7 и жена му Елисавета, като бежанци от Добърско (1876 г.), дълги години живели в Дупница. Двете сестри се омъжили там. Иван не създал семейство. Досе 72/13 и Янко 72/15 създали семейства. За тяхното развитие вж. сх. 12, Даскалови. От синовете на Велю 72/7 само Заре 72/10 се завърнал от Дупница в Добърско. Неговите потомци са с фамилно име Зареви. Вж. сх. 16, Зареви.

Заре 72/10 Велюв Чергов и жена му Спаса 50/17 отгледали осем деца - три дъщери и петима синове: Лазар 16/1, Райна 16/1а, Васил 16/2, Велика 16/3, Кръста 16/3, Владимир 16/5, Петър 16/6 и Георги 16/7. От сестрите Райна не създала семейство. Велика първо била женена у Корунови за Иван 24/49. Той загинал сравнително млад и овдовялата Велика с малко момиче, Мария 24/86а, се омъжила повторно в Каменица. От тоя втори брак тя има дъщеря Славка. Кръста, другата дъщеря на Заре 72/10, оженили у Чорбаджиеви за Карафил 73/19, вж. сх. 73. Петимата братя в по-нататъшното си развитие се пръснали на три различни посоки. При едно поклонение в Света гора бащата Заре дал детето си Георги 16/7 на един руски монах, който го осиновил и го завел в Русия. По-късно (1918 г.) за една случайна среща с Георги в Русия се говори в едно предание. По-нататъшната му съдба е неизвестна. От Добърско (1920 г.) тримата братя Васил 16/2, Владимир 16/5 и Петър 16/6 със семействата си се преселили в с. Дорково. За развитието им там виж сх. 16. (От Дорково фамилното име Зареви Кръстьо 16/15, синът на Васил 16/2, пренесъл в Париж, където емигрирал наскоро след 1944 г.)

От синовете на Заре Велюв Чергов в Добърско останал само Лазар 16/1. В началото на века той бил известен даскал в Добърско. По-късно се опопил и дълги години служил в църквата в съседното село Г. Драглище. Поп Лазар 16/1 и жена му Мария 5/39 отгледали един син и четири дъщери: Надежда 16/8, Кръста 16/9, Георги 16/10, Велика 16/11 и Спаса 16/12. От сестрите Велика не създала семейство. За другите виж сх. 16. Братът Георги 16/10 станал свещеник. Той и жена му Олга имат дъщеря и син: Лота 16/4" и Лазар 16/5". Лота е омъжена вън от страната - в Багдад. Лазар 16/5" пренесъл фамилното име Зареви в София. Той и жена му Райна имат дъщеря - Антоанета 16/12".

Към края на 20. век от Зареви в Добърско няма мъжко поколение.

17. ИВАНОВИ

Фамилията Иванови е клон от фамилията Просякови (52).

За разграничаване на едни сродници от други от началото на века, когато все по-често се налагало да се съставят различни списъци, от старинната фамилия Просякови (52) се появили записвания: Мутафчиеви (42), Иванови (17), Манолови, Теофилови (в Дорково), Недялкови, Златкови, Стоименови (в с. Габарево).

До изоставяне на името Просякови в Добърско е допринесъл и явният стремеж на представители на фамилията от по-ново време да се отдалечават от нежеланото срамно и унизително нещо, което съдържа в себе си думата просяк.

Пръв, който се е записал с фамилно име Иванов в Добърско, е Кръстьо Теофилов. Той и жена му Кина 4/28 отгледали четири дъщери и един син: Магда, Велика, Мария, Елена и Петър. Първите три са омъжени вън от Добърско: Магда 17/1 отишла в Бачево, Велика 17/2 - в Разлог, Мария 17/3 - в Банско. Елена 17/4 е омъжена у Бельови в Добърско за Борис 4/73. Петър 17/5 и жена му Елена 26/43 имат син Атанас 17/6. Негова жена е Радка 42/46. Тези две семейства към края на 20. век са носители на фамилното име Иванови в Добърско.

18. КАЛАЙДЖИЕВИ

Името на фамилията е във връзка със занаята калайджийство. Лицето, което упражнявало занаята, наричали калайджия (по местен изговор - каладжия - Каладжиеви).

Наличието на калайджия в Добърско през миналия век се налагало, защото голяма част от посудата и съдовете били медни (бакърени), та се налагало калайдисване.

В началото на 20. век се помнел калайджията Георги 18/2.

Фамилия с име Калайджиеви в Добърско отдавна няма.

19. КАЦАРЕВИ

Занятието кацарство в Добърско е дало име на фамилия - Кацареви. Къщата им е била до Шелкьов мост. В нея кацар е бил Лазар 19/2. Той е имал синове Никола 19/3 и Костадин 19/4. При делба или по други причини Костадин 19/4 отишъл, заедно с жена си, да живеят в Корунчева къща. Костадин умрял млад и жена му с едно дете - Кръстьо, е приела за мъж Лазар Пострумеца, също с едно дете - Димитър 25/10. Двете събрани деца, по силата на традицията, израсли с име Корунчеви, т.е. по името на къщата, в която живеели. (По-нататъшното развитие на техните клонове е показано в схема 25, Корунчеви.)

От Никола 19/3, брата на Костадин 19/4, няма продължение, та и фамилно име Кацареви в Добърско няма.

20. КИДИКОВИ

Името на фамилията е от турската дума китап - книга, тефтер. Лице, което боравело с книги, знаело е четмо и писмо в миналото наричали кидик. В Добърско заниманието с книги не е било рядкост. Китапчии и айзари (книжари и книжовници) в селото е имало векове наред. Книжовността от миналите столетия, от времето, когато е била строена Старата църква (1614 г.) се пазела и през последвалите два века (17. и 18.). От началото на 19. век селото започнало да осиромашава, да запада. Кидиците намалели, но заниманието с книгата не изчезнало напълно. В селото се помнят разкази за тукашен странстващ книжар. (Вж. Мущреви, сх. 43.) Все от това време (19. век) са разказите за даскали, попове, кметове, писари и други, все от селото. Родственикът на Кидикови, даскал Алекса К. Найденов 44/11 е бил лечител, знаел е четири езика, с лекота четял арабски текст и пишел по правилата му от дясно на ляво.

През 19. век в селото е имало една фамилия с име Кидикови.

Представител на рода от първата половина на 19. век в Добърско бил Атанас Спасов Кидиков 20/2. Той имал дъщеря и син - Султа и Димитър. Султа била женена у богатите Бучкови за Михаил 7/24.

Димитър Кидиков бил един от доброволците, участвали в Баненската буна (Разложкото въстание - 1878 г.). Оцелял след раняване в боя, той разказвал през последвалите години на съселяните си подробности около подготовката и участието на тукашната чета в битката. Разказите му били увлекателни, с житейски поучения за слушателите. Бил е начетен, с лекота е могъл да разказва и на турски. Населението на Добърско е ценяло дарбите на Димитър Кидиков. В случаи, когато към селото се придвижвала войска, настъпвал общ страх. Като не се знаело нищо за намеренията на турците, очаквало се най-лошото. Всички мислели, че ако се посрещне предводителят с блага дума, може да се очаква милост. Погледите на изплашените били обръщани към Митър 20/4. Неведнаж той успявал със сладкодумство и застъпничество да измоли прошка и снизхождение от повелителя. Често се е случвало възрастните да са на работа навън, а в махалата гладни деца да плачат в очакване някой да се погрижи за тях. Старият "дядо Митър", куц от някогашното раняване, събирал децата в дома си, утешавал ги, давал им хляб, навъртал ги около огнището да се стоплят.

Потомци на Димитър Кидиков, внуци и правнуци на сина му Димчо 20/6, с фамилно име Димитрови, живеят в Русе.

Димитър 20/4 Кидиков имал дъщеря и син: Вангелия 20/5 и Димчо 20/6. Вангелия отишла у Линкови за Раде 33/5. Димчо приел за жена Кипра 44/14 от Найденови. Тя била дъщеря на Марта и Заре 44/5 Найденови. (Заре е един от последните певци-гъдулари от Добърско.) Димчо и жена му Кипра имали двама синове: Кръстьо 20/8 и Костадин 20/7. В началото на нашия 20. век Димчо със семейството си се преселили в с. Хотанца, Русенско. Тук наистина имало свободни земи, но за да ги превърнат в ниви, упоритите планинци трябвало години наред да разкопават целини, да изкореняват храсти и дънери. В с. Хотанца братята създали семейства. Кръстьо и жена му Кръстана, от Бабалиови, имали двама сина: Петко и Димитър. Петко и жена му Любка имат двама сина: Красимир и Евгени. Красимир е семеен. Той и жена му Диана, с родов корен от Бабалиови от Добърско, имат дъщеря Елица, родена през 1982 г. Димитър Кръстев и жена му Недялка имат дъщеря Албена.

Костадин 20/7 и жена му Пена имат дъщеря и син: Богдана и Георги. Задомени са и двамата. Богдана и мъжът й Методи имат син Румен. Георги има син Красимир, а той и жена му Дарина имат дъщеря Ралица.

Като баща си, и Георги храни любов и преклонение към Добърско и хората му. Не е случаен фактът, че в една от стаите на къщата им в Хотанца виси окачена тамбурата на Костадин Димчев Димитров (Кидиков), оживявала неведнаж в ръцете му, и то все с песни от Добърско.

21. КОВАЧЕВИ

Името на фамилията е по упражняван занаят ковачество.

Къщата на Ковачеви се е намирала в съседство с Ролеви.

През първата половина на 19. век в тая къща живеели двама братя със семействата си.

Семейството на единия брат било само с едно дете - Никола. По-късно Никола 21/3 и жена му Севда останали също с един син - Атанас 21/7, който не бил за женене, та приели в дома си младото семейство Еглита и Кръстьо Г. Ласков. Кръстьо 31/13 бил син на Георги Митрев Ласков, загинал заедно с брат си Стате Джупанов в Германица. По силата на традицията, според която името на къщата става фамилно име на лицето, дошло да живее в нея, скоро Кръстьо Ласков станал известен с имената "Комитата Кръстьо Ковачев". Еглита и Кръстьо отгледали пет деца: Георги 21/14, Христо 21/15, Тодор 21/16, Михаил 21/17 и Султана 21/18. В началото на 20. век семейството се преселило в с. Дорково с утвърденото вече име Ковачеви. В Добърско останала само Султана, която била женена за Кирил Досев Бельов 4/41. От Дорково Тодор 21/16 се преселил със семейството си в Добруджа - с. Райнино.

Другият клон Ковачеви в Добърско към края на 19. век не давал изгледи на собствено продължение и също трябвало да приемат зет. Иван Николов Ковачев приел за дъщеря си Гюна 21/20 Христо 4/31, един от синовете на Яне Бельов 4/14. По-късно тоя Христо станал известен като "дедо Ристе Ковачев с белата брада". Гюна и Христо имали една дъщеря - Фидана 21/23. Семейството се преселило през четиридесетте години в Добруджа.

В Добърско Ковачеви няма.

22. КОЛЬОВИ

Фамилното име Кольови в Добърско е по личното име Кольо.

Къщата на Кольови е била до Будините къщи. През първата половина на 19. век тя се представлявала от Тодор Кольов. Той е и последен от тая фамилия. Тодор нямал мъжка рожба. Взел и отгледал дете от Средко Кирилов Будин. То се казвало Симеон. Местните го назовавали ту Симеон Кольов, ту Симеон Будин. След преселване (1929 г.) в Дорково потомците на Симеон са с фамилно име Овчарови. Вж. сх. 46а.

23. КОПЕВИ

Копеви са клон от Ласкови.

През 19. век в Добърско е живял Копе Георгиев Ласков. Той бил зет у Георги Ролев, та местните го наричали повече Копе Ролев. Той имал трима сина: Петър 55/8, Георги 55/9 и Костадин 55/10. Родени у Ролеви, те също били известни повече с това име, но ги наричали и Ласкови. От Георги няма следи. При делбата на Костадин се паднало да остане в къщата у Ролеви. За по-нататъшното развитие на тоя клон вж. сх. 55, Ролеви. Семейството на Петър 55/8 било настанено в стара къща в горния край на селото. По-сетнешните членове на тоя клон са с фамилно име нито Ласкови, нито Ролеви, а Копеви.

Петър 55/8 и жена му Янка 5а/21 имали двама синове: Томе 23/1 и Георги 23/2, който се преселил в Чепино и там създал семейство, вж. сх. 23. Томе 23/1 П. Копев и жена му Велика 72/12 имали две дъщери и син: Кръста 23/3, Кераца 23/4 и Петър 23/5. В началото на века Кръста била слугиня в София и там се омъжила. Кераца не създала семейство. Петър 23/5 и жена му Кръста 8/8 имали син Георги 23/6. (От повторен брак у Махлиови Кръста имала и други синове и дъщери. Вж. сх. 37.) Георги 23/6 П. Копев и жена му Вета 26/10 имат две дъщери и син: Мария 23/7, Янка 23/8 и Васил 23/9. Мария е омъжена в Г. Драглище, Янка - за Христо 4/82 Бельов. Васил 23/8 и жена му Рисана 63/46 имат дъщеря и син: Елка 23/10 и Георги 23/11.

Към края на 20. век в Добърско има една Копева къща.

24. КОРУНОВИ

Името на фамилията Корунови е по личното име на мъж Корун. Това име сега не се среща. То ни подсказва за заселници в Добърско на прабългари. (През 7. век, предвождани от Кубер прабългари след неуспешни опити да превземат Солун остават в земите около Битоля.)

Още в далечното минало животът на Корунови тясно се вплита в общата историческа съдба на Добърско. Без Корунови не е могло да мине нито строеж на църква, нито направа на бентове по реката, нито провеждане на селски обряд и обичай. На Коруновите мъже са били познати хубостите на тукашната планина и пътеките до Беломорието. Познати са им били имотите, църквите и килиите на Светогорските манастири. Корунови са били добри стопани по ниви и ливади. През първата половина на 19. век Корунови са осиромашали. Клонът на Корунови 24/2 се замогнал материално след сродяване с богатите Бучкови - Кина 7/8, жена на Софрон 24/8, донесла у Корунови жълтици. Техни стават и водениците над Мирчомус (Мирчов мост). Коруновите къщи били оградени с каменни зидове. В двора могло да се проникне само през портата, която отвътре здраво се залоствала, отвънка имало устройство за засекретено отваряне. През средата на 19. век Софрон Николов Корунов разширява имотите си. На мнозина от трудолюбивите, смели и находчиви Корунови мъже биха прилягали определения като: пътешественик, авантюрист, изобретател, новатор, конструктор, селекционер. От Корунови е първият мъж на Добърско, впуснал се в далечно пътешествие, Христо Аржентината е прекосил океана, пропътувал пеш от най-южната точка на континента Америка през бразилските джунгли, през Колумбия, та с параход - в Хавана. От Корунови е могло да се поиска за услуга вещ, каквато рядко се срещала. С помощта на просто, но остроумно устройство - нивелир, мъж от Корунови трасирал Горната вада на левия бряг с далечно водохващане от реката. В Коруновите градини могло да се види дръвче с плод, различен от другите. Поп Атанас Софронов Корунов е преминал през килийните училища на Неврокоп и Банско и е получил свещеническо свидетелство в Цариград.

Характерни лични имена на мъже от 18. век у Корунови са: Георги, Никола, Софрон, Коста, Тодор, Никифор, Филип, Кръстьо, Петър, Глигор, Радул, Заре, Атанас, Лазар, Маврудия.

При разрастване на фамилията Корунови в края на миналия век практиката налага отличително име за почти всеки клон. Появяват се Костови, Попатанасови, Липеви-Софронови, Еринкини, Гереви. Последните три не са се наложили.

Към края на 20. век в Добърско има десет Корунови къщи. Пред прага на 21. век почти във всяка от тях има младо мъжко продължение: Атанас 24/161, Иван 24/163, Красимир 24/164, Марин 24/165, Николай 24/168, Красимир 24/179, Иван 24/171, Марин 24/172.

Изселвания, предимно семейно, от Корунови има от началните десетилетия на 20. век: Никола 24/47, Васил 24/48, Асен 24/53, Маврудия 24/59 - Лина 69/24 в Сандански, Никата 24/66 - Султа в Дорково, Илия 24/69 - Д. Драглище, Иван 24/70 - Д. Драглище, Петър 24/71 - в Бачево, Петър 24/76 - в София.

Носители на фамилното име Корунови от Добърско има в съседното село Д. Драглище, в Разлог, в Дорково, в Мокрище, в с. Подайва (Добруджа), в Шумен, в София.

Родът Корунови е един от най-старинните родове в Добърско. Къщите им се намирали на терасата под Старата църква. Към края на 18. век били групирани в три гнезда. Една от къщите се представлявала от Никола 24/2 Корунов. Сестра му ...24/1 била женена у Гушльови в Г. Драглище. Синът й Коста бил осиновен у Плячкови и продължил развитието на тоя тамошен род.

Никола 24/2 имал син Софрон 24/8. Жената на Софрон Кина 7/8 била от богатите тогава Бучкови и донесла у Корунови много пари. Софрон и Кина отгледали две щерки и двама синове: Атанас 24/18, Пена 24/19, Рада 24/20 и Георги 24/21. Пена била женена у Джуневи за Георги 13/16, а Рада - в друг клон Корунови за Никифор 24/73 (сега Костови). Атанас 24/18 създал семейство и станал поп. Жена му Катерина била от Махлиови. Отгледали четири щерки и двама синове: Лазар 24/40, Велика 24/41, Мария 24/42, Кръста 24/43, Рада 24/44 и Георги 24/45. Задомени са всички. За по-нататъшното развитие на тоя клон вж. сх. 49, Попатанасови. С богато по-нататъшно развитие е клонът на другия син на Софрон, Георги 24/21, с прякор Добре. Той имал два брака. От първия с Мария 2/8 е само Христо Аржентината, а от втория, този с Елена от Разлог, са още петима синове и три дъщери: Никола 24/47, Васил 24/48, Иван 24/49, Злата 24/50, Кина 24/51, Петър 24/52, Асен 24/53 и Мария 24/54. Задомени са всички. В Добърско са продълженията на сестрата Кина и тези на брата Петър, а останалите са другаде. За развитията им през 20. век вж. схеми 24а и 24б.

В другото гнездо Корунови в началото на 19. век имало трима братя: Яко 24/3, Благо 24/4 и Петър 24/5. Създали семейства и тримата. Яко имал син Добре, но понататъшно продължение няма. Благо имал дъщеря и син - Георги-Гребенар. Неговият син Христо 24/22 с жена му Гена имали женска челяд: Микя 24/55, Рада 24/56, Лина 24/57 и Дафина 24/58, та името Корунови в клона на Благо 24/4 е дотук. Третият брат Петър 24/5 е имал синове Радул 24/12 и Глигор 24/13. Радул и жена му Дафина отгледали дъщеря и двама синове: Лазар 24/24, Мария 24/25 и Георги 24/26. Лазар имал син Маврудия 24/59. Последният с жена си Лина напуснал инцидентно селото и отседнал в гр. Свети Врач. Там се прочул като лечител. Георги 24/26 с прякор Кукуличе отишъл зет у Цинзови за Грозда 69/21. Преселили се в Бачево. Вторият син на Петър 24/5, Глигор, отгледал четирима синове и дъщеря: Васил 24/27, Христо 24/28, Георги 24/29 Димчо 24/30 и Мария 23/31. Първите трима отишли зетьове в други къщи и приели техните имена: Васил - у Линкови, Христо - у Лучкови, и Георги - у Байкови. Името Корунови запазил Димчо. Той и жена му Велика 69/18 имали двама синове: Георги 24/60 и Христо 24/61. Семейство създал Георги. За продължението на Георги и жена му Еринка 51/12 вж. сх. 24б.

В третото гнездо Корунови в началото на 19. век имало двама братя: Липе 24/6 и Тодор 24/7. Липе 24/6 имал син Георги 24/14, но той не създал семейство. Тодор 24/7 отгледал трима синове: Заре 24/15, Кифор 24/16 и Лазар 24/17. Кифор няма продължение. Заре 24/15 отгледал четирима синове и дъщеря: Тодор 24/32, Лазар 24/33, Липе 24/34, Гюргя 24/35 и Кръстьо 24/36. Задомени са всички. Тодор и жена му Наса отгледали две дъщери и двама синове: Лазар 24/62, Карафила 24/63, Гюргя 24/64 и Георги 24/65. За продълженията им вж. сх. 24а. Лазар 24/33 оставил детето си Нико сираче. Продължението на Нико е в Дорково. Вж. сх. 24в. Липе 24/36 и жена му Митра 30/16 отгледали двама синове: Софрон 24/67 и Лазар 24/68. Лазар умрял сравнително млад и жена му Мария 50/43 повторила у Будини за Илия 5/23, вж. сх. 5. За продължението на Софрон и жена му Магделина 3/8 вж. сх. 24в. Гюргя 24/35 отишла у Джупанови за Петър 14/15. Кръстьо 24/36 и жена му Зъна си осиновили дете Гере 3/18 от Балакчиови, после им се родили още четири: Илия 24/69, Иван 24/70, Петър 24/71 и Мария 24/72. В Добърско е продължението на Гере, това на Илия и Иван е в Д. Драглище, това на Петър - в Бачево, и на Мария - в Дорково. Лазар 24/17, най-малкият син на Тодор 24/7 Корунов, имал дъщеря и двама синове: Тодор 24/37, Мария 24/38 и Коста 24/39. За тях се говорело, че са посрещали Левски в Добърско. Тодор 24/37 току-що се бил оженил за хубава мома от Бобошево и при разпит турските власти толкова го били, че наскоро умрял. Младата вдовица повторила у Йонкини в Разлог. Мария 24/38, дъщерята на Лазар 24/17, отишла у Бучкови за Георги 7/19. Коста 24/39 и жена му Ветка 6/4 отгледали дъщеря и двама синове: Никифор 24/73, Василка 24/74 и Петър Пашата 24/75. Василка отишла у Мицини за Костадин 39/5. Продълженията на братята Никифор и Петър Пашата са с фамилно име Костови, сх. 26.

25. КОРУНЧЕВИ

Името на фамилията е по старинното лично име Корунчо. (Умалително-гальовна форма на Корун.)

В началото на 19. век в Добърско е имало три Корунчеви къщи. Две са били в началото на селото, в съседство на Чукалови, а другата - в горната част на селото, до Будината и Ковачевата къща.

Към средата на 19. век горната Корунчева къща останала без мъжки наследници и клоняла към запустяване. В нея се настанил с младата си булка Костадин Кацарев 19/4. И както става в подобни случаи, Костадин и детето му Кръстьо 25/9 вече не били Кацареви, а по името на къщата - Корунчеви. Това име носят всички по-сетнешни членове на клона. Вж. сх. 25.

