Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕЛО ДОБЪРСКО

РАЗЛОГ И ДОБЪРСКО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Лазар Цинзов

web | Село Добърско

Къща от село Добърско

Къща от село Добърско

Село Добърско е едно от първите села, основани от славянски заселници в Разлога. За дошлите през шести век славяни тия места между трите планини се явявали като първи, несрещани по дългия им път, и нарекли долината РАЗЛОГ. Това име, това славянско определение на долината устояло през вековете.

VI век

Преди славяните и прабългарите да завладеят тези земи, да отседнат в тях и да създадат своя държава, Балканският полуостров влизал в пределите на Източната Римска империя, известна с името Византия.

Към средата на шести век Византия била към своя залез. Раздрусвана била от бунтове на потиснатите бедни слоеве, чести били дворцовите преврати, а освен това от изток я застрашавали с нахлувания други народи. Военните сили на империята често били насочвани на изток, та славяните не срещали винаги съпротива при идването и отсядането си в земите на Балканския полуостров. Един от притегателните центрове за славяните бил град Солун. С поход към тоя град се свързва славянското отсядане в земите по река Места.

Пред погледите на дошлите в най-горната долина се изпречвали снежните върхове на Пирин, горите с пасищата в Рила и тъмнозелените склонове на Родопите. Горите, пасищата, прохладният въздух, бистрите извори, потоците, реките, топлите извори в низините задържали новодошлите славяни. Те нарекли долината РАЗЛОГ1. (Това заселване изследователят на Разлог Димитър Яранов приема за "вторично" (Яранов 1932/1935). Завареното тук население било тракийци и една голяма част от тях се оттеглила и отседнала в земите на днешна Албания.

Едни от новодошлите славяни отседнали в равнинната част на долината, около топлите извори, а погледите на скотовъдците привлекли обширните планински пасища в припечките райони - склоновете на Рила.

VII век

Високата планина, която огражда Разлога от югозапад, славяните нарекли с името на главния си бог Перун - "Перин".

Между славяните и завареното население, предимно траки, съществували отношения на търпимост и разбирателство. Християнството прониквало постепенно и сред славяните.

През тоя век в тези земи отсядали и доведените от вождовете Мавър и Кубер2 народи - смесица от славяни, прабългари, авари, отвлечени някога, византийци и други. Започнал бил процес на взаимно проникване на културите.

В североизточната част на Балканския полуостров в 681 г. е образувана нова държава - България.

През VI и VII век почти цяла Македония била населена със славяни. Византийската империя, чиито земи завземали славяните, нямала възможност да спре неканените гости, но възнамерявала един ден да ги отблъсне зад Дунава. Славяните, които не влизали в пределите на българската държава, не представлявали агресивна сила. Славяните от Разлога не били включени в държава и те не заплашвали империята.

VIII век

Славяните по долината на Места и в Разлога приемали християнството без заповед от някого, а доброволно, от смешението, от близостта и допира им с християни. И приетото от славяните християнство в тези земи било избирателно - нещо се приемало, а нещо се отхвърляло. Не се приемали насилието и принудата. Християнството признавало господарството, а това предполагало насилие и подчинение. Приелите по този начин християнството не се отричали изцяло от езичеството. Години наред те живели успоредно. Църквата правела отстъпки.

IX век

Към средата и през втората половина на девети век следват събития, които в една или друга степен засягат и Разлога.

В продължение на много години населените със славяни западни краища на Балканския полуостров, които не влизали в българската държава, привличали погледите на българските царе. През 847 г. Византия извършила неуспешен опит да прогони българите на север, отвъд Дунав. Войната завършила в полза на българската държава и земите в Средна Македония чак до Албания, все със славянско население, се признали за владения на българската държава. Заслуга за тая победа имали и славяните от Разлога, които няколко години преди това били провели голямо противовизантийско въстание (837 г.). Присъединяването и на земите по долината на Места, включително и Разлога, станало при царуването на Пресиян (836-852 г.), внук на хан Омуртаг.

През тия години братята Кирил и Методий създали славянската азбука (855 г.). През тоя девети век се извършило и друго велико дело - приемането на християнството за официална религия на всички в българската държава - покръстването при княз Борис I (852-888 г.).

През 886 г. в България дошли от Моравия Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум, Ангеларий и Горазд, носители на славянската писменост, която заменила трудната за славянобългарите гръцка азбука. В източните български земи се обособили книжовни центрове. В западните краища такъв център станал Охрид, а малко по-късно и Разлог. Богата просветна дейност в тези западни земи - Кутмичевица, развил Климент Охридски, един от учениците на Кирил и Методий. Сред учениците на Климент немалко били от земите на Пирин и Рила. Едни от тези млади мъже се завръщали в родните си краища и развивали просветна книжовна дейност, утвърждавали християнството, като четци, дякони и свещеници. Много от приближените на Климент в Охрид били от Разлога.

