Лазар Цинзов

web | Село Добърско

В съзнанието на хората от Добърско живее примерът на учителя Васил Иванов Василев от гр. Копривщица като най-добрия учител. В. Василев е от онези учители, които са олицетворение на учителите възрожденци, за които ние винаги искаме да си спомним и да се възхищаваме от тях. Въпреки че от неговото учителстване в Добърско през 1936-1939 г. са минали толкова много години, той не е прекъсвал връзките си със селото, интересува се от важните събития, които стават там, и живее с проблемите на Пиринския край. Чрез Петър Попов, живеещ в гр. Разлог, получава вестниците "Пиринско дело" и "Разложка комуна". А чрез писмата с бивши негови ученици и приятели се информира за неписаните случаи. Винаги му е било драго да се отзове на покана във връзка с някое официално тържествено честване, като юбилейни годишнини, родови срещи, срещи на набори с откриване на чешми в Добърско, сватби, събори и др. Радва се учителят, защото в много от тия мероприятия участват и негови ученици, познати и приятели, с които се връща към миналото и добрите спомени. В писмата до приятелите си В. Василев често пише: "Дано съм жив да видя още веднъж Пиринския край, с. Добърско, моите ученици и приятели... Не мога да забравя добрите хора, местностите Клинец, Усоето, Титевица, Рунтова ограда, където кръстосвах и тичах с моите палавници..."

Любовта на учителя В. Василев към Пиринския край е свързана и с това, че неговият дядо Васил Грозданов е роден в с. Скребатно, Неврокопско. Там през турското робство преди Илинденското въстание един турчин отвлича дъщерята на негов близък роднина. След време двамата убиват този турчин, избягват в свободна България и се заселват в с. Дюлево, Панагюрско...

В с. Дюлево на 8 ноември 1908 г. се ражда Васил Иванов Василев. Още на 8 години остава сирак, тъй като баща му е убит на Битолския фронт в Първата световна война. С големи трудности и несгоди през 1931 г. завършва Панагюрското педагогическо училище и постъпва като млад учител в с. Дюлево. През 1935 г. се оженва за Мария Лютова от Копривщицa, която е назначена за учителка в с. Дoбърско, Разложко. На следващата 1936 г. Васил Василев учителства в с. Добърско, където, въпреки всетия тогава страх за Македонската организация, се среща с много добри хора от селото и учители, които никога няма да забрави. Учителстват заедно с Величка Коцелиева от София, Велик Гайдаджиев от с. Горно Сахране, Казанлъшко, Александър Николов от Костенец и други. Развиват всеотдайна, безкористна народополезна дейност. Украсяват така училището, та училищният инспектор написал писма до всички учители в околията да посетят училището в с. Добърско и да видят украсата... Тук В. Василев общува с всякакви хора от селото, на всички обръща внимание и на всекиго помага. Провежда редовно родителски срещи, изнася беседи и доклади по възпитанието на децата, хигиената, благоустройството и алкохолизма. За пръв път организира трапезария и всичките 102 деца получават калорична храна. Добрите и деликатни отношения с бирника благоприятстват за това.

Учителите подготвят и представят "Боряна" от Йордан Йовков и други пиеси, в които играят главните роли. Така те са пример за подражание от младежите в селото.

Следват учителствания в с. Куртово Конаре, Пловдивско, с. Дюлево, Панагюрско, с. Мали Суходол, Пиротско, пак в Дюлево, в Копривщица и така продължава 36-годишната служба на народната просвета. И навсякъде все с възрожденски патос и оставяне на трайна, светла диря. Избиран е за делегат на Националната конференция на учителите първенци в Сoфия. Награждаван е с орден "Кирил и Методий" - първа степен.

Васил Василев е прекрасен съпруг и баща. Заедно със съпругата му Мария Лютова (от семейство Лютови) са отгледали и възпитали три деца - едно момиче и две момчета.

Петър Корунов

Родова схема на УЧИТЕЛЯ ВАСИЛ от гр. Копривщица. Развитие на рода за времето от 1800 докъм 2000 г.

29-ти набор с учителя Василев

Никола Гудев и Петър Корунов

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.