Лазар Цинзов

web | Село Добърско

Петко Р. Славейков

1.

За цар Самуил по-младите, тия, що са поучили занаят от книгите, от училището, а ние по-старите сме слушали да се говори за него по сборове и от песните, що сме слушали.

Като ослепили войниците, оставили на сто човека по един с едно око. За къде били тия слепци? За никъде. Един такъв табор потеглил за Рилския манастир. Прочуло се било за лековитите мощи на Свети Иван Рилски. Пате³ им бил през нашто село. Било е есенно време. Отседнали да пренощуват тука и утрето ке продълже. Ама не им било писано - осъмнали в снег. Къде ти палнината сега да се премине и да се стигне до манастире. С таквиа думи селенето ги склонили да презимуват тука, та живот и здраве напролет, ако е рекъл бог, ке продълже. Така станало. Презимували в селото. Людето ги били приели по еден, по двамина, по троица в каща. Цала зима били заедно. Опознали се. Още през есента в околните села⁴ се било разчуло, ке тука са отседнали слепци. Мнозина идвали и като откриели свои момчета, прибирали си ги. Дошла пролетта. Ония, що са били зафанали с некаков занаят, останали в селото, другите на групички некъде се пръснали. Минало летото и есента некои се върнали тука като у дома си. Разбрало се, ке са скитали по просия и ке е било по-леко на ония, що са умеели да пеят. През зимата тука се учили на пеене и на свирене и пролетта пак се пръснали. Така било години наред и селото станало известно с името Просяшкото село.

Я помна еден тукашен просяк, що пееше и свиреше - дедо Заре Найденов⁵. За него се знаеха разни истории. Като се разчуело в некое село, ке е дошел Заре от Нидобрацко, людето оставели работата си и отивали да слушат. В едно село близо до Джумая еден човек бил тръгнал на оран, но като чул "Дошел е Заре от Нидобрацко", изпрегнал е воловето и е отишел на мегдане да слуша песните му. Пееше и дрънкаше на трамбура. Песните му беа се за некогашни наши царе, за битки, за юнаци. Слушаш, слушаш и сълзите ти потека.

Христо Кръстев Цинзов на 79 години, 1977 г.

2.

През 1914-та и петнаесета година чиракувах в една гостилница в Разлог. Готвеше се убаво, гледахме да е чистечко и приятно. Чиновниците, учителето, гостето на градо там се хранеха. Редовните посетителе си имаха своя маса, свой тертип, ред - след ядене секой избръше убаво лъжицата си, завие я в кръпица и я остеи в чекмиджето. Друзия път като додехя, секой познае и земе своята кръпица с лъжицата.

Имаше от Банско двамина братя Молерови⁶. Беха учители. Едено го викаха Димитър. Той е написал песента Стойна Пострумка. Друзия се казваше Коце. Чини ми се, ке Димитър беше учител в Разлог. Често се хранеха в наща гостилница. И двамината знаеха много. Около техната маса се струпваха мнозина, и най-веке нашенци и слушаха. Банскалии и нашенци се са имали за братовчеде⁷. От Димитър съм чул, ке на едни търговци от Добърско са им казвали Будимците. В Будимград (Будапеща) им е било седалището⁸. Там са имали анове и складове. Разположени са били в центъро на градо.

Той е знаял фного за историята на нащо село, ама тога не съм слушал сичко, та да съм запомнил повеке. Види се търговците от Банско и търговците от друзите села - Якоруда, Белица, Бане, па ако е имало и от друго место, са дръжали свои пазари. За едни от нашенците се знае, ке са имали пазар в Будимград. Я и сега имаме фамилия Будине.

Като чиракувах в таа гостилница, помна, ке ние, чирачетата, по едно време зехме да се опознаваме с разложките наши връстници. Били сме на такваа връст, та бехме нито за с децата, нито за с ергенето, що одеа на групи по сукаците късно вечер и пееха. Ние често одехме след них и слушаме песните им, ели па сме на друзи места и нещо си думаме. Разложенчетата като разказваха, ке са одили в Крушеи по Предел, декато е била битката между гръцката и българската войска на нас, чираците, ни станеше тежко, оти не бехме като них слободни и не можехме и ние да одим. Там тиа си наождали кой манерка, кой некакво жалезо и най-веке каише от раница, от пушка, от каруца и от какво ле не.

Минехме ле край конако, веке знаехме що пуши там зад градеше - изфърлени от писарските стаи големи турски тефтере и сетнето запалени да изгоре. Повекето се радуваха, а едно момче бе чуло да си говорат двамина даскале, ке не бивало сичко да се изгори, еми нещо да останело, та некога да се види какво е било през турско.

В казармата имаше пленници. В неделен ден ги пускаха, та кершията се изпънеше. За сръбските пленници се говореше, ке са ръкати и уметни. През слободното им време се нещо работели, шушнели, делкали, нещо правели. Предлагаха за продан куферчета, шарени сандъчета, кошници, врътенца. Я куферчето с шарените летвички, що е на таване, съм го купил некога от еден сръбски войник-пленник. Румънските пленници нищо не предлагаха, власите са били неуметни, саде гледаха и се чудеха.

Христо Кр. Цинзов на 80 години, 1978 г.

3.

Болеха ме ушите. Одих в Разлог у доктор Попов. Той ме прие. Слага некакви капки, чисти, нещо работи. Сетнето седна и зе нещо да си запише. Като чу името ми, остави писалката и зачудено продума като на себе си: "В Добърско да има име Цинзови?⁹ Интересно! На немски това ще рече Лихварови!"

Нащо село сега е сиромашко, некои му викат Просяшкото село, а не знаят, ке некога е имало тукашни търговци и са одили дори във Виена.

Христо Кр. Цинзов на 76 години, 1974 г.

4.

Решили нашенците да си построят още една църква. Старата е манечка и не побирала сичките. Новата требувало да е по-голема. В околните села си били построили. На нашто село не прелегало да остане само сос Старата. Собрали се големците на селото да решават. Местото било избрано - баирчето срещу Старата. Изникнал въпрос да се копа ле, та да се пропадне ниско, или не. Ако се строи отгоре, ке изглежда голема, а не се разрешавало. Ако се копа и се пропадне, зидовете се ке са влажни. Що да се изберело? Решило се да се пропадне ниско. Пò ке е скришно и немало да си има неприятности с турските власти. Селенето започнали строежа с голем мерак. Помагали кой с каквото може. Дедо поп Атанас разказваше що е слушал. Като се прибирали вечер людето от кърска работа, минавали край строежа и оставели кой що носи. Некой довлечел греда, друг бил сгледал некъде убав кюшовит камен, трети изсипували песок от торбата. С голем труд била довлечена дори от Пирин голема бела плоча за олтарен стол-маса. (В нашта планина нема бели камене.) На тая плоча са изписани имена, ама сега не се знае на кого са. Над вратата на взидана плочка се чете 1860. Това, види се, е годината на построяването. Ама сили, пари за уредба внетре веке немало. Параклисо и зографията не били лека работа. Години наред сетнето по нещо се приношало. Кой икона ке подари, кой полюлей, кой нещо друго. И така. Бехме деца, когато дедо Митър¹⁰ от Банско шареше църквата. (Това е веке около 1908 г.) Пуснеха ле не от училище, ние отръчеме в цръквата да гледаме. Той не ни гонеше. Отванка имаше огнище и в котле се вареха кокале и кожи за туткал. Той ресува, ние гледаме...

Христо Кр. Цинзов на 66 години, 1964 г.

5.

Бех чирак в кафене. Чорбаджията го викаха Костадин Кутин. На времето неговото кафене беше убаво заведение, модерно. В него се собираха избрани люде - чорбаджиите на Белица. Турските първенци също тука пиеха кафето си. Водеха се тихи, спокойни разговори. Де да съм се заслушувал, ке съм запомнил интересни работи.

Отварехме кафенето рано - в темно. На мене беше задача да стана рано, да наклада огине, да сгреа вода, да смела кафе, да измета, да почиста сичко и да посрещам посетителето.

Порачаа си кафе и я си знам кой какво обича - с повечко шекер ели с по-малко. Едни го пиеха па без захар - така да им е горчивко.

Филидженчетата беа бели, без дръжки, и на них турския полумесец и звездички.

И двамината синове на еден турчин беа учени. Името на едено бе Мустафа ефенди. Сички го уважаваха. Еднаж той говореше на турски пред фного народ в кафенето. Говори нещо, дръжи филидженчето, от време на време погледне в мене и я отделе само: "бу чуджук". Утрето питам чорбаджията и той ми обясни: "На това дете не му е местото тука. То требува да е на училище".

Тоа Мустафа ефенди е бил младотурчин. Те са искали да стане равноправие. Така неме да има комити, бунтове и секой ке е доволен и ке си гледа работата.

Старотурците па са искали да се знае кой е турчин и друзите да му са подчинени.

Сетне, след време, се научихме, ке Мустафа ефенди е бил пръв министер на Кемал Ататюрк.

На стената в кафенето чорбаджията беше закачил потрето на турския султан и до него Фердинант сус семейството му. Еднаж Мустафа ефенди дава съвет на чорбаджията: "Костадине, земи откачи потрето на ваше цар да не гневиш наште. Ке влезе некой и ке ти напакости." Чорбаджията го послуша. Откачи потрето и като се качуваше по съпките да го пребере некъде, го чух да си дума: "Айда, сега свалем тоа, след некой ден да свале па ваше!" Сетнето така и стана.

По едно време турците зеа да се делаа от българето. Говораа си нещо тревожно, неспокойно. Испъни се еднаш селото от арнаутската чета. Тя беше турцка. Искаха от българето да им се брояа 200 жътици.

Собраа се чорбаджиите в кафенето и се питаа ке има ле да дада толкова жътици ели да откажаа. Мое чорбаджия им рече: "Ке дадем, за да спасим селото. Инак ке не изгоре. Соберете вие колкото можете и ако не стига я ке изравне до двеста."

Собрали беа толкова жътици, ама за по-сигурно българето се спокриа. Преди да се укрие некъде, чорбаджията ми поръче: "Ако влезаа тука турци и питаа за мене, ке им кажеш ке съм отишел по работа в Гогоо. Дей им що поискаа и пари не им траси!"

Влезоа неколцина турци от четата. Загледаа се в шишетата с коняк - гръцки коняк, с три звезди. Я стапих на стол та да се покаче и да зема от полицата шише коняк, що ми поискаа, и чух едено като рече: "И детето се е оправило за комита!" Сичките погледнаа в нозете ми. Бех с нови цръвуле - модерни, с човчици на връовето, от гьон.

Веднага беа поръчели на кондурджиите в Белица да сошияа таквиа цръвуле на сичките четници. Бавиа се в Белица два дни. Като зеа жътиците, некъде бегаа. Слушахме, ке са искали жътици и от друзите села.

Дойде си отнекъде чорбаджията и я му кажувам що са зели и какво са говорили. Той нищо не рече. Беше доволен, ке нема голема пакос.

Мина некой ден и една утрин гледаме Мустафа ефенди се е стегнал и некъде ке пътува. Еден от чорбаджиите му рече: "Мустафа ефенди, кажи нещо да чуем! Ке не успокоиш ле с нещо?". А той ка си беше забръзан и сръдит отговори: "Айде, ке се видим некой ден в София. Там ке пием кафе!" Наште го изтълкуваа, ке се е отворила война и турците ке преземаа София. Ка си беа разтревожени мажето, думите на Мустафа ефенди сосем ги отчаяа: "Щом като и той така ни отговори, работата не е убава!"

Една утрин се научихме, ке през нощта в селото са дошли десет души български войници с коне и са кажали, ке скоро тука ке престигне голема българска войска.

За българете това бе голема радос, ама никой още не смееше да се отпусне. Конето на войниците още през нощта били настанени на армане на аза Заре. Той беше страшлив човек, ама щом е аза, той е насреща. За да заличи следите на конето по улицата, що води къх армане, рано утринта е излагал цигането така: "Сноща в тевното като си идех от армане съм загубел две жътици - изпаднали са от поасо. Който ги найде алал да му са!" Цигането се юрнали - ровили в пръстта, в калта - стапцкали сичко и така заличили следите на конето.

Я си работа в кафенето и гледам се къх вратата - дано вида български войник. Още не се бе убаво съмнало и я ле ти двамина войници влезоа в кафенето. Още от вратата едено с големи крачки се доближи до стената и мушна со щико потрето на турския султан - на подо се посипаа стъкла.

В Белица имаше турска маала. Турците - мало и големо - се бе укрило в една турска каща.

Време за губене нема. Войниците поставили задача пред българските първенци ке требува най-напред да се земе оръжието от турското население. Решили най-напред да опитат с мир - с преговори. Кой да иде, кой да иде кут турците? Па се пада на Заре. Той е аза. Отишел той, доближил до портата и рекъл: "Пратили ме са да ви кажа да се предадете!" Бре за турците така ле е лесно да се предада! След малко той чул гласове: "Нема да се предадем!" "Ако е царско копче, ке се предадем!" "Ке измрем, ама нема да се предадем!" Враща се Заре в конако и кажува. Ясен отговор нема. Тога наще решили да излезе войската и да загради кащата. Българето, що има пушки, ке земаа позициа край реката. Така, за по-сигурно - да не би от некъде да дойде помощ на турците.

Войниците, макар да беа само десет души, представляваха внушителна картина. Като минаа край кафенето ониа големи коне, войниците извадили шашките, дигнали ги нагоре, та стреите на кащите надминуваа! Турците, като видели таа сила, се изплашили и веднага се беа предали.

Около конако се струпа народ. Турците зеа да доношаа пушки, пищови, ножове и ги предаваа на войниците.

Като прибраа оръжието от турците, наште се сетиа да си искаа и жътиците. Нищо ке турците, що зеа 200 жътици преди некой ден беа не тукашни, а друзи. За турците такова искане от българето не било страшно - те имали пари. Един богат турчин наброи 200 жътици саде от него.

И така - десет български войници ослободиа Белица, без да пукне пушка!

Войниците беа толкова мераклии за бой, ке не може да биде повеке. Сожалаваа, ке нема с кой да се бияа.

Мина некой ден и Белица се изпъни с българска войска.

Я поднесох кафе на генерал Ковачев. Той дръжи филиджене с пръстите отдолу, връти го, гледа турския полумесец и тихо говори нещо на близките около него.

И от българето е имало лоши. Като се изтегли българската войска от Белица, неколко души беличене фанали едно турче, връзали го за едно дръво на крае на селото и изпратили некой да каже на бащата: "Ке пуснем детето, ако дадеш... жътици!" Колко са му потрасили не знам, ама бащата, види се, не е имал толкова и детето го беа заклали.

В Белица и сега може некой да знае ка го са викали бащата, колко жътици му са трасили, па и друзи подробности.

Христо Кр. Цинзов на 81 години, 6.04.1979 г.

6.

Крали Марко ^{(Цинзов 1964: 806)} е оставил следи и по нашите места. Под пате в Бабин долец имаше каменна плоче също като подница. Знаехме, ке това е подницата на Крали Марко.

Христо Кр. Цинзов на 65 години, 1963 г.

Крали Марко е доождал на госте в нашто село. Посрещали го и го изпращали се с убаво. Той бил едър, та си били определили в колко казана гозби да се готват. Дошел еднаш и погостувал неколко дни. Селенето заклали девет яловици-овци и готвили в девет казана. Ама още като бил дошел, забележили, ке кеширите му на коленете и на седалището са бая позтъркани. Веднага се досетили, ке Марко има нужда от нови кешири и решили, докато погостува, да съшият нови. Убаво, ама като собрали балата шаяк, що имали, се видело, ке за малко не достига. Главният терзия ги успокоил, като дал акъл сега да се зашие по една убава яма на колената и на друзи места, ако требува, а за нови нека се каже и на селата Годлево и Горна Драглища. Така и станало. За да е по-лесно на терзиите, помолили Марко да полегне по гръб. Седнал той в нашенското къде ливадарското, разкрачил се и полегнал. Десната му нога достигнала до Годлево, левата - до Г. Драглища, а главата сложил като на зглавница на Козария над селото ни. Така Годлевци се заели с кръпката на коляното на десния крачол, Драглищени зашили убава яма на другия крачол, а нашенци закърпили пък седалището на кеширите.

Крали Марко станал, с радост поогледал подновените си потури, благодарил на добрите хора и на неколко крачки стъпил на Пирин и си отишел - загубил се от погледите на омаяните от силата му тукашни люде.

Христо Кр. Цинзов на 68 години, 1966 г.

7.

Знаехме, че Старата цръква е много стара. Тя веке е над осемстотин годин. Така знаехме (Флорева 1981: 8). Била е известна и на далеко. На поклонение тука са доождали знатни люде. На големи празници тука на цръква се собирал народ от околните села. Доношали са най-различни подаръци. Ониа, що са били одили на аджилък, са оставели и по-големи подаръци, донесени дори от Йерусалим. За еден позлатен полулей се знаело, ке е дар от некой Хаджи Алил. Цръквата е била богата. Внетре светело като сънце (Василев 1937: 1937). И така е било години наред...

По едно време цръквата била поизоставена (Флорева 1981: 8) и сичко се разнесло. Изчезнало е и старото евангелие. То не е било от книга, а от заешки кожи. Продадено е на некой чужденец в Солун. И следите му са загубени. Говореше се, ке е в некой музей в Рим.

Христо Кр. Цинзов на 77 години, 1975 г.

8.