През девети век, макар и за късо време към края на века, бил нанесен удар на просветната и църковна дейност в България - извършен е опит за връщане към езичеството. Това станало при царуването на княз Владимир (889-893 г.), син на цар Борис I. Пострадала и школата в Охрид. Една част от оцелелите тамошни книжовници намерили спасение и добър прием в Разлога, който бил роден край на мнозина от тях. Най-подходящо място за отсядане на бежанците от Охрид се оказало сгушеното в горите на Рила и далеч от централните пътища селце, станало по-късно християнско братство - сегашното село Добърско.

Обособила се в Разлог школа по подобие на Климентовата в Охрид. Подготвяли се духовници, преписвали се и се превеждали от гръцки на славянски език църковни книги, създавала се нова литература.

X век

През първата четвърт на десети век царувал Симеон (893-927 г.). Периодът е известен с разширение на територията на България, с укрепване на християнството, с развитие на книжнината. Определението за тоя период с думите "златен век" важи с пълна сила и за развитието на книжнината в Разлога. В школата на малкото градче (днешно Добърско) се превеждали от гръцки предимно църковни книги, пишели се нови.

Приемник на Симеон е цар Петър (927-969 г.). През тоя период настъпили промени. През средата на века войни не се водили, но при засилване на феодализма нараснало потисничеството на селското население. В условията на пораснало потисничество и недоволства се създали условия за бързо и широко разпространение на богомилството. То било църковно учение, приемали се библията от Новия завет, Псалтира, Евангелието и Апокалипсиса, но ги тълкували по свой начин. Били са против господарството и потисничеството. Добра почва за развитие на това учение се оказали западните краища на царството, където християнството било приемано критично, избирателно - приети били основните му догми, но се отхвърляли господството и потисничеството, тъкмо такова по характера си се явявало богомилството3. За късо време през тоя период - средата на десети век, се оформили богомилски братства, общини със свои устройства. Такива братства имало и в Разлог. Властите, господарите, чийто крепител се явява официалната църква, ненавиждали, преследвали и наказвали привържениците на богомилството, унищожавали създадената апокрифна литература.

През 968-969 г. Източна България е завладяна от киевския княз Светослав, а малко по-късно през 971 г. и от Византия. За няколко десетилетия продължава да съществува Западна България. Водители и управители на тая държава докъм края на века били синовете на видинския управител, наричан от византийците Комит Никола - Давид, Моисей, Арон и Самуил. В пределите на тая Западна България влизали и земите по поречието на Места с Разлог. Младите мъже от Разлог, които се набирали за войници, правели впечатление с това, че били грамотни и просветени.

XI век

В началото на XI век Византия успяла да осъществи своя отдавнашен замисъл за превземане земите на Балканския полуостров. След упорита съпротива предвожданата от Самуил (997-1014 г.) българска войска била разгромена (1014 г.). Няколко години по-късно (1018 г.) окончателно паднала под византийска власт и Западна България. Наред с покоряването император Василий II целял нанасяне на удар и разгром на омразното богомилство. То заплашвало царския двор с широкото си разпространение, но и с грамотността и просветеността на последователите му. С жестокото ослепяване на хилядите български мъже се целяло унищожаване на ширещата се грамотност и просветеност на населението на многото богомилски братства и общини в тези земи. Такива били братствата в Разлог. В братството, сгушено в горите на рилските склонове в Разлог, известно с книжовната си школа, се пишели и превеждали предимно църковни книги, сред които и такива поучения, написани на език, разбираем за народа. Разпространявала се книжнина с приказки и разказчета със случки с доброто и злото (бога и дявола). И освен че били достъпни и интересни за широките кръгове от населението, явявали се и в подкрепа на дуалистичните религиозни схващания на богомилите. Запазеното в Добърско предание за отсядане в селото на слепци от Самуиловото войнство и началото на певческата школа е показателно за това, че с жестокото наказание император Василий II през 1014 г. не е успял да постигне целта си - да унищожи високата грамотност и просветеност в тоя край. От по-нататъшните мерки за унищожаването им се цели запазване на феодализма в тези земи. (Говори се за клирици и парици4) Видно е и това, че в императорския двор се е знаело за Разлог. (За сегашната историческа наука споменаването на името Разлог в грамота от 1019 г. на император Василий II е първо споменаване на това име.)

От тоя век във връзка със затрудненията на империята по покоряването и управлението на Разлог е името на сегашно Добърско. Пред името "братско" византийските събирачи на данъци прилепили гръцката дума "конида" и го произнасяли "Конидобратско", чийто буквален превод е "гнидаво братство", но било със значение "лошо, недостъпно, трудно за управление" братство.