Жената на Костадин 19/4 останала млада вдовица с едно дете Кръстьо 25/9 и приела за мъж изпадналия в селото другоселец Лазар Пострумеца с дете Димитър. Тоя Димитър 25/10, вече с фамилно име Корунчев, и жена му Мария 24/25 имали две деца: Иван 25/2 и Васил 25/21. Майката умряла млада, та Димитър 25/10 отишъл с децата си зет у Бельове за Карафила 4/1". Тя имала едно дете, известния за добърчани от първата половина на 20. век Коле Бельов. На Димитър и Карафила се родило дете - Лазар 25/22. Димитър 25/10 дал детето си Васил 25/21 да се учи в колеж в Самоков. (Васил е първото дете от Добърско с по-високо образование.) Следите и от тримата синове на Димитър 25/10 са вън от Добърско - в София, в Плевен, в Исперих. От останалия в къщата Кръстьо 25/9 има продължение в Добърско и в София.

Тоя Кръстьо 25/9 и жена му Мария 50/31 имали трима синове: Средко 25/17, Костадин 25/18 и Тодор 25/19. Средко не създал семейство. Тодор и жена му Митра 37/19 имат син Стойко 25/33. Костадин 25/18 и жена му Мария 4/37 имат две дъщери и двама синове: Янко 25/30, Христо 25/31, Деница 25/32 и Елена 25/32а. Деница е женена за Цв. Мекушин, сх. 79. Елена е в с. Баня.

Продължението на Янко е в София. Христо 25/31 и жена му Веса имат трима синове: Костадин 25/47, Тодор 25/48 и Игнат 25/49. Семеен е към 90-те години Костадин. Той и жена му Ана имат дъщеря Веска 25/61.

Поколение на старата Корунчева фамилия в Добърско има и от другите две къщи, тия от долния край на селото (под Чорбаджиеви, до Чукалови).

През първата половина на 19. век в тия къщи са живели семействата на синовете на Стоян Корунчев 25/4: Петър 25/7, Никола 25/6 и Атанас 25/8. Петър е умрял млад. (Единствената му дъщеря Мария 25/11 вероятно не се е оженила.) Атанас е имал двама синове: Юван 25/16 и Стамен 25/15. Юван не се е женил. Стамен осиновил дете от Белица - Кирил 25/29. (Къщата им е била на Бръчината.) Кина 25/46, дъщерята на Кирил, не се е женила. Стаме разбирал от зидария, та макар и на преклонна възраст хората него търсели да иззида порутените комини на къщите от "Чирпанското" земетресение - 1928 г.

С продуктивност в по-нататъшното си развитие се отличава клонът на Никола Стоянов Корунчев 25/6.

Никола 25/6, първият син на Стоян Корунчев 25/4, е имал трима синове: Илия 25/11, Тодор 25/12 и Костадин 25/13. Децата на Илия умирали, а от оцелялото му дете Донисия 25/23 няма продължение. Костадин 25/13 отишъл зет у Докльови. Вж. сх. 15.

Тодор 25/12, средният син на Никола, е имал четирима синове: Доне 25/25, Лазар 25/26, Георги 25/28 и Коле 25/27. Доне се запилял в Румъния и повече не се върнал. (Там от него има наследници.) Никола не се е женил. Остават в Добърско, създават семейства и даряват рода Корунчеви с щерки и синове братята Лазе и Георги, родени в края на 19. век. Техни правнуци са доближилите се до линията на 21. век мъжки представители на рода: Костадин 25/63, Гошо 25/64, Костадин 25/66, Тодор 25/66, Димитър 25/67, Илия 25/68. Христо и Любомир, внуци на Христо 25/39, са в Разлог. Илия и Цветан, внуци на Янко 25/30, са в София.

Към края на 20. век в Добърско има пет Корунчеви къщи.

Фамилното име Корунчеви от Добърско е пренесено в Разлог, в Исперих, в Плевен, в София, а и в Румъния.

26. КОСТОВИ

Фамилията Костови в Добърско е клон от старинната фамилия Корунови. Личното име Корун отдавна е изоставено, но практиката едно от мъжките внучета да носи името на дядото, пренесла през вековете името Коста (Костадин) до наши дни.

От Корунови е бил Лазар 24/17 Костов, който като участник в една от легиите на Г. Раковски (1862-1868 г.) имал щастието да се снима в Белград редом с Васил Левски. (Подробности за личността и дейността му в историческата литература липсват. Споменава се само, че е от Разложко, но селото не е споменато.) Трите имена на Лазар Костов от Добърско са Лазар Тодоров 24/7 Корунов (по дядо - Костов). Лазар се върнал от Сърбия с невеста - Катица (Катерина). Родили са три деца - Тодор 24/37, Мария 24/38 и Коста 27/39.

Тодор често се излагал на рискове при изпълнение на задачи на македонската революционна организация. Върнал се една пролет от ишчелък с булка. Тя била от Бобошево. Наскоро след като се бил оженил, попаднал в ръцете на турците. Толкова го били, че вече не се изправил - лежал близо година в постели и починал. Останала млада вдовица, жена му, чието име не ни е известно, повторно се омъжила за мъж от известната фамилия Йонкини в Разлог.

Дъщерята на Катица и Лазар, Мария 24/38, станала невеста на Георги 7/19 Б. Бучков и по-късно на известния дедо Киме Бучков.

Коста 24/39, вторият син на Катица и Лазар, е известен със стопанската си дейност. Неговото име станало фамилно - Костови, за този клон от Корунови. С името му е свързана местността Костов бор, където са имали ниви и гюбрища. Известни са били Костовите егреци за говеда в Ильовица. Коста Лазаров Корунов (Костов) и жена му Ветка от Бунини имали три деца: Василка 24/74, Никифор 24/73 и Петър 24/75 (Пашата). Двамата братя са Корунови, а техните синове са с фамилно име Костови. Василка 24/74 отишла у Мицини, за Костадин 39/5.

Никифор 24/73 е бил кмет на селото в годините на Първата световна война. Първата му жена Рада 24/20, дъщеря на Софрон 24/8 Корунов, родила две деца: Микя 26/1 и Васил 26/2. Майката починала млада и Никифор приел за жена Мина от Годлево. На Никифор и Мина се родили: Костадин 26/3, Георги 26/4 и Петър 26/5. Микя 26/1 отишла у Папеве за Георги 47/11. Четиримата братя създали многолюдни семейства. За развитието им през 20. век вж. сх. 26.

Петър 24/75 (Пашата) и жена му Кръстана 7/32 имали три дъщери и четирима синове: Мария 26/6, Георги 26/7, Григор 26/8, Спаса 26/9, Вета 26/10, Иван 26/11 и Васил 26/12. Семейства са създали всички.

Развитието на тоя клон Костови през 20. век в Добърско е от многолюдните семейства на четиримата братя. Вж. сх. 26а.

Към края на 20. век в Добърско има 10 Костови къщи. Почти във всяка от тях има млади мъжки: Георги 26/84, Георги 26/85, Марин 26/86, Борислав 26/87, Методи 26/90, Пепи 26/91, Костадин 26/67, Марин 26/68, Цветан 26/71, Георги 26а/76, Емил 26а/27, Иван 26а/79, Емил 26а/80.

Млади мъжки продължения има в Костови семейства с родови корени от Добърско, живеещи към края на 20. век другаде.

От Добърско фамилното име Костови е пренесено в Г. Драглище, в Разлог, в Благоевград, в София, във Варна.

27. КРЪКАЛОВИ

Името на фамилията е по прякор Кръкалата. Това прозвище е получавало лице, което се напива - по местната дума кръкам - пия. Къщата им се е намирала на тераска на левия бряг на реката, при един от мостовете на селото - Мирчомус. Били са малоимотни. В миналото фамилията никога не е била многолюдна. В продължение на много години в селото е имало само по едно домакинство Кръкалови. Глава на семейството от втората половина на 19. век е жена - Митра Кръкалова. Единственият й син Иван 27/4 и жена му Ветка опазили от лоши болести само едно от децата си Петър 27/5, роден в началото на 20. век. Той не е създал семейство и е последен представител на рода. Към края на 20. век Кръкалови в Добърско няма.

28. КРЪСТАНЧЕВИ

Името на фамилията е по личното име Кръстанчо (Кръстан). Къщата им се е намирала в центъра на селото. (Известната под името Старата Кимева къща, единствената от стария тип добърски къщи, оцеляла до деветдесетте години на 20. век, в миналото е била Кръстанчева.) Били са имотни. За някогашна известност на фамилията говорят имената на обекти и местности - Кръстанчева круша, Кръстанова падина, Кръстанова нива.

В средата на 19. век в Добърско е живял Тодор Кирев Кръстанчев. Тодор 28/3 и жена му Митра имали син и дъщеря: Средко и Велика. Велика отишла у Махлиови за Кръстьо 37/12. През двадесетте години на 20. век Средко 28/7 отишъл на печалба в Румъния и повече в Добърско не се върнал. По-късно в Русе се преселил Методи 28/10, синът на Средко. Там от Методи има продължение.

В Добърско няма продължение и на другия клон на Кръстанчеви с представител от половината на 19. век Заре Найден Кръстанов (Кръстанчев). Заре 28/6 имал син Петър 28/9. Вероятно и тая фамилия след Баненската битка (Разложкото въстание) от 1878 г. се е озовала в потока бежанци за свободна България.

Фамилия Кръстанчеви в Добърско отдавна няма.

29. КУЦОМИШЕВИ

Името е на власи, живели в Добърско през миналия. век. В тукашната планина лете пашували стадата си. Куцомишеви е по личното име Михаил (Мишо), като пред него е частицата "куцо", с която се определя и принадлежността, т.е. власе, но не от други, а от куцовласите. (На гробищата в Добърско има кръст с надпис Мария Куцомишева.)

През втората половина на 19. век се утвърдила практиката власите да си купуват къщи в селото. Известен с демократичните си принципи при общуването с местното население от тоя период е кехая Георги. Купил той една от новите Ласкови къщи (срещу Мутеви) не толкова по необходимост, а за да избави от беда изпадналия в дълг по поръчителство Димитър Г. Ласков. Когато в началото на тоя век окончателно напуснали селото, влах кехая Георги оставил безвъзмездно къщата на синовете на Димитър.

В Добърско има запазени предания за неволите на власите в комитските времена от миналия век. (Дълго се помнел напевният плач на влахкиня, майка на овчарче, от която криели истината за погубения й син: "Димчо, чедо мамино, защо не си идваш да се премениш?" В друго предание се говори за мъж Дне-Медаре, някъде забегнал.)

30. КЪНЧЕВИ

Името на фамилията е по личното име Кънчо, умалително-гальовна форма от Кръстьо. Фамилията е старинна. Кънчевите къщи се намирали в съседство с Корунови и Попови. Кънчеви са клон от Корунови.

Мъжете от фамилията Кънчеви, както и много други мъже от селото, през 19. век са били гурбетчии. (Работели са всякаква работа в чифлици и манастири - по ниви, по ливади, строителство, пастирство, кираджийство.) Поради това не са били редки случаите, когато мъже, заминали на гурбет, повече не са се завръщали у дома си - оставали са някъде.

В началото на 19. век в Добърско е имало две Кънчеви къщи. В едната са живеели семействата на двама братя: Костадин 30/1 и Иван 30/2. Развитието на Костадин се прекъснало през 19. век, а потомци на Иван към края на 20. век има в Добруджа, вж. Тодор 30/1" и сина му Милен 30/3". От тоя клон са Постолови 51 и продължението на Петър 30/14, отишъл зет у Махлиови 37.

В другата Кънчева къща от началото на 19. век е живял със семейството си Игнат 30/3 Георгиев Кънчев. Той имал две щерки и двама синове: Тасе 30/8 и Кръстьо 30/9. Едната дъщеря била женена в Г. Драглище, а другата ...30/11 - първо за Тодор 70/4 Челепиов (по-късно станал Джунев) и повторно отишла за Иван Ботев в Годлево. Кънчеви през 19. век, та дори и в началните години на 20. век поддържали роднински връзки със съседните села Годлево и Г. Драглище.

Кръстьо имал двама синове: Атанас 30/20 и Димитър 31/20а. Атанас отишъл зет у Ласкови за Юванка 31/20, та поколението му е с фамилно име Ласкови. От Димитър 30/20 няма продължение.

Тасе 30/8 и жена му Ракина имали две дъщери и син: Христо 30/17, Елена 30/18 и Митра 30/19. Елена отишла у Бабалиови за Игнат 1/6. Митра - у Корунови за Липе 24/34. Христо 30/17 и жена му Мария 14/28 имали три щерки и двама синове: Рада 30/23, Спаса 30/24, Гена 30/25, Костадин 30/26 и Никола 30/27. Бащата 30/17 и синът му Костадин загинали в Радовичка река - били на работа в гората на Рилския манастир. Продължението на Кънчеви през 20. век в Добърско е от коляното на Никола 30/27. Той и жена му Мария 5/16 имали син и дъщеря: Георги 30/29 и Елена 30/30. От Никола 30/27 и жена му Фросия са: Гена 30/31 и Стате 30/32. Развитието на Кънчеви през 20. век е от семействата на Георги 30/29 и Стате 30/32.

Георги 30/29 и жена му Василка 15/9 отгледали и задомили две дъщери и четирима синове: Никола 30/33, Христина 30/34, Методи 30/35, Илия 30/36, Софа 30/37 и Лазар 30/38. Никола е създал семейство в Ракитово. Илия със семейството си е в близкото село Баня. Методи и жена му Верка 72/19 имат две дъщери: Ката 30/43 и Васка 30/44. Мъжки са две от децата на Лазар 30/38 и жена му Мария 26/49: Петър 30/47, Георги 30/48 и Божидарка 30/49.

Стате 30/32 и жена му Елена 69/41 имат две дъщери и двама синове: Мария 30/39, Никола 30/40, Юлита 30/41 и Методи 30/42. Мъжко продължение имат Никола 30/40 и жена му Бойка 24/114: Станислав 30/50 и Емил 30/51.

Към края на 20. век в Добърско има четири Кънчеви къщи.

31. ЛАСКОВИ

Името на фамилията е по гальовната форма на личното име Лазар - Лазко - Ласко.

За идването на Ласкови в Добърско има кратко предание. Вж. текста към сх. 7, Бучкови.

Отседналият към края на 18. век в селото кехая Ласко Бучков имал петима синове. По-нататъшно развитие има само от двама - от Тоше 7/3 и от Димитър 7/4. Клонът на Тоше 7/3 сега е с фамилно име Бучкови, вж. 7. Клонът на Димитър сега е с фамилно име Ласкови, сх. 31. С фамилно име Ласкови днес са и тези, които са от коляното на Ласко 7/15, внук на Тоше 7/3. Поради фамилното име Ласкови развитието на този клон е проследено в сх. 31, Ласкови. Тоя Ласко 7/15 имал двама синове и три дъщери: Върбан 31/16, Алекса 31/17, Сусана 31/18, Кина 31/19 и Йованка 31/20. Братята не създали семейства - умрели млади. Сусана отишла у Попови за Петър 50/29, Кина - у Мутеви за Иван 42/4, Йованка довела зет у Ласкови. Това бил Атанас 30/20 Кънчев. На Атанас, вече Ласков, и жена му Йованка се родили двама синове и дъщеря: Тодор 31/32, Елена 31/33 и Георги 31/34. Задомени са и тримата. Тодор загинал на война - 1913 г. Жена му Велика 39/9 с детето си Атанас 31/43 се приютили у Мицини. Продължението на този Атанас е в Разлог, вж. сх. 31. Елена 31/33 отишла у Джупанови за Герасим 14/27. Братът Георги 31/34 и жена му Султана от Годлево отгледали осем деца - двама синове и шест дъщери: Пена 31/44, Елисавета 31/45, Велика 31/46, Костадин 31/47, Цветана 31/48, Славка 31/49, Атанас 31/50 и Атанаска 31/51. Преселили се през четиридесетте години в Добруджа - с. Смирненски, Русенско. В Добърско от шестте сестри останала само една - Пена 31/44, женена у Бельови за Иван 4/65.

Разклонението на рода Ласкови от 19. век в Добърско е богато. То е от коляното на Димитър 7/4. Трудно било да се смогва със строителството на къщи. Семействата били многолюдни и често по няколко в една къща. Една от възможностите за облекчаване на притеснението било съгласието на някои от многодетните родители да дават синовете си зетьове в къщи, които имали нужда от мъж. Така се слагало началото на нов клон, който обикновено приемал за фамилно име това на къщата. Така например Стате Димитров Ласков продължил името на Джупанови, Костадин Копев Ласков 23/2 продължил развитието у Ролеви, Кръстьо Георгиев Ласков 31/13 отишъл у Ковачеви. По името на мъж Копе 31/15 от Ласкови е фамилията Копеви.

Димитър 7/4, братът на Тоше 7/3 Бучков, стои в основата на голям клон с фамилно име Ласкови. Димитър имал четирима синове: Тосе 31/1, Юван 31/2, Георги 31/3 и Стате 31/4. Стате отишъл зет у Джупанови, вж. сх. 14. Юван имал двама синове и две щерки: Тодор 31/6, Алекса 31/7, Зъна 31/8 и Кина 31/9. Двамата братя не оставили продължение. От сестрите Кина не била омъжена и само Зъна 31/8 била омъжена у Корунови за Кръстьо 24/36. Тосе 31/1 имал един син Юван 31/5. Юван и жена му Палагия 5/8 имали двама синове: Дине 31/21 и Георги 31/22. Дине и жена му Спаса 4/46 имали две дъщери: Митра 31/35 и Дафина 31/36. Митра с баща си отишла в Румъния. Дафина се оженила у Корунови за Петър 24/52. Георги 31/22 и жена му Къпина 14/13 си осиновили дете от Джупанови - Георги 14/38. Тоя Георги и жена му Спаса създали многолюдно семейство. Продължението им е в Дорково.

Георги 31/3 имал четирима синове и две дъщери: Атанас 31/10, ...31/11 (името неизвестно), Елена 31/12, Кръстьо 31/13, Димитър 31/14 и Копе 31/15. Децата още невръстни останали сираци. Баща им и чичо им Стате 31/4 паднали убити от турците в местността Германица. Главите на двамата братя били побити на колове и били разнасяни по улиците на Разлог. Ласкови от тоя клон, помощници на хайдутите, за дълго били следени от властите. Жертва на скроен заговор станал по-късно и Димитър 31/14. От сираците, децата на Георги 31/3, води началото си клон с фамилно име Копеви, вж. сх. 23. Кръстьо 31/13 приел фамилно име Ковачев. За него вж. сх. 21 Ковачеви. Една от двете сестри, тая с неизвестното име 31/11, била женена в с. Г. Драглище, а другата - Елена 31/12 отишла у Цинзови за Петър 69/10.

Димитър 31/14 взел жена от Грънчареви в Разлог. Имал баджанак в Банско. Това бил бащата на Парашкева, майката на Георги Михайлов Димитров. Къщата на Димитър 31/14 била една от най-хубавите в селото. Парапетът на чардака и стълбището били не от цепени дъски, а от струговани колчета, изработени в Банско. Жените от тая къща, свекърва и снахи, излизали на хоро все хубаво облечени и накичени с нанизи пендари. Димитър имал многобройни стада. Познавали го в цялата околност. В съвета на стареите Димитър бил често на страната на ония, които се застъпвали за сиромасите. Заради тези позиции той станал жертва на скроен заговор - бил принуден да продаде къщата си. Димитър и жена му Мария имали трима синове: Юван 31/29, Георги 31/30 и Кръстьо 31/31. Юван не създал семейство. Георги и жена му Злата от Г. Драглище имали две дъщери: Мария 31/41 и Тана 31/42. Мария отишла у Линкови за Христо 33/8, Тана не създала семейство. Третото дете Кръстьо 31/31 родителите дали за осиновяване у Цинзеви от тета му Елена и мъжа й Петър. За развитието на Кръстьо вж. сх. 69 Цинзови.

Продължението на Ласкови в Добърско от коляното на Атанас, най-големия от синовете на загиналия в Германица Георги 31/3. Атанас 31/10 и жена му Милана 70/2 имали три дъщери и трима синове: Благо 31/23, Юван 31/24, Заре 31/25, Яна 31/26, Кръста 31/27 и Кина 31/28. Две от сестрите и двама от братята не създали семейства. Яна отишла у Попови за Костадин. Продължението е от Благо 31/23. Той и жена му Рада от Г. Драглище отгледали дъщеря и трима синове: Симон 31/37, Кръстьо 31/38, Магделина 31/39 и Георги 31/40. Симон 31/37 първо бил женен за Елена Монева 40/15. Деца Симон има от втората му жена - Мина от Г. Драглище: Иван 31/52, Петър 31/53 и Рада 31/54. Продължението им е в Дорково. Сестрата Магделина е женена у Овчарови за Георги 46/10. Тяхното продължение е също в Дорково. Кръстьо 31/38 и жена му Магделина 7/47 отгледали две дъщери и двама синове: Велика 31/55, Петър 31/56, Елена 31/57 и Илия 31/53. По-нататъшното развитие на тоя клон е през 20. век. Велика отишла у Попови за Васил 50/99 Томов. Елена - у Мандарови за Костадин 36/16. Братът Петър и жена му Мария 69/44 задомяват две дъщери и двама синове: Елена 31/68, Иван 31/69, Благо 31/70 и Магда 31/71. Семействата и на четиримата са все вън от Добърско. Елена е омъжена в Огняново за Никола Жеков. Те имат дъщеря Мария и син Георги. Мария и мъжът й Владо от Г. Делчев имат дъщеря Надя. Магда 31/71 е омъжена в с. Г. Драглище за Петър Цирков. Те имат син Цветан и дъщеря Милена. Иван 31/69 и жена му Веска от Банско имат син Марин. Благо 31/70 и жена му Верка от Банско имат син Петър 31/33" и дъщеря Елена 31/34". Илия 31/53 и жена му Лиляна 73/47 имат трима синове: Иван 31/72, Лазар 31/73 и Цветан 31/74. Иван и жена му Данка имат двама синове и дъщеря: Илия 31/82, Георги 31/83 и Розалия 31/84. Лазар и жена му Рима имат двама синове: Алексей 31/35" и Владимир 31/36". Цветан и жена му Красимира имат дъщеря и син: Анелия 31/37" и Иван 31/38".

Георги 31/40 Благов е роден през 1900 г. По-нататъшното развитие на този клон е през 20. век. Георги и жена му Микя 5/36 отгледали дъщеря и трима синове: Васил 31/59, Митра 31/60, Петър 31/61 и Иван 31/62. Митра е омъжена у Рускови за Костадин 57/12. Васил 31/59 и жена му Кръстана 7/60 имат дъщеря Катюша 31/75. Семейството на Васил от втората му жена Янка е в Разлог, вж. сх. 31а. Кръстана е починала сравнително млада. Петър 31/61 и жена му Мария 3/31 имат двама синове: Георги 31/76 и Васил 31/77. Георги и жена му Смилена имат дъщеря и син: Маргарита 31/39" и Петър 31/40". Братът Иван 31а/62 и жена му Риста 30/34 задомили дъщеря и двама синове: Георги 31/79, Петър 31/80 и Елена 31/81. Елена е омъжена у Лучкови за Георги 34/68. Георги 31а/76 Иванов Ласков и жена му Ката от Баня имат двама синове: Иван 31/41" и Коце 31/42". Петър 31а/80 и жена му Марияна от Разлог имат дъщеря и син: Христина 31а/85 и Иван 31а/86.