Наш дедо Митър¹¹ по принуда станал поръчител на двамина турци от Бане. Зели турците на заем много пари от некой човек от Разлог, ама като дошло време да се вращат, турците изчезнали, укрили се некъде и дедо требувало да враща парите. Разпродал сичко. Къщата я купил еден влах. Той бил богат и справедлив човек. Собрали се еднаш селските стареи, чорбаджийте, да разпределят данък-паша. Получило се така, ке сиромашки семейства с голема челяд и с малко стока се падало да плащат повеке от некои чорбаджии. Влах Георги не бил согласен: "Не бива така! Който паси, той ке плати!" Навлекъл си умразата на друзите чорбаджии. Зели да му устройват разни спънки и пакости. Влах Георги бил прогонен от селото.

Знам за еден подобен случей в Разлог. Било е военно време. Държавата собирала сено за войската. Собрали се разложките първенци да разпределят спуснатия на градо план. Решило се да се събира от сички. Там бил и еден от известните братя Каназиреви. Той се възпротивил: Сеното ке го дадем ние, Максеви, Кушеви и друзите богати, а от по-бедните нема да се собира! - Ама как така? - Така, защото имото е наш, а и наща стока е търговска - ще дадем и сеното, ще дадем и стоката, и готово. Бедните имат по една крава ели по некоя овца и това си е. Дада ле сеното си с тех е свръшено. Те бедните са па на фронта и мрат за нашия имот, а не за техния, що го немат.

Христо Кр. Цинзов на 76 години, 1974 г.

9.

Просяците си имали свой говор - просяшки¹². Думат си нещо и само те си разбират: "Не чукайте на тая порта, има върло куче!"; "Идете там да видите една гиздава мома!"; "Там дават сланина." И могли да си кажат, да си продумат сичко. Последен, що знаеше просяшки, бе Пене Копев. Той е одил още като дете с просяци. Бил им е чирак...

Христо Кр. Цинзов на 77 години, 1975 г.

10 .

През 1925 г. в нащо кметство се е получило писмо от некое сръбско село - името не помна, може и град да е. В писмото се съобщавало, ке ктиторите на цръквата им са били от Гунине¹³ от нащо село. Постройката била веке стара и требувало нещо да се пристегне, да се поправи. Питало се дали има наследници от тоя род и ако има, ке пожелаят ле да идат да сваршат работа те, ели грижите по поддръжката да поемат тамошните, местните там. Кмето, дедо Пене Младенов е отговорил, ке в селото е имало таков род, ама сега веке ги нема. Останала била само една Благуна Гунина...

Христо Кр. Цинзов на 78 години, 1976 г.

11.

Даскал ни беше Лазар Чергов¹⁴. Помна, ке често ни водеше на разотка на Валевицата. Там на ливадите си играехме на воля. Той ни кажуваше некои игри и ни учеше да пеем разни песни. Като си тръгнехме и сме още отванка, пеехме: пустите клисурци, станали московци, а панагюрци - донски казаци! Ама навлезехме ле в селото, песента се сменеше: да живее султан Абдул Азис, ке ни даде, ке ни даде свобода!... Веке като поорастохме си обяснявахме защо сме сменяли песента - като учехме, беше турско.

Христо Кр. Цинзов на 80 години, 1978 г.

12.

Като бях ученик във Велинград, неколко пъти сме се виждали с дедо Юван Джупанов (Статев)¹⁵ от Дорково. Казваше ми нащо куче. С това искаше да ми каже, че сме от един корен. От дедо Иван съм слушал, че по-старият дедо Ласко е бил овчер. Имали са много овци. През зимата одели на кашла край морето, лете идвали в планината. Имали са мандра некъде към Куртово, близо до Костенец, до Чамкурия. Връзката между мандрището в Куртово и в Добърско поддържал по-малкият брат на дедо Ласко. Братът бил ергенче. Като е минавал често през Якоруда¹⁶, некои тамошни го харесали за зет. Затова и в Добърско има име Бучкови, и в Якоруда има Бучкови.

Георги Кр. Бучков на 42 г., 1974 г.

13.

...Гробо на мое баща, Младен В. Бучков, е в Хасково. Връщали се с овците от кашла¹⁷ и е умрел близо до градо. Погребали го в тамошните гробища.

...Отидох войник веднага след освобождението на нашия край през 1912 г. По фронтовете съм бил до 1918 г. Имам много спомени¹⁸...

Христо Мл. Бучков на 63 г., 1948 г.

14.

...Баба Петра¹⁹, моата свекръва, не е била от тука, а от Пострумето. Мое свекор я е довел от Долните земи. Били са некъде там на ишчелък. Нашенците и ониа от Пострумето са били наблизо, одили са си на госте, общували си и Петра и Петър се аресали. Той не е бил спроти неа, ама се са зели. Нейната историа е дъга и широка.

Тя вногиш ми е разкажувала за патилата си... в нейното село са се искали с едно момче, ама им е напреена магиа и са се разделили. Тя била гиздава и е била една от пръвите моми там. Нашли се лоши люде, та им са завидели. Тя разкажуваше за магиата. Било е на некой празник и се била наредила. Ка си се разождали и тя е усетила, ке некой я е напръскал отзад по гръбо с некаква вода. Тя си е рекла, ке и е напреена магиа и е решила да бега от селото.

Дошло е време да се приготвят хората за ишчелък²⁰. Стегали се и нейните двамина братя, тиа не са били согласни и сестрата да иде с них, там не било за неа. Ама тя ги издебила и отишла далеко преди них, надхитрила ги е. Явила им се е като са били подминали едно село и не е било веке за назад.

Като я довели тука, нашла е у Вратегове голема сиромашиа. В кащата имало една по-убава стая, ама в нея се бил настанил чаушино на турския аскер. Тя уредила той да се премести в друга каща и рукала майстор и пристегнали одаята. От немане на пироне, ковале са душемето с дръвени колчета.

Сетне баба Петра като врачка станала по-известна. Гледаше и познаваше. Тава и я го помна. Дождаха вного ябанджии да им врачува. Познаеше що ги мачи и си одеха доволни. Прочуло се бе името на баба Петра насекаде.

Лекуваше и болни. Пострадалите от строшена, изкачена нога ели рака доождаха за помощ кут баба Петра. Строшеше яйце на болната рака ели нога и декато се разлее жъчката, там точно е строшеното, изкаченото. Сетне превръжеше и лекуваше.

Велика Н. Вратегова на 83 г., 1988 г.

15.

...Повекето кащи от нашто село през 1903 г. са останали опразнени. Елинденското въстание не успело и наплашените нашенци, па и от друзите села людето побегнали през планината²¹. Приютил ги е Рилският манастир и сетне се пръснали по околните села в слободна България. Бегали сме и ние. Я съм бил манечко дете, та сичко не сам запомнил, ама нещо помна... шеснаесе кащи от нащо село се найдохме в с. Слокощица, Кюстендилско. В кащата, декато бехме отседнали ние, се собираха маже от нашенците и маже от онова село и нещо си сбореваха. Ние, децата, се сгушехме и нещо чуехме, повекето не разбирахме, ама слушаме... Наше азаин разкажуваше за некои истории от неговите млади години... Той знаеше нашто село, одил е из наща планина. Бил е комита. Обрали са еднаж турска хазна. Натоварили са жътиците на едно муле и потеглили. Укрили се в Рила планина. Дошли са до там, кадето сега е хижа Македония. Сетне излезли на Айдучкия кладенец над Раздоло. Разтоварили са мулето и там некаде са закопали жътиците. Сетне се пръснали и веке не се са виждали.

Жътиците може и сега да леже закопани там некаде...

Никола Г. Гудев на 65 г., 1963 г.

16.

...Одили сте на Рилския манастир. Дали сте обърнали внимание ели не сте, не знам, ама според мене, не е убаво това, ке е занемарен паметнико, гробо на Баучер²². Това место заслужава почит, каквато имаше по-рано. Около паметнико се пазеше голем ред и чистота. Имаше там човек, пазач да го наречем, та не даваше цигарена книжка да падне там. А сега какво е? Да се чуди човек! Баучер умре през 1923 г. С какво той е заслужил да го тачим и поменаваме? Бил е англичанин, пълномощен министер в България. Като е седел тука, така ели инак, обикнал е България и е останал тука да умре. Обичал е природата и си е правил разходки. Често е одил на Рилския манастир. Там си бил аресал да го пограба като умре. Това там место си е платено от него още приживе...

Дошел крае на Пръвата световна война, ама България имала още да пати, да тегли... излезло едно решение на държавите, които били победителки, и то режело от България цали два окръга - Кюстендилски и Петрички. Нашата държава изпратила делегация до местото, където се зимали тия решения. Порачели им да просят, да се молат за отмена на решението. Та от България какво ке остане? Отишла делегациата там, нашли дека се заседава и искат от часовите да ги пуснат. Ама какво става? Отговорили им, ке не се приема таа делегация. Одили са нашите там, молили се да ги пуснат, страдали са, и накрае се върнали. Баучер рекъл: Тази работа не може така! Станал той, та лично отишел. Та да видиш не го ли приемат? Не еми, нали е англичанин и думата му се яде. Какво правил, какво струвал, оправил работата. Двата окръга са си български.

Та таков човек не заслужава ле уважение? Заслужава, еми ние сме калпави, та не помним убавото.

Никола Г. Гудев на 66 години, 1.11.1964 г.

17.

...Като изникнал тоя спор между нашенци и драглещене, наште люде са решили да дават мило и драго, но планината²³ си да не изгубат. Още повече че тия си я били купили еднаж от турския бей. Ама ле не са имали никаков документ, тукашният съд нищо не е можел да им помогне.

Решили селянето да изпратат делегация в Цариград. Пръв станал себап да се запреде тая работа Заварин Линков²⁴. Одил той, се еден ле, с двамина ле още друзи, ама от срам ле, от друго ле не е можел нищо да запреде.

Селянето не се отчаяли. Собрали неколко лири и то зорле, защото тая работа била скапа - това е път, това са разноски, шега ли е това да се иде до Цариград. Делегациата тоя път водил дедо Стоян Папев²⁵.

Отишла тая делегация и запрела работата. Рекли им: "Сега си идете и като стане готово, ние че ви обадим да дойдете и да си земете документо." Така и направили. Дошли си. Колко време се минале, не знам, и дошло съобщение, ке документо е готов. Пак собрали селенето пари и изпратили па дедо Атанас²⁶ (вероятно Кидиков).

Като отишли там, чекали некой ден. През това време се разождали из градо, не са имали никаков познат, разбира се, и влезли в едно дюкянче-работилничка. От дума на дума, от лаф на лаф, опознали се с майсторо. Той бил абаджия и се оказал от Енидже, Западна Македония. Прикажали си едни на други кой от що страда. Открил той пред нашенци душата си: Сега съм тука, пари печела, ама мие мачно оти си сам, сам-самичок. Така или инак на младото време не сам се оженил, ама сега и да сам на петдесет години, да найда жена спроти мене, че се ожена. И то си е така. Има една дума - младият се жени по мерак, а старият по нужда. Оти старостта не е лека. Одаа тиа от време на време проверяват и не се минава много, току им рекли: "Документо е готов, планината си е ваша. Сега дайте 8 лири за обгербване и готово." Бре, наште хора останали като гръмнати. От дека толкова пари? Не им било кажано от по-рано, та да са собрали от селенето. Не може, без да се обгербва, документо е невалиден. Вижте, потърсете пари, я документо е готов. Еми сега, що че прават, освен да си дойдат. Отишли при своя познат. Разкажали му каква е работата. Да потрасат пари от него, той има, ама така ли е лесна тая работа. Еле, дошло им на ум да му предложат да тръгне с них, тия ке му найдат жена. Има в нашто село една жена, по-млада от тебе и е убава, кашница е. Веруваме ке, ако дойдеш, тя ке согласи да те земе. Така и станало. Дал той девет лири, платили и зели документо. Продал той там каквото имал, та що ли е имал - дюкянчето го е даржал под наем. Тръгнал с тех. Престигнали в селото и селенето се зарадували, чe работата е свършена успешна. Планината от Раздоло до Ильовица спорна с драглещането си остава на Добърско. Ама най-много се зарадувала Милана Аджиова, оженила се за Стоян Стамболи²⁷. И той останал тук до крае на живото си.

Никола Георгиев Гудев на 66 г., 1.11.1964 г.

18.

...Нашта каща често е била склад на комитски пушки. Донесъл еднъж текьо дома шест пушки²⁸. Били са рагясали и той рекъл на мама: "Ке земеш еден вънен працаль и тиа пушки да ги изчистиш от ръгята. Я отивам да донеса още." Мама, некой от вас може да помни баба Мария Гудева, тиечко си рекла: "Таа работа за мене ле е? Кога сам я това барала." От тиа приказки не е имало полза. Тя си е знаяла каков е лют и повеке нищо не е продумала. Текьо излезал и тя се зафанала да чисти. Зела вънен працаль и почнала да тръка. Потръкала, потръкала, ама що брате? Ръгята била пропаднала веке дибоко в жалезото. Помислила тя и решила да попита некой маж.

Отишла у дедо Заре Будин и му кажала каква е работата. Той дошел, видел пушките и прецанил, ке требува да се тръка с працаль натопен в газ. Ама от дека газя? По комшиите също нема от кого да се потраси. Дедо Заре се сетил, ке газя може да се намери само у турския аскер²⁹. Помислил, помислил и измислил: Земи една паница, напъни я сос шушелки и иди у Копеве при аскере, що е там на квартира. Аскерлиите се радуват на такова нещо. Помоли се за малко газя, речи ке искаш да намажеш главите на децата. Отишла мама, подала паницата и рекла: Моле ти се, Ага, дайте ми малко газя да намажа децата, оти са вашясали. Слуша чаушино и друзите там аскерлии, ама нищо не разбират - не са знаяли български. Дошел сетнeто некой аскерлия, що знаял български и сичко разбрали. Зели шушелките и напънили паницата газя. Отнесла мама тата газя дома, та с неа са изчистили рагята от пушките...

Никола Г. Гудев на 66 г., 1964 г.

19.

...На междата на Будината нива на Гробнините до пате имаше камен с издлабан кръс и писмо³⁰. Прочиташе се: "Да се знае Симо..." Тоа камен личеше ке е стар. В селото не се помни кой е бил тоа Симо. Камено сега го нема. Там пате е разширен.

Никола Г. Гудев на 79 г., 24.04.1977 г.

20.

...Кюскани сме, станеше ни терсене, като некой ни речеше, че сме от просячко село.

...Празник види се е било, та на талпа до зидо пред Ласковата каща беа наседали се стари люде и нещо си сбореваха. Зададоха се отдолу двамина души. Едено беше дедо Лесе Найденов³¹, а друзия си личеше, че не е нашенец. Облеклото му друго, с целиндър на главата, лицето му свети... Поздравиа не като каму е редо и оня човек се ръкува поред с наседалите, запознава се и си кажува фамилията. Дойде ред и се запознават с Васил Чергов³². Него си го знаехме, че си е горделивчок. Той като чу името, отстапи малко назад и рече: "Как? Как Боянов? Как си позволявате господин Боянов да пишете, че нашто село е просячко?" "Ама пояснете, господин Чергов, аз недоумявам в какво ме обвинявате!" - чуди се оне. "Верно е, аз съм идвал тука и по-рано." "Вие сте писали една книжка за Разложкия край и в нея наричате нашето село просячко." Оне човек в никаков случей не соглаше. Тога Васил Чергов му рече: "Айда д`идем дома! Я имам доказателство." А техната каща и наща беа една до друга. Я си влезох дома и гледам през дупките на оградата. Седнаа на чердако, донесоа жените кафе, черпиа госто, а в същото време Васил свали от таване едно сандъче пъно с книжа и го исипа насред чердако. Ровиа, трасиа, ама за разгеле на оне човек тая книжка не се найде. И така не можа да докаже, да прочете той там "составил Серафим Боянов".

После непознатият ни обясни, че родителите му са били от Долно Драглище и отдавна са се преселили. Сега той живее в София. Милее за тоя край, идвал е и по-рано в Добърско. Разговарял е тогава сос стари люде и е записал песни от некогашни тукашни просяци... тоя човек се казва Серафим Боянов³³.

Имало е нашто село по-стари имена - Нидобрацко, Недобърско... Ние сме слушали за них, ама искахме да чуем да ни река, ке сме от Добърско. Като бех войник, дойде на проверка еднаж еден генерал от София, той минава пред редицата и разговаря с войниците: От къде си ти момче? Ти женен ли си? Искаш ли да си идеш?... Дойде ред до мене и я отговарям: ...от с. Добърско! А той: Некогашното име на вашето село е Нидобрацко. Имало е там просяци певци гадулари...

Никола Г. Гудев на 79 г., 1977 г.

21.

Тайното събрание се е провело в Солуновата къща. Цяла нощ мъжете слушали словата на един рус момък. Сетне са научили името му - казвал се е ВАСИЛ ЛЕВСКИ.

Методи Н. Джупанов³⁴ на 37 г., 1963 г.

22.

Дедо Коста Плачков от с. Г. Драглище и друг маж, негов близък били отишли в гората да секат листник за храна на овците. Голям дял от тая гора била собственост на Беличкия бей. Дали поради предателство или просто по съвпадение тоя ден беят бил изпратил там двама аскери да пазят. Те дочули сеч в гората и се насочили натам. Дедо Коста и другарят му забелязали приближаването на двамата въоръжени пазачи и се омълчали. Поколебали се как да ги посрещнат, дали с брадвите или с молби за милост. Решили с добро и запели песен. Двамата пеели хубаво, а и песента избрали да е подходяща. Гората екнала:

Ей, Фатме, Фатме, гиздаво девойче, твоите руси коси мека са коприна!...