Разлог е участвал в общонародните въстания против византийското владичество.

XII век

Продължавала дейността си Добърската преписваческа школа. Оформена е певческата школа на просяците гъдулари. Още били живи в началото на века песни и разкази за слепите певци от времето на Самуил. Видни били лошите последици от миналите през тези земи кръстоносци.

Славата на братството в Разлог с тълкувателите на светото евангелие се носела далеч из империята. В години на по-голяма сигурност по пътищата от братството в Разлог (сега Добърско) потегляли за близки и по-далечни места не само певци, но и групи мъже гурбетчии - строители на къщи, на ханове, на мостове, на манастири и църкви, а и кираджии търговци. Завърналите се в селото, обикновено есен, преди сняг да е затрупал пътищата, имали за какво да разказват. Едни били видели странници - прашни, брадясали, с големи кръстове на дрехите, които говорели на неразбираем език. Виждали са ги струпани пред някоя къща, като искали нещо за ядене. Друг видял двама как влезли през плета на една градина и като скубали лук, захапали, потресли глави и го захвърлили. Някои от тези замервали с тояги кокошки. Друг разказвал, че в Охрид видял колесница с византийски големец. Виждали били в полето хора нещо да работят, а около тях стояли други с камшици. Виждали били през летните горещини струпал се народ около кладенец да се бие за вода. Разказвали се случки за чути песни и приказки. Слушателите обогатявали знанията си за доброто и злото по света.

От дванадесети век ще да е било евангелието, писано на обработени заешки кожи и пазено през вековете в Старата църква в Добърско. За това евангелие се знаело в разложките селища и хората го приемали като нещо свято. И през следващите векове на определени църковни празници за черкуване в Добърско идвали хора от разни места.

В края на века, след почти двувековно (1018-1187 г.) византийско владичество, в източните земи на Балканския полуостров е възстановена българската държава. Скоро границите й се разширили и на запад.

XIII век

В пределите на Втората българска държава влизал и Разлог. В тези западни земи продължавало разпространението на богомилството. Една от грижите на царете от създадената и разширена Втора българска държава още в самото начало на 13. век е била свързана със засилване на централната власт начело с царя. А това преди всичко засягало широките народни маси. Във времето на феодализма от тях се изисквало пълно подчинение на своя господар. Основен крепител на царската власт се явявала църквата, а главен проблем за нея било богомилството. По време на царуването на цар Борил (1207-1218 г.), в 1211 г. в столицата Търново е бил проведен църковен събор за осъждане на изтъкнати богомили, които църквата обвинявала. Сред събраните за осъждане богомили немалко са от западните земи. От братството в Разлог, което византийците наричали "Конидобратско", а българите - "Гнидобратско", ще да е бил съденият на този събор монах Лазар. (За известността на това братство се говори и в едно местно предание.) Книжовната школа в това разложко братство била в състояние да поднесе на царя и на църквата в двореца някоя богато украсена с цветни букви и подходящи миниатюри църковна книга. С подобно дарение се постигало снизхождение при съденето на лица от школата.

В началото на 13. век, по времето на четвъртия кръстоносен поход, южна съседка на България станала Латинската империя. Взаимоотношенията между България и Рим спомогнали за взаимно проникване в различни области на културата и в бита.

В икономическо отношение България се възмогнала при царуването на цар Иван Асен II (1218-1241 г.). През тези години се засилили строителството и търговията. Строели се предимно отбранителни крепости, манастири, църкви. От тоя век са и някои от параклисите около Добърско. На манастирите се предоставяли обширни земи заедно с населението, което по силата на издавани царски фермани получавало известни привилегии - освобождаване от плащане на определени данъци. В подобни земи богомилството отслабвало и се обричало на отмиране. За развиване на търговията също се издавали царски грамоти. Голяма известност получила Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II.

Мъже от Разлог засилили търговията си с град Дубровник на Адриатическо море. Карали там предимно памук, добит от Серското поле, и обработен лен от Разлога. (В разложките села е запазена думата "ленище" - участъци от земеделска земя, на които някога е добиван лен.) Стоката си тукашните търговци натоварвали на самарни коне. Пътищата били далечни, лоши и не безопасни. Налагало се строителство на ханове и мостове. Разложките търговци построили мост на река Дрена, близо до Шкодренското езеро. Преминаването през Шар планина носело тревоги за търговците. (Близка, позната и често изпълнявана в Добърско е песента "Запали се Шар планина".) Запазено е предание в Добърско за построена от тукашни търговци-ктитори църква в някое село в Сърбия.

XIV век

През тоя век се засилили връзките на Разлог и Добърско с Рилския манастир и със Светогорските манастири.