С фамилно име Ласкови от Добърско има в Дорково, в Пазарджик, в с. Смирненски, Русенско, в Банско, в Благоевград, в Разлог, в София.

32. ЛЕВЕНТОВИ

Здрави и юначни мъже е имало някога в Добърско.

Името си фамилията е получила по думата левент - юнак, здравеняк (тур., от ит.).

Къщата на Левентови в Добърско през миналия век се е намирала в съседство с Мутеви и Кидикови. В тая къща е живял със семейството си Лазар 32/2 Левентов. На младини е бил левент, на старини - с хубава дълга бяла брада. Първите няколко години, като нямали рожба Лазар и жена му си взели момиче Мария 32/3 от Долно Драглище, по-късно им се родило момче Кирян 32/4. Като порасли, Мария отишла у Бельови за Досе 4/17, а Кирян взел Кина 69/19 от Цинзеви.

Кирян 32/4 и жена му Кина 69/19 имали дъщеря и двама синове: Георги 32/5, Христо 32/6 и Дафина 32/7. Христо не създал семейство. Дафина първо била за Георги 5/30 (Шулката), а после отишла в Бачево за Кръстьо Гюров.

Георги 32/5, синът на Кина и Кирян, се преселил със семейството си в близкото село Бачево, където след войната от началото на века имало и опразнени турски къщи и имот. Но бедните пришълци от Добърско нямали пари да си купят нито едното, нито другото. Семейство Елена 74/9 и Георги Кирянов Левентов имали само момичета - Назлъна 32/8 и Велика 32/9, та името Левентови останало без продължение както в Добърско, така и в Бачево.

В Добърско името Левентови се е запазило в наименованието "Левентовата маала".

33. ЛИНКОВИ

Името на фамилията е по личното име Линко. Лице с това име е живяло отдавна, преди 1800 г.

Къщата им се е намирала на десния бряг на дълбоко врязалата се река малко по-надолу от "Мирчомус". Тук са били и Самарджиови.

С известност от втората четвърт на 20. век се ползвал Заварин 33/2 Вельов 33/1 Линков. Заварин е ходил в Цариград с прошение от името на селото до султана във връзка със съдебното дело между Добърско и Горно Драглище за планинската мера. От лоша болест по децата в семейството на Заварин оцеляло само едно - Магдалина 33/4. Заварин отгледал и осиротялото братово дете Юван 33/5. Юван не се е женил. Магдалина, дъщерята на Заварин, довела зет у Линкови - Васил 24/27 Глигоров 24/13 Корунов. Известно време домозетът Васил пазил името Корунов, но синовете му приели името Линкови. Младото семейство Магдалина и Васил си осиновили дете Раде 33/7 от Годлево. После им се родили още две: Гена 33/6 и Христо 33/8. Гена отишла за Слове 71/9 у Ченови. Раде взел Вангелия 20/5, дъщеря на Димитър 20/4 Кидиков. Христо се оженил за Мария 31/41, дъщеря на Злата и Георги 31/30 Ласкови. Вече задомени, с малки деца, братята Раде 33/7 и Христо 33/8 били погълнати от войната (1915 г.). Заминали и не се върнали. (Христо паднал на Голаш над Струмица, разкъсан от граната на французите.) Мария 31/41, вдовицата на Христо 33/8, с едно дете Георги 33/12 повторила за бежанец в Разлог. От Георги в Разлог има продължение. Той и жена му Йорданка П. Кацарска от Разлог имат дъщеря и двама синове: Надежда 33/4", Илия 33/5" и Христо 33/6". Надежда е омъжена за Никола Елчинов. За тях вж. сх. 33. Илия и жена му Росица, от Добринище, имат дъщеря и син: Йордан 33/12" и Магделина 33/13". Христо и жена му Радка, от с. Габрене, имат също две деца: Георги 33/14" и Соня 33/15".

Синовете на Раде 33/7 израсли в Добърско с орисията на сираци: Димчо 33/9, Васил 33/10 и Георги 33/11. Васил и Димчо се преселили в Добруджа, с. Райнино. От единия и от другия там има продължение.

Димчо 33/9 и жена му Люба, от Бунини, имат дъщеря и трима синове: Георги 33/13, Радан 33/14, Кръстина 33/15 и Костадин 33/1". Задомени са и четиримата, вж. сх. 33. Васил 33/10 и жена му имат двама синове: Христо 33/2" и Иван 33/3".

От останалите в Добърско Георги 33/11 и жена му Рада 4/48 са: Христо 33/16, Иван 33/17, Мария 33/18 и Ката 33/19. Мария е омъжена за Младен 5/70 Будин, а Ката - в Г. Драглище. Децата на Иван и жена му Снежка 24/130 са момичета: Радка 33/20 и Гергана 33/21. Христо е вън от Добърско.

В края на 20. век в Добърско има една Линкова къща.

34. ЛУЧКОВИ

Името на фамилията е по личното име Лучко. Това име е отдавнашно. (През последните два века (19. и 20.) то не се среща в именната практика на Добърско.)

В началото на 19. век в Добърско имало две гнезда Лучкови. Къщите им се намирали в долния край на селото. Едната се представлявала от Костадин 34/3 Благов Лучков, а другата - от Павле 34/4 Марков Лучков. В миналото Лучковите мъже били предимно гурбетчии и пастири.

Костадин 34/3 имал трима синове: Гаврил 34/5, Георги 34/6 и Юван 34/7. Скоро къщата се оказала тясна за семействата на тримата.

Гаврил 34/5 имал двама синове: Велю 34/10 и Костадин 34/11. На Велю и жена му Татина 50/36 се опазили само две щерки: Гюргя 34/25 и Сеферина 34/26. Първата омъжили за Иван Беличенов в Г. Драглище, Сеферина - за Захари 36/6 у Мандарови. За съдбата на Костадин 34/11 има запазено предание: "...Бил е козар. Селяните му плащали кой кога може. Веднаж, на личен ден, мнозина му били платили... Намерили го някъде на къра убит и обран от разбойници." Останала вдовица с три деца, жената на Костадин Катерина 37/5 приела у Лучкови за свой мъж овдовелия у Рунтови Марен. (За Марен виж и сх. 56, Рунтови.) Той довел у Лучкови и трите си деца. Природили се на Катерина и Марен още две деца, та в това домакинство се събрали осем деца - четири момичета и четири момчета: Елена 34/27, Средко 34/28 и Алекса 34/29 - заварени, Гюргя 56/12, Стоила 56/13 и Спас 56/14 - доведени, Микя 34/30 и Атанас 34/31 - природени. Не създали семейства Средко и Алекса, а останалите шест са задомени. Елена отишла у Мущреви за Георги. Гюргя имала два краткотрайни брака и третата й женитба била у Докльови за Костадин 25/13. Стоила първо била у Бунини за Лазар 6/5 и после у Бельови за Георги 4/16. Микя отишла у Будини за Прифан 5/29. Продължението на тоя клон Лучкови е мъжките рожби в семействата на Спас 56/14 и Атанас 34/31. Спас, който вече бил с фамилно име Лучков, отишъл зет у Чорбаджиови за Марикя 73/34. Родили им се четирима синове и една дъщеря: Иван 34/49, Георги 34/50, Илия 34/51, Кръстьо 34/52 и Райна 34/53. Братята са създали свои семейства. За развитието им през 20. век вж. сх. 34а. Атанас 34/31 и жена му Мария 42/23 отгледали и задомили четирима синове: Георги 34/54, Христо 34/55, Лазар 34/56 и Илия 34/57. За развитието им през 20. век вж. сх. 34а.

Георги 34/6 имал двама синове и дъщеря: Христо 34/12, Миле 34/13 и Фросия 34/14. Братята създали свои семейства, имали и деца, но мъжкото развитие по-натам е без продължение. Фросия 34/14 отишла у Попови за Васил 50/30.

Юван 34/7 имал три дъщери: Мария 34/15, Карафила 34/16 и Рада 34/17. Мария била омъжена тук в селото, но останала млада вдовица и отишла в с. Бачево за Никола Божанов. Родило им се момче Лазар. Имали роднински връзки с Маринкови в с. Бобошево. Карафила 34/16 била омъжена у Просякови за Христо 52/4. За Рада 34/17 приели у Лучкови зет - Христо 24/28 Глигоров Корунов. На Рада и Христо се народили трима синове и три щерки: Манол 34/37, Илия 34/38, Георги 34/39, Николина 34/40, Тодора 34/41 и Кина 34/42. В началото на века, вече с фамилно име Лучкови, семейството се преселило в с. Дорково. За развитието им през 20. век там вж. сх. 34б.

Павле 34/4 Марков Лучков, тоя от началото на 19. век, имал две дъщери: Софа 34/8 и Кина 34/9. Кина отишла у Будини за Средко 5/12, а Софа 34/8 довела зет у Лучкови. Това бил Илия 69/13 Тодоров Цинзев. Скоро той станал известен с фамилно име Лучков и било преодоляно опасението от прекъсване на развитието. Софа и мъжът й Илия отгледали и задомили двама синове и пет дъщери: Тодор 34/18, Маврудия 34/19, Мария 34/20, Митра 34/21, Кръста 34/22, Султана 34/23 и Милана 34/24. Продължението у тия Лучкови е от клона на Тодор 34/18.

Тодор 34/18 и жена му Ракина имали двама синове и една дъщеря: Илия 34/43, Костадин 34/44 и Кина 34/46. Илия паднал на война (1915 г.) и от него няма продължение. Кина първо била у Попови за Софрон 50/60, но той загинал на война (1915 г.) и младата невеста отишла у Джуневи за Христо 13/22. Костадин 34/44 и жена му Магда 42/14 отгледали четири дъщери и един син: Велика 34/58, Вангелия 34/59, Янка 34/60, Юлита 34/61 и Тодор 34/62. Велика е омъжена у Бельови за Лазар 4/70, Янка - у Корунови (Тодорови) за Петър 24/107, Юлита - за Герас в с. Влахи. Тодор 34/62 и жена му Гена 36/29 имат трима синове и една дъщеря: Костадин 34/88, Атанас 34/89, Калин 34/90 и Магда 34/91. Костадин създал семейство в с. Баня. Калин и жена му Бойка 64/19 имат син Тошко 34/108, роден през 1993 г., и Мирослав 34/109.

Мавруди 34/19 и жена му Лаза 6/6 имали един син и две щерки: Юван 34/46, Спаса 34/47 и Микя 34/48. Спаса не създала семейство. Микя отишла у Мутафчиеви за Михаил 41/1. Юван и жена му Петкана 14/52 имали три момичета: Елена 34/63, Кина 34/64 и Магда 34/65. Елена отишла у Будини за Костадин 5/62, Кина - у Корунови за Иван 24/99 и Магда - у Попови за Алекса 50/88.

И петте сестри на Тодор 34/18 и Мавруди 34/19 били женени в селото. Милана 34/24, най-малката, овдовяла млада. (Мъжът й Лазар 5/23 Кръстанов Будин бил един от най-младите участници от Добърско в Баненската битка - 1878 г.) Милана се омъжила в Бачево за Георги Пандохов. Дъщерите им Вела и Мария са с богати развития в Бачево през 20. век. Вж. сх. 34в.

В края на 20. век в Добърско има седем Лучкови къщи.

Потомци на Лучкови от Добърско има в с. Баня, в Разлог, в Благоевград, в с. Дорково, във Велинград, в София.

35. МАЗНЕОВИ

Името на фамилията е по прякора на мъж Мазнеата.

Мъжете от фамилията през 18. и първата половина на 19. век са били гурбетчии. Отличавали се с усет към смешното и хумористичното в живота. Били са грамотни и през трудни и мрачни за историята на селото периоди. От тоя род е известният просяк певец Кипре Мазнеов от Недобратско.

Представители на Мазнеови от втората четвърт на 19. век са Илия и жена му Ветка. Те имали син Георги 35/3. Няколко години от втората половина на века Георги е бил кмет на Добърско. До това си домогване той могъл да достигне благодарение на това, че се сродил с достатъчно богатите и влиятелни за периода Бучкови. Жена му Кръста е една от щерките на Заре 7/14.

Георги 35/3 и жена му Кръста 7/22 отгледали две дъщери и двама сина: Илия 35/4, Пена 35/5, Велика 35/6 и Ристе 35/7. Последните двама не създали семейства и завършили живота си в старчески дом в Разлог. Пена 35/5, женена за Иван 2/31, доживяла до дълбока старост. Илия 35/4 и жена му Микя 50/53 имат само женска челяд: Кина 35/8, Велика 35/9, Магда 35/10 и Елена 35/11. Задомени са и четирите. Приели са фамилното име на мъжа си: Кина 35/8 е женена за Илия 34/57, Велика е женена за Костадин Начовски, Кремиковци, Магда 35/10 - за Димитър 25/43 Корунчев, и Елена 35/111 - за Иван 66/7 Узунов.

Фамилно име Мазнеови има и в с. Градево.

В Добърско Мазнеови са без мъжко продължение.

36. МАНДАРОВИ

Името на фамилията е от побългарената турска дума мандар - биволар (тур. манда - бивол, биволица). В Добърско биволици не са отглеждани, но в Разлог, с немалочислено турско население, биволица е имало почти във всеки двор. Често селските пастири тук са бивали спазарени от Добърско.

Представител на Мандарови в началото на 19. век в Добърско бил Глигор 36/1. Синовете му Анания 36/2 и Янаки 36/3 се отличавали с познания, начетеност и практически умения. Били на почит и уважение. Имената и на двамата фигурират в списъка на ответниците по съдебно дело, водено през миналия век между селата Г. Драглище и Добърско. Животът им бил тясно свързан със Светогорските манастири. Отглеждали в Добърско розови храсти, изварявали масло (гюлова вода) и занасяли пълни стомни на Света гора. Там манастирите с охота купували рядката стока. Ползвали за помазание на поклонниците по време на големи празнични богослужения. Манастирите Хилендар, Ватопед, Зограф, Панталеймон покровителствали мъжете доставчици от Добърско. Предоставен им бил един параклис, който всички знаели под името Мандаровата килия.

Янаки 36/3 имал едно дете - Катерина 36/5, която от малка водел със себе си по гурбетчилък в драмските и серските села. За Катерина приели у Мандарови зет - кираджията Стоимен от с. Кремен. Току-що се били сдобили с рожба и Стоимен станал жертва на разбойнически обир край с. Баничани. Младата вдовица Катерина и детето й Неделя 36/10 били прибрани от родителите на Стоимен в с. Кремен. По-късно Неделя е женена в Елешница за Иван ...Тяхна дъщеря е Кръстина (р. 1905 г.), жената на Петър Гинчин.

Анания 36/2 е имал един син - Георги 36/4. Още от детството си Георги е следвал баща си в пътуванията до Светогорските манастири. От руските монаси се бил научил да говори руски език, а от многобройните срещи и общувания с гърци, турци, власи в Драмско, Серско, Кавалско, Солунско е знаел гръцки, турски, влашки. Животът му бил изпълнен с приключения. Подлагал себе си на лишения, но с готовност помагал на другите. Прибрал и отгледал заедно със своите деца и едно сирото - Султана 36/9. На старини дедо Гьоре Мандаров събирал бедни деца от Добърско и ги водел на ишчелък. Нагърбвал се е не само по всичко пряко свързано с работата и бита, а се грижел за обогатяване познанията на децата. Поучавал ги и ги водел към добродетелни действия. Георги 36/4 имал двама синове: Анани 36/7 и Захари 36/6. Продължението на Анани и жена му Кина 4/23 е в Дорково. За тях вж. сх. 36а.

Захари 36/6 и жена му Сеферина 34/26 имат една щерка и шестима синове: Иван 36/11, Елена 36/12, Атанас 36/13, Никола 36/14, Георги 36/15, Костадин 36/16 и Христо 36/17. Най-големият Иван и жена му Митра 5/33 се преселили в Ракитово. Там от многолюдната им челяд (осем деца) има богато развитие. Никола 36/14 починал млад и не създал семейство. Другите четирима братя и сестрата създали семейства. Тяхно е развитието на Мандарови през 20. век в Добърско.

Към края на 20. век в Добърско има седем Мандарови къщи. Почти във всяка от тях има мъжко продължение: Захари 36/41, Георги 36/47, Георги 36/48, Герган 36/49, Радослав 36/50, Христо 36/52, Бойчо 36/53, Георги 36/55, Атанас 36/56. Вж. сх. 36.

37. МАХЛИОВИ

Името на фамилията е по думата махала. Около централното село е имало принадлежащи му махали. Тази, която продължила да съществува и останала единствена, наричали просто Махалата. След името на лице, за което се знаело, че е от Махалата, тази дума се слагала като определение - прякор: Петър Махалията. По изискванията при съставяне на поименни списъци от по-ново време прякорът е преобразен и се приемал за фамилно име - Махлиов. (Разговорна форма - Маалиов.)

Представители на фамилията от първата половина на 19. век са Кръстьо 37/2 и жена му Кръста. Те имали един син и пет дъщери: Иван 37/3, Фидана 37/4, Кина 37/5, Назлъна 37/6, София 37/7 и Дафина 37/8. Иван 37/3 умрял млад и жена му Палагия останала вдовица с две деца: момиче Катерина 37/9 и момче ... 37/10. Кина 37/5 отишла за Костадин 34/11 у Лучкови. Тоя Костадин умрял млад и Кина приела у Лучкови Марен, дошъл от Рунтови. Назлъна 34/6 била жена на Герасим 50/30 Попов. Софа 37/7 била жена на Тосе 63/15 Телев. Дафина 37/8 била жена на Петър 70/5 Челепиов. За да продължи мъжкото присъствие у Махлиови, за Фидана 37/4 приели зет Петър 30/14 Кънчев. Тоя Петър, приел фамилното име Махлиев, бил неграмотен, но това не му пречело да бъде кмет на селото в продължение на 25 години през втората половина на 19. век. Водел сметките си на рабош. От това и фалирал - някой изгорил тоягите с резките и той си дал оставка.

Фидана 37/4 и Петър осиновили момичето Катерина 37/9, а момчето... 37/10 на починалия Иван 37/3, било заведено с майка си Палагия у някои в Разлог. Фидана 37/4 починала млада и Петър 30/14 довел у Махлиови Митра 75/4 Шелкьова. На Митра и Петър се родили: Алекса 37/11, Кръстьо 37/12, Мария 37/13 и Магда 37/14. Така на грижите на родителите били пет деца. Задомили първо Катерина 37/9, дали я за Атанас 24/18 Софронов Корунов, известния за Добърско по-късно попо Атанас. Задомени са и останалите дъщери и синове на Петър 30/14 и жена му Митра 75/4. Алекса 37/11 със семейството си се преселил в Дорково. От двамата братя в Добърско останал Кръстьо 37/12.

На Кръстьо 37/12 и жена му Велика 28/8 от Кръстанчеви се родили момче и момиче: Иван 37/18 и Митра 37/19. Майката умряла млада и Кръстьо приел за жена Кръста 8/8, която напуснала мъжа си Петър Копев и му оставила дете - Георги 23/9. У Махлиови на Кръстьо 37/12 и Кръста се народили: Христо 37/20, Петър 37/21, Гере 37/22, Мария 37/23 и Спаса 37/24. Задомени са всички деца на Кръстьо 37/12, с изключение на сина му Иван 37/18. Той починал като ергенче. Митра 37/18 е омъжена за Тодор 25/19 Корунчев. Христо 37/20 и жена му Рада 73/48 се преселили в близкото с. Баня. Мария 37/23 е омъжена за Христо в Г. Драглище. Спаса 37/24 - у Корунчеви в Добърско за Иван 25/44. В Добърско са и семействата на братята Петър и Гере. Петър и жена му Микя 24/102 имат трима синове: Иван 37/27, Спас 37/28 и Красимир 37/29. Гере и жена му Мария 74/14 имат двама синове и дъщеря: Петър 37/30, Красимир 37/31 и Елена 37/32. На тях се пада да пренесат името Махлиови в 21. век.

38. МИЛЕВИ

Милеви са клон от Бельови (вж. сх. 4).

Името на фамилията е от личното име Миле 4/3. Той имал трима синове: Марко 4/8, Профе 4/9 и Панайот 4/10. И тримата са създали семейства. Наследниците на Марко 4/8 и на Профе 4/9 са с фамилни имена Бельови, а наследниците на Панайот 4/10 са приели фамилното име Милеви. Сред бежанците, устремени към освободените предели на България, от последната четвърт на 19. век били със семействата си Марко 4/8 и Панайот 4/10, а семейството на Профе 4/9 останало в Добърско с фамилно име Бельови. В Добърско била омъжена и дъщерята на Панайот, която се казвала Еглита. Тя била омъжена у Ковачеви за Кръстьо 31/13. Следи от изселените братя с фамилни имена Бельови и Милеви се откриват на различни места - в с. Дорково, в Казанлък, в Самоков.

В Добърско няма наследници с фамилно име Милеви.

39. МИЦИНИ

Името на фамилията е по личното име Мица. От началото на 19. век в рода е имало жена Мица. Мъж от първата четвърт на века у Мицини е Георги 39/2. Той отгледал един син - Иван 39/3. Куцият Иван, наричан поради това Иван Топал, имал двама сина и една дъщеря: Лазар 39/4, Костадин 39/5 и Кина 39/6. Гурбетчилъкът ги погълнал още от детските им години. По-късно Лазе 39/4 Мицин добил известност като водач на група мъже от Добърско, които търсели работа по чужди земи. Работили са по строежа на железопътната линия Солун - Цариград, наета от италианска строителна компания. Тъсенето на работа ги отвело веднаж чак в гр. Измир на малоазийския бряг. Имали са щастие в пътуванията по море да се возят на парахода "Радецки".

Кина 39/6 е женена за Симеон 46/2. Преселени са в с. Дорково.

Мъжкото развитие у Мицини се ограничава с Лазар 39/4 и Костадин 39/5 В семействата на братята няма мъжки рожби. От Лазар и жена му Кръста 34/22 са: Мария 39/7, женена за Лазар 2/25 Байков, Софа 39/8 - за Никола 14/35, Велика 39/9 - първо за Тодор 31/32 Ласков и второ за Петър 16/6 Чергов, преселени в Дорково, и Елена 39/10, женена за Христо 7/38 Михаилов Бучков, преселени първо в Дорково, а оттам в Русе.

От Костадин 39/5 и първата му жена Василка 24/74 е Зъна 39/11, женена за Иван 46/9, преселени в Дорково, а щерките от втората му жена Кръста 4/38 са: Мария 39/12 - за Стоян Качаков в София, Велика 39/13 - за Лазар 2/32 Байков, Тодора 39/14 - за Петър от Г. Драглище, Митра 39/15 - за Вельо Гаргов от с. Обидим, Разлог и Софа 39/16, женена за Трайчо Павлов, София.