Двамата турци се спрели да слушат. Песента ги пленила. Оставили секачите и повече не се приближили, върнали се. Дедо Коста е дочул: "Алал каур!" Като разказвал после тоя случай, дедо Коста подчертавал: и песента може да помага!

Янка Статева³⁵ (Джупанова) от Дорково на 56 г., 1984 г.

23.

...Когато я бех манечка, майките се страхуваха за децата си. Дали ке са ачик ели ке са щури, като пораста. Оти беше сиромащия голема - храната повекето посна, слаба. Децата одеха лошо облечени. Нашите майки не знаеха училище. Кащите беа само с по една стая и тя беше темна и студена. През широкия комин вееше снег пред огнището. Тука пред огине се капеха и повиваха манечките. Често децата се простудявали и сетне оставали недъгави за цал живот. Мама³⁶ полагаше големи грижи за нас. Гледала е да сме нахранени и чистечко облечени. Помна, ке като капеше братчетата ни Ристе и Сотир, мама караше мене и кака Елена да дръжим черга и да пазим завет. И изгледа ни, нема некое от нас щуро...

Помна, когато в училището беха дошли лекаре да пресиповат (ваксинират) децата. Даскал беше Лазар Чергов. Той се е срамувал, види се, от лекарето, защото кое дете ка подаде си личи, ке е недоранено и лошо облечено - слабечко, непременено, ракавчетата на копанаре окатрени, оплескани... ние с мама водихме Сотир³⁷ да го пресипат. Даскало като ни виде, дотръче, грабна детето от ръцете на мама и го отнесе при лекарето. Изпитал е голема радост и гордост като се е намерила майка да го отсрами с чистечко и пременено дете.

Султана Кр. Статева (Джупанова) на 72 г., 1967 г. Преселена в Дорково.

24.

...Дошел съм тука да изкарам летото, защото в наше край сме зле. Взеха ни земята...

Носа и трамбурата. С неа не се разделям... повекето песни съм запомнил от моя дедо Заре Найденов. Одил бе по просия. Пееше убаво. Песните му беха стари и жални, та като го слушат, дори да те разплаче...

Костадин Димчов Димитров (Кидиков)³⁸ на 45 г., 1950 г., преселен в с. Хотанца, Русенско

25.

...Още от манечок ме изпращаха с просяци. Бех чирак. Имахме конь и я бех се около него... Не сме гладували, даваха ни леб... Думахме си на просячки и само ние си разбирахме... И сега да има некой от ониа, ке си думаме, ама веке са измрели... За убаво момиче, момица, ке речеш готиво келявче. На куче - фунтар. Като ме ядосаше некой, река му: "Ама ке има с пелинарката по келифарката"³⁹ - с тоягата по главата..."

Петър Томев Копев на 65 г., 1962 г.

26.

...Като се научихме през дванаесета година, ке иде българска войска, радувахме се сички, радуваше се цалото село. Тука немаше турци, та войската може да не дойде, да не мине оттука и ние немаше да ги видим. Така се говореше. Та едни одиха дори в Белица. Я бех от пръвите, що одиа. Лане Попов⁴⁰ си дойде дори от Америка.

Неколко души от селото се записахме в Опълчението. Там не ни беше лесно, теглото на войната е голема. Ама ле имахме голем мерак да изгоним турците, воювахме и победихме... убаво, ама сетнето Българиа, Гръциа и Сръбиа се скараа, сдавиа се като кучета.

Дойде Европейската война. Тога е големата мобилизациа за селото... мажето са по фронтовето до крае на войната, осемнаесета година... Върнали се са, ама не сичките. Загинали са в тиа войни шеснаесе души от селото. Можем да ги изредим, да составиме список, да ги споменем...

Гере Кр. Корунов на 75 г., 1964 г.

27.

...Я тога бех дете, току-що бех изучил тука четвръто оделение. През селото мина четата на войводата Мичман Тодор Саев от Белица. Като са отишли в Белица, запалили са конако. На друзиа ден ние чухме пукотевица. Людето си думаха ке некаде към Семково четата се бие с аскер... след ден-два селото се изпъни с аскер. Били са двеста души и са разпределени на квартира по десет-дваесе души в каща. Чаушино е извикал попо и кмето и им е рекъл: Сега е сабота, утре неделе, понеделник, вторник и в среда искам събрани в цръквата 150 пушки. Давам това време да мислите и да изпълните това, що ви порачем, що ви нареждам. В селото верно е имало укриени пушки от преносо, ама текьо не е искал да се предада и е мислел да се откопчи. Намислил е да поиска от чаушино разрешение да заведе мене на учене в Разлог. Чаушино му рекъл: "На детето ке дадем, то требува да учи." Помна я, ке наште оправиа кобилата. Натовариа черги, качиа мене отгоре и с бележката от чаушино аскере ни пусна да излезем от селото. Като стигнахме в Годлево, текьо е кажал там на комитските хора имали са там началство. Те са го посъветвали като идим в Разлог, да се явим при архирейскиа поп и сичко да му разкаже. Види се и той бил от Организацията. Отишли сме в Разлог и попо е рекъл: "За тебе веке нема мешка в Нидобрацко. Ако можеш да идръжиш на сто и педесе теги и нищо да не кажеш, иди си, ама ако не ти фата око, бегай на манастиро." Мене не ме остави в Разлог, ама помна, ке се върнахме в Годлево. Там ни дадова двамина души маже да ни преведа през планината, та на манастире. Преспахме на Краинов говедарник. Станахме рано и потеглихме, макар ке беше навалело малко снег. Едено от годлевците се върна, а чичо Стоьо⁴¹ дойде да ни води. Като излязохме отгоре, чичо Стоьо ни показа патишката и рече: "Я ке седе тука, а вие като се спуснете и сетне се изкачите хе там - и ни покажува - ке стапите на друга патишка. Тя ке ве изведе до едни чаркове и оттам та в манастире." Щом излезохме отгоре и стапихме на патишката текьо и чичо Стоьо си махнаа капите за создраве и той се върнал, а ние потеглихме. Вечерта верно найдохме чарковето. Там ни гостиа боб с пастрама, фного благ, ама лют, дори да те изгори...

От манастире текьо го пратиа да попува некаде по селата, а я седех там три месеца. Сетне запристигаха и друзи маже от селото. Турците там са били подплашили сичко живо за тиа пушки. Види се са и ядосали оти текьо ги надхитри. Текьо беше порачел на мама да дойде и тя с децата. Дойдоа и заминахме през Самоков, през София, та в село Серигьол, Панагюрска околия. Там текьо попуваше и людето го обичаха фного. Еднаж дойде дедо и си ни заведе: "Айде, синко, да си бегаме. И там людето искаа поп и се питаа. Айда, айда, на кой ке остане Белчова река?" Помна, нощувахме в Лъжен и сетне си дойдохме.

Лазар Попатанасов Корунов на 74 г., 1963 г.

28.

...Цар Иван Шишман е идвал в нашто село. Старата цръква требува да наближава веке иляда годин. Тя е градена от болярски родове. Тука са идвали на гости и на поклонение се известни люде-големци, боляре, царове, търговци... Наши търговци са одили по търговски работи се далеко - в град Дамаск, Виена, в Будима града... А на мене лично ми е кажувал дедо Лазко Ласков⁴², ке и цар Иван Шишман е доождал на поклонение тука...

Лазар Попатанасов Корунов на 75 г., 1964 г.

29.

...Требувало да се собира пари от сичките кащи. За ониа, що са имали, е било лесно, ама едни па не са имали, та за них е било терсене, тежко... Фного люде са си продали имото, за да внеса пари за планината⁴³. Нещо и да не им било за продан, продавали са. Слушал съм ке Ласковите плевни на Ограите некога са били Цинзеви. Качоровиа вторак на Спасомус, Цинзевите сливи в Мало поле некога също са били Цинзеви. Така е и с фного друзи...

Георги Димчов Корунов на 73 г., 1963 г.

30.

...Години наред отговорник на манастирските овци и кози беше калугеро Артем⁴⁴. Еднаж се наговорили с кяата и продали от овците. Есента, като се прибрали долу на Света гора, манастире им пoтрасил сметка. Двамината са откажували, ке са продали. За доказателство требвало да се закъна. Кяята дал клетва: двамина синове имам, където са до дома, да не се върнаа, ако съм продавал. Заклел се и калугеро Артем. Манастире ги ослободил. Требувало да се пребера в манастирскиа метох в Банско и потеглили. По пате и двамината умрели от корем... Човек требува да си признае, когато е огрешил и да не лаже...

Георги Тодоров Корунов на 78 г., 1963 г.

31.

...Повна го дедо ти Софрон⁴⁵. Той беше нисечок човек и беше рабаджия, направеше колета. Били са сиромаси. Имаха еден шарен вол. Видиш ле? Не са имали два вола, еми само еден. И то шарен...

...Мое баща се казваше Филип, викаха му Липе. Тиа са били четворица братя. Баща им се казвал Заре. Кащата им, техната стара Корунова каща, е била там, декато сега е кащата на Гьоре Димчов... Като порасли братята, требовало да се градаа още. По немане на мешка ти гледай дека са сградили - на Бръчината и над Бенто... Като са градили кащата над Бенто, еден от братята Лазе отишел с колата в гората да докара цапени даски. Завел е бил и детето. Местото, декато са били цапили даските, е било лошо - стръвно превратно. Натоварили колата и детето зело да води, а бащата да тегли нагоре с въже... Колата превратила, та преметнала и него. Детето се уплашило и побегнало... Дошли техните и го нашли умрел под колата... Сградили кащата над Бенто и сетнето се преварели кой пръв да напали огине, демек на него ке е новата каща. Паднала се на мое баща, та ние израстохме в неа. На едено брат са сградили каща на Бръчината, па еден, Кръстьо си останал кут дедо Заре на старата мешка...

...Е, я повне като имаше тука манастирски овци. Мандрата им беше на Ваата. Там кой идеше, гладен не го вращаа... Имало е еден нашенец - Стамен Бабалиов. Той е карувал с коне маслото на манастире в Света гора.

Софрон Филипов Корунов на 84 г., 1973 г.

32.

...Мое човек не помнеше майка си. Той бил манечок, когато тя умрела. Викали я са Мария и е била от Байкове. Маже й го викали Гьоре Корунов, мое свекор. Сдобила се младата невеста с пръва рожба, Ристе, мое човек, и нещо се поболела. Била е убава, напета, та не й е личело, ама тя си е знаела какво й е, от що страда. Одила е скришом у майчине и да си поплаче. Горката макя се чудела ка да помогне. Решила е да я полекува. У Мутеве е имало една жена, която знаела да бае и да лекува с разни билки⁴⁶... Тя обещала и приготвила иляч от млечка. Рукали я у Байкове и тя дала на болната нещо да изпие. Поседела е малко и на тръгнуването е поръчела на макята: Сега нека полежи. След малко ке я загори за вода и тя ке ти потраси да пие, ама ти не й давай, та иляче да фани мешка. Минало малко време и болната потрасила вода.

- Мале, дей ми вода.

- Потрай, чедо, потрай - отговорила макята.

- Мале, изгорех, дей ми водица.

- Потрай, чедо, потрай - болната невеста се молила, попреметала се и изгаснала. Сетнето людето намразили макята и я подигравали с думите: "Потрай, чедо, потрай..."

Дафина Кр. Корунова на 80 г., 1986 г.

33.

...Я съм заодила сос жатварето по нивите още като бех манечко момече. Мама ме водеше с неа. Като порастох и се замомех, веке бех саалан жатварка... На жатва се уморехме, ама ле ни беше весело, се пеехме... Я тука е и нана Велика, тя одила повеке и повеке песни знае... Фного сме пели за Вела:

На Водици момите одеха по кащите и пееха. Има си песен за секаква каща. На по-богата мешка, с повечко овци се пее:

Кина Г. Корунчева на 61 г., 1985 г. и Велика Лаз. Будина (Чорбаджиова) на 85 г., 1985 г.

34.

...Мое дедо Коста Корунов е имал брат Тодор. Тоа Тодор бил непокорен пред турските власти... Довел си бил Тодор невеста отдалеко. Аресали се двамината млади, като са били на ишчелък некъде надолу, в Серско. Наскоро след като се били прибрали отдолу, дошли братята на невестата от Бобошево. Отначало имали намерение да си заведа сестрата, ама като видели ке момчето е убаво, па и кащата не е от най-сиромашките, дошел им друг акъл. Оставили я тука и си отишли с убаво... Тодор бил бунтар. Видило се, имало организация, която се борела за освобождение. Еднаж турците го фанали и толкова го прали, ке той лежал една година на легло и умрел... Невестата му като останала млада вдовица и се поженила в Разлог у Йонкине... Не знам дали е водила дете. Години наред Костове и ониа люде в Разлог се имали за роднини. Бащата дедо Коста и на Тодор се е казвал Лазар. Викали са на прекор Тутунджиата⁴⁸. Познавал се е с Васил Левски.

Костадин Никифоров Костов на 80 г., 1987 г.

35.

...Некога Коруновите воденици на Мирчомус са били Кънчеви. Старите Кънчеви воденици беа малко по-нагоре. Помна, ке под еден боринес кундор извираше гореща вода. Тоа кундур може и сега да си седи, той беше гола борина. Знам ке дедо оправеше таа водица да тече в корубата, та да отмекне и другата вода и да не замръзнува през зимата.

...Дедо Ласко Ласков е имал и двамина синове, Лесе и Върбан, ама тиа са умрели още като аргене от сарадже.

...В Баненската буна⁴⁹ от нашто село са били дваесетина души. Водил ги е Щерьо Влао. В бое са пострадали троица: Гьоре Самарджиов, паднал убиен, Ване Попов, ранен тежко и сетне загинал на Предел и дедо Митър Кидиков, ранен в коленото. Него го помне, той не си свиваше ногата, се я заметаше. Слушал съм да се говори за Иван Попов ка е загинал на Предел. Свръшила битката и сичко се разбрало. Бащата Симон Попов отишел на Бане да си прибере тежко ранениа Иван. Нашел го, ама до Иван лежало и друго момче. То било от Джумая и помолило бащата да не си завежда Иван, еми да ги кара в Джумая. Там то имало роднина лекар и ке лекува и двамината. Нашел дедо Симона каруца, качил ги и потеглили за Джумая. На Предел имало турски аскер и като ги запрели за проверка, дедо Симон рипил в шумата. Досетили се турците ке ранените в каруцата са от битката на Бане и веднага ги наръгали и съсекли. Дедо Симон им избегал. Пребрал се тука и с плач разкажал сичко...

...Щерьо Влао⁵⁰ не го ловил куршум. Като свръшила битката на Бане, оцелелите се изтеглили в нашта планина. Стигнали на Ваата и поседнали. Щерьо соблекал кожуо и преброил по него девет дупки от куршум. Ама не еден не бил го засегнал.

Никола Хр. Кънчев на 86 г., 1968 г.

36.

...Я не помна нищо, била съм манечко дете, ама лесно можете по моите години да пресметнете кога е била таа беганиа⁵¹. Тога се съм родила. Наште са бегали през планината. Отседнали са в село Сапарева баня, близо до Самоков. Мама и текьо са били там с четирите си деца и я се съм родила там, та пет. Две от сестрите били веке момици и там се оженили. Поседели там нашенците и некои се върнали още другата година. Мама и текьо също решили да си дойдаа тука. И като бегали, мама е носила в цадилка през планината манечко Гьоре и като се връщали в цадилка на маминиа гръб съм била па я. Брат ми веке е одил, ама повекето го е носил текьо на гръб...

Василка Кост. Кънчева на 86 г., 1990 г.

37.

...Служих войник през Войната⁵². Наше полк беше за известно време в Драма. Пускаха ни често и ние на групички обикалехме из градо. Еднаж на еден площад ни заговори еден възрастен човек. От дума на дума се разбрахме кой от къде е. Я се поясних, ке сегашното еме на селото е Добърско, ама некои си го знаят Нидобрацко. Тоа стар човек, като чу това име, нещо като да го бодна, позамисли се, наведе главата и рече: "Некога тоя площад се наричаше Нидобрашка чаршия..." Види се, търговци от нашто село некога са си имали чаршия в Драма и тамошните я знаели с това име...

Христо Ат. Лучков на 63 г., 1985 г.

38.

...За некои от по-старите люде в селото се знае, ке са дошли отнекъде⁵³, не са кореняци. Я наш дедо Марен Лучков е от с. Ловче. Бил е слеп и е дошел тука с просяци. Ласкове са дошли от Охридско, Найдове са от Серско. Коренията у Гръкове у Просякове е от Крушово. Външен бил и дедо Стоян Папев. У Аджиове е имало маж от Стамбол, родом от с. Енидже. Имало и друзи се отнекъде. По една ели друга причина са се заселили тука... В селото сега има фного външни жени, дошли тука като невести, женени са за тукашни мъже... Я ги съм броил...

Иван Спасов Лучков на 60 г., 1977 г.

39.

...Дедо Гьоре⁵⁴ е седел аргатин по Светогорските манастире. На една килиа, близо там до некой манастир, са й казвали Мандаровата килиа. Познавали се са с калугерето. Наште са носовали на манастире гюлева вода. На ограата на Скок сме имали гюл. Брали са цъфтого и от него са получавали убава мирезлива вода. Слушал съм, ке са карували с конето в стовни на Света гора...

Костадин Захариев Мандаров на 75 г., 1995 г.

40.

...Наш дедо Петър⁵⁵ е седел дваесе и пет години кмет на селото. Водил си е сметките на рабош. Еднаш некой му окрал тегата с рабушо и сичко му се обръкало. По таа пречина той се пренудил да напусне кметството, сам се откажал.