През втората четвърт на века земите около Пирин и Рила - долините на Струма и Места, били във владенията на полунезависимия феодал Хрельо, васал на сръбския крал Стефан Душан. Хрельо се настанил в Рилския манастир и се отдал на "богоугодни дела". Построени били нови манастирски сгради, църква и кула. Разлог, който бил в границите на манастира, също влизал във владенията на Хрельо5. Като най-подходящо място за отсядането на управителя (жупан, джупан) било избрано село Добърско. (От онова време в селото има следи, предания, приказки - фамилно име Джупанови, нивите им в Гергева църква, свързаните с тая местност приказки за Крали Марко и др.)

През тоя век е царувал българският цар Иван Александър (1331-1371 г.), известен в историята с разширение и укрепване на държавата, с усилията му за траен мир, за разцвет на църквите и манастирите, поддържане и подсилване на духовността и книжнината, заздравяване на стопанството и търговията. Царуването му е известно с издадени немалко грамоти. Известен в историята е проведеният църковен събор за осъждане на разните ереси и богомилството. Съдени били и богомили от братството в Добърско. Но с края на неговото царуване се свързва разделението на царството и идването на цар Иван Шишман в Западните краища - Средец.

В дадената на Рилския манастир грамота от цар Иван Шишман през 1378 г. се споменават имената Гнидобратско и Разложките попове. В грамотата се потвърждават даренията и правата на манастира от предишни царе и се дават нови: "...Моето царство с чисто и ясно отпущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на тоя манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой..." И следва изброяване от какви точно данъци и задължения се освобождават манастирът и селата. А данъците са били много - само тук са изброени 22 броя. Освен тях, по силата на грамотата хората на манастира са били освободени от задължения да дават какъвто и да е труд под формата на ангария и от всякакви служби за царството. Освободени от задължения са добитъкът - коне и зегвари6. Хората на манастира не са давали и войници на царя. Както е видно от съдържанието на хрисовула, привилегиите на манастира и придадените му села са били големи. С богатите дарения на манастира укрепнала църковната власт и богомилското братство в Гнидобратско постепенно отмряло. В селото е създаден метох, който продължил дейността на книжовната школа.

През втората половина на века зачестили нахлуванията на турските завоеватели, а към края му те навлезли в земите на Балканския полуостров и го покорили напълно. Последиците в завоюваните земи били опустошителни.

XV век

Нахлуванията на турците и завладяването на Балканите в края на миналия век не засегнали пряко земите на планините Родопи, Пирин и Рила. В Разлога само били слушали за опустошенията в Долната земя - Серско, Солунско, Драма, Кавала - Беломорието7. Тези завоевания не засегнали и Рилския манастир.

Разлог и Рилският манастир запазвали правата и свободите, привилегиите, които им били дадени от българските царе, и в продължение на няколко десетилетия по време на турското владичество се ползвали от тях. Това ползване на права от хората на Разлог и Гнидобратско било възможно, защото те влизали във владенията на Рилския манастир, а неговите права били потвърждавани с фермани от турските султани. Такива били ферманите, дадени от султан Баязид I (1389-1402 г.) и от султан Мохамед I (1413-1421 г.). Но немалко били случаите написаното да остане само на книга или скоро да се забрави. Така станало през втората четвърт на 15. век - манастирът е ограбен и опустошен. Същото сполетяло и Гнидобратско. Прекъсната била и търговията му с Дубровник, с Триест.

През втората половина на века манастирът бил възстановен и книжовната дейност, предимно преписване на църковни книги, съживена. През 1466 г. бил сключен договор с манастира "Св. Панталеймон" за взаимна помощ8. През 1469 г. били пренесени мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Разлог и Гнидобратско засилили връзките си с манастира "Св. Панталеймон" на Света гора. Мъже от Разлог и Добърско работели и в двата манастира. Известни книжовници от това време в Рилския манастир са били Спиридон Граматик и Граматик Владислав. В подкрепа на Рилския манастир за правото му да владее недвижими имоти в края на века е издаден ферман от султан Баязид II (1498 г.) и в началото на 16. век от султан Селим I (1519 г.).

През 15. век Добърско е поддържало връзки с Крупник - седалището на епископията.

През този век християнството вече има свой облик. Различията между църквата и богомилството са преодолени. Християнството в тези земи приело много от чертите на езичеството. През следващите векове християнството имало за свой враг мюсюлманството.

XVI век

През 16. век крупнишките владици били щедри покровители на църквите и манастирите по Горна Струма и Рила. В тези земи е и Рилският манастир, а следователно и Разлог и Гнидобратско (Добърско). Зората на новия век чертаела по-друга съдба на земите на север от Солун - долината по река Места и Рила планина.