От началото на 20. век у Мицини няма мъжко продължение, поради което фамилното име Мицини в Добърско е обречено на забрава.

40. МОНЕВИ

Името на фамилията е по личното име Моне (от Симеон). Лице с това име в рода е живяло преди 1800 г. За Моневите мъже от тоя период се говорело, че са били хайдути. В Добърско и сега, когато упрекват някого в смелост, придружена с безразсъдство и непреклонност, или пък му приписват някакво харамийство, могат да употребят сравнението "като Монева комита". Не им липсвали сръчности и умения и за мирни занимания.

В началото на 19. век у Моневи имало три огнища, представлявани от: Карафил 40/1, Георги 40/2 и Кръстьо 40/3. Клонът на Кръстьо 40/3 прекъснал развитието си след синовете му Петре 40/6 и Юван 40/7. От Георги 40/2 е Юван Терзията 40/5, а синът на Терзията се е казвал Стоян Комитата 40/9. С Елена 40/15, дъщерята на Комитата, завършила живота си твърде млада в Скок, се слага край и на тоя клон. Мъжки рожби към края на 19. век имало само у Карафил 40/8 Костадинов 40/4, внук на Карафил 40/1 от началото на. века. От Султана 34/23, първата жена на Карафил 40/8, е Георги 40/10, запилял се някъде още на младини (чуло се било, че е касапин в софийските кланици). От Киряна 5/19, втората жена на Карафил 40/8, са: Микя, женена за Кръстьо 50/55 Попов, Костадин 40/12, Досе, женен за Микя 51/5 Постолова, и Елена 40/14, женена за Владимир 16/5 Чергов (Зарев), преселени в Дорково. Досе 40/13 отнесъл в гроба и името Моневи.

41. МУТАФЧИЕВИ

Името на фамилията е по упражняван занаят мутафчилък (от турски мутаф), което означава обработване на козина, изработване на тъкани и въжета от козина. Лице, което тъче и усуква въжета, приготвя предмети от козина, наричали мутафчия.

Много от предметите в бита на Добърско в миналото се приготвяли от козина (халища, чулове, торби, въжета, оглави и др.).

За определен период в миналото с името Мутафчиеви и с името Просякови в Добърско се назовавали едни и същи хора. Общо, обединително се явявало името Просякови. Мутафчиеви станало официално, регистрационно за Христо 52/6, който през 19. век продължавал да се занимава с мутафчилък. Братовчедът му Тофил 52/7 оставал с името Просяков. (Роднинските връзки на Мутафчиеви в Добърско с Божанови в Бачево, от третата четвърт на 19. век, са по жената на Христо 52/6 - Карафила 34/16 от Лучкови.)

Христо 52/6 и Карафила 34/16 отгледали само един син - Михаил 41/1. Той и жена му Микя 34/48 отгледали също само един син - Яким 41/3. Към края на 20. век Яким е единствен мъж у Мутафчиеви в Добърско. Яким 41/3 и жена му Роса 50/96 имат две щерки: Радка 41/4, женена в Г. Драглище, и Пиринка 41/5, женена за Георги 26/50 Костов.

Христо 52/6 Мутафчи имал брат Маринко, който избягал млад от Добърско и създал семейство в с. Бобошево. Тамошните Маринкови са негови потомци.

42. МУТЕВИ

Името на фамилията е по личното име Муте (от Мустафа). Това име не е характерно за Добърско. То вероятно е привнесено отвън като прозвище на някого от мъжете на рода. Били са гурбетчии. Захващали са най-вече пастирлък. Бивали са говедари и в селища с преобладаващо турско население. Дълги години за селски говедари в Добърско се спазарявал мъж от Мутеви.

Мутеви от началото на 19. век се представлявали от Ангел 42/1 и сина му Анте 42/2. На Анте и жена му отначало не се раждало дете, та си осиновили момиче - ...42/4 и момче Никола 42/3 от Банско. Сетне им се родили още две: Трендафила 42/5 и Иван 42/6. Осиновеното момиче починало младо, а Трендафила не е задомявана. Иван 42/6 и жена му Кина 31/9 отгледали една щерка - Спаса 42/12, женена за Теофил 52/17 Манолов, преселени в Дорково. Продължението на Мутеви е от осиновения от Банско Никола 42/3. (С него е свързано предание за първото донасяне на картофи в Добърско, първата половина на 19. век.) Никола и жена му Иглита имали две щерки и трима синове: Андон 42/7, Костадин 42/8, Сарафин 42/9, Мария 42/10 и Велика 42/11. Костадин 42/8 загинал млад в Радовичка река в Рила заедно с други мъже от Добърско. Мария 42/10 е женена за Стоян 70/6, а Велика 42/11 - първо за Саве 50/71 и второ за Иван 14/19 Джупанов. Сарафин 42/9 и жена му Елена 5/18 отгледали шест деца, три момичета и три момчета: Карафил 42/19, Никола 42/20, Илия 42/21, Софа 42/22, Мария 42/23 и Магда 42/24. От шестимата само Карафил 42/19 не създал семейство. Софа е женена за Лазе 4/41 Бельов, Мария 42/23 - за Атанас 34/31 Лучков, Магда 42/24 - за Иван Шелев в Г. Драглище. Никола 42/20 напуснал млад Добърско и създал семейство в Разлог, където има продължение. Илия 42/21 с жена си Рада и с децата се преселили в Добруджа, с. Райнино. Там синовете и щерката на Илия 42/21 и Рада: Тодор 42/39, Георги 42/40, Спас 42/41, Петър 42/42 и Мария 42/43 създали семейства и имат развитие.

Мутеви в Добърско са от клона на Андон 42/7 и жена му Мина 50/59. Те са отгледали четири щерки и двама синове: Митра Мутева 42/13, Магда 42/14, женена за Костадин 34/44 Лучков, Тана 42/15 - за Илия 2/26, Риста 42/18, женена първо за Костадин 5/56 Будин и второ за П. Пенев, Бачево, Петър 42/16, женен за Гена 30/31 и Лазар 42/17, женен за Мария 71/14. Петър 42/16 и жена му Гена отгледали четири щерки и двама синове: Магделина 42/25 - за Костадин 74/10, Мария 42/26 - за Янко 5/85, Атанас 42/27 - за Лила 50/126, Верка 42/28, Георги 42/29 - за Мария 50/137 и Риста 42/30 - за Лазар 50/155. Лазар 42/17 и жена му Мария отгледали осем деца: Верка 42/31, Велика 42/32, Петър 42/33, Андон 42/34, Кръстьо 42/35, Божана 42/36, Риста 42/37 и Магделина 42/38. Атанас 42/27 и Лила имат: Петър 42/44 и Гергана 42/45. Георги 42/29 и Мария имат две щерки: Радка 42/46 и Ангелина 42/47. Петър 42/33 и Нада от Елхово имат син и дъщеря: Лазар и Мариета, в Габрово.

Към края на 20. век в Добърско има три Мутеви къщи.

43. МУЩРЕВИ

Името на фамилията е по личното име Мущре. Лице с това име е живяло преди 1800 г. Мъжете в рода са били едри и представителни. Работили са все по чуждо. Познати са им Драмското, Серското и Солунското поле. Посещавали са Светогорските манастири. Някой от Мущревите мъже бил странстващ книжар. Пренасял книгите в дисаги по мегдани и панаири. Бил неграмотен, но с лекота разпознавал заглавията и цените, а на много книги знаел и съдържанието. На Мущреви от 17. и 18. век са били познати и керванджийските пътища на добърските търговци, Солун - Дубровник и пї на север.

Мущреви през 19. век в Добърско са били няколко гнезда: Томе 43/4 със синове Никола 43/8 и Атанас 43/9, Георги 43/5, Макариа 43/6 със син Ристе 43/10 и внук Митре 43/15, Илия 43/7 със син Костадин 43/11, който бил книжар. От тези четири клона развитие има тоя на Томе 43/4. То надхвърлило границата на века и продължава и през 20. век. Никола 43/8 имал син Лазар 43/12. Жената на Лазар била от Бачево и довела и момичето си Райна. Родило им се по-късно и момче (и понеже се намирали заедно с избягалото през 1912 г. население на Добърско високо в планината в местността Ильовица, кръстили го Ильо 43/16 - Ликата Мущрев). Райна се оженила за Илия 24/69 Корунов (продължение в Д. Драглище). Другият син на Томе 43/4 - Атанас 43/9, имал двама синове: Георги 43/13 и Юван 43/14. От Юван няма продължение.

Продължението на Мущреви през 20. век в Добърско е от клона на Георги 43/13. Това са негови синове, внуци и правнуци. (Жената на Георги 43/13 - Елена 34/27, е едно от децата, които Марен заварил и отгледал заедно с доведените от него и природените у Лучкови.) Георги 43/13 и жена му Елена имали щерка и двама синове: Петър 43/17, Атанас 43/18 и Капина 43/19. Капина е женена у Мазнеови в Градево. Петър 43/17 и жена му Кръста 24/103 отгледали три щерки и трима синове: Георги 43/20, Лазар 43/20а, Султана 43/21, Атанас 43/22, Мария 43/23 и Пена 43/24. Задомени са всички (сестрите са все вън от Добърско). Лазар 43/20а не създал семейство. Георги 43/20 и жена му Мария 5/84 имат три дъщери: Атанаска 43/29, Елена 43/30, Тинка 43/31. Атанас 43/22 и жена му Мария 2/76 имат дъщеря и син: Веселина 43/32 и Петър 43/33. Атанас 43/18 и жена му Кръста 13/22 имат две щерки и двама синове: Седефка 43/25, Мавруди 43/26, Георги 43/27 и Пена 43/28. Седефка е женена за Тодор 25/40 в Добърско, а сестра й Пена 43/28 - за Ангел в Пещера. Георги 43/27 е починал млад. Мъжка рожба е Вардар, син на Мавруди 43/26 и жена му Мария от с. Дебнево, но не са в Добърско.

44. НАЙДЕНОВИ

Името на фамилията е по личното име Найден. Името не е характерно за Добърско. Говорело се в миналото за придошъл в Добърско мъж - ковач от Серско. От тая фамилия е имало певци гъдулари. Мъжете се отличавали с предприемчивост и схватливост. С тяхното майсторство на ловуване на всякакъв дивеч не всеки могъл да се мери. Не убегвала от въдицата им пъстървата в бистрите води на буйните планински реки над селото. Отдавали се на търговски занимания, посвещавали се на училището и борбите, познати им били църковните наредби.

Представител на фамилията от началото на 19. век е Стефан 44/1 - известен учител. Той имал двама синове: Георги: 44/3 и Петър 44/2.

Георги 44/3 починал млад, та синът му Захари израсъл при чичо си Петър. Сиракът Захари 44/5 обикалял с просяци. Прочул се с песните, които пеел по мегдани, ханове, кръстопътища. Свирел на гусла. Познавали го на много места. Появяването му предизвиквало всеобща радост у местните: "Елате да слушаме Заре от Нидобрацко!" Заре 44/5 и жена му Марта 63/22 отгледали четирима синове и една щерка: Костадин 44/13, Кипра 44/14, Голе 44/14а, Петър 44/15 и Иван 44/16. Останал незадомен само Голе. След войната (1918) Петър 44/15 и жена му Рада 14/28 с дете Заре 44/25 се преселили в с. Хотанца, Русенско. По-късно при тях отишли Иван и сестра им Кипра 44/14 със семейството си, мъжът й Димчо 20/6 Кидиков и децата Костадин 20/7 и Кръстьо 20/8. Там от всички има продължение.

От синовете на Заре 44/5 Найденов в Добърско останал Костадин 44/13, женен за Рада 73/24. Опазили им се син и дъщеря: Петър 44/23 и Дона 44/24. Дона е женена за Лазар 2/41 Байков. Петър 44/23 и жена му Кина 2/15 отгледали и задомили: Мария 44/45, Христо 44/46, Борис 44/47 и Дафина 44/48. Мария е женена за Георги 3/34, Дафина за Васил 26/59. Христо и жена му Ката 50/138 имат син и дъщеря: Павлин 44/63 и Рада 44/64. Борис и жена му Ката 71/29 имат синове: Петър 44/65 и Веселин 44/66.

По-плодовито е разклонението на другия син на Стефан 44/1 Найденов - Петър 44/2. Синът на Петър се казвал Костадин 44/4. Той се отличавал със стремежа си да е все сред първите: в дюкян, в кръчма, минавал за голям ловджия, изстрелът му улучвал летяща птица. Пращал синовете си на училище в Банско. Костадин 44/4 и жена му Елена 55/6 отгледали пет щерки и двама синове: Мария 44/6, Деспа 44/7, Кина 44/8, Кипра 44/9, Кръста 44/10, Алекса 44/11 и Петър 44/12. Всички са задомени. Мария е женена за Кръстьо 7/26, Деспа - за Павле 72/19, Кина за Петър Мацин от Разлог (родители на Методи 14/54 Джупанов), Кипра - за Христо 2/13, Кръста - за Петър 16/6, Дорково. Братът Петър 44/12 загинал на война (1913 г.). Оставил млада вдовица Магделина 47/14 с дете Костадин 44/12. Тоя Костадин и жена му Янка 2/27 отгледали и задомили три щерки и един син: Цветана 44/41 - за Павле 8/14, Мария 44/42 - за Коста Бащински, Бачево, Пена 44/43 - за Илия 50/119, Никола 44/44 - женен за Пиринка 4/102, баща и майка на Ана 44/61 и Костадин 44/62.

Алекса 44/11 е бил с третокласно образование, получено в Банско (края на 19. век). Твърде млад бил спазарен за даскал в Белица. Учителствал е в Добърско. Подарил е на училището звънец с надпис от Неврокоп (1900 г.) Притежавал артистични дарби. Баял на добиче, ухапано от змия. Жена му Рада 30/23 умряла и му оставила четири деца: Григор 44/17, Христо 44/18, Георги 44/19 и Лиляна 44/20. Задомени са всички. Лиляна е женена за Младен 7/50. Бащата Алекса 44/11 се ползвал с известност сред местните, пък и в цялата околност. Знаел е българско, църковно-славянско, арабско (турско) четмо и писмо.

От семействата на тримата братя е развитието на Найденови от тоя клон през 20. век в Добърско.

Григор 44/17 и жена му Спаса 8/11 отгледали трима синове и дъщеря: Никола 44/26, Илия 44/27, Цветан 44/28 и Верка 44/29. Задомени са и четиримата. Илия е създал семейство в с. Тича, Цветан - в Силистра, Верка - в Перник. Не е напуснал селото само Никола. Илия 44/27 и жена му Мария имат две дъщери: Кръстина и Румяна. Цветан 44/28 и жена му Вера имат дъщеря Даниела. Никола 44/11 и жена му Ана 49/3 в Добърско имат две дъщери и двама синове: Мария 44/49, Костадин 44/50, Спаска 44/51 и Цветан 44/52. Първите трима са създали семейства вън от селото: Мария за Васко 7/133 във Варна, Спаска - за Иван Михов от Бачево, Костадин - в София. В София Костадин и жена му Мима имат дъщеря и син: Христина и Николай. В Добърско към края на 20. век от тоя клон е само Цветан 44/52. Той и жена му Йорданка 24/160 имат две дъщери: Ана 44/64 и Кристина 44/65.

Вторият син на Алекса 44/11 в Добърско е създал многолюдно семейство. Христо 44/18 и жена му Мария 26/6 отгледали и задомили дъщеря и петима синове: Дафина 44/30, Петър 44/31, Иван 44/32, Борис 44/33, Атанас 44/34 и Георги 44/35. Сестрата и четирима от братята със семействата си са вън от Добърско. В селото със семейството си е само Иван. Дафина е омъжена в Годлево. В семействата на четирима от братята има мъжко продължение. Петър 44/31 и жена му Величка в Д. Драглище имат двама синове и дъщеря: Христо 44/53, Марин 44/54 и Елена 44/55. Борис 44/33 и жена му Мария в Търговище имат дъщеря и син: Люси и Мирослав. Георги 44/35 и жена му Роска в София имат син и дъщеря: Пламен и Мария. Иван и жена му Елена в Добърско имат син и дъщеря: Христо 44/56 и Мария 44/57. Атанас 44/34 и жена му Дафина 50/150 в София имат само дъщеря Елизабет 44/58.

В Добърско има продължение и от Георги 44/19, третия син на Алекса 44/11. Георги 44/19 и жена му Тана 5/64 имат дъщеря и двама синове: Мария 44/36, Костадин 44/37 и Димитър 44/38. Мария е омъжена за Георги 50/84 Попов. Димитър 44/38 и жена му Ирина в Разлог имат син Станимир 44/19" и дъщеря Маргарита 44/20". В Добърско с мъжко продължение в семейството към края на 20. век от тоя клон е Костадин 44/37. Той и жена му Мария 10/23 имат син и дъщеря: Георги 44/59 и Елена 44/60.

Към края на 20. век в Добърско има шест Найденови къщи.

45. НИКОЛОВИ

Фамилното име Николови е било живо в Добърско през 19. век. Николови са били клон от стария род Попови. Поп Никола 50/5 Симонов Попиванов (Попов), роден през последната четвърт на 18. век, е попувал в Добърско няколко десетилетия от първата половина на 19. век. Неговото лично име се явява фамилно за внуците от синовете му: Михо 50/9, поп Иван 50/10 и Благо 50/11. В списък от миналия век между другите имена четем: поп Лазар Иванов Николов. По-късно името Николови (Попниколови) е изместено от фамилното име Попови. (За по-нататъшното развитие на тоя клон вж. сх. 50, Попови, поп Никола 50/5.)

46. ОВЧАРОВИ

Името на фамилията е по думата овчар.

Овчарови от Дорково са клон от фамилията Будини в Добърско. Кире 5/4 Петрев 5/1 Будин, втората четвърт на 19. век, имал двама синове: Средко 5/12 и Лазар 5/13. Кире 5/4 дал детето си Средко на възрастни бездетни съпрузи - Ущереви. Бащата осиновител се казвал Кръстьо 67/1 Ущерев. Средко израсъл у Ущереви, но не бил се откъсвал и от Будини, та го назовавали ту Средко Будин, ту Средко Ущерев. Средко 5/12 и жена му Кина 34/9 имали трима синове и една щерка: Христо 46/1, Симеон 46/2, Григор 46/3 и Велика 46/4. Родителите дали детето си Симеон за осиновяване у Тодор 22/2 Кольов. Подобно на баща си и Симеон имал две фамилни имена: наричали го и Симона Ущерев, и Симона Кольов.

Тримата братя и сестрата се преселили със семействата си в с. Дорково: Христо 46/1 се преселил през 1920 г., Григор 46/3 - през 1922 г., Велика, женена за Алекса 37/11 Махлиов - през 1924 г., и Симеон 46/2 - през 1929 г. В Дорково братята приемат фамилно име Овчарови. То напомня на новите поколения в рода за прадядовците от 19. век - Будини и Ущереви в Добърско, чието основно препитание бил овчарлъкът (повечето с чужди стада - лете в планината над селото, зиме "на къшла" край морето).

По-нататъшното разклонение на Овчарови е богато. На родова среща на род Овчарови, проведена в Дорково през 1978 г., се събрали около 400 души. (Почти пълна картина за развитието на рода се съдържа в доклада за срещата, подготвен от Петър Георгиев 46/8 Овчаров.) Разклонението е богато, но то е подчинено на общата тенденция на времето, според която родителите от последните десетилетия не отглеждат по пет-шест деца, а по едно-две и рядко три деца.

С фамилно име Овчарови, пренесено от Дорково, представители има на много места: във Велинград, в Пазарджик, в Пловдив, в София, във Варна, в Добруджа и другаде в страната.

47. ПАПЕВИ

У Папеви в Добърско в края на 18. и през първите десетилетия на 19. век е живял и творил книжовникът даскал Стоян Граматик.

Името на фамилията е по личното име Папе (от папур, Папурко).

В началото на 19. век в Добърско е имало две Папеви къщи. Намирали се в горния край на селото в съседство с Гудеви. Към четиридесетте години на века и двете къщи се оказали без мъжко в челядта. Горната къща се представлявала от Петър 47/4 Папев. За единствената си щерка той приел зет - Тодор. Останали без деца, Тодор и жена му на старини продали къщата на Стате Джупанов за сина му Юван 14/19.

Името Папеви в Добърско се запазило в другата Папева къща. Към средата на

19.век семейство в нея създал мъж другоселец. Казвал се Стоян Ризов от с. Сушица, Мелнишко. В Добърско е дошъл като млад овчар с манастирски овце от Света гора. Бил е грамотен и начетен. Могъл е с лекота да разговаря на турски. Наричали го Стоян валията, което означавало, че по знания и умения му прилягало да е управител. Него населението на Добърско упълномощило да оглави делегация, изпроводена в Цариград, за да получи височайше решение във връзка с водено съдебно дело за планината. За Стоян Р. Папев са запазени предания.

В семейството на Стоян Папев са отгледани двама синове и две дъщери: Игнат 47/5, Алекса 47/6, Ракина 47/7 и Елена 47/8. От Алекса няма поколение. Ракина станала жена на Тодор 34/18 Лучков, Елена - на Кимян 73/11 Чорбаджиов. Папеви от 20. век в Добърско са от коляното на Игнат 47/5. Той станал известен с майсторството си да дяла греди и талпи за къщи. С вярна ръка на края на всяка греда и талпа той изсичал буква И, та по тоя инициал ги разпознават не само ония, които го помнят, а и ония, кото са слушали за него: "Тая греда е дялана от Игнат Папев".

Игнат 47/5 и жена му Елена 5/9 отгледали двама синове и четири дъщери: Атанас 47/10, Георги 47/11, Микя 47/12, Кръста 47/13, Магда 47/14 и Рада 47/15. Задомени са всички. Носители на името Папеви през 20. век в Добърско са от мъжката челяд на родените в края на 19. век синове на Игнат 47/5 - братята Атанас 47/10 и Георги 47/11.

От брака си с Митра 7/42 Атанас 47/10 имал дъщеря и син: Спаса 47/16, жената на Иван 50/49, и Георги 47/17. Георги 47/17 и жена му Мария 5/63 имат две дъщери и двама синове: Иван 47/27, Атанас 47/28, Ката 47/29 и Пена 47/30. Незадомена е само Ката. Пена е омъжена за Илия от с. Марчево. Иван 47/27 и жена му Люба 49/19 имат двама синове: Лазар 47/42 и Васил 47/43. Атанас 47/28 и жена му Велика имат дъщери: Мариана 47/44 и Лиляна 47/45. От втория брак на Атанас 47/10 със Султана Ботева от с. Годлево са Петра, омъжена за Илия 5/43, и Цветана, омъжена за Петър Бонков от Разлог.

От Георги 47/11 и жена му Микя 26/1 са: Иван 47/20, починал млад, Никола 47/21, Игнат 47/22, Гена 47/23, Митра 47/24, Стате 47/25 и Иван 47/26.