Петър Кръстев Махлиов на 59 г., 1989 г.

41.

...А бе то не е току-така речено нещо. Другиш яко работеха лафове "Монева комита" и "Ченова арамия". От Моневе се знае, ке е имало комити. От Чанове⁵⁶, види се, некой е бил арамиа. Преди некоа година в селото е доождал еден човек и е дирил корениата си у Ченове. Бил е от Варна. Кажувал е, ке тамошната фабрика за сапун некога е била техна...

Михаил Хр. Мутафчиов на 72 г., 1974 г.

42.

...Мое баща и бачето Лазе⁵⁷ работеа на железницата, линиата Солун-Цариград. Завели беа и мене, ама предприемаче, инжинерино не ме прие, оти бех малолетен. Той беше убав човек, италианец. Такаа седех там, чиракувах, носех вода на групата, ама се криех да не ме види, ке съм там. Види се той, италианецо, е бил доволен от нашта група, та като превръши работа на тоа обект, обещал беше да ни заведе на друг строеж. Рекъл беше на текьо, ке там ке плаща и на мене. Къде ке е тоа новия строеж, та дори през морето в град Измир. Баче собра групата, нещо им говори и направи сметка на парите, що имаха, да стигнат за превоз с параход от Солун до Мала Азиа, а там ни чека работа и пари ке си изкараме. Качихме се ние на параодо и прекосихме морето. Не кеш ле, като слезохме на пристанището и инженерино ни посрещна, забележихме, ке той не е весел, нещо е гайлелиа. Сетнето разбрахме, ке работата се разтуре, железницата, за която станувало дума, немало да се строи. Ами сега какво да преиме? Ние си берем гайле, ама оне човек го е по-гайле от нас. Той знае, ке ние сме без пари. Седиме ние на пристанището, одиме из градо, ама сме без пари, само гледаме. Чекаме той да уреди нещо. И я ле ти го иде еднаж весел, засмен. Разкажа ни. Ке за наш и за негов, разбира се, касмет, капетанино на еден параход е съобщил ке празнува и ке превози патниците до Солун безплатно. Това сме и чекали. Качихме си, и то на кой параод мислиш? На Радецки. Същиа параод, който некога е превозил през Дунав Ристо Ботев и неговите четници... каква е била работата. Като пристигнал в Австрия, види се, Турция се била оплакала и параходът е бил наказан заедно, разбира се, с капитанино и моряците. Та какво било наказанието? Интелирали ги в некое далечно море. Колко години са били наказани не знам, ама тога им изтичал сроко, та параодо пируваше. Ние бехме късметлии, хем ни вози до Солун, хем и яденето беше безплатно. Така завръши това далечно кяруване. Одил съм в град Измир в Мала Азия и се съм возил на Ботевиа параод.

Костадин Ив. Мицин на 80 г., 1956 г.

43.

...Моята майка и бабата на Никола Парапунов от Разлог са били сестри. Били са от Телеве. Я помне, ке си бехме род с тиа люде.

...Текьо беше водил и мене на манастире. Я бех дете. Еднаж сме в еден дукян, на едно место се викаше Кулата, близо до Манастире. Седнали сме ние с текьо и нещо ядем. До масата срещу нас е седнал друг нашенец. Влезе еден непознат човек и пита: Кой тука е Петър Джупанов⁵⁸ от Недобрацко? Нашенецо рече: Я съм. Не се усетихме и се гръмна. Оне човек си прибра пищово и излезе...

Сетне се научих, ке Петър Джупанов от нашто село е седел кмет и нещо го подгонила македонска организация. За да се укрие, бил бегал на манастире.

Костадин Зах. Найденов на 79 г., 1967 г.

44.

...Стоян Папев⁵⁹ е баща на мое дедо Игнат. Тоа Стоян е дошел тука с манастирски овци от Света гора. Я съм одил да дира корениата му в селата около Сандански...

Та като е бил овчер, имал е еднаш овни за продан. Карал ги е в Неврокоп на панаире. Там се са видели със Сарафин бей от Г. Драглище. Той се подиграл нещо за овните, а дедо му е отговорил: "Моите овни сами турски думаа." Искал е да каже, ке овните са убави, угоени и не е нужно некои да ги фали, за да ги купи търговец от Цариград.

Костадин П. Найденов на 80 г., 1991 г.

45.

...От старо време, от фного години поповете в селото са били все от наше род. Последен поп от нас бил поп Лазар⁶⁰, мой дедо. Баща ми Герасим също е бил подготвен за поп, ама Бучкове, като забогатели, тиа зели връх. Опопил се техен зет у Чорбаджиове поп Алекса. Той не се е заседел в селото, бил е подгонен и е бегал некъде...

...До преди некоа година кащите и плевните в селото беа покриени сос стара керемида. Циглата навлезе отскоро. През некоа година се наложи да се претраси (пренареди се керемидата), оти керемидата ели се е свлекла, ели некоа се е строшила и стреата прокапе. Людето ме са трасили и я одех да претрашам. Фного керемида е минала през рацете ми. Като работех, попадаха ми керемиди с написана година. Това, види се, е годината на производство, още като е била мека, майсторо е написал годината. Еднаж претрашах на Цинзева каща и ми попадна керемида с надпис 1856. Ке рече от преди 110-120 години. А преди да навлезе керемидата, съм слушал, ке покривите са били все от цепени дъски. Тиа дъски са били по-трайни от сегашните разбичените.

Никола Герасимов Попов на 78 г., 1966 г.

46.

...На мене ми са кажували, ке от наше род са били поповете от много години. Последният поп от нас е бил единайсти по ред. А поповето са живели по много. Речи го да са попували по 30-40 години, това са 400 години. Та може като сме паднали под турско попо да е бил от нас и като сме се освободили, пак от нас.

Георги Петров Попов на 68 г., 1966 г.

47.

...Дедо Ласко е имал три щерки: моя макя, тета Иванка и една е имало у Мутеве, снаа на дедо Анте. Той требува да е бил от Банско. Той донесъл една торба комби (картофи)⁶¹ за курбане на Света Богородица. Жените, готвачките, що били там, рекли, ке не са готвили друг път такова нещо, ама дедо Анте им обяснил: "Обели се кората с нож, сетне се нарежаа комбите на резни и изсипат в казане с месото и ври." Така на тоа курбан за пръв път селенето са яле комбева мандже. Сетне са почнали да садат комби и тука.

Иван Петров Попов на 75 г., 1976 г.

48.

...Нека разкажа за крадените Ласкови пари.

Дедо Кръстьо е одил на кашла долу некаде край морето. Имали са фного овци. Като заминал една есен надолу, поръчел е от кой амбар да греба за зоб на овците и за семе пролет. Оставел е тука по 50-60 брави, оти не се знае какво може да се случи. Еден амбар е бил закован и не бивало да се гребе овес от него. Не кеш ле, опрела работата и до него. Еден от зетьовете на дедо Кръстьо е бил наш чичо Гьоре. Той е водил Дафа, щерка на дедо Кръстьо. Било е през пролетта, когато се оре и се сее овес. Чичо Гьоре е орал и сел некаде на Бучкова (Ласкова) нива и не му е стигнало семе. "Требува да отворим и тоа амбар нема да оставим нивите ненасеени." Дафа не се е чудила фного, отишла, отковала амбара и зела да гребе овес. Загребала е нещо тежко. Разрила е и измакнала чанта, пална с жътици. Отнесла е чантата у них. Дала е от жътиците и на сестрите си, та да нема кавга, ама, ама вечерта като се прибрал брат им Ласко с овците и е разбрал за амбара и за парите, вдигнал голема гюрунтия. Заканувал се е на сестрите и на зетьовете. Друзите двамина братя Васил и Заре са били с баща им на кашла. Тоа баща, Кръстьо, е имал пет щерки и троица синове. От тиа пари зете Софрон Корунов е пооправил кащата си, позамогнали са. Били са сиромаси, ама като донесла жена му пън скут пари, жътици, сиромащията е бегала.

Никола Герасимов Попов на 85 г., 1973 г.

49.

...През годините на Европейската война от петнаесета година до осемнаесета бех войник. От нашто село имаше и друзи. Кажи-речи бая сичките маже. От некои кащи е имало и по двамина, по троица, биле бащата и синовето. Сетнето, след войните де, петнаесе души от селото не се прибрали. Едни беа измрели от испанската болест, друзи беа загинали в бой. В ротата на кап. Гайтанджиев от холерата бе умрел Благо Ролев, сетнето Илия Лучков, Ване Байков, на Личе брат. На Голаш, на пост 1050 от граната на французето са загинали Раде и Христо Линкови и Досе Чукалов...

На ишчелък съм одил като дете. Заесенеше ли се, айде, застегаме се. И в играта думата ни бе се за ишчелък, се за това с коя група ке сме. В селото се знаеше кои маже сека година одат на ишчелък с група, в която има и деца, веке годни за работа, за кяруване. Некой маж собереше десетина души и се речеше ке групата е готова, тогава се казваше "тайфа". Негово беше гайлето за подготовката, за потеглянето, за пътуването, за спазаряването, там за сичко. Ние се фащахме на работа да чепкаме памук по селата в Серското поле и още по-далеко. Некои се фащаха и на друга работа. Некой речеше: Я бех на Динката, демек чукали са ориз... Помна некои от мажето, що собираха и водеха групи: дедо Ристо Лучков, чичо Тодор Лучков, чичо Атанас Ласков, дедо Митър Попов, дедо Сарафин Мутев, дедо Лазе Чорбаджиов, ...а ние деца одехме: Я (Кръстьо Попов), Манол, Гьоре, Илиа, Николина, се Лучкови, Дине Джунев, Лича Цинзева. Познавах дедо Гунчо от Долна Драглища, a от Г. Драглища дедо Заре Бурдин. За тоа дедо Юнчо се говореше, ке еднаж бе спазарил с неговата група да сработи в Деде Баалиите триесе иляди ока козак, памук... През летото са обрали памуко от нивите и ние го найдехме струпан в големи складове, сушини. Нашата работа беше да го чепкаме, да отделим памуко от чефлата. Наседахме около купено и заработихме с две раце, на една страна памуко, а на друга страна фърлеме чефлата. И така от темно до темно. Лапнеме, що лапнеме и айде па. Раната ни беше повекето качамак и по-редко вариво гръцки боб. Не се пременоваме, преобличаме цала зима. Чистехме се от гадта като над разгорелиа се огин от чефлите напечеме кошулета и я изтрасим...

Платата на едно дете за шест месеца беше четири ока памук и дваесе гроша. За еден ден едно дете изчепка дваесе ока козак. Една тайфа за шесте месеца а сработеше триесе иляди ока козак, памук. Работили сме на разни чорбаджии - гърци, турци. Еден се казваше чорбаджи Янаки, работили сме и на чорбаджи Аго Абдуш, добър стар човек. В празничен ден бехме слободни, одехме на цръква, гледали сме гръцки сватби... Собирахме се с друзи нашенци, с другоселци от наше край, от Пострумето. Доождаха нашенци овчере от ония, що бяха на кашла с овците некаде наблизо край морето... Познати ни беха селата Алистрати, Срамусакли, Зърнево, сега е на границата, Гюдеджик (Канарата), дванаесе моста, Просечен, отвори се полето, там се делат патищата за Драма, за Алистрати (това место се вика Кьошката), Зелеево, Серско, с. Горян, с. Приовища. Като си говореха за Света гора, мажето споменаваха за Джегуш и за Ташиус. Кръстьо Цинзов е умрел в с. Сарамусакли и е погребан в църковния двор, там където погребват поповето.

Кръстьо Младенов Попов⁶² на 91 г., 1985 г.

50.

...Я не сам одила на ишчелък. И Кина не е одила. Имахме сестра Митра, тя бе одила. Текю я бе пратил на ишчелък не за да кярува, еми оти той като е долу на кашла с овците, да има дека да оди. Овчерето са одили при ишчиите кога по некаква работа, кога ей тъй, като на госте, да поседе да си поговорат. А като има там и свой човек е по-друго.

Велика Кр. Бельова (от Бучкови) на 82 г., 1984 г.

51.

...И деца одеха на ишчелък. Като дете и я съм одила. Била съм на десетина години. Водеше ни дедо Гьоре Мандаров. Той ни бе като баща и като учител. От него знаехме, ке ишчии има и в Серското поле, и в Драмското, едни са до Кавала, друзи са близо до Солун - кой каде найде. Едни са на една работа, друзи на друга. Ние си знаехме, ке работата ни е да чепкаме памук. Найдехме памуко прибран от полето и струпан под сушина, ама непочистен, така с чефлата. Наша работа беше да го почистим, да извадим памуко от чефлата и това се казваше чепкане. Сетнето по-големите го претеглеха и го навръзеха на согви, бали. Ние, децата, сме наседали и чепкаме. Вечер си легаме рано, ама и рано ни разбудеха, още посреднощ. Работим и пеем, работим и нещо си думаме, сбореваме, смеем се. Каков ле разговор не сме имале. Помна, ке еднаш разговоро ни беше за земята и небето, за сънцето и звездите. Питаме се нещо и не можем да се начудим. Па зад звездите какво ле е? Що ли има по-нанам от крае? Тога дедо Гьоре ни помогна: Е, деца, бог не е дал човек сичко да знае. Ке речем, ке работата не е била тежка, ама често ни се додееше и заброехме колко дни има още до крае. Идехме есен и дойдехме пролет⁶³.

Софа Сераф. Бельова на 84 г., 1971 г.

52.

...Некога не е имало книжни пари, работили са само монетите. Нашите прадядовци, като се занимавали с търговия и са ходили в далечни земи, донасяли са в селото най-различни монети. Едни са били турски, но е имало и други, донесени от европейски страни. За по-сигурно укривали ги на потайни места, зазидвали ги. Затова като се работи некаде, особено като се копа и се рови стар зид, ке чуеш шеговито: "Под тоа камен има жътици." И верно - чичо Васил Линев беше намерил зазидани стари пари (Герасимов 1955: 610). Беше ги дал в музея в Благоевград. И други са намирали. На мене попадне ли ми стара пара, интересно ми е да я разгледам. Едни са от накити - гердани. Те са изтъркани и нищо на них не личи. Ама и запазени, прочитал съм разни - 1729, 1796, 1806, 1841, 1848. На една монета бе запазен образът и ясен надписа Франк II, а на другата страна - много съкращения и годината 1796. На друга имаше двуглав орел и надписът ДАЛМ. (ация) и портрет ФЕРД. I; на друга - КАРОЛ VI. Веке редко има стара пара...

Костадин Г. Костов на 42 г., 1988 г.

53.

...Мама, баба ви Петра, секой я знаеше за умна жена. Ама що направи така с мене нема никогаш да ми олекне. Тя като ме е гледала малко чуркава в нозете, от страх да не остана неженена, гледа да побръза и ме даде снаа на Тофил Просяков. А мене какво момче ме искаше. Три години одихме заедно с него с овцете. Той като надуеше оне кавал и я запеех от Келав камен, та тука се чуеше. Това момче беше бежанче. Довел го беше за овчерче дедо Кръстьо Бучков от Долната земя, Серското поле. Тука си немаше нийде никого. Беше еден красавец. Да не можеш да му се нагледаш. Еле като облечеше бела кошуле и се наредеше с мое кюстек, що му бех оплела, друг като него немаше. Мама като се научи, ке се лажеме, побоя се. Ако го вземех, требваше дома да го вода. А га ние с него да се земеме, мама ме заключи в кащи да не бегам и е отишла у Просякове и е рекла: "Ако взимате нащо момиче, айда! Елате още тая вечер, оти ке бега с друг!" Дойдоа тиа още същата вечер, оглавиа ме и ме заведоа. Горкото момче отишло утрето у дома, та е плакало като малко дете: "Що направи с нас ти, бабо Петро, що направи! Вземи си я, бабо Петро, моля ти се. Риста ми беше и за сестра, и за майка. Хайда, барем ме осиновете, та да мога да я срещна, да има как да гледам хората в очите."

Ама и я си съм виновна, чедо. Предишната година есента момчето ми се моли да ме заведе и мене на кашлата и можеше да подири некъде близки. Като сега помна тоя момент. Я бех в Соседлако с овците. Оттам минаха с техните овци на път за на кашла надолу дедо Кръстьо Бучков с други маже и това момче. То ми се моли много, плака. И другите маже ми говореха: "Що се чудиш, толкова те иска момчето." Като виде ке я не соглашам, седна и ми написа едно писмо. Чекай, я го чувам. На прочети го. (И наистина на грижовно запазен лист от тетрадка с много красив почерк бе написано трогателно писмо, озаглавено "Пасла мома", подписано от Костадин Георгиев от Серска баня, ок. 1918 г. - Л. Ц.)

Пасла мома стадо. По ливади си е пасла, хем е тихо пела. Отдолу иде момче анадолче и на мома вели и говори: "Добро утро, моме овчаркино, айда двата да се земем, защото съм азе абанджия. Имам майка, а немам, имам татко, а го немам, далеко са останали, не ги знам живи ли са, загубени ли са, дали са ги гърци заробили, айда двата да се земеме, твойта майка и на мене майка, твоя татко и на мене татко, твойте братя и на мене братя, твойте сестри и на мене сестри. Айда, моме, скришом да се любим." "Не бива, момче анадолче, мене мама глава ще отсече." "Ка се разделихме моме, та се не видехме."