През 1508 г. султан Баязид хан II дарил поменатите земи на своя велик везир Мактул Гаази Мустафа паша. В дарствения ферман9 раята в тези земи по отношение на плащаните данъци била равна с мюсюлманите. В сравнение с раята вън от тези земи, която била задължена с много дънъци, привилегиите на дарението били големи, завидни. "Раята жители, които живеят в тези земи и имоти - се казва във фермана, - ще бъдат освободени наравно с мюсюлманите." Изброени са във ферман осем вида тежки данъци. Тежките, непосилни данъци са една от причините, принудили бедното население от Западните Родопи да приеме исляма. Привилегиите са в основата на известното в историята т.нар. "Самоковско заселение в Разлога".

Рилският манастир събирал за "вакъфа" суми от строго определени данъци. Един от тях бил данъкът за овцете. Това карало местните да избягват тоя род скотовъдство. Големите стада овце по обширните пасища в Рила през тоя период били повечето външни - влашки, каракачански. Предприемчиви мъже от Разлог - Гнидобратско се отдавали на духовна работа в Рилския и Светогорските манастири. Там и в градове като Солун преписвали църковни книги, изучавали живопис, търсели ги за зография на църкви и манастири. Мъже от Гнидобратско се били отдали на търговия с далечни земи. Характерно за тоя период било ходенето до Божи гроб.

През тоя век Турската империя била в разцвета си. Увлечена в разширение и завладяване на нови земи, не отделяла голямо внимание на планинските райони във вътрешността. В такива населени места нямало войски, но имало представители на турската администрация - предимно данъчни служби. И както бе споменато, чести били случаите, когато написаното в султанските фермани се забравяло, оставало само на книга. Неспазването на привилегиите в Разлога, събирането на тежки незаконни данъци, своеволията на турските власти били причина местното българско население кога единично, кога групово да напуска родните си места. През втората половина на века съвсем било забравено за писаните някога привилегии в султанските фермани - събирал се данък джизие, размерът на други данъци бил увеличен.

През 16. век селищата в Разлога са оформени. В списък на джелепкешаните от 1576 г. се споменават почти със сегашните имена селищата: Бабяк, Якоруда, Горна Белица, Долна Белица, Баня, Банско, Годлево, Бачево, Долно Драглище, Горно Драглище, Мехомия и Добърско. (Добърско е записано с име Недобронска.) Не се споменават Добринище и Елешница - били са към Неврокоп. В манастира Зограф на Света гора са записани имената на четирима дарители от с. Недоборско.

XVII век

Военните неуспехи на Турция, които започнали през втората половина на 16.век, довели до засилване на политическия гнет и експлоатацията на покореното християнско население от турската господстваща класа.

В Разлога се засилили произволите на органите на местната държавна власт. Покореното християнско население било заставено да плаща на държавата нови тежки данъци и налози, размерът на които постоянно нараствал. Нищо не се помнело през тоя 17. век за фермана от 1508 г., в който са записани привилегиите на раята от долината на Места и Разлог, за равните права между християни и мюсюлмани.

В такива тежки години в Добърско в началото на 17. век е построен храм. "В това селище с развит стопански организъм, широки търговски връзки и с поглед и кръгозор към далечни земи се изгражда през 1614 г. храмът "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Ктиторите са будни и заможни хора, най-видният и личният от тях - Хасия - е посетил Йерусалим и "други свети места", както пише в посветителния надпис." Така е обрисувала тогавашния образ на селото, хората му, времето, ктиторите Елена Флорева, авторката на книгата "Старата църква в Добърско", София, 1981. Във възстановената старинна църква в празнични дни за черкуване години наред в селото са идвали хора от околните и по-далечни селища в Разлога. Църкви е имало почти във всички селища в Разлог. При зачестилите в края на 16. и през целия 17.век нахлувания и грабежи те били ограбвани, опожарявани, събаряни. От онова време оцеляла и запазена в тия земи е само Старата църква в Добърско.

През целия 17. век в Добърско е продължила книжовната дейност, присъствието в живота на Рилския манастир, посещенията в Света гора и църквите в Солун и други големи градове, ходенето на Божи гроб в Йерусалим (хаджилък) и заниманията с търговия в далечни страни.

След едно ограбване и опожаряване на Добърско през втората половина на 17. век е последвало преселване на мнозина знатни фамилии от селото в Добринище. Това селище в Разлога се ползвало с известни привилегии от турските власти във връзка с поставени задачи по охрана на прохода. (Стеснението по течението на Места в участъка между Неврокопското поле и Разлог на тукашното население е известно с наименованието "Дервене"). За търговците другото предимство на Добринище било, че се е намирало на главния път от Беломорието за Централна Европа.

Между преселниците от Добърско в Добринище в края на 17. век бил и Бано Вълчев от рода на ктиторите на Старата църква в Добърско. Неговото име и имената на членовете на дарителските родове ВЪЛЧЕВИ и БОГДАНОВИ са изписани на стените на църквата. Майката на Бано се казвала Боянка, а бащата Никола.