Никола 47/21 и жена му Дафина 24/116 имат дъщеря и двама синове: Христо 47/31, Елена 47/32 и Георги 47/33. Елена 47/32 е женена за Лазар 7/158. В семейството на Христо 47/31 и жена му Елена 5/72 рожбите са Даниела 47/46 и Калина 47/47.

Георги 47/33 и жена му Лила от Гостун имат син и дъщеря: Николай 47/48 и Елена 47/49 (родена в 1990 г.).

Игнат 47/22 и жена му Велика 5/59 имат Тодор 47/34 и Мара 47/35. Мара е омъжена в с. Д. Драглище. Тодор 47/34 и жена му Милка от Разлог имат Величка 47/50 и Владимир 47/51.

Гена 47/23 е омъжена за Кръстьо 13/27. Митра - за Илия 50/89.

Стате 47/25 и жена му Мария 25/45 имат Георги 47/36, Николай 47/37 и Юлита 47/38, омъжена в с. Д. Драглище.

Иван 47/26 и жена му Ката 34/71 имат син и дъщеря: Методи 47/40 и Елка 47/39, омъжена за Илия 4/101.

48. ПЕЦЬОВИ

Името на фамилията е по личното име Пецьо.

Пецьовата къща от началото на 19. век се е намирала в горния край на селото в съседство с Папеви, Мущреви, Бунини. В тая къща отсядали лятно време на квартира власи, та децата на Никола 48/1 Пецьов имали за кръстници власи. От четиримата синове на Никола - Щерьо 48/2, Митър 48/3, Янко 48/4 и Ангел 48/5, само последният създал семейство в Добърско. В това семейство бил отгледан един син Юван 48/6. Весели, жизнерадостни били Пецьовите мъже, живели през 19. век. Роденият в края на века Митър 48/7 все се веселял. Орисията му била да работи по чужди имоти, но това не му пречело да е винаги с нови дрехи, носел ги и по жътва - нов елек и бяла риза. Плащал на гайдарджия да му свири по празник в дюкяна, а и на нивата. Загинал на война - 1915 г. Младата вдовица Софа 73/20 с малко дете Иван 48/8, което не живяло дълго, се омъжила повторно за Илия Топалов в Г. Драглище. С нейното напускане и със смъртта на свекървата й Мария през първата четвърт на века се слага край на фамилията Пецьови в Добърско.

49. ПОПАТАНАСОВИ

Попатанасови в Добърско са клон от старинния род Корунови.

През 1891 г. Софрон Николов Корунов от Добърско изпраща сина си Атанас в Цариград да се опопи. По тоя начин била възстановена прекъснатата традиция - един от мъжете на рода Корунови да бъде поп на селото.

Привързан към родното си място, свещеник Атанас Софронов Корунов попува в Добърско цели 50 години. Името и делата му са били известни на населението от околността, познавали го и турските власти в Мехомия. През 1903 г. е член на местния революционен комитет. Опасения от явен провал го заставят малко преди въстанието да търси убежище в Рилския манастир. С бягство, пълно с рискове, по-късно тук идва и семейството му - жена и шест деца. Близо пет години попското семейство споделя съдбата на бежанците. Близките им от Добърско ги откриват в с. Серигьол, Пазарджишко. Прибират се в Добърско след 1908 г.

През 1944 г. старият поп Атанас е заставен да благослови трапезата на обяд с гости от града, дошли в селото да оповестят новата власт.

През дългото си попуване поп Атанас остава верен на нрава и практиката на дедите си, като умело вплита останките от езическите обреди в църковните порядки. Така например църковният празник Богоявление (Йордановден - Водици) в Добърско има свой облик, различен от този в околните села. В деня на празника група моми заедно с попа обикалят селото. Попът поставя в котлето кръст с привързана към него китка босилек, пръска със светена вода и прогонва злите духове от къщата, а момите поздравяват по стар обичай домашните с характерните за Добърско "Водични песни".

Поп Атанас обединява в едно църквата и стопанския бит на хората. Хората са при него в църквата, но и той е сред хората на полето, на пазара, на трапезата - благославя, утешава. Всеотдаен в стопанската дейност, поп Атанас е доказал желанието си да облекчава труда на хората с дела. Сам той е проектирал и осъществявал прекарване на пътища в труднодостъпни местности и далечни водохващания за напояване на откъснати имоти.

На съпрузите поп Атанас и благата по характер попадия Катерина се раждат шест деца: Лазар 24/40, Велика 24/41, Мария 24/41, Кръстана 24/43, Рада 24/44 и Георги 24/45. Всички те израстват и се задомяват. Създават семейства с многолюдна челяд.

С фамилно име Попатанасови са семействата на братята Лазар 24/40 и Георги 24/45.

Лазар и жена му Риста 4/44 имат трима синове и три дъщери: Атанас 49/1, Мария 49/2, Ана 49/3, Христо 49/4, Иван 49/5 и Рада 49/6. От тях само Рада не е създала семейство. Атанас и жена му Елена 2/30 (Ленка) имат пет деца: Петър 49/15, Лиляна 49/16, Стойо 49/17, Симеон 49/18 и Люба 49/19. Семействата на братята Петър, Стойо и Симеон са с фамилно име Попови, а не Попатанасови. Попови са и семействата на Христо 49/4 и брат му Иван 49/5 в Разлог.

Георги 24/45 и жена му Янка 50/109 отгледали и задомили двама синове и шест дъщери: Кина 49/7, Юлита 49/8, Асен 49/9, Величка 49/10, Мария 49/11, Любен 49/12, Цветана 49/13 и Димка 49/14. Семейството на Асен в Разлог е с фамилно име Атанасови, а семейството на брат му Любен в Добърско - с фамилно име Попови.

Към края на 20. век фамилното име Попатанасови в Добърско е заменено с фамилното име Попови.

50. ПОПОВИ

Това име получава фамилия, от която има поп.

В говоримата практика на Добърско съществува една особеност в произношението на името Попови. Тя е свързана с употребата на името и се състои в следното: в случаите, когато лицето поп живее сега или е живяло неотдавна, помни се, произношението на името е с ударение на първото -о, но в случаите, когато във фамилията е имало поп в миналото, името се произнася с ударение върху второто -о. Форми като Попиванови, Попниколови, Поплазарови и т.н. в Добърско са само писмени, регистрационни и бързо се изоставят.

Попови е едно от най-старинните фамилни имена в Добърско. Църкви и попове тук е имало още през 11. век. В турски документ от 1576 г. в списък за с. Гнидобронска има име поп Вето. За старинността говори и едно предание, според което в продължение на много години поповете в селото са били все от един и същи род. "Като сме паднали под турско робство попо е бил от нас и като сме се освободили, пак е бил от нас." Георги Попов 50/48. За поп Лазар Попниколов, попувал през втората половина на 19. век, се е говорело, че е единадесети поп от тоя род.

През 18. век в Добърско попува поп Юван 50/1. Негови внуци и правнуци са следващите попове в селото: поп Никола 50/5, поп Иван 50/10 и поп Лазар 50/23. С фамилно име Попови от тоя корен през 20. век домакинствата са десетина. Те са предмет на схема 50. (Има в Добърско няколко домакинства с фамилно име Попови от коляното на поп Атанас Софронов Корунов. За тях вж. Попатанасови, сх. 49.) Попови в Добърско наричат и наследниците на поп Лазар Зарев Чергов. (Вж. сх. 16, Зареви.)

Поп Юван 50/1 е роден към края на първата четвърт на 18. век (около 1725 г.). Той стои в основата на голямо разклонение на Попови в Добърско през 19. и 20. в. Поп Юван имал един син - Симеон 50/2. Тоя Симеон (Симона) имал двама синове и една дъщеря: Петър 50/3, Юванка 50/4 и Никола 50/5. Юванка отишла в личен род в с. Д. Драглище за Филип Стойчев Чолаков. От братята водят началото си два големи клона Попови.

Петър 50/3 имал двама синове и дъщеря: Аврам 50/6, Парашкева 50/7 и Симон 50/8. Дъщерята Парашкева отишла у Грънчарови в Разлог. Впоследствие името й става фамилно на тоя клон, наричат ги Парашкевини. Една от дъщерите на Парашкева Грънчарова била омъжена в Добърско за известния тогава Димитър Георгиев Ласков. Аврам 50/6 и жена му Елена имали двама синове: Тодор 50/12 и ... 50/13. Тодор 50/12 и жена му Кина имали дъщеря Велика 50/26, но по-нататъшно продължение няма. Братът на Тодор ...50/13 (името неизвестно) и жена му Юлита имали син Тодор 50/27, но и той е без продължение. С богато по-нататъшно развитие е клонът на Симон 50/8 и жена му Мария. Те имали един син и пет дъщери: Иван 50/14, Велика 50/15, Елена 50/16, Спаса 50/17, Султа 50/18 и Атанаса 50/19. Велика била женена у Корунчеви за Тодор 25/12, Елена - у Байкови за Илия 2/4, Спаса - у Чергови за Заре 72/10, Султа - у Бельови за Лазе 4/11, Атанаса - у Ущереви (Овчарови) за Тосе 46/1. Братът Иван 50/14 и жена му Митра 73/8 имали двама синове: Васил 50/28 и Петър 50/29. Бащата Иван 50/14 паднал в боя на Баня - 1878 г., и децата останали сираци. Като порасъл, Васил имал дюкян и бил деятел на македонското революционно движение в началото на века. Петър бил усърден преносвач на оръжие през планината - от Рилския манастир за революционната организация. Васил 50/28 и жена му Спаса 7/29 имали две щерки и един син: Кръста 50/42, Мария 50/43 и Георги Бонката 50/44. Кръста отишла у Корунови за Никола 24/47. Мария първо била у Корунови за Лазар 24/68 и повторно у Будини за Илия 5/28. Георги Бонката 50/44 и жена му Катерина 3/22 с децата си Васил 50/73, Палагия 50/74 и Спаса 50/75 се преселили през 1941 г. в Добруджа. Там от повторен брак на Георги Бонката с Тинка от Белица се родил и Петър 50/1". Васил 50/73 и Жена му Надежда в Шумен имат двама синове: Георги 50/2" и Александър 50/3". Георги 50/2" и жена му Занка от Вакарел имат две деца: Васил 50/28" и Наталия 50/28. Александър 50/3" и жена му Светла имат син Васил 50/30" и развитието им продължава. Задомени са Палагия 50/74, Спаса 50/75 и Петър 50/1". (За развитието им далече от Добърско вж. сх. 50а.)

По-богато е развитието на клона с начало Петър 50/29. Той и жена му Сусана 31/18 имали пет щерки и двама синове: Елена 50/45, Мария 50/46, Магделина 50/47, Георги 50/48, Иван 50/49, Велика 50/50 и Митра 50/51. Сестрите Елена 50/45 и Митра 50/51 са женени в Бачево, Мария 50/46 отишла у Ролеви за Петър 55/8, Магделина 50/47 станала многодетна майка в друг клон Попови с мъж Никола 50/69 Герасимов, Велика 50/50 отишла у Бельови за Тодор 4/58. Братът Георги 50/48 и жена му Елена 7/69а имат четири дъщери и трима синове: Васил 50/76, Катерина 50/77, Петър 50/78, Евдокия 50/79, Мария 50/80, Кръста 50/81 и Михаил 50/82. Кина 50/77 отишла у Мандарови за Христо 36/17, Евдокия е омъжена в Баня, Мария - в Годлево, Кръста е отишла в друг клон Попови за Георги 50/89. Васил 50/76 и жена му Надежда 2/33 отгледали трима синове и две дъщери: Георги 50/123, Лазар 50/124, Петър 50/125, Лила 50/126 и Елена 50/126а. Задомени са. Георги и жена му Лиляна имат двама синове: Васил 50/34" и Лъчезар 50/35". Лазар и жена му Таня имат две дъщери: Надежда 50/36" и Люба 50/37". Петър 50/125 и жена му Радка от Г. Драглище имат син и дъщеря: Васил 50/161 и Катерина 50/162. Лила 50/126 е омъжена у Мутеви за Атанас 42/27, Елена 50/126а - в Д. Драглище. Петър 50/78 носи в себе си родолюбивия пламък на дедите си. Пази и поддържа силна привързаност и любов към родното място. Той и жена му Йорданка от Петрич имат двама синове: Владо 50/127 и Георги 50/128. Владо и жена му Мария имат син и дъщеря: Петър 50/38" и Даниела 50/39". Георги 50/128 и жена му Виолета имат син Петър 50/40". Михаил 50/82 и жена му Виолета имат син Петър 50/40". Михаил 50/82 и жена му Велика 6/11 имат дъщеря и син: Незабравка 50/129 и Георги 50/130, сх. 50а. Иван 50/49 и жена му Спаса 47/16 имат трима синове и три дъщери: Лазар 50/83, Георги 50/84, Борис 50/85, Кина 50/86, Мария 50/87 и Рада 50/87а. За Борис и за сестрите вж. сх. 50а. Лазар 50/83 и жена му Софа 30/37 имат дъщеря и син: Мара 50/131и Иван 50/132. Мара и мъжа й Владимир имат дете Соня. Георги 50а/84 и жена му Мария 44/36 имат две дъщери: Спаска 50/133 и Таня 50/134.

Поп Никола 50/5, роден около 1780 г., стои в основата на друг голям клон Попови в Добърско. Името му станало фамилно за тоя клон, но по-далечните наследници го изоставили и се наричали не Попниколови - Николови, а Попови. Поп Никола имал трима синове: Михо 50/9, Иван 50/10 и Благо 50/11. Михо 50/9, на когото предлагали да се опопи, предпочел занаята арабаджилък. Той е първият майстор на дървени колела в Добърско. Михо имал синове: Георги 50/20 и Атанас 50/21. Атанас не създал семейство. Георги и жена му Къпина имали две щерки и двама синове: Васил 50/30, Младен 50/31, Мария 50/32 и Парашкева 50/33. Мария отишла у Корунчеви за Кръстьо 25/9, Парашкева отишла в Белица за Никола Пръшев. (По-късно тяхната дъщеря Елена дошла у Аджиови в Добърско за Янко 68/8.) Братът Васил 50/30 и жена му Фросия останали с три деца: Георги 50/52, Микя 50/53 и Спаса 50/54. Георги не създал семейство, та клонът останал без мъжко продължение. Микя отишла у Мазнеови за Илия 35/4, Спаса - в Бачево за Димитър Комаров, вж. сх. 50б. Младен 50/31 и жена му Петра 2/18 имали двама синове и дъщеря: Кръстьо 50/55, Кина 50/56 и Христо 50/57. Кина отишла у Рускови за Илия 57/5 (Самарджиови). Кръстьо и жена му Микя 40/11 имат двама синове и три дъщери: Алекса 50б/88, Илия 50/89, Дафина 50/90, Киша 50/91 и Елена 50/92. Задомени са всички. Алекса и жена му Магда 34/65 имат син и дъщеря: Илия 50/135 и Нада 50/136. Илия и жена му Рада 50/87а имат дъщеря и син: Магда 50/164 и Сашо 50/165. Нада е омъжена у Костови за Христо 26/26. За семействата на Илия 50/89, Дафина 50/90, Киша 50/91 и Елена 50/92 вж. сх. 50б. Христо 50б/57 и жена му Цветана от Годлево имат трима синове и три дъщери: Никола 50/93, Марика 50/94, Асен 50/95, Роса 50/96, Тинка 50/97 и Георги 50/98. Никола 50/93 е занесъл името Попови от Добърско във Велинград. Николай и жена му Тинка имат двама синове: Христо 50б/6" и Тодор 50б/7". Асен 50/95 и жена му Цона имат син и дъщеря: Христо 50б/141 и Лиляна 50б/142. От Евгения, повторната съпруга на Асен 50/95, имат и син Сашо 50/143. Христо 50/141 и жена му Ката 30/43 имат две дъщери: Ася 50/166 и Вергиния 50/167. Лиляна 50/142 е омъжена у Костови за Лазар 26/34. Георги 50/98 и жена му Кръста 50а/81 имат три дъщери: Тинка 50/144, Цветана 50/145 и Елена 50/146. (За семействата им вж. сх. 50б. Същата схема вж. и за създадените семейства от Марика 50/94, Роса 50/96 и Тинка 50/97.)

Поп Юван 50/10, роден в началото на 19. век, се явява начало на други два големи клона Попови в Добърско. Той имал двама синове: Захари 50/22 и поп Лазар 50/23.

Захари 50/22 и жена му отгледали дете Георги 50/34. Тоя Георги взел Катерина 14/16 от Джупанови, но овдовял млад и довел жена от Циркови от Г. Драглище. Жената се казвала Велика и довела две деца: Томе 50/58 и Мина 50/59. На Георги 50/34 и Велика се родили още четирима синове и дъщеря: Софрон 50/60, Лазе 50/61, Атанас 50/62, Кина 50/63 и Никола 50/64. Мина 50/59, доведеното момиче с майка си от Г. Драглище, отишло у Мутеви за Андон 42/7. Братята Томе и Софрон паднали на война (1915 г.). И двамата били женени. От Софрон 50/60 няма продължение. Томе и жена му Катерина 2/14 имали син Васил 50в/99. В селото бил известен не толкова с фамилното си име Попов, а с бащиното Томев. Васил 50/99 и жена му Велика 31/55 имали син и три дъщери: Елена 50/147, Георги 50/148, Рада 50/149 и Дафина 50/150. Задомени са и четиримата. (За сестрите вж. сх. 50в.) Георги и жена му Смилена от Г. Драглище имат син и дъщеря: Сашо 50/168 и Величка 50/169. Величка е омъжена в Разлог. Сашо и жена му Мария от Г. Драглище имат двама синове: Георги 50/176 и Петър 50/177. Атанас 50/62 останал в с. Рила. Кина 50/63 отишла у Костови за Васил 26/2. Лазе 50/61 и жена му Рада 10/13 имат син и дъщеря: Георги 50/100 и Риста 50/101. Майката умряла и Лазе довел Митра от Г. Драглище. Родила им се Мария 50/102. Риста е омъжена у Лучкови за Георги 34/54. С другите две деца Лазе се преселил в Добруджа. (За създадените от тях семейства там вж. сх. 50в.) Никола 50/64 и жена му Мария от Белица имат петима синове и дъщеря: Васил 50/103, Георги 50/104, Асен 50/105, Любен 50/106, Христо 50/107 и Катерина 50/108. И те са преселени в Добруджа. Задомени са всички (вж. сх. 50в). От тоя клон само Асен 50/105 е създал семейство в Разлог. Асен и жена му Роса имат трима синове и дъщеря: Кръстьо 50в/18", Георги 50/19", Мария 50/20" и Васил 50/21". (Вж. сх. 50в.)

Поп Лазар 50/23 е последен поп от тоя род. Името му се чете в съдебен протокол от 19. век. Сред имената на мъжете от селото, които са били ответници по съдебно дело, водено между селата Г. Драглище и Добърско, е и това на поп Лазар Ив. Николов. Попувал е в новопостроената църква "Сретение Господне". Поп Лазар 50/23 е имал две щерки и двама синове: Рада 50/35, Татина 50/36, Георги 50/37 и Герасим 50/38. Рада не създала семейство, Татина отишла у Лучкови за Гаврил 34/10. Георги 50/37 и жена му Дафа 7/9 отгледали дете Никола 50/65, известен с прозвището Коле-Таире. На Никола и жена му Вангелия 15/8 се опазили само две дъщери: Янка 50/109 и Велика 50/110. Янка станала многодетна майка у Попатанасови за Георги 24/45, Велика отишла у Бучкови за Кръстьо 7/52, Георги 50/37 останал вдовец и взел Димка 5/11, вдовица у Чорбаджиови. Родили им се две щерки: Велика 50/66 и Мария 50/67. Велика отишла у Будини за Христо 5/20, Мария отишла у Бучкови за Костадин 7/36 и станала майка на седмина синове, вж. сх. 7в. Герасим 50/38 и жена му Назлъна 37/6 имали свои рожби, но те все умирали и трябвало да отгледат сираче. Взели си от Разлог момиче Дана 50/68. От техните 12 деца се опазил само Никола 50/69. Дана отишла у Корунови за Гере 3/15. Никола 50/69 Герасимов и жена му Магделина 50/47 отгледали и задомили шест дъщери и трима синове: Георги 50/111, Рада 50/112, Атанас 50/113, Митра 50/114, Димка 50/115, Велика 50/116, Мария 50/117, Риста 50/118 и Илия 50/119, всичко девет деца. Развитието на тоя клон Попови през 20. век е богато. За семействата на сестрите вж. сх. 50г. Георги 50г/111 и жена му Елена 57/11 имат три дъщери и двама синове: Цветана 50/151, Мария 50/152, Пена 50/153, Борис 50/154 и Лазар 50/155. Цветана е омъжена у Байкови за Димчо 2/44, Мария - в Разлог, и Петра - у Бучкови за Вишан 7/105. Продължението на тоя клон Попови е от братята. Борис 50г/154 и жена му Лиляна 73/55 имат двама синове: Георги 50/170 и Димитър 50/171, Лазар и жена му Христина 42/30 имат две дъщери: Елена 50/172 и Галя 50/173. Атанас 50г/113 и жена му Софа имат двама синове и дъщеря: Петър 50/156, Георги 50/157 и Магделина 50/158. Петър 50/156 и жена му Жулиета 34/81 имат син и дъщеря: Атанас 50/174 и Елена 50/175. Георги 50/157 и жена му Йорданка от Добринище имат дъщеря Соня 50/57". Магделина е омъжена за Върбан Захариев, вж. сх. 78. Илия 50г/119 и жена му Пена 44/43 имат син и дъщеря: Георги 50/159 и Магделина 50/160. Георги 50/159 и жена му Христина 5/101 имат син Илия 50г/176, роден през 1992 г. Магделина 50/160 е омъжена у Рускови за Георги 57/31.

Благо 50/11, най-малкият от тримата сина на поп Никола 50/5, е роден около 1809 г. Благо е имал трима сина: Ерсен 50/24, Атанас 50/24а и Никола 50/25. Атанас няма продължение. Ерсен имал дъщеря и син: Мария 50/39 и Лазар 50/40. Мария отишла у Мицини за Иван 39/3. Лазар и жена му Елена, от Баня, нямат продължение. Лазар 50/40 умрял млад и Елена отишла у Корунови за Липе 24/34 (Филип). Никола 50/25 имал само една дъщеря Софа 50/41. Тя довела у Попови зет от Якоруда - Димитър. Софа 50/41 и Димитър имали двама синове и дъщеря: Костадин, Саве и Латина. Латина 50/72 отишла у Корунови (Тодорови) за Георги 24/65. Костадин 50/70 и жена му Яна 31/26 имали син и дъщеря: Софа 50/120 и Илия 50/121. Продължение нямат. Костадин 50/70 овдовял и довел у Попови Веселина с дете Иван 30/28, вж. сх. 30, Кънчеви. Саве 50/71 и жена му Велика 42/11 имали момиче Мария 50/122. Саве умрял млад, та Велика с момичето отишла у Джупанови (Статеви) за Иван 14/19, вж. сх . 14.