...Песни се пееха и на нивата, и на попрелка, и с овците, и по празници на орището - на секаде. "Вай, гу-гу, вай" се пееше за даж. Накичим некое момиче и обикалеме по дворовете из селото. На Свети Никола се пееше песента "Никульо, моме Никульо"⁶⁴.

Риста П. Просякова на 68 г., 1964 г.

54.

...Години наред бех свинар. Одехме все по реката - Големата ливада, Щропо, та сме стигали дори до Саровица. Като ги изкарахме нагоре, пръвата поленка край реката беше на Гузлата. Там се застоявахме най-дълго. Свинето пасат, къпат се в гьоловете, а я или свирех с гайдата, или нещо друго си работех, шушнех, подзиждах около чочуро там. Като се работеше пате от трудовите, войничетата там пиеха и си наливаха вода. Те се заеха и направиха чешмичка с цимент и железна тръбичка. Нарекоха я на моето име и написаха Юрданов чочур. И сега людето го знаят с това име.

...Работил съм по залесяването. Гората около селото не е самораслица. Я помна, когато деретата и баирите наоколо беха голи. По едно време Горското стопанство се бе заело и около селото се залеси. Правили сме площадки, садили сме, окопавали сме, укрепвали сме. Лошо е да гледаш голо и отнесено место, а не е лесно да се облече в гора. Хем е много работа, хем мине време...

Йордан П. Ролев⁶⁵ на 64 г., 1984 г.

55.

...Поповете в селото от много години са били все от нашия род⁶⁶. Дошел ред на дванаесетия. Падало се на дедо Михо, ама той се е отказал и са опопили друг. Види се, това е бил поп Лазар, последен от нашия род... Дедо Михо е имал занаят, бил е рабаджия, правил е колета. От негово време е колата четворка в селото.

Кина Мл. Рускова (Самарджиова) на 85 г., 1992 г.

56.

Поотделно сме. Аз съм сам, а брат ми е с жената му.

Моето вариво е боб. Редко си готва друго. Не го подпръжувам. Като не мога да влеза в градината да си набера мерудиа, слагам на бобо кисалец. Олио не съм купувал отдавна, от пролетоска. Сега очекувам да дадат пенсията. Не знам сега веке влезе ле септември. Дават я на пети или на седми... Не знам скапо ле се продава боя за обуща. Найдох на Скок едни обуща и, ако има боя да ги намажа, ке са като нови. Едено е скасан малко - разпрал се е отгоре на шево. Другиа се е отпрал малко отдолу. Не знам дали се продават пулове. Ако найда, ке накова гьоновете с пулове. Я нема да ги обувам секога, ке си ги чувам за в суа студ, за в празник, за в цръква.

Иван Паунов Хаджиев⁶⁷ (Аджиов) на 75 г., 1976 г.

57.

...Нашенци некога са ходили на гурбет на печалба там, където се окаже, че има работа. Пък и далеко да било. Веднъж една група мъже от нашето село са се връщали от такава печалба. Работили са били по строеж на некоя жп линия⁶⁸. Замръкнали са в Стара Загора. Посочили им да пренощуват в училището. Намерили го и отседнали там. Завели разговор с директора на това училище. От дума на дума излезли роднина. Той бил от Чергови, от нашето село. На младини той бил подгонен от турските власти. Избегал е да е далеко и останал в Стара Загора.

Георги П. Копев на 52 г., 1978 г.

58.

...Сега сме сиромаси, ама ние, Телеви, сме били богати. Имали сме много овци и хубав имот - ниви и ливади. Дошли лоши години и всичко се загубило. Не стигало това, ке по овците често имало болести, ами се появили много разбойници, обири, нападения. Веднаж разбойници забрали цалото стадо, неколко души от пастирите загинали. Едни от оцелелите забегнали далеко. Ние знаем, ке сме имали роднини в с. Сахране, Казанлъшко. От тия, що са останали тука, сетнето едни от Телевите мъже се отдали на гурбетчилък, други станали просяци. От нас е имало некой си Никола⁶⁹, що е одел по просия и е знаел да свири, да дрънка на кемене и да пее. Знаел е стари песни.

Янко Кост. Телев на 70 г., 1985 г.

59.

...Мене ме са лъгали караконджери⁷⁰. Беше натрупал дебел снег. Вечерта нещо си прикажувахме за празниците около Божик и сме заспали. През нощта чух познат комшийски глас: Велико, Велико, излези да си прибереш шилето. Ние, верно, имахме едно шиле. Станах, обух се набръже и не поглеждам в поднико да вида дали е отворена вратата, ами излезох на сукако, защото ми се чу, ке шилето блее наванка и некой вика: "Дръж, дръж! Ех, бега нагоре." Гледам, има некой там, що иска да ми помогне, ама не мога да го позная кой е. Отръчех на Орището и като гледам стъпките по снега, рекох си, ке то е бегало надолу кам реката. Таман да забръзам по следата, току някой ме дръпна и рече: "Я се връщай! Къде си тръгнала? Шилето си е дома в поднико." Гледам - Илия. Той усетил, ке съм излезла и тръгнал да ме догони. Да не ме бе върнал той, караконжурето ме беха излъгали. Ке ме водеха в некое дере и ке ми речеха: "Рипни тука. Не е високо, виж ние не се плашим." И я ке съм повервала. Слушала съм, ке така са лъгали...

Велика (Лича) Ил. Цинзова на 62 г., 1946 г.

60.

...Така е било. Жетварките много са пеели по нивите. Имали сме нива в Караджовица⁷¹. Веднъж там са жнали наша баба Мария и баба Султа Чорбаджиова. Жнали са и са пеели, та цалата гора е ечела. Двете много се са сглашали. Долу край реката по това време минавал турски аскер и като чули да се пее толкова убаво, спрели са да послушат. Послушали, послушали и преди да потеглат нагоре, чаушино е дал една жътица на един аскерлиа и го пратил да я даде на жетварките за чудното пеене... По-нагоре е имало граница и аскерски колиби, та турците за там са вървели. Карали са неколко коне, натоварени с месо и друга храна за аскерлиите, що били по границата горе.

София Хр. Бучкова (от Цинзови) на 74 г., 1997 г.

61.

От баба съм слушал да разказва едно предание-легенда от Добърско.

...В местността Германица високо в планината над Добърско имало овчарски кошари. Близо до колибите на върха на една мура имало орлово гнездо. В него през едно лято имало три орлета. Овчарите познаели, когато орлицата долитала и им носела храна. Веднъж се случило така, че от два дни орлицата не била долитала. Помислили си, ке орлицата некаде е загинала. Неочаквано на третия ден видели орлицата да лети към гнездото. Тя така се била засилила към орлетата, ке се блъснала в скалата, що била пред мурата с гнездото. Паднала долу мъртва. Овчарите решили да видат каква ли храна носи, като толкова се е бавила. Разрязали гушата и с очуда видели, че била пълна с човешки очи⁷². Преброили ги. Били са четиридесет.

Яни Хр. Дунгьов на 21 г., 1998 г. от Белица

62.

...Текьо (татко - свещеник Атанас Софр. Корунов) е разкажувал вногиш (много пъти) за едно време. Като е бил дете, искал е да учи и дедо Софрон го е пращал. Най-напред е учил в некое неврокопско село. Той споменаваше името на селото, ама я не го съм запомнила. Там е имало некой прочуен даскал. Сетне е учил в Банско. Тогава не е имало отделения и класове като сега, еми прочуе се некой даскал и бащата прати детето си там да учи. Учи некоя година там и сетне го прати да учи па при друг даскал. Имало е наказание - фалага - детето легне, връза му нозете като крусно и бой с тега по голото одило. И текьо го са накажували. Нозете отдолу след бое се надули и дъго време той не можел да оди. Сетне отеклото протурило. Бил е ученик и в Банско⁷³. Лекувала го е една тамошна жена. Дома си думаха, ке ако тога не е била зела грижи таа жена, текьо ели да е умрел, ели да е откапнала едната му нога. Баба и дедо са били фного благодарни на тая жена и се са чудили с какво да отблагодаре и наплатат за това, ке е спасила детето им. Имали са една крава-юничка, дедо я карал в Банско и я дал на жената. Текьо накуцуваше малко.

Текьо е одил дори в Цариград⁷⁴. Там се е опопил. Като си е ишел, се си е мислил каква ле ке е пръвата му служба. Дали ще е кръщене, дали ке е венчавка, ели ке е опело. Еле бил е късметлия - кръстил е момече от Будини (Лина Ченова). Сетнето каквото и да станело в селото, той го е знаел. Като се пренасяло оружие от манастире през границата, що била над селото, в нашата планина, той е знаел кои хора са преношали и дека са криели пушките. Еднаж турска войска изпънила селото. Чаушино е извикал попо, даскало и кмето и е заповедал: Сега сме понеделник, утре вторник и в стреда искам тука да ми се донеса сто и педесе пушки. Минали трите дена и като не били донесени пушки, турският аскер тръгнал на обиск⁷⁵ по кащите. Скриени пушки е имало у Мандарове. Текьо, като разкажуваше за пушките у дедо Гьоре Мандаров, заплачеше: Да знаете, ке Света Богородица помага фного. Тя тога заслепи турците, та отвориа сичките врати, а само вратата на тевната котура не отвориа. Като тарашуваха турците, я се молех: Света Богородичке, моле ти се, помогни. И тя помогна.

Кръста Ат. Цинзова (от Корунови) на 76 г., 1973 г.

63.

Я съм плакала да ида на ишчелък, ама не ме пущаха. Текьо ме командареше: Там одаа сиромаси. Ние си имаме сичко. На нас не прелега. Я ли съм мислила да ида, за да печела пари. Така исках да ида, оти там са друшките ми. Тиа си дойдоа пролет бели и цръвени, па я съм пръшасяла, напукали се брънзи, издул ме ветере, та да ме е срам да ида да се видим. Останала съм сираче без макя още като съм била манечка и не ме жалеха - изпращаха ме се навънка да работа нещо. Имахме стока фного и зимно време си знаех, ке сичко мене чека - овци, говеда, коне. Носи с кошере рана, рини гюбрето, изношай го на бунището, карай стоката на реката на вода. Като излеза сутрин - кога ручела, кога не ручала, та се прибера от стоката на армане вечер капнала от умора. Вечереме и айда па на попрелка. Неца речеше: "Дека го има тава, да си легнеш толкова рано. Я тая въна да я изпредеш." Знаех си - зема въната и урката и ида у нанине Линине, що беа срещу нашата порта. Преда и дрема. Напредех вретеното и си остеех малко от въната, та я дадех на нана Лина, оти беа сиромаси. Та нинга не бех си поиграла с децата - нито отпочинала, нито наспала. Бех веке момица, а нищо си немах. У Корунове сме имали сичко, ама я не съм ползувала от имането, еми съм изетувала извръстно.

Наскоро като бех женена, еднаж чичо Маврудия, маже на нана Лина, рука на наща порта и носи едно вретище въна: "На, нана ти Лина ти е тимарела въницата, що ти остановала. Сега си направи нещо." Милата нана Лина, тя ми е била за майчица. Тя ме е ожаловала, оти съм била без макя. Да се мироса, декато е легнала! Дано Бог в рае да я е турил.

От селото мнозина се са изселили⁷⁶. Бегали беа и нанине Линине. Чухме ги сетнето, ке са в Свети Врач. Там чичо Маврудия се бил прочул, ке лекува болни от малария, фаналите вода. Кажуваха и как е лекувал - болният седне турски и той застане зад него, фане му главата като тури кръпа под брадата, рече му да брой и неусетно дръпне нагоре. Болният изпадне в несвес, ама като се свести, ке оздравее.

Кръста Ат. Цинзова (от Корунови) на 81 г., 1978 г.

64.

...Като берехме сено, трупахме големи купки и гледаме да са убави, да не налива вода в сеното, оти седеа дъго време на ливадата, докате не мине ушурджията да претегли сеното. Така беше и със сееното. Ожнеме, ама нема ка да караме, чекаме да мине ушурджията да преброй снопето. На десет снопа еден се дава там. Ке караме най-напред на ушурджийския арман колкото требува и сетне нашето си. И царевината не се береше, докато не се каже. Протогер (викач) беше дедо Тодор Корунов. Застанеше на Бръчината и се изрука на висок глас: "Селенее, слушайтее! Утре ке се бере царевината в Крушенско. Секой да се найде на своята ниваа." Като обелим царевината, разнесеме я с едно кошерче на фного равни крупнета. Дойде ушурджията, преброй ги и на десет земе едно. Ние нема ка да укриеме, оти тарашуваха. И купнетата гледаме да са еднакви, оти не знаеме кое ке си избере ушурджията. Земе си той неговото и сетне ние пребираме нашето. На конако имаше големи амбаре, та оттам людето си купуваха през годината жито, ечемик, овес, царевина. За сеното са собирали пари. Берекет лесно се складира и ке се продаде, ама сеното не е лесно. За овците и козите имаше бедлик (беглик), ама не знам ка го са собирали. Нашто ливадче, що е до Поповите гардини, го знаем с името Бедлико. Там е имало плевни. Там са били бегликчийските кози и овци.

Пустия му ушур, се за него са си мислили, не е излазил от главите на людето. Еднаж дедо Кирян Левентов и наш дедо Пене са били в гората на дръва. Били са в Елата. Джагали са с джагата една дебела лежещика. Изморили се и спрели да си отпочинат малко и сетне па. Избрасали челата, оти ги било изтопило вода, и по едно време дедо Кирян продумал:

Пене бе, що съм се сетил? Гледам вчера що са лискя нападали под Махлиовата круша на Ливарското. Ех, ако беа истински жътици? Да речем, човек напъни капата и да пресрещне ушурджията къде Банкомус с убави думи: "На, земи Ага, собрали сме от селото за ушуро." Той дали ке са зарадува и се върне в Меомия?

"Ако има и кокошка, белким се върне" - отговорил дедо Пене.

Като дойде ушурджията, людето питали - интересували се кой е, лош ле е, ели по-добър. Текьо кажуваше за еден убав по душа милостив турчин - Кемил ага⁷⁷. Помоли му се некой нещо и той се согласи да услужи. Кмето е бил доволен от него, оти като му се премоли нещо, той го послуша: Ага опрости, тая жена е вдовица, нема кой да й помага. Кемил ага се смили и опрости.

Кръста Ат. Цинзова на 82 г., 1979 г.

65.

...През дене бехме жнали в Езарето. Вечерта, щом се прибрахме, ми стана лошо. Легнах и зех да се преметам на леглото - лошо ми е, ке умра. Комшите са разбрали и неколко разтревожени жени влезоха - нещо требува да се направи. Една е рекла: "Кръста е налетела и требува да се носи блажина." Намажали са мед на неколко комата лебец и са изпратили некой да ги носи на нивата, декато бехме жнали. По некое време ме е унесло в сон. Сетнето токмехме кога е носена блажината и кога ми е олекнало. Направехме сметка, ке още щом е носена блажината и е оставеноа там, зад шипоко на междата, ми е олекнало и соне ме е унесъл.

Другиш немаше докторе като сега, ама се некой се сетеше ка да се лекува болният, който нещо е пострадал. Помна, ке еднаш сушиме сено и сме оставили детето да си игра там под връбата на сенкя. По едно време то изписка. Отръчех и видех, ке го е къцнала пчела. Телцето на детето пламна, поцръвене, зе да се подува, да отиче. Веднага го грабнах и отръчехме до баба Мария Бельова. Тя ни беше батиная и знаеше да бае⁷⁸. Още шом виде детето, нареди бръже да найдеме каква да е нова дреха от чаизо на женена наскоро невеста. Некой отръче у невеста Магделина и донесе нов пояс. Баба Мария грабна едено край на поасо, потопи го вов вадата, що течеше пред техната порта, и като нещо баеше, влачеше го като метлица по телцето на детето. И за вас лъжа, за мене истина - декато минеше с мокрото крайче, цръвените петна се губеха, отеклото се слагаше. И така по цалото телце. На детето му олекна, оздраве.

С баене се лекуваха и от уплаха.

Слушали сме за чумата. Тежко и горко за кащата, декато е влазила - сичките натрашка. За да се спасе, людето са беговали от кащите и се са крили в гората. За да не може чумата да ги найде, преграждале са пате. На некое тесно место натрупвали камене ели натракалели некое дебело дръво, дебела клада. Чумата ги гонела по следите, ама като стигнела там и видела ке пате е преграден, вращала се. Така укрилите се в гората оцалевали.

Некои болести са лекувани с лековита вода. Който го болеха нещо очите, се миеше на кладенчето, що беше за зидо под Старата цръква. Светената вода е за здрави и за болни. Еле пък, ако е донесена от манастире. Там нашенци са одили вного. Селото там си е имало стая. За нея са знаяли сички. Като са одили там нашенци, имало е дека да отседнат и да пренощуват. Текьо кажуваше, ке некога в селото се е говорело за това с каков труд са се сдобили с тая стая. Като се е градил манастире, помагали са кой с каквото може.

Знаяло се е, ке за здраве помага пролетна роса. Моя дружка ми е кажувала, ке като е била манечка, майка й я водила една утрин, преди изгрев сънце, да се изтракале в тревата, та росата я е намокрела. Водовали я са в цръква и дедо поп й е чатил за здраве.

Натратено по телото, набиено место се е лекувало с кожи. Над селото е имало турска граница. Манастире е бил в Българско, а ние сме били още в Турско. По време на Преносо требувало през границата тайно да се пренесе оружието, що са получавали от манастире, оти турците дръжали строго. За пренесени пушки еднаж турците накажали с бой Ристе Г. Байков. Пред людето на орището го прали вного. Като веке го оставили сосем пребиен, близките му го пренесли у них. Веднага заклали брав и го завили с още горещата кожа. Свестили го. Оживел.