Преселниците дълго поддържали връзките си с Добърско. Под селото край реката и пътя има местност, която носи името Банков мост.

В Добринище името на Бано от Добърско станало известно, авторитетът му пораснал. Турското произношение на името звучало "Бахано".

В Разлога имало махала, под Пирин, която по-късно станала известна с името Банско. В годините на опасност от помохамеданчване или при други беди побегналото население от околността се укривало в горите над Банско. Много от будните мъже на Банско се занимавали с търговия с далечни земи.

В началните години на 18. век от Добринище в Банско дошъл и Михаил Банов от рода Вълчеви с корени от Добърско. Михаил и съпругата му Катерина са родители на родените в Банско братя Лаврентий, хаджи Вълчо и Паисий Хилендарски (Михайлов, Шалев 1989: 29-32).

XVIII век

Въпреки тежките условия на живот, резултат на своеволията на местните турски власти и на чести разбойнически, бандитски ограбвания, мъже от Разлога продължавали търговските си занимания и книжовни дейности в църкви, метоси и манастири и през 18. век.

В първите години на века (1722 г.) в Банско е роден Паисий Хилендарски, автор на знаменитата "История славянобългарска", която изиграла огромна роля в борбата за национално осъзнаване на българите през 18. век.

От селищата в Разлога замогва Банско. "...и то скоро е почнало да съперничи на Недобърско. Когато съвсем се умирила околността, Банско взело първенствуващо значение. ...В миналото столетие (около 1750-60 г.) е процъфтявало селото Недобърско, ...". Така е обрисувал нещата изследователят Васил Кънчов, посетил Разлога около 1891 г.

През 18. век в Добърско е живял един от последните тукашни търговци, чието име се чете на паметника в местността Гробнините под селото - побит камък край пътя с издълбан надпис: "Да се знае СИМО отива за грот Виена".

За многото занаяти в разложките селища напомнят фамилните имена като: Железарови, Ковачеви, Самарджиеви, Кацареви, Мутафчиеви, Кидикови, Балакчиеви, Праматарови и много други. В Добърско има и Просякови. В края на 18. век това планинско разложко село след залеза на търговските занимания добило определението "просяшкото село". Но мнозина не подозирали, че с просията като форма на препитание се постигали и други толкова необходими възрожденски цели и идеи на епохата - поддържане и повишаване на духа на българския народ.

XIX век

Процесите на обновление в стопанския живот, характерни за епохата, се отнасят за градовете, но и за малките планински селища. И в Добърско е имало разни занимания, свързани с появата на занаятчийството. И тук са навлизали новости на науката и техниката. Имало е и богати, но и много бедни. Позната е била на местните работата на свое, но и по чужди имоти. Не са били редки случаите, когато в селото оставали само жени, старите и невръстните, а другите на групи го напускали и намирали работа другаде. Познати били на тези странници периодите на престой по чуждите земи, очакванията за завръщане. Темите по сборовете били все за преживяното, за чутото, видяното, наученото в далечни земи. Увеличавали се знанията на местните, обогатявал се фолклорът. По празничните веселби и хора, от жетварките сред старинните познати песни могло да се чуе и някоя нова, непозната. Завърналите се след скитанията просяци певци гъдулари се събирали на уговорени места и се учели на пеене и свирене, разнообразявали и обогатявали репертоара си. Заговорило се за просяшката певческа школа10. Пеели предимно стари юнашки песни. Пеели за Крали Марко, за българските царе, за битки и победи. Живи били през тоя 19. век предания за отседналите в селото слепци от Самуиловото войнство, известни на тукашните като "първите просяци - певци" в тоя край. Няколко от песните в Сборника с български народни песни от началото на века, известните "27 песни из Разлога", събрани и издадени от сръбския учен Вук Караджич през 1822 г., са и от село Добърско.

Селото не прекъсвало връзките си с Рилския и Светогорските манастири. През 1816 г. бедното, "просячко Нидобрацко" събрало сили и участвало в изграждане на манастирски сгради. Една от стаите била на "село Гнидобратско". При възстановяване на манастира след пожара през 1833 г. Добърско пак взело дейно участие. На близките отношения, които селото поддържало с манастирите, се дължи в него винаги през вековете да е съществувала грамотност, книжнина, писменост. (Поповете в Добърско и през 19. век вероятно са били от потеклото на поменатия в списък на джелепкешаните от 1567 г. поп Вето.)

През първата половина на 19. век е имало период, когато горските ниви над Добърско раждали едро жито и просо, та складовете на турските събирачи на данък десятък, които се намирали в селото, се препълвали. От тези складове идвали да си купят жито купувачи от близки и по-далечни селища. Многото воденици по реката в селото са от тоя период.