Попови с родови корени от Добърско има в много близки и по-далечни села и градове в страната.

На 22.05.1988 г. в Добърско е проведена голяма среща на род Попови. Ознаменувана е с построяване на чешма малко по-нагоре от параклиса "Света Богородица". Организатор на срещата е Петър 50/78 Г. Попов. Обширен доклад за род Попови в Добърско е подготвила и прочела на срещата Смилена Попова.

51. ПОСТОЛОВИ

Името на фамилията е по личното име Постол.

Лицето Постол е от Кънчеви. Това е причина внуците му да са с фамилно име Постолови, но и Кънчеви. Наричали ги още Еринини.

Постол 30/5 Кънчев, роден около 1820 г., имал две щерки и двама синове: Кина 51/1, Атанас 51/2, Кръстьо 51/3 и Гина 51/4. (Сред членовете в семейства Постолови нерядко имало недъгави.) Кина 51/1 не се омъжила. Атанас 51/2 и жена му Ерина отгледали две дъщери и един син: Велика 51/6, Микя 51/6 и Лазар 51/7. Велика 51/5 станала жена на Христо 13/26 Джунев, Микя 51/6 - на Досе 40/13 Монев. Лазар 51/7 Еринин и жена му Гюргя 56/10 (от Рунтови) имали трима синове и две щерки: Георги 51/10, Насе 51/11, Славе 51/12, Ерина 51/13 и Микя 51/14. Братята не създали семейства - Гере е пребит от Организацията в Банско още като ергенче, Насе 51/11 и Славе 51/12 били недъгави. Еринка се омъжила за Георги 24/61, Микя 51/13 - за Георги 74/7 Чукалов. Кръстьо 51/3, другият син на Постол 30/5, имал син и дъщеря: Димитрия 51/8 (м) и Линка 51/9. (И двамата не били за женене.) Гина, другата дъщеря на Постол 30/5, била жена на Тофил 52/8 Просяков.

Останала без мъжко продължение, фамилията Постолови прекъснала развитието си в началото на 20. век.

52. ПРОСЯКОВИ

Името Просякови в Добърско е на фамилия, от която е имало известен просяк (просяци). Тая фамилия е една от старинните в селото. (Просяци певци гъдулари от Добърско (Нидобрацко) лете обикаляли из страната и с песните си поддържали буден духа на поробените.)

В началото на 19. век домакинството Просякови се представлявало от Христо 52/1 Просяков. Той умрял сравнително млад. Младата вдовица, с две деца Никола 52/2 и Иван 52/3, не ги оставила без бащина закрила - приела е за свой мъж Георги 9/1 Недев Гръков от Д. Драглище. Той довел двете си деца: Лазар 52/4 и Неделко 52/5. Природило се още едно момче Христо 52/5а, та на грижата на майката и бащата у Просякови се събрали пет деца, все момчета. Идването на Георги Недев Гръков у Просякови допринесло за съвземане на изпадналата в беда и сиромашия фамилия. Местното население оценило възможностите на Георги и го включили в групата ответници, упълномощени да представляват селото в съда по водено дело със съседното Г. Драглище. Известно време доведените Лазар 52/4 и Неделко 52/5 пазили името Гръкови, но името на къщата се наложило - станали Просякови. Природеният Христо не бил за женене и не създал семейство. Подгонени от сиромашията, братята Никола 52/2 и Иван 52/3 поели пътя на просията.

Никола 52/2 Просяков станал водач на група (просяци). Той е един от последните певци гъдулари от селото. Имал е дарбите да пее, да свири, да разказва. Зиме работел у дома мутафчилък (изплитане, осукване на въжета от козина, тъкане на чулове от козина). За неговите скитания и работата му се е говорело дълго. Никола имал двама сина: Маринко и Христо. Маринко избягал млад и се задомил в село Бобошево. На негово име са тамошните Маринкови. Христо 52/6 и жена му Карафила 34/16 отгледали един син Михаил. Той изоставил името Просякови и приел фамилно име по упражнявания от баща му и от дедите му занаят - Мутафчиеви. (За развитието на тоя клон през 20. век вж. сх. 41, Мутафчиеви.)

Иван 52/3 имал син Тофил 52/7. Тофил и жена му Гина 51/4 отгледали двама синове: Младен 52/13 и Кръстьо 52/14. Младен и жена му Риста 8/7 оставили все женска челяд: Спаса 52/21, Мария 52/22 и Ката 52/23, та името Просякови в Добърско спира дотук. Кръстьо 52/14, другият син на Тофил 52/7, приел за фамилно име това на дядо си - Иванови. (За развитието на тоя клон през 20. век вж. сх. 17, Иванови.)

Лазар 52/4, един от синовете на Георги Недев Гръков, имал дъщеря и син: Севделина 52/8 и Манол 52/9. Севделина станала жена на Петър 73/12 Чорбаджиов. Манол 52/9 и жена му Тодора Пандева от Г. Драглище си осиновили дете - Христо 52/17 от Говедареви в Д. Драглище. После се народили: Спас 52/15, Микя 52/16, Теофил 52/18 и Иван 52/19. Христо 52/17 отишъл зет у Джупанови за Кина 14/33. (За челядта им вж. Джупанови, сх. 14.) Микя 52/16 отишла за Никола 7/34 Бучков. Братята Спас 52/15, Теофил 52/18 и Иван 52/19, вече семейни, се преселили в началото на 20. век в с. Дорково. Там имат развитие и са с фамилно име Манолови. (Вж. сх. 52.)

Неделко 52/5, другият син на Георги 9/1 Недев Гръков, имал двама синове: Златко 52/10 и Христо 52/11. В края на 19. век двамата братя, вече семейни, напуснали Добърско и се заселили в с. Габарево, Старозагорско. (Там има заселници и от Телеви от Добърско.) От коляното на Златко 52/10 има потомство в Габарево с фамилно име Златкови. (Вж. сх. 52а.) Христо 52/11в Габарево станал известен под името Христо Акпаза. Челядта от няколкото му брака е все женска, та потомците по линия на дъщерите са с различни фамилни имена (по името на мъжа). Едни са Калинкови. (Вж. сх. 52а.)

Христо 52/5а, природеният у Просякови син на Георги Недев Гръков, не създал семейство.

Името Просякови в Добърско е отпаднало. (Вж. Мутафчиеви и Иванови.)

53. ПУЛИНИ

Името на фамилията е по името на жена Пулина, живяла преди 19. век.

През втората половина на 19. век фамилията Пулини в Добърско се представлявала от Юван Пулин. Той отгледал един син - Костадин 53/3. Той създал семейство, но нямал деца, та развитието на клона в Добърско е до него.

След погрома на въстанието от 1903 г. сред бежанците от Добърско били и самотните Костадин и Елена. Озовали се в Самоков.

За някогашни Пулини в Добърско напомня само името "Пулино блато".

54. РАДУШИНИ

Живяла е някога в Добърско жена Радуша. Името й станало фамилно.

Къщата на Радушини се намирала в съседство на Мандарови и Хаджиеви. От втората половина на 19. век в нея е живял Христо 54/2 Радушин. Той имал син Димитър 54/3. След Илинденското въстание (1903 г.) Димитър със семейството си забегнали в Самоков. Димитър имал син Симеон 54/4. До края на живота си Димитър копнеел по родното си място. През 1919 г. в Самоков служели няколко момчета от Добърско. В неделен ден дядо Димитър ходел пред казармите и ги събирал при себе си. Носел им печени картофи. Гледал ги как ги излапват и се просълзявал. В Добърско името Радушини е обречено на забрава.

55. РОЛЕВИ

Името Ролеви е по името на мъж Роле. (Вероятно от старинното име Рольо или Ролун.) Старинни са както името, така и фамилията. Мъжете от фамилията в миналото са свързвали живота си с църквата, с манастири, с учебното дело. Поддържали са грамотността си. Стояли са в центъра на обществените дела в селото. Инициалите "Ст. А. Р." (Стоян Атанасов Ролев) са подпис, който стои под текста на заявление от разложките села до великия везир. Мнозина от Ролевите мъже се явявали неудобни за турските власти, та на някои се налагало да бягат далеко от селото. (Мъж от Ролеви е бил даскал в Пловдив.)

С известност в началните десетилетия на 19. век в селото се ползвали баща и син - Атанас и Стоян Граматик Ролеви. Стоян 55/2 имал двама синове: Теодош 55/3 и Георги 55/4. От Теодош няма продължение. Георги по занаят бил терзия. Бил е даскал. Шиел и наглеждал децата. Той имал само две щерки. Първата, Елена 55/6, отишла на лично място у Найденови за Костадин 44/4. Развитието и на тоя клон щяло да прекъсне, ако за другата дъщеря у Ролеви не били приели зет. Това бил Копе Георгиев Ласков 31/а/15. Той имал трима сина: Петър 55/8, Георги 55/9 и Костадин 55/10. Наричали ги ту Ласкови, ту Ролеви. Синовете на Петър приели за свое фамилно име това на дядо им Копе и се наричали Копеви. (За тоя клон вж. сх. 23, Копеви.) От втория син на Копе, Георги 55/9 в Добърско няма продължение.

Продължението на Ролеви в Добърско е от Костадин 55/10. За неговата невеста Капина и за патилата им в Добърско е запазено предание: "Тя била много хубава. Харесал я и я отвлякъл в Неврокоп един бей. Капина избягала и години наред двамата с мъжа си Костадин се укривали в гората. Спазарявали се за овчари на манастира, друг път при власите."

Костадин и Капина отгледали двама синове: Благо 55/11 и Петър 55/12. Благо умрял на война през 1913 г. От Петър и жена му Мария 50/26 са Ролеви през 20. век в Добърско. Народили се на Мария и Петър пет деца: Йордан 55/13, Велика 55/14, Елена 55/15, Митра 55/16 и Костадин 55/17. Наскоро след последната рожба бащата починал и оставил децата в сиромашия и сирашка несрета. Йордан и Елена не създали семейства, Велика се омъжила в с. Бачево за Н. Манушкин, Митра отишла у Ченови за Георги 71/19 и развитието на Ролеви продължил Костадин 55/17. Той и жена му Янка 73/49 родили и отгледали седем деца: Нада 55/18, Вела 55/19, Мария 55/20, Благо 55/21, Пенка 55/22, Прифан 55/23 и Тодор 55/24. Задомени са всички. Продължение няма само от Мария, тя починала млада. Нада и мъжът й Ал. от Г. Драглище имат две деца - Иван и Ката. Вела и мъжът й Христо от Г. Драглище имат Гошо и Радка. Благой и жена му Елена от Джупанови от Разлог имат две деца - Костадин 55/25 и Ана 55/26. Пенка и мъжът й Гошо от Годлево имат син Николай. Прифан и жена му Мариана от Д. Драглище, с корени от Добърско, очакват рожба. Тодор и жена му Красимира 26/74 имат дъщеря Яница 55/27.

Към края на 20. век у Ролеви в Добърско има мъжки представители, които да пренесат името в 21. век.

56. РУНТОВИ

Името на фамилията е по име на мъж Рунто.

Лицето е живяло много отдавна. Това име сега не се среща. Рунтовата къща се е намирала в съседство с Ролеви и Ковачеви. Рунтови през 19. век били бедни, безимотни.

Михо 56/1, роден в началото на 19. век, имал двама синове: Атанас 56/2 и Спас 56/3. И двамата създали семейства. Атанас имал двама синове: Георги 56/4 и Михо 56/5. Георги не създал семейство. Михо 56/5 имал син и дъщеря: Атанас 56/10 и Гюргя 56/11. Гюргя отишла за Лазар 51/7 Постолов (Кънчев), но братът Атанас останал неженен, та развитието на тоя клон било дотук.

Спас Рунтов имал двама синове и две щерки: Анани 56/6, Анаки 56/7 (близнаци), Босилка 56/8 и Йованка 56/9. Босилка отишла за Костадин 60/4 Солунов. Братята не били за женене и за да продължи да пуши коминът у Рунтови, решили за Йованка да приемат зет. Това бил Марен, доведено с просяци сляпо ергенче от с. Ловче. На Марен и жена му Йованка се родили три деца: Гюргя 56/12, Стоила 56/13 и Спас 56/14. Майката умряла млада и оставила на слепия баща три невръстни сирачета. Марен повторил - отишъл у Лучкови за Катерина 37/5, загубила мъжа си Костадин 34/11 и останала вдовица с три деца. Доведените деца от Рунтови порасли у Лучкови, та носели това фамилно име. На Марен и Катерина у Лучкови се родили още две деца. (Слепият, висок на ръст Марен от с. Ловче, първо Рунтов, а после Лучков, отгледал в Добърско осем деца.) С напускането на Марен от Рунтови къщата се обрекла на запустение в края на 19. век.

За някогашните Рунтови в Добърско напомня само името на високопланинската местност Рунтова ограда.

57. РУСКОВИ

Името на фамилията е по личното име Руско.

В Добърско е донесена от Белица. (След погрома на Илинденското въстание, 1903 г., Белица е опожарена. Костадин Русков със семейството си подирил подслон у Самарджиеви в Добърско, откъдето била жена му.)

Костадин Русков и жена му Наса 58/5 дошли в Добърско с децата си: Янко 57/2 и Георги 57/3. Тук се народили: Стоил 57/4, Илия 57/5, Никола 57/6, Мария 57/7 и Елена 57/8. Доведените от Белица Янко 57/2 и Георги 57/3 запазили името Рускови, а родените в Добърско са известни с името Самарджиови. От петимата братя само Янко 57/2 и Илия 57/5 останали в Добърско до края на живота си, другите го напуснали. В началото на 20. век Георги 57/3 и Стоил 57/4, вече семейни, се преселили в Дорково. По-късно Стоил 57/4 със семейството си се преселил от Дорково в Добруджа - с. Бреница. (За развитието на Георги 57/3 и Стоил 57" вж. сх. 57а.)

През 1941 г. от Добърско в Добруджа се преселил и Илия 57/5, който бил зет у Бабалиови (за него вж. сх. 1.) Сестрите се омъжили - Мария 57/7 за Георги Кокалянски в Дупница, Елена 57/8 за Георги 15/8 Докльов в Добърско.

Илия 57/5 и жена му Кина 50/56 останали без деца.

Янко 57/2 и жена му Митра 7/33 отгледали седем деца - трима синове и четири дъщери: Георги 57/9, Катерина 57/10, Елена 57/11, Костадин 57/12, Мария 57/13, Надежда 57/14 и Стоил 57/15. Всички са задомени, наследството им е богато.

Георги 57/9 и жена му Спаса 7/79 имат петима синове и две дъщери: Елена 57/19, Васил 57/20, Петър 57/21, Михаил 57/22, Янко 57/23, Лазар 57/24 и Евдокия 58/25. Задомени са, но все вън от Добърско. Почти всички са с по две деца. Елена 57/19 и мъжът й Костадин Беличенов в Годлево имат две дъщери: Диана и Емилия. Васил 57/20 в Г. Делчев от Надка, починала млада, има син Бойко. Васил 57/20 и жена му Диляна имат две дъщери: Галя и Ирена. Петър 57/21 в София с Найда имат син Радослав. Михаил 57/22 и жена му Пенка в Кричим имат две дъщери: Спаска и Елена. Янко 57/23 и жена му Мария от Баня (най-близо от братята му до Добърско) имат син и дъщеря: Георги 57/32 и Елена 57/33. Лазар 57/24 и жена му Лиляна в Разлог имат дъщеря и син: Лора и Димитър. Евдокия 57/25 и мъжът й Дамян имат дъщеря Йона.

Катерина 57/10 и мъжът й П. Пеев в Дорково имат две дъщери: Мария и Рисана.

Елена 57/11 е омъжена в Добърско за Георги 50/111 Попов.

Костадин 57/12 и жена му Митра 31/60 в Добърско отгледали трима синове и една дъщеря: Васил 57/26, Георги 57/27, Мария 57/28 и Петър (починал). Първите трима са задомени вън от Добърско. Васил 57/26 и жена му Верка от Баня имат син и дъщеря: Стефчо и Ката. Георги и жена му Милка в Разлог имат дъщеря Елена. Мария 57/23 и мъжът й Георги в Пловдив имат син и дъщеря: Веселин и Галя.

Мария 57/13 е омъжена в Добърско за Петър 26/14 Костов.

Надежда 57/14 е омъжена вън от Добърско.

Стоил 57/15 е най-малкият от синовете на Янко 57/2 Русков. Стоил 57/15 и жена му Спаса 8/17 имат двама синове: Димитър 57/30 и Георги 57/31. Димитър 57/30 и жена му Мариана в Разлог имат двама синове: Стоил и Георги. Най-малкият от братовчедите Рускови е Георги 57/31. Той е създал семейство в Добърско. Съпругата му Магделина е също от Добърско, от Попови. Имат син Спасимир 57/34.

(Развитието на Рускови от Добърско през 20. век е показано в две схеми. В сх. 57 е клонът на Янко 57/2, а в сх. 57а са клоновете на братята му Георги 57/3 и Стоил 57/4.)

58. САМАРДЖИОВИ

Развитата търговия и превозването на стоките по близки и далечни пътища с товарни коне в миналото налагало да има производство на здрави, естетични и удобни самари. В Добърско тоя занаят бил развит. Потомците на майсторите останали с името Самарджиеви.

В Баненската битка (Разложкото въстание 1878 г.) участвали и братята Димитър 58/2 и Георги 58/3 Самарджиови от Добърско. (Родени са около 1835-40 г.)

След боя в селото се завърнал само Димитър, а Георги загинал в битката. Димитър имал син Христо 58/4. Той не създал семейство. Загиналият Георги и жена му Илина имали дъщеря Наса 58/5. Тя се омъжила в Белица за Костадин Русков. По-късно събитията от началото на 20. век принудили младото семейство на Наса 58/5 и Костадин да подири подслон в опразнената Самарджиева къща в Добърско. (Родените тук деца наричали Самарджиови, но и Рускови, вж. сх. 57.) Името Самарджиеви в Добърско е обречено на забрава.

59. СЕЛЕМИНЧИНИ

В началото на 19. век в Добърско имало само една циганска къща. Намирала се до "Шелкьов мост". В нея живеели семейството на Селеминча 59/1 и това на брат й Абти 59/2. Селеминча имала син Милетиа 59/3. Тоя Милетиа кръстил сина си с българско име Костадин 59/5. После го дал зет у Шулкови за Томана 76/3. (Вж. сх. 76, Шулкови.) В семейството на брата Абти 59/2 се опазило също едно дете - Ахмед 59/4. Синовете на Ахмед са: Исмаил 59/6, Фете 59/7 и Махмуд 59/8. Исмаил умрял в затвора "Еди куле", Солун, където излежавал доживотна присъда за афера у Аджиови (убили една самотна жена и я ограбили). Към края на века братята Фете и Махмуд напуснали Добърско. През 20. век в къщата е живяло семейството на дедо Тоше Циганино. (От половината на века в Добърско няма цигани. За цигани в миналото напомня името на местността Цигански гробища.)

60. СОЛУНОВИ

Мъжете на Добърско от миналото, които се занимавали с търговия, имали своя ориентация за районите, където да търгуват. Търговските фамилии, чиито кантори се намирали в град Буда, били наричани с името Будимците (вж. Будини) за разлика от Солуните, които държали град Солун. (Ще да са били познати в именната практика на Добърско личните имена Солун и Солуна, с ударение върху -у.)

Солуновата къща или Босилкината, както я наричали от половината на 19. век, се намирала в съседство с Мандарови и Стивасареви. При разчистителни работи в един от зидовете на тая къща Б. И. Б. Линев попада на находка скътани стари монети (намират се в музея в Благоевград).

Представители на Солунови от втората половина на 19. век са Костадин 60/3, жена му Босилка 56/8 и синът им Неделко 60/4. Неделко не създал семейство и развитието спира. (Солунови от гр. Сандански и Солунови от Добърско може би имат общи родови корени.)

За Солунови в Добърско напомня името Солунов борикач.

61. СТАМБОЛОВИ

Стамболови са малък клон на старинния род (Х)аджиови 68. У Аджиови към средата на 19. век идва зет от Цариград (Стамбол) за Милана 68/4. Зетят се казвал Стоян (Стамболията). (За идването му в Добърско има предание: Родом бил от село Енидже, Македония. В Цариград е упражнявал занаята си терзилък. На него попаднали отчаяните пратеници на Добърско във връзка с очаквано височайше решение за планинската мера. Стоян 61/1 дал пари на водената от Стоян Папев делегация да си свършат работа срещу обещанието да му намерят в Добърско мома, която би го взела.)

Стоян 61/1 Стамболията и жена му Милана 68/4 отгледали син Георги 61/2. Първата жена на Георги, Гюргя 7/40, починала млада. С втората си жена Елена 14/30 се преселили в с. Хотанца, Русенско. Нямали деца и развитието на Стамболови е прекъснато.

62. СТИВАСАРЕВИ

Името на фамилията е по думата стивасар. Това е местното наименование на мъжете дръндари, а на турски - халачи. Работата им се заключавала в разбиване, разпухване на памук, вълна, козина с тетивата на лък. Стивасарите вършели работата си като наемни работници. Спазарявали се със собственици на големи складове с памук в земите на север от Солун. Работели и по домовете. (Почти във всяко домакинство в Добърско през 19. век имало по няколко оки памук, донесен от ишчелъка.) Като обикаляли районите и се озовавали от село в село, от домакинство в домакинство, стивасарите имали възможност да общуват с разни хора и да обогатяват жизнения си опит и знанията си.

Мъжете от фамилията Стивасареви в Добърско били начетени, знаещи. Те през 19. век донесли евангелизма в селото. Стивасаревата къща се намирала в съседство със Солунови и Байкови. В нея от началото на 19. век живеели братовчедите Димитър 62/1 и Карафил 62/2 Стивасареви. Карафил имал син Костадин 62/4, който не създал семейство и оставил тоя клон без продължение. Димитър 62/1 имал син Георги 62/3. Синовете на Георги 62/3 били трима: Петър 62/5, Захари 62/6 и Атанас 62/7. Грамотни били и тримата. Най-свободно с книгата боравел Захари 62/6. В скитанията си той бил попаднал на протестантска проповед, та изповядвал евангелизма. Станал по-късно ревностен негов разпространител. Сблъсъкът с властите на официалната църква го принудил да напусне Добърско и района. Спазарявал се за учител в разни села и градове из свободна България. Бляновете му го водели по пресните следи на Апостола Левски. Учителствал известно време в Орхание (Ботевград). На постоянно местоживеене се установил по-късно сред малка колония австрийски заселници в с. Хотанца, Русенско. Тук, в края на 19. век, довел от Добърско семейството си и братята си. (Стивасаревата къща в Добърско купил Заре 7/14 Бучков за сина му Мисаил 7/24, Линевата къща.)