Кръста Ат. Цинзова на 82 г., 1979 г.

66.

Повекето ниви некога са били по баирето, по стръмолето, та людето са патили от силни даждове летно време. Земята от нивата се измие, отнесе се⁷⁹. Еле па ако е орница. Запомнила съм - ораче си знаеше, ке като изоре нивата, прекараше неколко завиени бразди тивизи, та да отведе водата от силен даж встрани. Слушала съм за нивите в Гуджила, в Дученец, сега там е гора. Било е по време на оран през летото. По нивите в Дученец и Гуджила, имало много ораче. Чорнал силен даж. Потекли матне ваде. Не могли да се осънаа некаде на завет. Очековали да отихне, а чорнало още по-силно. Течели не матни ваде, еми кал. Отнесло се сичко. Земята заедно с орачето. Страшно е било и по-надолу. В горно село бурата завлекла кащите. За там се разкажуваше, ке от чедако на една каща, що се била понесла надолу като кошница, стопанино извадил от поасо бела кръпа и я зарезвевал за сбогом.

И нашта река е преождала матна, ама ле е дибоко, до кащите не е стигала.

Кръста Атанасова Цинзова на 81 г., 1978 г.

67.

...Заварила съм от времето, когато вода за домакинството се носеше от реката. Имахме големи съдове - в едната ръка тенекия с дръжка, а в другата голяма стомна. В Добърско в миналото е било големо тегло. Запомнила съм и чешмата на площада. Водата беше доведена от реката с големи тръби⁸⁰.

Не се переше по домовете, а в съботен ден дрехите за пране се носеха на перилището. Нашето беше на Мирчомус. Там всеко домакинство си имаше големо дървено корито и огнище. Водата се топлеше в казан. Всичко се пренасяше на гръб. През лятото добре, но зимно време измръзнехме. Спомням си, че като се приберехме, мама, свекървата, дълго зъзнеше, докато се стопли пред печката у дома. Пералища имаше на неколко места по реката. Имаше и воденици. По-нагоре е имало валевица. Слушала съм да се разказва за катраница.

Снежана Ст. Цинзова на 50 г., 1986 г.

68.

Когато бяхме малки, със сестричката ми много пъти със затаен дъх сме слушали баба и дядо⁸¹ да ни разказват или приказки, или свои преживелици.

...Бащата на баба Кръста е бил свещеник. Казвал се е поп Атанас Софронов Корунов. Било е през 1902 г. Разложкият край, където е и родното й село Добърско, е бил в Турско, а зад планината Рилският манастир - в България. Както в съседните села, така и в Добърско е имало комитет на Организацията на ВМРО. Дядо поп е бил член на комитета. Главна тяхна задача е била да се пренасят пушки от манастира през планината през турската граница, що била над селото и после пък други - за вътрешността на Македония. Веднъж турските власти в Мехомия (Разлог) били разбрали, че в селото има укрити някъде пушки. И наистина в къщата на дядо Гьоре Мандаров в една тъмна котура имало складирани 150 пушки. В селото дошла турска войска и започнали да търсят. Но не ги открили. Тогава юзбашията (ротен командир) повикал дядо попо Атанас и му дал три дни срок. Турците, като идвали в селото, най-напред търсели попа и даскала. На третия ден той искал на площада да са донесени 150 пушки. Селото било обкръжено и не давали никакво влизане и излизане. През това време дядо поп е обмислял какво да направи, та да се измъкне от клопката. Отишъл той при юзбашията и поискал разрешение да отиде до Мехомия с детето си Лазар да го уреди там на училище. "Ха, за детето може, то требува да учи." Пуснали ги. Като стигнали в Мехомия, дядо поп отишъл да се посъветва с архиерейския поп, с когото се познавали. Изслушал го той и рекъл: "Ако ти фата око да издръжиш 150 теги на голо, върни се. Я ке ти река, бегай на манастире." Послушал го дядо поп Атанас и като стигнали в Годлево, явил се, където трябвало, и се решило да поеме пътя за манастира. Да ги преведат през границата и да ги изведат до върха, придружили ги братовчедът на дядо поп Стойо Ласков Сланчев и Иван Попов. Потеглили надвечер и благополучно стигнали на върха. Аскерските колиби оставали далеч в ниското и охрана на билото нямало. Изпращачите били дотук. На раздяла се прегърнали и нито дядо поп, нито братовчед му Стойо знаели, че това виждане ще им е последно. Спуснали се по непозната пътека дядо поп Атанас и детето Лазар. Махали си с шапки за сбогом, докато се изгубили в далечината.

На другия ден пристигнали на Рилския манастир. Там игумен Паисий ги приел и се карал на дядо поп Атанас за това, че е само с едното си дете, а не завел цялото семейство. Но сетнето от разказа на дядо поп Атанас се разбрало, че никой в селото, дори и близките, не знаят за пристигането му тук, в манастира.

Турците в селото разбрали, че дядо поп е избегал и много измъчвали семейството му. Но нито бащата, нито братът, нито жена му попадията знаели къде е.

Наскоро по поръка на дядо поп Атанас в манастира била преведена и жена му Катерина, майката на баба Кръста. В селото, на грижите на дядо си и на чичо си, били оставени трите им деца - невръстни момичета.

През 1903 г. и населението на Добърско напуснало селото и бягало нагоре в гората. Едни се укривали, други прехвърляли планината, намирали спасение в Рилския манастир, в България. За тия и за други подобни тревожни дни е запомнената тук дума "бегания". Баба тогава е била на пет години, запомнила е некои моменти и ни разказва. Като се стягали да бягат, у тях е била голяма тревожна бъркотия. Жените и децата били още горе на чардака, а мъжете долу на двора товарели багаж на самара на кобилата. Та кое ли по-напред да се вземело. От двора се чуло: Манечкото ке го остеиме. Баба се разплакала и повлекла малката си сестричка към стълбата. Седнала на най-горното стъпало и се опитала да я задене с цедилка на гърба си, но се прекатурили, строполили се надолу. Като видял това, един от мъжете рекъл: Айде, ке земем и манечкото. Децата били заведени при родителите им на манастира. Две години дядо поп Атанас попувал в с. Съригьол, Пазарджишко.

Дядо Христо ни разказва пък за тяхното семейство. Заедно с много други се били укрили в гората в местността Копривата. Излизали вечер на една височина и гледали надолу. Възрастните си говорели: "Белица гори. Там е Добринища." А откъм Годлевската планина се дочували гърмежи - сражавали се четата на Радон Тодев. Ние, децата, разказва дядо, слушаме, слушаме и побегнем: "Бегайте, идаа да ни заколаа."

Христимира Лаз. Цинзова-Малинова на 16 г., 1972 г.
Ани Лаз. Цинзова-Джартова на 14 г., 1972 г.

69.

...Макар по-малко, кражби, лоши работи е имало и по-рано. Бехме бегали в гората от гръците (1913 г.) и там нашите си думаха за обири и друзи работи: Ние сме тука, а долу в селото Кръстьо Ковачев и дедо Атанас Будин крадат, тарашуват по кащите. К. К. забрал еднаж овците с чобанчето влахче Георги, отвлекли го в Копривата⁸² и там го заклали. Говореха за разбойниците, ке като им аресала некоя ялова крава, не гледали чия е, ами щом има убаво месо, заколвали я. Така са били заклали юничка от дедо Лазе Бельов.

Какво ле не сме слушали да си говорат по-старите.

Поп Паисия от манастире (Рилския) носел запашан на кръсто пищов под расото. Чирак му бил дедо Кифе Костов от нашто село.

Манастире "Свети Георги Зограф" на Света гора е имал иляда кози и неколко иляди овци. Есенско време стадата слезат долу край морето. Там отлачат малките шилета, що са за месо, натоварат ги на гемии, та на остров Ташиус на Джегуш...

Нашта планина е била общинска и манастирето са плащали таксата за паша на нашта община.

На некое место в дервене между Неврокоп и Добринища патишката е била тесна и стръвна, та мнозина са преминавали това место, като се фащали за опашката на коне.

Христо Ат. Балакчиов на 86 г., 1991 г.

70.

...Да не може чове да се начуди на тиа люде. Като дойде на госте Султана от Дорково, Сотир доведе гайдарджиа от Разлог и у Линеве, и у Цензеве стана като на сватба. Наредени са с нови дреи и сички са весели и засмеени. И делник да е, у них е празник!⁸³...

Ветка Д. Байкова на 50 г., 1946 г.

71.

...Не знам дедо Ласко имал ле е братя. Ама требува да е имал. Като дошло време да се отдели, овците са били на страга в Гергева цръква⁸⁴. Той е бил едър, як и все нещо сръдит. Искал е на него да са най-убавите. Отишел той и ги подгонил към селото. Които са били по-слаби, изостанали, а едно големо кюме, най-яките, тръче напред. Като ги гонил до селото, заделил си е 60 овци, а останалите е нападил. Бащата ле, братята ле, чичовците ле, които са били с овците, рекли: "Оставете го. Нека да е така. Само мирлък да е."

Иван Л. Бельов на 75 г., 8.04.1985 г.

72.

...Границата⁸⁵ над селото била големо зло. Тя отделила наше край от България, отделила ни от манастире (Рилския). На манастире се препитавали много нашенци. Мое укю Василе имал премеждие на тая граница. Нашенци тайно, криомаса я преминавали. Като работили на манастире, решили неколко души да си дойдат за Божикевите празници. Как са преминали планината зимно време, в дебел снег, тиа си знаели. Като слезли в Германица, за да избегнат турския граничен пост, що бил на Ваата, решили да се откажат от патешката, що води за там и да се спуснат право надолу по реката. Така требувало да се връви без пат и то в дебел снег. Били са троица души дружина. Едено рекъл: На мене турчино, началнико на аскеро, шо е там, ми е познат и верувам, ке като разбере кои сме, ке ни пропусне. Согласили се друзите и тръгнали по патишката за Ваата. Като стигнали близо до аскерските колиби, легнали в снего. Мислили са, ке като се окажат познати, работата ке се оправи. Ама не се обадил познатият началник, а изгърмели пушки. Турците застрелели нашенецо, що питал за познатия началник, а укю и другаре му рипили и побегнали надолу. Аскере ги гонил до реката в Усоето. Там двамината се метнали в еден дибок гьол. Тоя гьол ги спасил, турците загубили следите и се върнали.

Двамината си дошли в селото посреднощ цалите мокри. А другаре им останал в снего край аскерските колиби на Ваата.

Павел Т. Будин на 74 г., 1985 г.

73.

...Учитело за мене е бил човек другоячев, човек не като другите хора. Още като момече съм слушала по-големите да си говорат: "Ние не можем да се мерим с него. Той ем знае повеке от нас, ем и дреите му не са като нашите." Помна, ке у нас на квартира седеше учитело Сашо⁸⁶. Еднаж си играхме нещо с моата дружка Спаса Велюва у дома на събата и заобикалеме, не смеем да се доближим до закаченото там палто на учитело. Дебнем никой да не ни види и си позволявахме да го посочим с пръст, ама не се допирахме до него. Какво е било, а сега какво е! Секой се мисли, ке знае и не чини евала на другия. Некога и старите са ставали, като минавал край тех учитело... А за доверието между людето да не думаме! По-рано доождаше тупавичер от Бане. Жените носеха я реснач за валевица, я балото за тупавица. Той другата неделе ги донесе готови. И лъжа не е имало!

Катерина Ил. Будина на 65 г., 1994 г.

74.

...Моята майка беше от Аджиове. Нейният дедо ле, прадедо ле, и тя не знаеше, е одил на аджилък. Сетне му са викали Аджията⁸⁷, та и сега са Аджиове. У дома доскоро се пазеше едно сребърно кръстче, донесено некога от Божи гроб.

Дедото на моя баща се казваше Заре. Я го помна малко. Запомнил съм, ке в храната му не требувало да се соли и ядеше сичко без сол. Той е бил ловджия и голем стрелец.

Васил Н. Будин на 59 г., 1986 г.

75.

...Я не знам по що сме род с Парашкевине⁸⁸ в Разлог, ама помна убаво, ке еднаж бехме отишли у них на госте. Там големите беа наседали и нещо си моабетуваха, а па я, манечко момече, се съм заврела в скуто на текю и не смеа да жугна. Така е, манечко дете, като се найде между непознати, се срамува, нищо не продумува. Като излезохме, я видех в реката едни пиленца и се разписках, оти ми се почини, ке водата ги е завлекла и ке ги отнесе. Една тамошна жена ме успокоява: "На тия пиленца им е най-убаво да са в реката, не бой се, не ке се отнеса!"

Елена Кр. Бучкова (Линева) на 80 г., 1974 г.

76.

...Дедо Мисаил е одил с манастирски овци. Лете в планината и есенско време айда на кашла долу край морето. Наше манастир Хилиндар е имал дванаесе иляди овци. Имали са овчере от Обидим, от Добринища, от тука, от... Мандрата⁸⁹ им е била на Ваата. Еднаж той стега багаже да тръгне, а я плака, искам и мене да води. Качи ме на кобилата и потеглихме. Наближили сме и като нарипаа едни големи кучета, я се уплаших и заплаках, а той ме успокоява: "Не бой се, не бой се!" Кучетата са познавали дедо и замааха опашки.

...Имало е и нашенци богати. Дедо Ласко Бучков е имал три иляди овци. И той е имал овчере от Обидим и от Добринища. И те са одили на кашла край морето. Ягнили са долу... Дедо Ласко го заклали разбойници. Порукали са една нощ, ага той си бил у них. Старите кащи имаха едно манечко прозорче откъм улицата. Той си подал главата да види кой го вика и разбойнико замахнал с балтия ле, сос сабя ле било и главата паднала на пате, а телото останало вътре. Утрето домашните като го дигали, кажуваха, ке са забележили, видели са да се весе конец от бобена чушка, вечерели са били чушки.

Васил Ил. Бучков (Линев) на 83 г., 1992 г.

77.

...Аз съм от Добърско. Преселил⁹⁰ съм се в това село Церетелево, Пловдивско.

...Моята майка се казваше Мария. У Бучкови е дошла от Найденови. ...Слушал съм, че Найденовият род в Добърско са от Серско. Чергови са от Гърция...

...Добри данни за миналото на Добърско могат да се вземат от Тасьо Катерински, Серски войвода и от Г. Скрижевлиев...

Васил Кр. Бучков на 56 г. от с. Церетелево, 1951 г.

78.

Седех четири години с манастирските⁹¹ кози, 400 брави. Мандрата беше на Прекия пать, на Коруновите ниви, Папевите ниви, па и манастире си бе купил нива. Сичките тия кози беха на Ватопедския манастир на Света гора. Я съм одил в тоа манастир. Разположен е в убава гора от костен, кумарика, прънар, яр, дафина, маслина. Еден ден пат е от ка стапиш на Света гора и се навътре в морето. Там има и рушки манастире и то грамадни и убави. В килиите на манастире Пантелеймон имаши и нашенци. Години наред в една килия е работил дедо Гьоре Мандаров и друзи маже от нашто село, та е била известна с името Мандаровата килия. На манастире Пантелеймон му казваха Сарае и Голем рушки. Слушал съм за манастир Стария Русик.

Твое дедо, Кръстьо Цинзев, беше аргатин на килията Свети Иван, рушка, при поп Герасим на Света гора. Знаеше да дума на рушки. Умрел по-късно като ишчия в с. Сарамусакли.

Тодор Ил. Байков на 80 г., 2.09.1963 г.

79.

...Едно време старите хора беха здрави и яки, играха в празничен ден⁹² на орото по цал ден. Не децата си знаехме, ке орото се води от стар човек и сетне са по-младите. Голем игроорец беше дедо Кире Будин. Бил е якотица маж. Кажуваха, ке като оди с овците и сгледа убаво дърво за огине вечерта, земе го, тури го на рамото и може цал ден да го носи, без да му тежи. Слушал съм, ке той се е борил с турчин пехливанин и е надвил. Нашенци са одили на ишчелък в Драмско по селата Джегуш, Зобнико, Доксат... Еднаш на еден голем гръцки празник в село Джегуш се бил собрал фного народ да гледа пехливанлък. Еден турчин пеливанин се бил соблекъл гол до кръсто, плескал с раце и чекал некой да му излезе. Не кеш ле от собралите се там ешчии излезал еден маж с вехти дреи налепени, начичкани с памук и сички се разсмели. Дочуло се: "Баш па тоа ле се найде?" Това бил Кире Будин. Турчино се зарадовал, усмихнал се, оближал се и плеснал. Кире се приближил и още с първата фатка трашнал пеливанино на земята.

Разотишли се сички, оти било срамота каурин да надвие турчин.

Тодор Ил. Байков на 80 г., 2.09.1963 г.

80.

...Слушайте да ви кажа я що съм слушала от стари люде за Ябланица⁹³, на горноселски - Абланово. В Горна Драглища е имало потурнаци. Пакостили фного на нашенците, ама ле е било турско, що е могло да се напреи, кому да се оплачели? Еле па ако требувало да се мине през маалата им! Стой, та гледай! Връщали се еднаж от Белица нашенци. В групата имало и една гиздава мома от нашто село. Като минавали през турцката маала, братчето на момата се развикало: "Како, како, тоа турчин се в тебе гледа!" И още детето не било изрекло, докато се усетили нашенците, момата била вовлечена в една турска порта.

Решило нашто село да суди таа маала. Завели дело в Меомиа. Там, пред судо било кажано от наште люде, ке това отвличане не е единствено, ами мине, не мине време и некой нашенец пропищи, пострада като минава през маалата. А кражбите и обирите са отделно.