Много от стадата овце в тукашните планински пасища били на светогорските манастири Ватопед и Панталеймон. Добърско получило голям подарък от манастира Ватопед - църковна камбана (1888 г.). Тая църковна камбана е първата в Разлога.

Планината, горите - землището на Добърско през 19. век, били общинска собственост, т.е. на цялото население. Доходите на тукашната община били предимно от планинските пасища. В началото на века населението с големи усилия и лишения събрало необходимата сума и я закупило от собственика - бей от Неврокоп, който се явявал наследник на великия везир Мустафа паша. Той бил собственик на тези земи по силата на султанския ферман от 1508 г. Към средата на века населението на Добърско пак се охарчило за опазването на тая собственост - водело се съдебно дело по възникнал спор със съседното Горно Драглище.

През 19. век населението на Добърско трябвало да се справя и с друга една редовна доброволно приета грижа. В околността действала хайдушка чета. Добърско се било задължило да снабдява четата с топли дрехи. Години наред то успешно изпълнявало задълженията си. Към средата на века при изпълнение на тези задължения станал провал и загинали двамата братя Митреви (Ласкови). Последиците били тежки за цялото население.

През шейсетте години, след идването в Разлога на Левски, революционен комитет се създава и в Добърско. Мъже от Добърско участвали и в Разложкото въстание - "Баненската буна" - 1878 г. и тук селото дало свидни жертви. Надеждите за освобождение не се осъществили. Разлог остава в пределите на Турция. Над Добърско е прокарана граница. Връзките на Добърско са прекъснати. Настават още по-тежки времена за тоя край.

През 19. век училището в Добърско е килийно. През 1870 г. се въвежда българската азбука.

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века чарк - "трион" за бичене на дъски. А от земеделските култури е запознаването с картофите "комби" - към 60-те години на века. (Пералища, валевица и воденици е имало и по-рано.)

През втората половина на века се засилват изследователските интереси у наши и чужди дейци към миналото на Добърско, към Старата църква, към фолклора му. Освен поменатия Вук Караджич, песни оттук е искал да запише и Стефан Веркович. Идвал е в селото пратеник на Петко Р. Славейков, за тоя край са писали Йордан Иванов, Васил Кънчов, Серафим Боянов и много други.

XX век

Изследователските интереси към миналото на Добърско се усилват през настъпилия век, но за дълго то си остава най-сиромашкото село в Разлога. Продължилото робство, границата над селото, откъсването от Рилския манастир, забравата за ползвани някога привилегии, отнетите права за собственост на планинските пасища, лошите последици от войните и много още стекли се събития в началото на века обричат селото на крайно обедняване. И само опиянението от жадуваното освобождение по време на Илинденското въстание и вече усетено през 1912 г. укрепвало духовете и давало сила за преодоляване на несгодите и трудностите. От тези начални години на века са познати на добърчани думите "преносо" и "беганията". Познати и често употребявани били думите "ишчелък", "гурбетчия", "чорбаджия", "измекярин", "гюнлукчия" и други, свързани с ходенето на работа вън от селото - в Беломорието, та чак в Америка.

Освобождението от 1912 г. било помрачено от факта, че през 1913 г. прекарали границата южно от Неврокоп. Затворил се пътят за Светогорските манастири, за Серското, Драмското, Солунското и другите Беломорски полета, където слизало и работело населението от Неврокопско и Разложко. Освен това бежанци от юг изпълнили тези планински градове. От тези начални години на века са многото единични и групови изселвания от Добърско - в Бачево, в Дупнишко (с. Кочериново), в с. Дорково, в Казанлъшко и другаде. Последвалата мобилизация на мъжете за Първата световна война довела до крайно осиромашаване в Добърско. Десетина мъже били заминали на печалба в Америка. След войната мъжете от селото ходели на работа все другаде.

И през тежките години в Добърско не се изоставили грижите за децата - в новобългарското училище били обхванати и момичета.

Посъвземане започнало в края на двадесетте години. През 1928 г. е основано читалище, организират се първи "вечеринки". През 1932 г. е създадена селска производителна и потребителска кооперация, осигуряваща работа за мъжете в тукашната гора (държавна собственост). За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г. Учителите вече са четирима за четирите отделения - 1938 г. Нова училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена през 1940 г.

Освободена Добруджа привлича. Десетина фамилии се преселват там.

И отново напрежение, неспокойствие, недоимък - Втората световна война (1939-1945 г.). България е въвлечена във войната през 1941 г. и Добърско усеща теглилата и последиците. Партийните и властовите междуособици и борби не въвличат с пряко участие Добърско в тях. Но следи от партизанското движение има - дълго се помнело от местните сражението от 2 юни 1944 г. От 1944 г. в България има нова власт, нови порядки, нов начин на стопанисване. Добърско не стои встрани от извършващото се в селищата на Разлог.