В с. Хотанца тримата братя Петър 62/5, Захари 62/6 и Атанас 62/7 са били с фамилно име не Стивасареви, а Димитрови. Селото станало притегателно за евангелисти от цялата страна. Тук заприиждали заселници с фамилиите си от Костенец, от Беленско, от Златица, от Разложко. Захари Георгиев Димитров (Стивасарев) учителствал и проповядвал. (Дал двора си за църква - 1927 г.) Той бил пастор в Хотанца. Допринесъл за утвърждаване на протестанството и в Шумен.

В Хотанца от Петър 62/5 няма продължение.

Захари 62/6 и жена му Елена имали двама синове и две щерки: Георги 62/8, Атанас 62/9, Христина 62/10 и Здравка 62/11. Братята заминали за Америка и останали там. Георги достигнал висок чин във войската на САЩ. Създал семейство и имал син и дъщеря. Атанас учил минно инженерство и работил като такъв специалист в САЩ. (Семейното му положение е неизвестно.)

Христина 62/10 била учителка. Не е създала семейство, та от нея няма продължение. Здравка 62/11 била омъжена, но починала млада и не оставила наследници.

Атанас 62/7 и жена му Елена имали две дъщери и двама синове: Велика 62/12, Васил 62/13, Христина 62/14 и Георги 62/15. Велика 62/12 и мъжът й Станьо Енчев Вълчев имат богато развитие и наследниците им са пръснати от Хотанца в разни градове. (Вж. сх. 62.) Васил 62/13 няма продължение. От Христина и мъжа й Благовест Райчев има наследници в Русе, вж. сх. 62. Мъжкото продължение на Димитрови (Стивасареви) в Хотанца е от Георги 62/15 Атанасов. (Вж. сх. 62.)

63. ТЕЛЕВИ

Името Телеви в миналото се произнасяло "Тилеве" по личното име Тиле (от Тилофир). От тая фамилия е Никола Тилев, един от последните просяци певци гъдулари от Добърско. Телеви през 19. век са били притежатели на многобройни стада овце. Запазеното име Средково гюбре в Раздоло е на мъж Средко от Телеви. Телеви имали хубав имот - ниви, ливади (втораци), градини, харман.

Телевите къщи се намирали на три различни места в селото: Телеви под Старата църква до Корунчеви, Телеви до старите Корунови (на десния бряг до Мирчов мост) и Телеви на левия бряг над Мирчов мост.

От кърджалийски обири в края на 18. век, пък и от лоша болест по добитъка Телеви загубили стадата си и заживели в сиромашия. Едни от мъжете на фамилията намерили прием в Светогорските манастири. Останалите в селото мъже се отдали едни на просия, други на скитничество и работели като аргати, като ишчии (наемни работници) в земите на север от Солун. Спазарявали се за пастири, чукали ориз, чепкали памук.

В Телевата къща на левия бряг на Мирчомус, при Кръкалови, през първата половина на 19. век живеели със семействата си братята Макариа 63/4 и Марко 63/5. Марко 63/5 имал син Юван 63/14, но от него няма продължение. Не създали семейства и двама от синовете на Макариа 63/4, затова мястото на стопанин на къщата през 19. век се заемало от Христо (Тосе) 63/11, третият син на Макариа 63/4. Тосе 63/11 Телев имал двама синове и две щерки: Митре 63/20, Макари 63/21, Марта 63/22 и още една 63/23 (името неизвестно). Жената на Тосе 63/11 се казвала Софа 37/7. Синът им Митре 63/20 създал семейство и си осиновили дете Исак 63/33 от Демирови в Г. Драглище. Заедно с други мъже от селото в началото на 20. век Исак 63/33 отишъл на далечна печалба в Америка. Умрял там при катастрофа. Няма продължение и от Макари 63/21. Марта 63/22 отишла за Заре 44/5 Найденов. Сестрата 63/23, тази с неизвестното име, била женена първо в селото, но останала млада вдовица с едно дете Цветко 63/34 и отишла за Георги Парапунов в Разлог, който също бил овдовял млад. (Георги е прадядо на Никола Кост. Парапунов.)

У Телеви под Старата църква, до Корунчеви, през първата половина на 19. век живели със семействата си също двама братя: Теодор 63/2 и Никола 63/3. Теодор имал трима синове: Кифор 63/7, Алекса 63/8 и Стоян 63/9. Кифор имал син Райко 63/17, но от него няма продължение. Не създал семейство и Алекса 63/8. Стоян 63/9 имал син Михаил 63/18. Синовете на Михаил: Борис 63/31 и Георги 63/32, вече семейни, се преселили в с. Дорково. Борис и жена му Злата 24/50 имат две щерки и син: Мария 63/37, Митра 63/38 и Благо 63/39. Георги 63/32 и жена му Велика 13/17 имат двама синове: Христо 63/40 и Герас 63/41. (За продължението им през 20. век в Дорково вж. сх. 63б.)

Никола 63/3 Тилев (Телев) е един от последните певци гъдулари в Добърско. Знаел толкова много песни, предимно юнашки, че когато при него бил Серафим Боянов и търпеливо записвал стих след стих, дядо Никола възкликнал: "Ех, синко, нема да ми стигнат дните, за да ти изпея сичко." Никола 63/3 имал син Кръстьо 63/10 и внук Стоян 63/19, но са без продължение.

В Телевата къща под Корунови, на десния бряг на моста Мирчомус, през първата половина на 19. век живеело семейството на Средко 63/1 Телев. Той имал син Тилофир 63/6. Тилофир имал двама синове: Теофил 63/15 и Димчо 63/16. Теофил имал двама синове и дъщеря: Георги 63/24, Христина 63/25 и Григор 63/26. Димчо 63/16 и жена му Серафина имали дъщеря и трима синове: Велика 63/27, омъжена за Заварин 72/16 Чергов, Петко, убит от обирджии (гр. Андарти) при връщане от ишчелък, Петър с прякор Кимето 63/29, и Костадин 63/30. Към края на 19. век братята Теофил 63/15 и Димчо 63/16 със семействата си се преселили в с. Габарево, Старозагорско. Наскоро Димчо 63/16 със сина си Костадин 63/30 се завърнали в Добърско. (За развитието през 20. век на останалите в Габарево вж. сх. 63а.) Телеви в Добърско през 20. век са от поколението на Костадин 63/30.

Костадин 63/30 Телев и жена му Елена 73/33 имали многолюдна челяд. От лоша болест, "испанската" (холера) в една седмица умрели четири от децата им. Оцелели Янко 63/35 и Георги 63/36. Георги 63/36 и жена му Митра 50/114 нямат деца. Янко и жена му Софа 13/23 имат пет дъщери: Мария 63/42, Митра 63/43, Нада 63/44, Лена 63/45 и Рисана 63/46. Първите четири са омъжени все вън от Добърско: Мария 63/42 за Мих. Нуст. в с. Годлево, Митра 63/43 - за Г. Прамат. в Г. Драглище, Нада - за Томе Кротов в Г. Драглище, Лена - за Стойчо Петров в Кричим, и в Добърско е само Рисана - за Васил 23/12 Копев.

Към края на 20. век у Телеви в Добърско няма мъжко продължение.

64. ТОДОРОВИ

Тодорови са от Корунови. Показала устойчивост през вековете, фамилията Корунови, като е нараствала, е дала начало на нови фамилни имена: Кацареви, Костови, Попови (Попатанасови), Тодорови. Все от Корунови в практиката в Добърско има още Гереви, Софронови, Еринкини. Новото име спомага за по-лесно, по-точно възприемане при посочване на някого.

Името Тодоров е приел за фамилно Петър 24/108 Георгиев Корунов (Тодоров). Братята му Кръстьо 24/107 и Костадин 24/109 са Корунови.

Петър 24/108 Тодоров (Корунов) и жена му Янка 34/60 имат три дъщери и син: Катерина 64/1, Славка 64/2, Цветана 64/3 и Иван 64/4. Сестрите са задомени. Първите две са вън от Добърско: Катерина - в с. Д. Лошко, Славка - в с. Ловче. Цветана е омъжена в Добърско за Никола 10/24 Гудев.

65. ТУПЕВИ

Фамилията е по името Тупе (прякор на мъж). Тупевата къща се е намирала в съседство с Просякови. През третата четвърт на 19. век фамилията се представлявала от Митра Тупева, вдовица на мъж 65/2 (името неизвестно). В Добърско фамилията е отмряла.

66. УЗУНОВИ

Името Узунови в Добърско напомня за годините на 18. и началото на 19. век, когато в селото се отглеждали козли (ярци) за търговия. (За приготвяне на пастърма било предпочитано месо от угоени планински козли.)

Името на фамилията е по турската дума узун - дълъг. (Някой от мъжете ще да е бил висок, дълъг или пък е имал дълга остра брада като на козел.)

Узуновата къща през 19. век се е намирала в съседство със Шулкови. От втората четвърт на века фамилията се е представлявала от Юван 66/3 Узунов. Той имал син Стоян 66/4. Стоян е един от последните изпаднали в отчаяна просия мъже от Добърско. На Стоян и жена му Карафила 24/63 се опазило само едно от децата им, Тодор 66/5. През втората четвърт на 20. век Узуновата къща се поизпълнила с децата на Тодор 66/5 и жена му Спаса 24/121 - две щерки и двама синове: Мария 66/6, Иван 66/7, Павле 66/8 и Пена 66/9. Мария 66/6 е омъжена във Варна. Двамата с мъжа й Милан имат дъщеря и син: Славка и Валери. Иван 66/7 и жена му Елена 35/11 имат две щерки и двама синове: Нада 66/10, Тодор 66/11, Мара 66/12 и Костадин 66/13. Нада 66/10 е омъжена за Петър Бельов в Добърско, имат четири деца. Тодор е женен за Валентина Зах. Влахова в Разлог, имат син Иван.

Павле 66/8 и жена му Тинка от Г. Драглище с децата си Иван 66/14, Спаска 66/15 и Снежана 66/16 се преселили през седемдесетте години на века в Банско.

Пена е омъжена за Петър 7/120 Бучков в Добърско.

67. УЩЕРЕВИ

Живял през 19. век в Добърско Кръстьо 67/1 Ущерев. Двамата с жена му си осиновили дете Средко 5/12 от Будини. Къщата им се е намирала до Будини, под Козария. Средко създал семейство и ги наричали ту Будини, ту Ущереви. В началото на 20. век синовете на Средко 5/12 се преселили в с. Дорково и там приели фамилното име Овчарови. (Вж. сх. 46.)

Името Ущереви в Добърско е обречено на забрава.

68. ХАДЖИЕВИ

Фамилното име Хаджиеви (Аджиове) в Добърско е по думата хаджия. Това име получавал всеки мъж, който бил ходил на Божи гроб в Ерусалим. Там се ходело на поклонение на светите места. Потеглянето на такъв далечен път не било по силите на всеки, защото освен желание били нужни и немалко пари.

Известен хаджия, посетител на светите места в Ерусалим от края на 16. век, е Хасиа Богданов от Добърско. Той е ктитор на Старата църква в селото за нейното построяване и изографисване. Освен благословията за строителство на църква от Ерусалим Хасиа донесъл полилей, икони, одежди, сребърен кръст и други подаръци. Хаджии от Добърско ще да е имало преди и след Хасиа.

Последен хаджия от Добърско е Георги Аджиов, роден в края на 18. век. (Доскоро у Аджиове се пазела икона и сребърно кръстче, донесени от Божи гроб.) Хаджиевата къща се е намирала до Джупанови и Мандарови. Георги 68/1 имал син Димитър 68/2. Димитър 68/2 имал син и две щерки: Паун 68/3, Милана 68/4 и още една 68/5. Милана приела у Хаджиеви зет, мъж, доведен нарочно за нея от Стамбол.

Казвал се Стоян и бил родом от с. Енидже. (За Стоян 61/2 и за сина му Георги 61/3 вж. сх. 61, Стамболови.) Другата дъщеря 68/5 на Димитър 68/2, тая, чието име не ни е известно, не създала семейство. Одушена е при обир у Хаджиеви.

Паун 68/3 и жена му Микя 7/21 имали 12 деца. Опазили се само 6: Средко 68/6, Кирил 68/7, Иван 68/8, Янко 68/9, Илина 68/10 и Велика 68/11. Средко 68/6 загинал във войната (1913 г.). Кирил 68/7 се преселил в с. Хотанца, Русенско. Развитието на клона на Кирил 68/7 в с. Хотанца се явява единствено продължение на старинния род Хаджиеви (Аджиове) от Добърско.

Кирил 68/7 и жена му Софа 1/14 от Бабалиови имат син и две дъщери: Мария, Иван и Елена. Мария и мъжът й Петко Енчев Петков имат дъщеря Йорданка. Йорданка и мъжът й Стефан Цветков в Русе имат две дъщери: Силвия и Илияна. Иван, роден през 1923 г., синът на Кирил 68/7, и жена му Тонка от Хотанца имат син Кирил (в Германия). Кирил Иванов и жена му Бригита имат двама синове: Боян и Костадин. Елена, другата дъщеря на Кирил 68/7, и мъжът й Никола имат две дъщери: Петранка и Венеция. Петранка има син Николай. Венеция и мъжът й Димитър имат дъщеря Евгения. Кирил 68/7 умрял сравнително млад, та овдовялата Софа 1/14 се омъжила повторно за Благо Н. Благов, дошъл в с. Хотанца от с. Церово, Пазарджишко. Софа 1/14 и мъжът й Благо имат син Ради. Ради и жена му Мария имат син и дъщеря: Стефан и Юлиана. Стефан и жена му Кина от с. Бистрица имат две дъщери: Мая, родена през 1976 г., и Галя. Юлиана и мъжът й Пламен Б. Иванов в Русе имат дъщеря Радослава.

Иван 68/8 не създал семейство.

Илина 68/10 е омъжена в Добърско за Никола 5/32. (вж. сх. 5, Будини.)

Велика 68/11 е омъжена в с. Железница, Горноджумайско, за Васил Попов. Имат двама синове: Крум и Борислав.

Янко 68/9 и жена му Елена от Г. Драглище не оставили наследници. Със смъртта на Янко 68/9 (1987 г.) се слага край на фамилията Хаджиеви (Аджиове) в Добърско.

За името Хаджиеви в Добърско ще напомнят само някои наименования, свързани с някогашните им имоти: Аджиово блато в местността Келав камен, Аджиовото ливадче на Скок, Аджиовите ниви в Гергева цръква.

В Старата църква в Добърско е имало полилей, подарен от хаджи Ахил, който го бил донесъл от Божи гроб.

69. ЦИНЗОВИ

Името Цинзови (Цинзеве) е по немската дума цинз - лихва. То е едно от показателните имена за това, че в миналото в Добърско е имало носители на търговско-лихварски капитал. Немската дума цинз (лихва) е донесена в Добърско от Виена. Там до началните години на 19. век мъже от Добърско са имали търговски кантори. Познати били на добърските мъже през средновековието пазари в много градове. Това били градове както в Австро-Унгария и Италия, така и по Далматинското крайбрежие на Адриатическо море: Виена, Буда, Венеция, Триест, Сплит, Дубровник. Познати били на добърските търговци и пазарите в Солун, в Цариград, в Измир.

Ред фамилии от 20. век в Добърско, сред които и Цинзови, водят началото си от ктиторските фамилии Богданови, Вълчеви, Угринови, построили Старата църква в селото през далечната 1614 г.

Един от последните представители на търговците, свързали живота си с далечни земи, от фамилията Цинзови е Симо Цинзев. Името му е издълбано на каменна плоча: "Да се знае Симо отива за грот Виена". Живял е в края на 18. и началото на 19. век. За него в Добърско има запазено кратко предание. Симон 69/1 заминал за Виена и не се върнал. Единственият му син Иван 69/2 имал двама синове: Симон 69/3 и Цветко 69/4. Тяхно е по-нататъшното разклонение на Цинзови. На тях легнала грижата да строят къщи върху пепелищата на опожарените от разбойници кърджалии в края на 18. век стари Цинзеви къщи.

Продължението на Цветко 69/4 с фамилно име Цинзови от Добърско в два големи клона от началото на 20. век се развива вън от селото. Цветко имал двама сина: Марко 69/11 и Илия 69/12. Двамата създават семейства в Добърско, но им е съдено да го напуснат. Пръв се преселва още в края на 19. столетие в Бачево Илия 69/12 с жена си Елена и син Коста 69/22. От Бачево през 1903 г. Коста и жена му Елена избягали в Самоков. Родили им се шест деца: Мица, Йордана, Александър, Васил, Йордан, Георги. Там порастват и се задомяват всички с изключение на Йордан, който загива през 1936 г. в Испания. Синовете на братята Александър, Васил и Георги пренасят фамилното име Цинзови от Самоков в София, а по-късно и по-далеко - в Чехословакия, та дори и в САЩ. Мица и мъжът й Данаил нямат продължение. От Йорданка и мъжа й Христо Георгиев продължение има в Дупница. Александър и жена му Евтима имат трима синове и една дъщеря: Коста, Любен, Иван и Веселина. Задомени са и четиримата. Двама от братята са летци и пренасят името Цинзови от Самоков в София. Коста и жена му Василка имат син и дъщеря: Александър и Снежана. Семейството на Снежана, с фамилно име Кочатови е в София. Александър е пренесъл фамилното име в САЩ. Там е от последната четвърт на 20. век със семейството си: жена Златица и деца момче и момиче - Джеймс и Джейна. (За развитието на останалите синове на Александър и Евтима, както за продължението на Васил и жена му Елена, от Георги и жена му Рада през 20. век вж. сх. 69г.)

Марко 69/11, другият син на Цветко 69/4, имал все женска челяд: Велика 69/18, Кина 69/19, Микя 69/20 и Грозда 69/21. Велика станала жена на Димчо 24/30 Корунов, Кина - на Кирян 22/4 Левентов. Микя не създала семейство. Грозда 69/21 довела у Цинзови зет. Това бил Георги 24/26 Корунов с прякор Кукуличе. Те към 1920 г. се преселили в Бачево. Имали три деца: Христо 69/36, Кръста 69/37 и Илия 69/38. В Бачево са задомени и тримата. Христо и жена му Катерина от Г. Драглище имат двама синове и дъщеря: Йордан, Георги и Мария. Семействата на братята Йордан и Георги с фамилно име Цинзови имат продължение към края на 20. век в Разлог. (Вж. сх. 69в.) Кръста 69/37 и мъжът й Васил Комаров имат четирима синове: Атанас, Димитър, Асен и Иван. С фамилно име Комарови техни наследници има в Бачево и в София. Илия 69/38, най-малкото дете на Грозда и Георги Кукуличе, пораства далеч от Бачево, у осиновителя си Атанас Брейчев в с. Алино, Самоковско. Илия и жена му Надежда с фамилно име Брейчеви имат две дъщери и син: Милка, Мария и Владимир. Задомени са и тримата. Техни наследници има в Самоков и в София. (Вж. сх. 69в.)

Друг голям клон на Цинзови в Добърско, а по-късно и вън от Добърско, има за начало Симон 69/3 Иванов Цинзов от първата четвърт на 19. век. Симон 69/3 имал две щерки и четирима синове. Имената на щерките не са известни, но по-нататъшното им развитие е известно. Първата ...69/5, омъжена за Христоско 7/12 Бучков, няма продължение, но втората..., 69/6, жена на Кръстин 5/7 Будин, има многобройна челяд. Синовете на Симон 68/3 са: Андон 69/7, Тодор 69/8, Златко 69/9 и Петър 69/10. Андон и жена му Дафа нямат продължение. Златко 69/9 създава семейство, но децата му не продължават развитието. Тодор 69/8 и жена му Тодора имали трима синове: Илия 69/13, Карафил 69/14 и Георги 69/15. По-нататъшното развитие и от тримата е богато. Илия 69/13 отишъл зет у Марко 34/4 Лучков за щерката му Софа 34/8. Там Илия Тодоров Цинзев приел името Лучков. (Богатото му по-нататъшно продължение е проследено на сх. 34в, Лучкови.) Георги 69/15 и жена му Спаса от Шаламанови в Годлево с децата си инцидентно напуснали Добърско в края на 19. век. Озовали се в с. Горно Сахране, Казанлъшко. Там фамилното име Цинзови е прикрито и потомците от тоя клон в Г. Сахране са с фамилни имена Радкови (Райчеви), Стоянови. С фамилно име Радкови от Г. Сахране в София със семейството си към края на 20. век е Рачо Стоянов Радков - в Софийския държавен университет. (За продължението на Георги 69/15 Цинзев в Г. Сахране вж. сх. 69а.)

След като един от синовете на Тодор 69/8 Цинзев отишъл зет у Лучкови, а Георги забегнал в Г. Сахране, той останал тук със сина си Карафил 69/14. Приели за Карафил Софа 7/18 Бучкова, но надеждите им, че като тя идва от богата къща, ще се съвземат от налегналата ги сиромашия, останали несбъднати. Децата на Карафил и Софа от малки опознали чуждия хляб. На Карафил и Софа се опазили три деца: Илия 69/23, Илина 69/24 и Микя 69/25. Микя не създава семейство. Работи все по чуждо. Доживява самотна старост. Илина е омъжена за Маврудия 24/59 Корунов (техни продължители с фамилно име Солунови има в Сандански). Илия 69/23 и жена му Велика (Лича) 2/10 отглеждат три щерки и син: Спаса 69/39, Тодор 69/41, Елена 69/42 и Пена 69/43. Задомени са всички. Спаса е женена за Атанас 31/43 Ласков и продължението им е в Разлог. Това на Елена, женена за Стате 30/32 Кънчев, е в Добърско. От Пена и мъжа й Йордан продължение има в Кюстендил. Тодор 69/41 създава семейство в Разлог. Той и жена му Цветана от Д. Драглище имат дъщеря и двама синове: Георги, Янка и Димитър. (За развитието им в Разлог вж. сх. 69а.)

При Петър 69/10, четвъртия от синовете на Симо Иванов Цинзов, по-нататъшното развитие клоняло към прекъсване. Петър и жена му Елена 31/12 осиновили дете от брата на Елена, известния за времето си Димитър 31/14 Георгиев Ласков. Детето се казвало Кръстьо 31/31. То порасло с фамилно име Цинзев и опасенията от прекъсване на това място у Цинзови били преодолени.

Кръстьо Петрев Цинзов от малък опознал пътя за Светогорските манастири. На благия му нрав допадали религиозните поучения, а общуването с руски монаси обогатило познанията му - знаел е руски език. Кръстьо и жена му Мария Костова Плячкова от Г. Драглище имали пет деца: Елена 69/31, Султана 69/32, Христо 69/33, Кераца 69/34 и Сотир 69/35. За да препечелва нещо, макар и малко, Кръстьо продължил и след задомяването да ходи на далечна печалба. Там и умрял - с. Сарамусоклия (Гърция). Децата сираци останали на грижите на майката в Добърско. Кераца умряла малка. Другите две сестри били задомени твърде млади. Елена дали у Бучкови за Илия (Лине) 7/37. Наскоро Джупанови поискали Султана за Стате 14/38. Грижовната майка праща синовете си Христо и Сотир чирачета по кафенета и гостилници в Белица и в Разлог. Приучени на труд и пестеливост, на несгоди и лишения по чужди места, по-късно двамата братя се радват на свои домове и многолюдни семейства. Христо се върнал и съживил бащината къща в Добърско. Сотир останал в Разлог.