Нашите не очекували, ама судо осудил маалата. На Нидобрацко дали местото над Горна Драглища, декато минава патишката. Сега равнишката е драглишка, а наша Ябланица е по-нагоре - баире.

Велика Лаз. Чорбаджиова-Будина на 85 г., 1985 г.

81.

...Преслужник съм и това, що съм видел, го знам. За цръквите ке кажа. Преди година-две се прави голем ремонт на Новата цръква⁹⁴. Внетре душемето беше изгнило. Подменено е. Изведен е канал и веке нема влага, като що беше по-рано. Сега се работи нещо по Старата цръква. Ке се огради сос зид отсекаде. Внетре ке се почистат стените и иконите. Работи се от специалисти, наричат се реставратори. Две ле три ле икони от Старата цръква отнесоха за София. Некъде ке ги изпращат и рекоха ке сетне ке си ги донесат тука... Слушал съм да се разказва за изчезнало евангелие от Старата цръква. Взел го бил некой си Яне Ботков от Разлог. По тоя въпрос се е водило съдебно дело в Разлог.

Георги Ат. Папев на 63 г., 1978 г.

82.

Като манечок фного ми бе драго дедо да ме води с него на нивата. Той оре, а я си играм около него.

От нивата на Свети Елиа си собирах каменчета. Едни са бели, едни са сиви, друзи са цървенки - се от убави по-убави. Я си играх с манечките, що са колко лешник, колко орех, колко яйце. От по-големките, що са колко манечки тиквета, дедо бе собрал фного за междите. Оре - дръжи с една рака ралото и остене, наведе се, земе с другата рака еден камен и го носи. Като стигне накрае на нивата, метне го на купнето.

Тога не се съм сещал да се замисле ка са се нашли таквиа валчести камене, мазни като яйце, на тоа баир. По-късно, след време, си обяснявам: некогаш, фного отдавна, това место не е било баир, а е било легло на река и водата е измазнила каменчетата. И така требува да е било, оти инак ка ке се напреяа каменето таквиа топчести и гладки като стъклени.

На Прошленец немаше таквиа каменчета, ама ми беше убаво да гледам къх селото. Исках да различе нашта каща, ама се не можех. Познавах Бабалиовата плевне на Скок, оти беше, види се, по-настрана от друзите. Мачех да познаа ленището на полето. Виждах борето на Свети Елиа, завевах се по облаците. Гледам каде гледам и отраче кут дедо да му кажа нещо. Еднаж му викам:

- Дедо, дедо, таа пилипашка те следи! Тя връви се по тебе!

- Гледай като фръкне, дека ке стапи! - ми отговори той.

В нивата имаше еден голем камен. Тя стапи отгоре, полуле се и се мушна под него. Я отръчех там. Тога ич не ме бе страх да бръкна с ръката в дупка. Набарах голи пиленца.

- Сега сети ле се оти ме следи? - ме пита дедо.

Каква е била работата. Пилипашката е наождала цръвячета в пресната бразда и ги е носела да рани пиленцата.

Имахме нива и в Езарото. Там играта ни бе друга. Над нивата имаше голема межда. В горния край на междата имаше голема круша. Тя се бе надвесила над стръвното като да падне, па не падаше. Ка се дражеше, като повекето от жилите й беа отванка. Там ни бе сврътката - в тая межда, под тая круша. Тога одехме боси и ни бе фного убаво да рипаме в наронилата се мека, рохкава пръст в стръмоле. Като ровехме в пръстта, нождахме едни сиви плочици. Собирахме ги и ги нареждахме изправени като икони. Едни плочки беа танечки и натрошени, ама имаше и по-дебели. Фного ни бе интересно да разцапим некоя по-голема плющиа - колкото тетрадка, и да видим какви картини има вътре. Най-често се покажеше същинско листо от череша. Еднаж с кака Султана бехме избрали таквиа плющици и хриома от дедо ги бехме мушнали в торбата, та да ги донесем вечерта дома.

По-късно, като порастох, си обяснявам ка се са образували плющиците с отпечатъци на черешови листя, що наождахме на нивата в Езарото. На това место преди фного години е имало езеро. То се е пънело с вода от даждовете есен и от топенето на снего пролет. Наронаа се есен листя от дръвата, матната вода в езерото се утаи, матилката легне на дъното и ги покрие. Другата есен - същото. Сека година се е образувала по една кора. С времето листата са изгнили. На некои отпечатъци има явни следи от жилите на листото.

Одил съм с дедо и на друзи наши ниви. Водеше ме и в гората.

Христо Кр. Цинзов на 81 г., 1979 г.

83.

...За загиналите от турците двамина нашенци другиш се говореше често, та и ние, децата, знаехме, ама сега само некой от по-старите може да разкаже. Дедо Йован Джупанов, що е в Дорково, е над сто години и може да ти разкаже с подробности, оти едено от загиналите двамина братя е баща му. Името му е било Стате. Като е станало това, дедо Йован е бил на три години, ама като е поотрасал, му е разказвано не еднаж и дваж.

Стате Митрев Ласков е отишел сет у Джупанове и е бил известен с имената Стате Джупанов. Бил е заможен и справедлив. Знаело се, ке е готов да помогне некому, стига да може. Дразнели го лошотиите и двуличието на кмета на селото Васил Ласков, от когото теглото на некои от пò сиромасите станувало още по-големо. Тоа Васил е бил лош човек. Като е пращал измикарино да пасе конете нощно време, поръчал му е и в коя чужда ливада да ги понапасе. Слушал съм дедо Лазе Чорбаджиов да разкажува: "Я не бех измекярин като Митър... Той ми пoраче в коя чужда ливада да ги връза, а па я карам и връза конето в нихната. Сетнето той ели друг от кащата види картина - тревата опасена, сгазена и воздъхне: "Ех, некой е пасал конете си в нашта ливада." Тога я речех: "Така е, щом ние пасем конето в чуждите ливади, и в наща ке паса."

Не стигат подобни своеволия, кмето Васил се е представел за верен и на айдутите, и на турските власти. За да вижда с очите си своеволията на кмето, на Стате му дошло на ум да стане пъдар. Ама и Васил се пазел и секи момент бил готов да се освободи от него.

Извикал еднаш Васил свое пъдар и кротко, като на свой човек, занареждал: "Като разкажахме на людето от селото що им е нужно на комитите, в уреченото време сичко е готово. Собраа се дреи - калцуне, поасе, килшире, елеци, кепета, кожи за цръоле, па друг багаш има. Уговорено таа нош, четата ке е на Агидик и сичко собрано да им се достави там. Ти най-добре ке свръшиш таа работа."

Надвечер Стате натоварил сичко на две кобили и потеглили. Над селото се срещнали с брат си Георги, който се прибирал с натоваре кон сос сено. "Братко - рекъл Стате, ела и ти, ке се видим с комитите!" Георги се прибрал у дома, разтоварил сеното, яхнал кончето и бръже настигна брат си Стате. Веке било се мракнало.

Били са подминали веке Германица и връвели по патешката, що води за Агидик. Стигнали до Статево гюбрище, ама ненадейно ги посрещнали не комитите, а турски аскер. В завръзалата се борба Стате бръже паднал убит, ама Гьоре в борбата - гуша за гуша, измъкнал гръклене на еден аскерлиа.

Като се разсъмнало, отрежали главите на братята, побили ги на колове и слезли в селото. Насила изкарали населението на орището да гледа гаврата на турската войска с главите. Забрали фнозина от тукашните и отишли в Меомиа (сега Разлог). Там изкарали населението да гледа и обикаляли по градо.

Накрае турският началник па излезал добър. Изпълнил е молбата на нашенците и вместо да зафърли главите на кучетата и да кара сички да гледат, дал гъи е на жените им.

Двете етръви заденали главите на мажето си в цадилките на гръбо, донесли ги в селото и ги погребали на тукашните гробища.

Христо Кр. Цинзов на 66 г., 1964 г.

84.

...Куриер на организацията е бил дедо Гьоре Бельов. Одил е в манастире, давали са му тайните писма и той през планината, през границата, та тука и сетнето в Годлево, декату е бил главният комитет. Пренасяли са пушки, ама донесени в селото пате им бил по-груг - с. Драглища, Д. Драглища, та в Герасимовата воденица на Бане. Секо село си имало план. Нашенците от манастира до тука. Не била лека таа работа. Я съм бил дете и помна думата пренос. Слушам съм не еднаж мажето да си думат за преносо. За разни патила от онова време се говореше и след дванаесета година, па и по-сетнето.

...Дедо Гьоре Бельов разкажуваше, ке му се е налагало некога да пренощува в планината, зимно време в снего: "Снего е дебел, изкопам дупка в него, мушна се, завиа се с кепето и ми е горещо. От ванка на снего ке погине човек от студ." На него в Годлево му са плащали от организацията за всеко одене до манастире по една бела меджидиа. "Четириш требуваше да ода - кажуваше той - за една жътица." А дедо Лазе Чорбаджиов разкажуваше, ке едни не са знаяли и са преношали пушки, без да им се плаща по нещо, ели им е давано, ама по-малко. Бил е измикярин в Годлево и еднаж чорбаджиата му е рекъл: "Я сградих сам толкова голема каща, а цало Нидобрацко зорле си построи училище." Дедо Лазе изел еден шамар, оти му е рекъл: "Сградил си, оти да не сградиш? Ели немаш пари, дека са парите по преносо?"

Мажето често си говореха за това, ке не винаги е спазван редо по преносо. Некой се оплаквал: "Я съм одил веке дваж, а комшията не е одил ни еднаш." Редовен по преносо е бил дедо Пене Попов. Той, за да закрие следите си, като е слизал от планината, е подминавал селото и сетнето нагоре все край реката, та у них - кащата им е била близо до Бенто. Пушките са криени по кащи в селото ели некъде на друго скришно место. Складирали са у Мандарове, в Гудева каща и друзи некои кащи. Имало, макар и редко, некой да попадне в ръцете на турската власт.

...Еднаж турците попаднали на следите на Христо Г. Байков и Димчо Кръстев Будин. Двамината били пренесли пушки от Айгидик и некаде ги били скрили. Арестували ги и водили разпито по отделно. Димчо видел зор и признал. Започнали маките на Ристе, който отричел. Турците веке знаяли точно скалата в Щропо, декато са били укриени пушките. Подкарали ги към това место. Запрели се точно срещу скалата. Ристе нарочно не поглеждал натам. Димчо успел и му шепнал: "Ристе, признай, я сичко си признах." Турците иззели пушките. Като се върнали, устроили на Орището зрелище. Положили Ристе по корем и започнали да го налагат с дръжалето на едно балтиче. Джелатино се увлекал и обарнал дръжалето, та продължил да удря с тилето. Гледало се как тилето пропада с дреите в месото. Оставили го полуумрял. Домашните го прибрали. Заклали брав и го завили в още тoплата кожа. Така бил спасен. Било е през 1903 г.

Христо Кр. Цинзов на 82 г., 1980 г.

85.

Бащата на мое баща се казваше Митър Ласков. Я го помна дедо Митър. Беше с дълга бела брада, чиста и свети като сребро. Той одеше в Старата църква и пееше там.

Заради голем борч, по едно скроено му от двамина турци от Бане поръчителство, бил си продал кащата на еден чорбаджия влах. Богатството на тоя влах били стадата овци. Отседнал бил тука преди години, людето го били опознали, а като си купил и каща, бил решил да остане тука. Ама не му било писано да е така.

Собрали се тукашните общински първенци, все чорбаджии, да разхвърлят данък-паша. На заседанието бил и тоа влах. Изгодно, а и на пръв поглед приемливо за чорбаджиите било предложението да се разхвърли данъко на глава от населението. А колко несправедливо било да е така. Сиромашията с многолюдна челяд требувало да плаща повече, макар и без стока, от чорбаджиите, чиято била стоката. Тоа влах не можел да понесе тая несправедливост и рекъл:

- Тоа данък ке го плащаме само ние, чорбаджиите.

- И таа убава, само ние - заобаждали се другите чорбаджии.

- Така, защото ние ползваме пасищата, не сиромасите. Който паси, той ке плати.

Намразили го чорбаджиите. Взело да му се пакости и сос стоката, и сос семейството му. Одили нощно време, хлопали, плашели, ограбвали. В Усоето било убито негово овчарче. И така, решил той да се изсели. Ама преди да напусне, извикал чичо Гьоре и му рекъл: "Купил съм кащата от баща ви. Я ке бегам. Елате с брат си тука и не одете да живеете в чужди кащи под кириа. Ако некога се върна, искам да знаете, ке кащата е моя. Ама, ако не дойда, седете тука и да знаете, седите в бащината си каща."

Така и станало, тоа влах повеке не се е вестил.

Знам подобен случай с чорбаджия от Разлог.

Било е по време на война. Требувало да се подсигури сено за конето във войската. На Разлог бил спуснат план. Собрали се големците, все чорбаджии, богаташи от Разлог, за да се определи наряд на всека каща в градо. Между богатите бил и един от Каназиревите братя, що бил останал в градо, а двамината, що били в София, станали известни с добрите си дела - дали много пари и се сградила голема постройка за гимназия в Разлог. Учил си там, видел си образите им. Верувам, ке си слушал за изпратената сол за тукашното население.

На заседанието Каназирев заявил:

- Сеното ке го дадем ние, Каназиреви, Максеви, Кушеви..., а населението нищо нема да дава.

- Ама ка така?

- Така, защото имото е наш. А и наща стока е търговска - ще дадем сеното и ще продадем стоката. И готово - не губим. Бедните имат една биволица ели по неколко овци и това си е. Дадат ли сеното си, за къде са - с тех е свръшено. Те, бедните са па на фронто, те там мрат и пазат нашия имот, а не техния, що го немат.

Разбира се, и той получил омразата на чорбаджиите.

Та, в беда секой може да помогне, стига да има добро сърце, ама и да иска и да е справедлив.

Христо Кр. Цинзов на 66 г., 28.03.1964 г.

86.

От разкази на възрастните съм научил много неща, за които в книгите не е писано или и да е писано нещо, може и да не ми се случи да го прочета некога.

От нашето село има народ, пръснат на разни места. За едни се знае по нещо, ама има мнозина, за които нищо тука не се знае. Баба Велика Бельова ми е разказвала, ке некога, отдавна е било, у Джупанове, сред гостите на една сватба, е имало и човек от Виена. Всички били разбрали, ке той е дошел в селото да издири коренията си. От баща си е слушал, ке неговият дедо се е занимавал с търговия. Продавал е памук, докарван там от Беломорието. Дедото не е бил тамошен и е казвал, ке е от далечния Разлог в Турция. Родното му село се е намирало срещу Перин планина и се казвало Нидобрацко. Оженил се е във Виена и са останали там.

...Бехме наседали тук, на тия пейки. Било е по време на некакви избори. Чух, ке некой рече: "Големи са арчовете за бюлетини, за плакати, за..." Тогава дедо Христо Цинзев ни разказа за едни избори с бобови зърна, вместо бюлетини: "Който от нащо село иска да гласува, требувало да иде в Долна Драглища, там е била комисията. В стаята, декато се гласувало, имало неколко паници с различен боб - в едната бел, в другата црън, в трета шарен. Пред комисията е имало една стомна. Влезе некой, вземе си зърно, каквото е намислил, и го пусне в стомната. И така до надвечер. Комисията преброи от кои зърна колко има и каже кой печели. Кога е било и какво се е избирало, не съм сигурен да кажа, ама си мисла, ке е било през 1908 г., когато се е гласувало за младотурците и за старотурците.

...За стари монети в селото сме слушали, ке по-рано не е било трудно за оне, който се интересува, да попита и да му се покаже, ама сега веке е трудно да ги откриеш. Спомням си, ке учитело по история ни говореше да пазим стара монета, ако некога ни попадне. Некога на празник, жените се наредели и се накичвали с гердан все от стари монети. Разчу се еднаш, ке бай Васил Линев, като ровел на стара каща, е намерил стари монети и ги е дал на историческия музей в Благоевград. Дедо Христо Цинзев ми е разказвал, ке у тех намерил една добре запазена монета и дал на Васил Будин да разчете нещо, ако може. Той му е казал, ке е австрийска и ясно се разчитала годината 1729.

...Знаем, ке в турската войска не са служили българи. Дедо Кръстьо Бучков е одил на война, мобилизиран в турската армия, ама не бил войник, а в "мекерето". Това ке рече - в обоза. Прекарвал е багаж и се е грижел за два коня. Дошли в селото неколко мъже, представители на турските власти, и поискали от кмета толкова и толкова коне и момчета. Събрали се коне и момчета за мекере и са ги забрали.

...За читалището се грижи Петър Софронов. Около него се свъртат младежите. Който иска да научи нещо повече, все него търси и него ще попита. Има фотоапарат, изкарва убави снимки, та по празници, сватби, кръщавки, срещи пак него търсят. Еле пък, когато се събере двайсе и девети набор и той е там, сред них е. Лично той ми е казвал, ке е одил в много библиотеки да търси некаква стара книга и я е открил в библиотеката "Кирил и Методий" в София. Казвал ми е, ке попадне ли на книга, в която има нещо за селото ни, преснима и си е завел списък на книгите. Знае много и от разкази на по-възрастните.

Илия К. Будин (Панев) на 51 г.
Петър Т. Корунов (Софронов) на 51 г., 1995 г.

87.

Нашето село Г. Драглище и съседното село Д. Драглище са близко едно до друго, та ние като бехме деца, често се събирахме, срещахме се. Помна, че като играехме и току се скараме за нещо. Ние им викаме албанци, а па тия ни отвръщаха: "Вие сте па гръци."