Настъпилият след 1944 г. период на развитие за Добърско е период на догонване, наваксване от голямото изоставане и сиромашия. За постижение се приема фактът, че в гимназията в Разлог има ученици и от Добърско. През 1947 г. селото е електрифицирано. В старите къщи газените лампи са заменени с електрически крушки. Подновено е водохващането от близката река с дървени тръби за няколкото селски чешми. През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина.

По-съществените, по-големи и значими промени в развитието на Добърско са от втората половина на века, от десетилетието на петдесетте години. В селото има прогимназия, броят на учителите е нараснал. Значима е дейността на местното читалище. Обновен е външният вид на селото - на мястото на старите къщи се строят нови тухлени, прокарват се и се благоустрояват нови широки улици. Построени са кооперативната сграда с магазини, общинската постройка на площада, селската фурна. През 1957 г. в Добърско е създадено ТКЗС. През 1960 г. е извършено водоснабдяване с планинска изворова вода. Строи се нов път - шосе до Разлог и мост над реката в селото. Тоя нов път и мостът дават възможност за откриване през следващата година на редовна автобусна линия, свързваща Добърско с град Разлог.

Извършените подобрения, постигнатите до известна степен "догонвания" и "наваксвания" в общото развитие, дело на големи усилия, лишения и труд до началото на шестдесетте години, не са били пречка на извършващата се демографска промяна - придвижване от селото към града. Многото напуснали селото, предимно млади, и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. През 1974 г. прогимназията е закрита. Останало е само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина. Упадък, ограничения има и в селското стопанство - нивите по къра са изоставени, мъжете от селото са привлечени на работа в урановата мина в с. Елешница, а за жените, заети с тютюнопроизводство, е останала малката площ под селото.

Помраченията, които сполетяват Добърско през седемдесетте години, се заменят с нови надежди за бъдещето на селото. Обърнат е поглед към миналото. Започнати (1974 г.) и успешно завършени (1978 г.) са реставрационните работи на изоставената и ограбена Стара църква. Осъществен е призивът на проф. Асен Василев "Да възкресим една светиня", отправен още през 1937 г. Почистената "уникална" живопис светва. Зачестяват посещенията. През 1981 г. след отпечатването на книгата на Елена Флорева "Старата църква на Добърско", те се усилват. Подновена е певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.

Показаният патриотизъм и любов, привързаност към родния край от потомци на проведената земляческа среща през 1986 г. и последвалите родови, наборни, другарски събирания са добро предсказание за развитието на селото през следващия 21. век.

Отломка от първата църковна камбана. Надписът е на гръцки: За многогодишните връзки, Атонският манастир Ватопедион подарява камбана на общината в Недобриско. Година 1888

Отломка от първата църковна камбана. Надписът е на гръцки:
За многогодишните връзки, Атонският манастир Ватопедион подарява камбана на общината в Недобриско. Година 1888.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. За името Разлог вж. Попов (1987). [обратно]

2. За Мавър и Кубер вж. Македония (1972). [обратно]

3. За богомилството вж. Ангелов (1980). [обратно]

4. Клирици са църковни служители, а парици са закрепостени към църквата селяни. [обратно]

5. За Хрельо вж. Рилският (1957: 13). [обратно]

6. Зегвари - волове за впрягане. [обратно]

7. За опустошенията в земите на Серското поле при първите турски нахлувания вж. Записки (1994: 106). [обратно]

8. За връзки на Рилския манастир със светогорския манастир Панталеймон вж. Рилският (1957: 14). [обратно]

9. За султанския ферман от 1508 г. вж. Ихчиев (1910), ферман 4. [обратно]

10. За просяшката школа вж. Попстоилов (1916: 22-23: 11). [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Ангелов 1980: Ангелов, Д. Богомилството в България. София, 1980.

Записки 1994: Записки на монах Исай. Извори на българската история. София, 1994.

Ихчиев 1910: Ихчиев, Диманди. Турските документи в Рилския манастир. София, 1910.

Михайлов, Шалев 1989: Михайлов, К., Шалев, Д. Стари български родове. София, 1989.

Македония 1972: Македония - сборник от документи и материали. София, 1972.

Попов 1987: Попов. Спорове и догадки за първото име. // Пиринско дело, 10.03.1987.

Попстоилов 1916: Попстоилов, Антон. Певческата школа в с. Добърско (Разложко). // Отечество, 1916, кн. 22-23.

Рилският 1957: Рилският манастир. София: БАН, 1957.

Яранов 1932/1935: Яранов, Д. Разлог. Областно географско проучване. // Македонски преглед, 1932, кн. 2, кн. 3 и 1935, кн. 4.

 

 

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.