Христо 69/33 и жена му Кръстана 24/43 Попатанасова отглеждат шест деца: Мария 69/44, Софа 69/45, Цветана 69/46, Велика 69/47, Лазар 69/48 и Иван 69/49. Задомени са всички. Първите три сестри Мария 69/44 - за Петър 31/5 Ласков, София 69/45 - за Славчо 7/59 Бучков, Цветана 69/46 - за Лазар 4/62 Бельов, са в Добърско и четвъртата Велика 69/47 - за Саве Д. Пъдарев, в Г. Драглище. Името Цинзови носят братята и семействата им. Лазар 69/48 и жена му Снежана имат две дъщери: Христимира 69/50 и Анка 69/51. Христимира и мъжът й Емил от София имат двама синове: Виктор и Цветан. Анка и мъжът й Иван имат дъщеря Снежанка. Иван 69/49 и жена му Цеца от Сандански имат дъщеря и син: Светла 69/46" и Христо 69/47".

Сотир 69/35 и жена му Елена в Разлог отглеждат трима синове: Иван, Асен и Никола. Задомени са и тримата. Иван и жена му Райна имат двама синове: Емил и Ярослав. Емил и жена му Райна имат син Иван. Ярослав и жена му Мая имат син Росен. Вторият син на Сотир 69/35 Асен и жена му Райна имат две дъщери: Елена и Катя. Елена и мъжът й Иван от Елешница имат син Петър. Катя 69/51" и мъжът й Тодор имат дъщеря Надка. Към края на 20. век в къщата на Сотир и Елена Цинзови в Разлог е семейството на най-малкия брат Никола. Той и жена му Димитрина от Видин отгледали дъщеря и син: Соня и Сотир. Соня и мъжът й Евгени имат син Борислав.

В Добърско от втората половина на 20. век има една Цинзова къща.

70. ЧЕЛЕПИЕВИ

Името на фамилията Челепиови в Добърско е по турската дума джелепи. Така на турски се наричали закупчиците на овце за нуждите на армията и големите градски центрове в Османската империя. Джелепите купували овце, угоявали ги и ги препродавали. В по-ранните векове (15.-16.) овчарите джелепи, снабдители на овце и овни, били на специален отчет. За тях се съставяли регистри и срещу името на попадналия в списъка овчар се записвал броят на овцете, които е длъжен да предаде на държавата за дадена година.

Челепиови и един клон от Джуневи в Добърско са потомци на един от тукашните джелепи от началото на 19. век. Той се казвал Юван. (В Добърско се пее песен за "Стар Стойчо джелепин".) Били са богати.

Юван 70/1 имал една щерка и двама синове: Милана, Георги и Тодор. Милана 70/2, надживяла стоте години, била жена на Атанас 31/10 Ласков. Като се делили двамата братя, на Тодор 70/4 купили Джунева къща, поради което тоя клон Челепиови по-късно приели фамилно име Джуневи. (Вж. сх. 13.) Георги 70/3 имал три щерки и двама синове: Султа 70/5, Велика 70/5а, Наса 70/5б, Петър 70/5в и Стоян 70/6. По-нататъшното развитие и от петимата е богато. Султа отишла у Чорбаджиови за Лазар 73/9, Велика - у Джупанови за Кръстьо 14/14, Наса - у Тодорови за Тодор 24/32.

Петър 70/5в и жена му Дафина 37/8 отгледали син и щерка: Михаил 70/8 и Микя 70/9. Микя не създала семейство, но Михаил 70/8 и жена му Кина 24/51 отгледали четири дъщери и двама синове: Мария 70/13, Лазар 70/14, Кръста 70/15, Георги 70/16, Рада 70/17 и Риста 70/18. Задомени са всички. Мария е омъжена в София за Георги Богданов. Имат син и дъщеря: Георги и Лиляна. Синът Георги е женен за Рада 50/149 от Добърско. Омъжена е другаде и Рада. Другите две са в Добърско - Кръста 70/15 за Христо 2/56, а Риста 70/18 приема у Челепиови мъж отвън - Рашо Рашков. (По тоя начин в Добърско се слага след петдесетте години на 20. век начало на нова фамилия - Рашкови.)

Лазар 70/14 и жена му Велика имат син и три дъщери: Никола 70/19, Василка 70/21 и Верка 70/22. Щерките са задомени. В Добърско за Атанас 34/73 Лучков е Ката, а останалите две са омъжени вън от Добърско, Василка - в Г. Драглище и Верка - в Баня.

Георги 70/16 и жена му Люба 3/53 имат двама синове: Иван 70/23 и Емил 79/24. Иван и жена му Вела от Годлево имат момче и момиче: Георги 70/25 и Мария 70/26. Те се явяват най-малките носители на името Челепиови в Добърско в края на 20. век.

Друг голям клон от Челепиеви са в с. Дорково. Там през първата четвърт на века се преселват синовете на Стоян 70/6 и жена му Мария - Иван 70/11 и Георги 70/12. Челядта на Иван и жена му Рада 24/56 е многобройна - девет деца. В семейството на брата Георги 70/12 и жена му Елена 8/9 децата са шест. От Дорково името Челепиеви (в малка модификация - Челебиеви) е пренесено във Велинград, в Пазарджик и другаде из страната. (Вж. сх. 70.)

71. ЧЕНОВИ

Името на фамилията е от личното име Чено. Лице с такова име не се помни. Фамилията е старинна. Говорило се в близкото минало за пръснали се из страната Ченови братя. В подходящ разговор могло да се каже "Като Ченова (х)арамия".

Говорело се към края на 19. век, че мъж от Ченови е собственик на фабрика за сапун във Варна. "Помня само борето на "Св. Илия" - разказвал за себе си възрастен мъж, дошъл от Варна да види селото на баща си и на своето детство.

В началото на 19. век в Добърско имало две Ченови къщи. В едната живеел с челядта си мъж с прякор Лофко 71/3, а в другата двама братя - Митър 71/4 и Миле 71/5. Развитието на последните двама към половината на 19. век се прекъсва. Понататъшното развитие на Ченови в Добърско е от мъжа с прякор Лофко.

Лофко 71/3 има двама сина: Георги 71/6 и Петър 71/7. И двамата имат по един син. Синът на Георги 71/6 се казва Слове 71/9, а синът на Петър 71/7 се казва Исак 71/10.

Слове 71/9 и жена му Гена 33/6 осиновяват Костадин 71/11 от Банско. После им се раждат дъщеря и син: Зорка 71/12 и Георги 71/13. Задомени са и тримата.

Костадин и Дамяна от Г. Драглище имат дъщеря и двама синове: Захари 71/20, Христо 71/21 и Стефка 71/22. Захари създал семейство в с. Елешница. Стефка е омъжена в Разлог. В Добърско е семейството на Христо 71/21 - жена Роса и синове: Калин 71/33 и Атанас 71/34. Георги 71/13 Словев и жена му Магда от Г. Драглище имат двама синове: Никола 71/23 и Пирин 71/24. Задомени са и двамата. Пирин и жена му Смилена от Г. Драглище имат дъщеря и син: Магделина 71/36 и Борислав 71/361, роден през 1988 г.

Исак 71/10 и жена му Лина имат три дъщери и трима синове: Мария 71/14, Христо 71/15, Спаса 71/16, Митра 71/17, Петър 71/18 и Георги 71/19. Задомени са всички. В семействата и на тримата братя има мъжки продължители. Христо 71/15 и жена му Божана имат трима синове: Васил 71/25, Иван 71/26 и Борис 71/27. Петър и жена му Риста имат син и дъщеря: Васил 71/28 и Ката 71/29. Задомени са и двамата. Васил и жена му Мариана имат двама синове: Петър 71/37 и Красимир 71/38. Георги 71/19, най-малкият син на Исак и Лина, и жена му Митра 55/13 имат трима синове: Иван 71/30, Исак 71/31 и Васил 71/32. Исак и жена му Димитрина от Г. Драглище имат син Георги. Васил и жена му имат син Радослав 71/39.

Към края на 20. век в Добърско има седем Ченови къщи. Почти във всяка от тях пред прага на 21. век има млади мъжки потомци на Ченови.

72. ЧЕРГОВИ

Името на фамилията е по думата черга. Някогашните представители на фамилията са принадлежали към бранша на мутафчиите. Произвеждали чергила, чулове, въжета за палатки, за покривала, за наметала както за нуждите на турската армия, така и за нуждите на кираджийските коне на добърските търговци.

През втората четвърт на 19. век в Добърско е имало две Чергови къщи. Намирали се в горния край на селото в съседство, едната до Гудеве, а другата под Мущреви. Към средата на 19. век едната Чергова къща останала без мъжко продължение. В нея се настанил на квартира дошлият в Добърско Атанас 72/2 Даскалов от село Калистрати, Гърция. Неговото фамилно име скоро се забравило и местните по-късно ги наричали Чергови. (За Даскалови вж. сх. 12, а по-късно и Зареви, сх. 16.)

В другата Чергова къща към първата четвърт на века имало мъж и жена с три деца: Анакия 72/3, Атанас 72/4 и Ветка 72/5. Ветка омъжили у Мазнеови за Илия 35/2. Анакия 72/3 имал щерка Йованка 72/8. Тя довела зет у Чергови. Това бил Георги 4/16 Бельов, който след смъртта на Йованка напуснал Черговата къща. В същата къща останал Атанас 72/4 със семейството си. И той отгледал един син - Никола 72/9. Никола има две дъщери и двама синове: Заварин 72/16, Велика 72/17, Чева 72/18 и Павле 72/19. Заварин 72/16 и жена му Ветка нямали деца. Велика 72/17 е омъжена за Томе 23/4 Копев. Чева 72/18 не се омъжила. Първата жена на Павле 72/19 се казвала Деспа и била много хубава. Умряла млада. За нея има предание. Втората жена на Павле се казвала Мария Качорина от Г. Драглище. Тя довела у Чергови в Добърско едно от децата си - Иван 72/20. Наричали го ту Иван Качорин, ту Иван Чергов. Иван 72/20 и жена му Велика 7/66 отгледали син и три дъщери: Верка 72/21, Петър 72/22, Мария 72/23 и Магда 72/24. Задомени са и четиримата.

Името Чергови към края на 20. век в Добърско се носи от семейството на Петър 72/22 Иванов Чергов.

73. ЧОРБАДЖИЕВИ

Името Чорбаджиеви е по турската дума чорбаджия. В Добърско през 19. век е имало носители на търговско-лихварски капитал. Имало е и богати търговци, и откупчици на държавни данъци, и доставчици на турската армия. Такива ще да са били прадядовците на Чорбаджиови в Добърско. Чорбаджиевите къщи са се намирали на едно от най-хубавите места в центъра на селото - на площадката югозападно от сградата на Старата църква. Те били в съседство със старите Цинзеви къщи.

Към втората четвърт на 19. век в Добърско имало три Чорбаджиеви къщи. Най-източната, преградена на две, се представлявала от братята Марко 73/3 и Тодор 73/4 със семействата им. Единствено в тая къща, до събарянето й през 20. век, е бил запазен стар хромел - ръчна мелница за булгур. Третият брат... 73/5 със синове Митър 73/10 и Кимян 73/11 обитавал втората къща на същия ред.

Марко имал двама синове и две щерки: Никола 73/7, Митра 73/8, Мария 73/8а и Спас 73/8б. Митра отишла в чорбаджийска къща за Иван 50/14. Мария отишла у Джуневи за Тасе 13/7. Спас починал скоро след женитбата си за Димка 5/11 Будина, която отишла у Попови за Георги 50г/37. Продължението в тая Чорбаджиева къща е от Никола 73/7 и жена му Зъна 14/17. Те имат трима синове и три щерки: Тодор 73/16 (Щипкаре), Драгуна 73/17, Велика 73/18, Карафил 73/19, Софа 73/20 и Илия 73/21. От шестимата само Драгуна не създала семейство. Тодор загубил млада жена си Наска от Годлево и приел за жена Мария от Г. Драглище с момиче Щеряна 73/35. Мария родила у Чорбаджиеви още три момичета: Лина 73/36, Спаса 73/37 и Велика 73/38. (Вж. сх. 73.) Велика 73/38 отишла у Вратегови за Тодор 8/13. Родени в началото на 20. век, двамата съпрузи дочакват края му. Софа 73/20 първо била жена на Митър 48/7 Пецьов и после отишла в Г. Драглище за Илия Топалов. Карафил 73/19 и жена му Кръста 16/4 с малки деца се преселили в с. Дорково. Продължението на тоя клон е там.

Илия 73/21 и жена му Велика 7а/48 отгледали двама синове и две дъщери: Никола 73/41, Петър 73/42, Ката 73/43 и Елена 73/44. Задомени са и четиримата. Братята Никола и Петър пренесли фамилното име Чорбаджиеви от Добърско в София.

Тодор 73/4 и жена му имали две деца: Лазе 73/9 и още едно момиче. Тодор починал, а майката повторно се омъжила за П. Мущрин в Г. Драглище. Със себе си завела момичето. Лазе 73/9 и жена му Султа 70/5 имали само женска челяд: Рада 73/23 и Велика 73/24. Задомени са и двете. Велика 73/24 довела у Чорбаджиеви зет Георги 5/24 Будин. Последният запазил фамилното си име и децата им, макар че израснали у Чорбаджиеви, са с фамилно име Будини.

Братята Митър 73/10 и Кимян 73/11 - от втората Чорбаджиова къща, създали семейства. Митър 73/10 и жена му си осиновили дете Тодор 73/25, а после им се родили още две: Елена 73/26 и Петър 73/27. Тодор 73/25 и жена му Кипра 1/9 в началото на века се преселили в с. Хотанца, Русенско, където били братята на Кипра 1/9 (Бабалиови). Там Тодор и Кипра имат богато разклонение.

Елена 73/26 се омъжила в Добърско за Георги 25/28 Корунчев.

Петър 73/27 и жена му Микя 47/12 с едно дете Георги 73/45 (Пангалос) се преселили през 1941 г. в Добруджа. Там развитието на тоя клон е прекъснато.

Кимян 73/11 имал двама сина: Христо 73/28 и Стефо 73/29. Стефо не създал семейство. Христо отишъл зет у Будини за Яна 5/38. (Вж. сх. 5.)

Третата Чорбаджиева къща от 19. век пазела следи на отминала търговска дейност - помещението на долния кат домакините продължавали да наричат "Дукяне", въпреки че не се помнело кога е работел тоя дюкян. Към средата на 19. век къщата останала без мъжко продължение, та в нея дошъл зет другоселец - Георги (от с. Мечкун, Пострумието). На Георги и жена му се родили четирима сина: Петър 73/12, Алекса 73/13, Костадин 73/14 и Стоица 73/15. От четиримата братя продължение в Добърско има само Петър 73/12. Алекса станал поп и събитията от края на 19. век го принудили да напусне селото семейно. Обаждал се по-късно от Пазарджик. Братът Костадин също забегнал. Обаждал се от Шумен. Стоица не е създал семейство. Останалият в селото Петър 73/12 и жена му Севделина 52/9 имали трима синове и две дъщери: Алекса 73/30, Филимон 73/31, Кръстьо 73/32, Елена 73/33 и Марикя 73/34. Марикя приела зет в своя дял от къщата - Спас 56/14 Лучков. Елена отишла за Костадин 63/30 Телев. Филимон се преселил в Дорково. Кръстьо 73/32 има продължение в Бачево. Останалият в Добърско Алекса 73/30 и жена му Спаса имат четири дъщери и син: Пена 73/46, Лиляна 73/47, Рада 73/48, Янка 73/49 и Давид 73/50. Задомени са всички. Давид и жена му Митра 13/41 имат три дъщери: Лиляна 73/56, Спаса 73/57 и Цана 73/58.

Към края на 20. век фамилното име Чорбаджиови в Добърско се носи само от семейството на Давид 73/50.

74. ЧУКАЛОВИ

Името Чукалови в Добърско е по турските думи чок и хал, които са със значение "много състояние". За немалък период отпреди 19. век в селото е имало заможни фамилии. На известен мъж от такава фамилия турските данъчни власти казвали Чокхала (Състоятелният). Впоследствие това име станало фамилно. Освен в Добърско фамилия Чукалови имало и в съседното село Долно Драглище. Вероятно те били с общо родово начало. От тамошния клон, който се е преселил в с. Златица, е Сава К. Чукалов, авторът на руско-българския речник от 1938 г.

В началото на 19. век в Добърско е имало една Чукалова къща. Намирала се е в долния край на селото. Мъжете от фамилията се отличавали с похватност и изобретателност. Търсели ги за всяка по-специална работа. През втората четвърт на 19. век фамилията се представлявала от Глигор 74/2 Чукалов. Той имал двама синове: Трафил 74/3 и Лазар 74/3а. Трафил не създал семейство. Лазар 74/3а и жена му Милана 34/24 имали син и дъщеря: Костадин 74/4 и Рада 74/5. Лазар починал сравнително млад и овдовялата Милана отишла в Бачево за Г. Пандохов. Дъщерята Рада отишла у Будини за Димчо 5/22. Костадин 74/4 и жена му Йованка имали трима синове и дъщеря: Досе 74/6, Георги 74/7, Анани 74/8 и Елена 74/9. Досе паднал във войната (1915 г.). Елена 74/9 отишла у Левентови за Георги 32/5. Преселили се в Бачево. Чукалови през 20. век в Добърско са от семействата на братята Георги 74/7 и Анани 74/8.

Георги 74/7 и жена му Микя 51/13 отгледали и задомили двама синове: Костадин 74/10 и Атанас 74/11. Костадин 74/10 и жена му Магделина имат три дъщери: Златка 74/15, Ката 74/16 и Мария 74/17. Атанас 74/11 и жена му Елена 24/149 имат син и дъщеря: Георги 74/18 и Бойка 74/19. Бойка е омъжена за Калин 34/90 Лучков. (Вж. сх. 34в.)

Анани 74/8 и жена му Елена 13/25 имат две дъщери и син: Сеферина 74/12, Захари 74/13 и Мария 74/14. Сеферина е омъжена в Годлево. Мария е омъжена за Гере 37/22 Махлиов. По-нататъшното развитие на тоя клон е от семейството на Захари 74/13.

Той и жена му Тана 14/66 имат син и дъщеря: Костадин 74/20 и Румяна 74/21. (Вж. сх. 74.)

Към края на 20. век в Добърско има три Чукалови къщи.

75. ШЕЛКЬОВИ

Фамилията е старинна. Името Шелкьо е било прякор на лице с някакъв говорен дефект. През 19. век мъжете от рода са били предимно кираджии. Къщата им се е намирала на тераска на левия бряг на реката. Селският мост в близост до къщата носи името "Шелкьов мост".

От втората четвърт на 19. век фамилията се представлява от Георги 75/2. Той имал дъщеря и трима синове: Костадин 75/3, Митра 75/4, Петър 75/5 и Сарафин 75/6. Митра 75/4 отишла у Махлиови за Петър 30/14, който бил зет тук, но жена му Фидана 37/4 умряла млада и той приел Митра 75/4. Сарафин 75/6 не създал семейство. Семейства създали другите двама братя и това са последните семейства у Шелкьови. Петър 75/5 и жена му Рада 10/ 18 си осиновили две момичета: Галина от Разлог и Магда от Г. Драглище. Галина отишла у Лучкови за Илия 34/38. Там умряла млада при първо раждане. Магда се омъжила у Балакчиеви за Христо 3/17 и станала майка на осем деца. Другият брат Костадин 75/3 и жена му Мария имали син Георги 75/7, но той не създал семейство и е последен мъж у Шелкьови.

76. ШУЛКОВИ

Шулкови са старинен род в Добърско. Къщата им се е намирала в горния край на селото. От втората четвърт на 19. век фамилията се представлявала от Георги Шулков 76/2. Той имал две дъщери: Велика 76/3 и Томана 76/4. Велика отишла у Будини за Заре 5/6. За Томана приели у Шулкови зет. Това бил Костадин Селеминчин 59/3. Към последната четвърт на 19. век Шулкови били изпаднали в крайна бедност. На Томана 76/4 и мъжа й Костадин, вече с фамилно име Шулков, се опазили две деца: Филип 76/6 и Петър 76/7. Още от малки децата тръгнали по просия. И двамата не създали семейства. Последен от фамилията Шулкови е Петър 76/7. Той прекарал живота си като пълен несретник. По характер бил жизнерадостен. Умира в старчески дом. Отнася със себе си фамилното име Шулкови.

За фамилното име Шулкови в Добърско остава да напомня името на местността Шулков чукар.

77. ГАРГОВИ

През петдесетте години на 20. век у Мицини в Добърско за Митра 39/15 дошъл зет Вельо Благов Гаргов от с. Обидим. Вельо и жена му Митра имат двама синове: Костадин 77/1 и Цветан 77/2. През шейсетте години построили къща в Разлог. Там синовете са задомени. Костадин Благоев и жена му Здравка от Разлог имат две дъщери: Светлана и Силвия. Цветан и жена му Елена имат две деца: Димитрина и Радослав.

78. ЗАХАРИЕВИ

По време на строежа на пътя Г. Драглище - Добърско (шестдесетте години на 20. век) младежът Върбан Борисов Захариев, родом от с. Люлин, Пернишко, създава семейство в Добърско. Върбан и жена му Магда 50/158 Ат. Попова имат две дъщери: Василка 78/1 и Соня 78/2. Василка е омъжена за Георги 5/90 Мл. Будин.

79.МЕКУШИНИ

Името на фамилията в Добърско е донесъл Цветко Димитров Мекушин от с. Годлево.

Цветко и жена му Деница 25/32 К. Корунчева от Добърско имат трима синове: Димитър 79/1, Георги 79/2 и Марин 79/3. Георги създава семейство в Разлог. Той и жена му Жанет имат две дъщери: Деница и Елена. Димитър бил на работа в Коми, Русия. Там се оженил. Жена му се казва Нина. През 1990 г. младото семейство се прибира в Добърско. Имат дъщеря Даниела.

80. РАШОВИ

През шейсетте години на 20. век в Добърско се установява работникът в Елешничката мина Рашо Дим. Рашов, родом от Търговишко. Тук той се задомява, построяват си къща. Рашо и жена му Риста 70/18 Мих. Челепиева, от селото, имат трима синове: Димитър 80/1, Васил 80/2 и Иван 80/3.

81. СТРЕХИНИ

След дълго отсъствие от селото, през осемдесетте години на 20. век в Добърско се завръщат Тинка 50/97 Хр. Попова и мъжът й Владимир Янков Стрехин от Раковски, Пловдивско. Построяват къща в Добърско. Дъщерите Роска и Надка са омъжени вън от Добърско.

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.