Когато са потурчени Якоруда, Белица и Драглища е била потурчена. Ние и сега имаме едно место и му викаме Турските гробища. Каменeто си седе, личи ке е било гробища. Които се са потурчили, останали са на местото си, а па, които не се съгласили, били прогонени нагоре в планината. И сега има следи от махалите в Селище, в Клиновица, в Почина, в Градище. Като минали години, потурнаците станали много лоши - зели да нападат, да крадат от стоката, да изтезават българето, що са били пръснати из планината. Положението на българето станало тежко, немали са спокойствие и решили да се оплачат на турския султан. На делегацията, която била в Цариград да занесе жалбата им, отговорили: Вие сега си идете, а по-натам е наша работа. Дошли си тиа, ама положението си е същото. Чак след две години положението се изяснило. Правителството е било изпратило тука свой агент, който да наблюдава. Седел е той две години тука и на никой не се е окажувал кой е и къде е. Като е видел той с очите си колко пакости са правили потурнаците на българите, правителството е издало нареждане да се изселат от селото всички помаци и да сe изпратат горе по махалите, а българите слезли в селото.

Сега колко е верно това да се накажаа турците, а българите да са защитени иде малко като да не верува човек, ама това се знае за тoа случай в Драглище.

Сава Димитров Пъдаров на 57 г., 25.III.1981 г.

88.

...През една нощ требвало да се пренесат големо количество пушки от Герасимовата воденица до кащата на дедо Герасим в селото. Преносвач по наряд бил Д. Д., страхлив човек. Той решил да сврши работата надвечер, а не през нощта. Натоварил той пушките на волска кола, маскирал ги убаво и подкарал. От полска работа се връщали и други. Като излезъл от Ушите, не продължил по пате, ами подкарал през ливадите. Току-що прегазил реката и чул глас: "Ей, къде през ливадите?" Това бил селският пъдар. Той надвечер обикалял по тия места, защото надвечер от стадото на говедара се открадвали крави и влизали в ливадите. Този вик бил достатъчен, за да накара гузния чифчия да остави товара и да побегне назад към реката. Пъдарът се видел в чудо - требвало сега той да бере грижата и да извади воловете с колата от ливадите. Воловете, като излезли на пътя, спрели със страшния товар пред къщата на дедо Герасим.

Последвал обиск. Освен пушките в колата, турците открили още седемнайсет пушки в къщата. Имало още пушки, заровени в бунището. Домашните гледали уплашено към това место и виждали как върховете на пушките надигали гюбрето, когато турчино, що бил там на пост, отстъпи с едната нога. Не се отдало на турците да разкрият пушките, които били в бунището.

Герасим поел отговорността върху себе си: "Никой в селото нема оръжие, това са първите пушки."

Дедо Герасим е осъден на сто и една година затвор и е откаран в Еди-Куле в Солун. Дълго лежал той на долния кат. Освободен е през 1908 г.

Никола Г. Герасимов на 54 г. от с. Бaня, 1976 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Разкази - предания, спомени, преживелици, предимно на възрастни жители на Добърско, слушани и записвани от Лазар Хр. Цинзов през различни години от втората половина на 20. век. [обратно]

2. Това предание не е от Добърско. Певецът, изпял песента и разплакал слушателите, е допустимо да е бил от Добърската певческа школа (Баева 1980: 14-15). [обратно]

3. Избрали били тоя път, защото Разлог бил роден край на мнозина от тези слепци и за да измият очите си с водата от кладенчето в Добърско, което се било прочуло с тая лековита вода за очебол. [обратно]

4. В Самуиловото воинство е имало войници от Разложкия край. [обратно]

5. Заре Найденов е един от последните странстващи певци от Добърско - края на 19. век. [обратно]

6. За тези братя Молерови от Банско вж. и в книгата "Стари български родове" (Михайлов, Шалев 1989: 211). [обратно]

7. В миналото в Добърско се употребявало обръщението братовчед към банскалии. [обратно]

8. В Добърско има фамилно име Будини. [обратно]

9. За фамилно име Цинзови вж. тук и текста към родовата схема на Цинзови в Добърско за 19. и 20. век. [обратно]

10. На едно рисувано платно в църквата е Димитър Т. (вероятно Тодев). [обратно]

11. Димитър Г. Ласков (ок. 1825-ок. 1905), член на съвета на стареите в Добърско. [обратно]

12. Към средата на 20. век в Добърско се помнели думи от говора на просяците. Някои записани могат да се съдържат в личния архив на П. Т. Корунов (1938-1997 г.), краевед, Добърско. [обратно]

13. По търговските пътища Разлог - Дубровник - Италия, Разлог - Белград - Будапеща - Виена из средите на търговците от Добърско е имало ктитори за строеж на мостове, ханове, църкви в далечни земи. Вж. тук текста към родова схема на Гунини, № 11, Добърско. [обратно]

14. Лазар З. Чергов (ок. 1880-ок. 1955) от Добърско е бил даскал в селото от 1905 до 1908 г., сетне се опопил. Вж. тук текста към род. сх. 16, Зареви. [обратно]

15. Дедо Юван Ст. Джупанов (Статев, ок. 1864-1971) от с. Дорково, с родови корени от Добърско. [обратно]

16. Бучкови в Добърско и Бучкови в Якоруда имат общ родов корен. [обратно]

17. Стадата овци от Добърската планина всяка есен слизали за през зимата край Бяло море и се връщали напролет. [обратно]

18. Хр. Мл. Бучков (ок. 1885-1959 г.) при спомени от войната за паднали негови другари проклинал: "Проклет да е, който е измислил врътеното железо!" - пушката. [обратно]

19. Баба Петра Вратегова (ок. 1860-1943 г.), всеизвестна врачка и народна лечителка от Добърско. [обратно]

20. Думата ишчелък била всеизвестна сред планинското население. С израза "на ишчелък" се изразявало ходенето на деца и възрастни на работа през зимата, предимно по обработка на памук, по селата в Серско, Драмско, Кавалско, Солунско. [обратно]

21. Част от населението не прехвърлило планината, а се укрило в гората над селото. За тия времена в Добърско има израз "през беганията". [обратно]

22. Баучер (1850-1920) - английски журналист, приятел на българския народ. Обичал българската природа. По негово желание е погребан до Рилския манастир. За него вж. КБЕ (1963: 196). [обратно]

23. Към средата на 19. век между Добърско и Г. Драглище възникнала свада за планината. Селяните на Добърско с големи усилия бранели правата си на собственици - ходили дори в Цариград. [обратно]

24. Заварин Велюв Линков (ок. 1830-ок. 1900), селянин от Добърско, знаел е български и турски език. [обратно]

25. Стоян Ризов Папев (ок. 1835-1905) от Добърско. Знаел е българско, турско и гръцко писмо. [обратно]

26. Атанас Кидиков (ок. 1830-ок. 1890) от Добърско. Знаел е българско, турско и гръцко четмо и писмо. [обратно]

27. Стоян Стамболи (ок. 1810-ок. 1885), заселник в Добърско, дошъл тук с делегацията от селото, ходила в Стамбул за съдебното решение за планината. Тук се оженил за позастарялата мома Милана Аджиова. [обратно]

28. Мъже от Добърско пренасяли пушки от Рилския манастир през турската граница. Оттук други ги поемали за вътрешността на Македония, подготвяло се въстание - 1903. Тази дейност в Добърско изразявали с думата "пренос". [обратно]

29. В селото бил разквартируван турски аскер по охрана на границата над Добърско. [обратно]

30. Пълният текст на паметника е "Да се знае Симо отива за грот Виена". Камъкът е изчезнал през 1961 г. [обратно]

31. Алекса К. Найденов (ок. 1865-ок. 1945), местен даскал с третокласно образование, получено в Банско. Учителствал два пъти (от 1900 до 1904 и от 1908 до 1912 г.). Знаел е турско четмо и писмо. Подарил е на училището уч. звънец. Народен лечител по домашните животни, лекувал безплатно. [обратно]

32. Васил З. Чергов (ок. 1880-ок. 1962), местен жител, внук на даскал. [обратно]

33. Серафим Боянов (1865-1937), роден в с. Д. Драглище, преселени в Златица - 1879 г. Идвал в Добърско още като гимназист през 1883 г. и е записал народни песни от певеца Никола Телев, издадени в сборник, вж. Боянов (1886). По-подробно за живота и делото на С. И. Боянов вж. книгата на Добри Й. Чолаков (1989: 133). [обратно]

34. Методи Н. Джупанов (1926-1966), местен учител, поет, художник. Всеотдаен в работата си с младежите, за тяхната свобода и просвета. [обратно]

35. Янка С. Статева (1928-1996), от с. Дорково, родови корени от Добърско. Учителка. Проповядва свободомислие. [обратно]

36. Майката, за която се разказва, е Мария К. Цинзова (ок. 1865-1920), родена у Плячкови в Г. Драглище, омъжена у Цинзови в Добърско. [обратно]

37. Сотир Кр. Цинзов (1905-1978), роден в Добърско, от малък остава сираче без баща. Чиракува по сладкарници и гостилници в Разлог. Тук създава семейство, работи всеотдайно, добива известност на приятен шеговит компаньор и на честен гражданин. [обратно]

38. Костадин Д. Димитров (1905-1979), селскостопански работник от с. Хотанца, Русенско, преселник от Добърско. Вж. родова схема № 20, Кидикови. [обратно]

39. Из просячкия говор в Добърско. [обратно]

40. Лазар Попатанасов Корунов (1885-1974), един от малкото сред мъжете от Добърско с третокласно образование за времето си, получено в Банско. [обратно]

41. Стою Л. Сланчев - Годлевският Индже (1878-1903), борец, куриер на Македонската революционна организация от края на 19. и началото на 20. век. Вж. Сборник (1989: 13 и сл). [обратно]

42. Ласко К. Ласков (ок. 1840-ок. 1902), овчар, правнук на овчаря Лазко Бучков, дошъл със стадата си от Охридско и отседнал в Добърско в годините от втората половина на 18. век. [обратно]

43. Събирани са пари от всички в селото за водено съдебно дело с Г. Драглище за планинската мера над Добърско. [обратно]

44. Светогорският манастир Панталеймон и манастирът Ватопед били в договорни отношения с общината в Добърско за пашуване на стадата им в планината над селото. [обратно]

45. Софрон Н. Корунов (ок. 1835-ок. 1898), самоук арабаджия - майстор колар. Пращал сина си Атанас на училище - после поп Атанас. [обратно]

46. Лекуванията с билки в Добърско е било работа предимно на жени. [обратно]

47. В Добърско е имало овчари-джелепи, на които се е пеела тази песен. Вж. Джелепкешански (1994: 200). [обратно]

48. Лазар Костов-Тютюнджията от Добърско го има на снимка с В. Левски, когато са били в Белград. [обратно]

49. С думите Баненска буна в Добърско се назовава боят в с. Баня - Разложкото въстание, 1878 г. [обратно]

50. Щерю Михайлов - Щерю Влаха (ок. 1849 - неизв.), от Дебър, войвода, главен организатор на сборна чета-участници от Припечките разложки села - Годлево, Добърско, Горно и Долно Драглище, в боя за Баня - 1878 г. За Щерю се говорело - "куршум го не лови". Вж. и книжката на Й. Ванчев (1968: 52). [обратно]

51. Сред бежанците (1903 г.) са били и родителите Костадин и Гюргя Докльови от Добърско. [обратно]

52. Втората световна война - 1943 г. [обратно]

53. Заселници в Добърско. [обратно]

54. Георги Ан. Мандаров (ок. 1851-1925), дългогодишен аргатин по Светогорските манастири, водач на групи деца от селото на ишчелък в Серско. [обратно]

55. Петър Г. Махлиов (ок. 1845-ок. 1919), кмет на селото от 1889 до 1914 г. [обратно]

56. Името на мъжа от Ченови, заселник във Варна, е неизвестно. [обратно]

57. Лазар И. Мицин (ок. 1864-ок. 1925), известен водач на групи мъже от селото на далечни печалби. [обратно]

58. Петър Ст. Джупанов (ок. 1862-1902), местен деец на македонската организация - ВМРО, за него има предания. Убит е наблизо до Рилския манастир. И в Добърско организацията била разделена на две враждуващи крила. [обратно]

59. Стоян Ризов Папев (ок. 1838-ок. 1910), овчар, пришелец, знаел турски, водач на делегация - група мъже от Добърско ходили в Цариград във връзка с водено съдебно дело за планината между Г. Драглище и Добърско. [обратно]

60. Поп Лазар Ив. Попов (ок. 1835-ок. 1889), един от деветимата пълномощници от селото по водено съдебно дело с Г. Драглище за планинската мера - 1865 г. Последен поп от тая фамилия Попови. [обратно]

61. По това предание картофите са донесени в Добърско към 1865 г. [обратно]

62. Кръстьо Мл. Попов (1894-1987), последен в селото от участниците във войните през 1912-1913 г. и един от последните от Добърско, които са родени през 19. век. [обратно]

63. Детският труд е бил евтин, за цялата зима - 6 месеца, на дете се плащало 20 гроша и четири оки памук, вж. предание 49. [обратно]

64. Песен от Добърско. [обратно]

65. Йордан П. Ролев (1922-1988), един от работниците към горското стопанство, залесили оголените баири около селото. [обратно]

66. Тоя старинен род от Добърско през 1988 г. е провел голяма родова среща. [обратно]

67. Родът Хаджиеви в миналото е бил знатен род в Добърско. [обратно]

68. Железопътната линия Русе - Варна е построена през 1856 г. [обратно]

69. От тоя Никола, странстващ певец, през 1883 г. известният ценител на народното творчество Серафим Боянов е записал стари юнашки песни. [обратно]

70. Имало е вярване, според което през дългите нощи откъм края на месец декември до празника Водици из селото нощно време кръстосват "караконджере" и лъжат хората. [обратно]

71. "Караджовица" е име на местност в гората над селото, където е имало ниви. [обратно]

72. Знаело се е, че орлите изкълвават очите на паднали и още непогребани войници. Имало е битка на Косово поле - 1389 г. [обратно]

73. Бил е ученик в Банско през 1875 г. [обратно]

74. Опопил се е в Цариград - 1891 г. [обратно]

75. Голям обиск по къщите в Добърско - 1903 г. [обратно]

76. Изселванията са били предимно заради безимотие. [обратно]

77. Кемил ага, събирач на данък (ушурджия) в Добърско в годините от края на 19. век. [обратно]

78. Някои заболявания лекували с баене. [обратно]

79. Отнасянето на почвата от нивите на стръмни терени при поройни дъждове е било често явление. [обратно]

80. Докъм средата на 20. век водопроводът е бил от реката с дървени тръби. [обратно]

81. Баба Кръста и дядо Христо Цинзови от Добърско (1898-1980). [обратно]

82. Копривата - местност високо над селото. [обратно]

83. У някои странични наблюдатели тези гостувания предизвиквали истинско учудване. [обратно]

84. Гергева цръква - местност в близката околност на Добърско. [обратно]

85. Турската граница, която отделяла Разложкия край от свободна България, в тоя участък минавала над селото (Много от мъжете от Добърско работели на Рилския манастир.). [обратно]

86. Учителят Александър Николов от Костенец учителствал в Добърско от 1937 до 1940 г. [обратно]

87. Не се знае името на тоя хаджия, нито пък годината, през която е ходил на Божи гроб (Вероятно време - началото на 19. век.). [обратно]

88. Фамилното име Парашкевини в Разлог е по името Парашкева. Тя е била от Добърско, омъжена у Грънчарови в Разлог ок. 1840 г. [обратно]

89. На мандрите са получавали масло, правели са кашкавал и всичко откарвали на манастира на Света гора. [обратно]

90. Изселници от Добърско има в разни села и градове из страната. [обратно]

91. Светогорски манастири изпращали стадата си за през лятото в планината над Добърско. [обратно]

92. На по-голям празник селото спазарявало гайдарджия да свири на хорото по цял ден, а в зависимост от празника и по три дни. [обратно]

93. Името на местността Ябланица е по турската дума абла (кака) и може да се каже "Място за кака". [обратно]

94. За разлика от Старата църква в Добърско, другата наричат "Новата", макар че тя вече не е нова (1860 г.). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Баева 1980: Баева, С. Петко Р. Славейков. София, 1980.

Боянов 1886: Боянов, С. Сборник български народни песни (13 баладни и юнашки песни от Разложко). София, 1886.

Ванчев 1968: Ванчев, Й. Пламъци над Пирина. София, 1968.

Василев 1937: Василев, А. Да възкресим една светиня. // Зора, бр. 54-62, 15.09.1937.

Герасимов 1955: Герасимов, Т. Колективни находки на монети през 1951, 1952, 1953 и 1954 г., Добърско (Разложко). // ИАИ, ХХ, София, 1955.

Джелепкешански 1994: Джелепкешански регистър от 1576 г. // Извори за българската история. T. 16, 1994.

КБЕ 1963: КБЕ. T. 1. София, 1963.

Михайлов, Шалев 1989: Михайлов, К., Шалев, Д. Стари български родове. София, 1989.

Сборник 1989: Сборник "Родолюбиво Годлево". Съст. К. Крайнов. София, 1989.

Флорева 1981: Флорева, Е. Старата църква в Добърско. София, 1981.

Чолаков 1989: Чолаков, Д. Неизбледняващи образи. София, 1989.

Цинзов 1964: Цинзов, Х. Подницата на Крали Марко. // СбНУ. Т. 53. София, 1964.

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.